RSS: Публикации | Коментари | Email
търси в сайта
Мазнините
ОБЩА ПРЕСТАВА
Мазнините са част от групата на липидите, където спадат още свободните мастни киселини, фосфолипидите и стеролите (свободен и естерифициран холестерол). Всички те имат обща характеристика – не се разтварят във вода.
Мазнините са основен доставчик на енергия за организма – един грам от тях дава енергия от 9 ккал, повече от всяко друго вещество. Поради тази причина, а също защото са неразтворими във вода и могат да се натрупват в клетките под формата на капки, без да пречат на метаболизма, природата ги е избрала за основен енергиен запас на организма. Това не означава, че всички приети мазнини се складират директно в мастните клетки. Но тъй като са силно концентриран източник на енергия с тях е лесно да се прекали. Освен това някои мазнини участват в състава на клетъчните мембрани и са незаменими за организма, т.е. не могат да се синтезират и трябва задължително да се приемат с храната. Мазнините също играят ролята на разтворители и преносители на мастно разтворимите витамини А, Д , Е и К.
Мазнините са естери на тривалентния алкохол глицерол и три молекули висши мастни киселини, откъдето идва и терминът триглицериди. В зависимост от вида на мастните киселини и дължината на веригата им различаваме различни видове мазнини, но основно наситени и ненаситени, които се усвояват различно от организма.
Мазнините са изключително аеробен доставчик на енергия, за окислението им е нужно достатъчно кислородно снабдяване. Следователно те са основно гориво за миокарада и червените мускулни влакна.
Фосфолипидите имат близка структура с тази на мазнините (триглицеридите), но мястото на третата мастна киселина е заменено с фосфорна киселина (холин, етаноламин, инозитол, серин и др.). Те не са енергиен източник, а основният строителен материал на всички видове клетъчни мембрани. Най-популярният представител на фосфолипидите е лецитинът.
Холестеролът е другият представител на липидите, който няма енергийна функция. Той е важна съставна част на някои видове клетъчни мембрани. От него се синтезират редица хормони и съединения: надбъбречните хормони кортизон, кортикостерон, алдостерон; мъжките и женските полови хормони; витамин D, жлъчните киселини и още десетки метаболитно активни вещества жизнено необходими за нормалната обмяна. Организмът ни може да синтезира до 80% от необходимия холестерол, а останалата част се приема с храната. Холестеролът се съдържа естествено в богатите на животински мазнини храни.
Съществува мит, че високият прием на холестерол е опасен за здравето, тъй като се отлага по стените на съдовете. Последни изследвания доказват, че това не е вярно и не съществува никаква пряка връзка между количеството холестерол прието чрез храната и нивата му в кръвта. Ако имате висок холестерол, то е вследствие на някакво заболяване, тъй като тялото го произвежда като предпазна мярка.
ВИДОВЕ МАЗНИНИ
Видът на мазнините зависи от съставящите ги мастни киселини. Без да навлизам в излишни химични подробности ще спомена, че единият край на молекулата на всички мастни киселини съдържа метилова група, състояща се от въглерод и три водородни атома свързани към него. Другият край се състои от карбоксилна група от въглерод, свързан с единична връзка с хидроксилна група и двойна връзка с кислород. Това ги разделя на наситени и моно- и полиненаситени мастни киселини. Разделят се също и според дължината на веригата – късо-, средно- и дълговерижни мастни киселини.
Наситени мастни киселини. Наситени ги прави фактът, че всички въглеродни атоми имат единична връзка помежду си и всеки от тях е свързан с максимален брой водородни атоми, като така стават по-трудни за разграждане. Това са основно палмитиновата и стеаринова мастна киселина. Те са твърди при стайна температура и доставят само калории, без да имат други функции. Съдържат се в почти всички мазнини от животински произход – свинска мас, овча лой, краве масло и други. В свинската мас количеството наситени мастни киселини е около 40%, а полиненаситените са около 12%, докато в овчата и говежда лой съотношението 51% : 4%. Млечните мазнини също съдържат наситени мастни киселини, но с по-къса верига (средноверижни мастни киселини), което ги прави по-лесни за усвояване от организма. Освен това всички ненаситени мастни киселини, претърпяли висока температурна обработка частично се насищат. Това е причината да се избягват пържени храни и да се предпочитат сурови семена и ядки.
Ненаситени мастни киселини. Наричат се ненаситени, защото съдържат една или повече двойни връзки между въглеродните атоми някъде във веригата. Това намалява броя на водородните атоми в молекулата и прави този тип мастни киселини по-лесни за усвояване. Някои от тях участват в състава на клетъчните мембрани и не могат да се синтезират от организма. Преобладават в мазнините от растителен произход (олио, маслини, ядки и семена и др.), както и в различните видове риба.
В зависимост дали ненаситените мастни киселини имат една или повече двойни връзки, се разделят съответно на мононенаситени и полиненаситени, а според позицията на двойната връзка различаваме омега 3, 6 и 9 мастни киселини.
Полиненаситени мастни киселини. Това са омега 3 и омега 6 мастните киселини. Омега 3 мастните киселини са група от 9 полиненаситени мастни киселини, като най-важни от тях са: алфа линоленичната (линоленова) киселина (АЛК/ALA), ейкозапентантовата киселина (ЕПК/EPA) и докозахексановата киселина (ДХК/DHA).
Омега 6 мастните киселини са група от 8 полиненаситени мастни киселини, като най-важни от тях са: гама линоленична киселина (ГЛК/GLA), линолеична (линолова) киселина (ЛК/LA) и арахидонова киселина (АрК/АrА).
Омега 3 и омега 6 мастните киселини участват като базови съставки за синтеза на специфични молекули, наречени ейкозаноиди – простагландини, простациклини, тромбоксани и левкотриени. Това са сигнални молекули, които контролират едни от най-сложните процеси в човешкия организъм. Те са информатори за централната нервна система, с което са важни за правилното функциониране на мозъка. Контролират имунните реакции при възпаления, наранявания и други. По този начин полиненаситените мастните киселини помагат при възпаления и зарастване на рани. Укрепват стените на съдовете, нормализират нивата на триглицеридите и холестерол в кръвта и кръвното налягане, като по този начин намаляват риска от сърдечно-съдови заболявания. Освен това простагландините ускоряват обмяната на веществата в покой, което означава че количествата на изгорени мазнини и въглехидрати се повишава.
Въпреки че и омега 3 и омега 6 мастните киселини участват в синтеза на ейкозаноидите, различните омега 3 се използват за синтез на ейкозаноиди, които имат противоположни функции на синтезираните от омега 6. Това означава, че балансираният прием на полиненаситени мастни киселини трябва да включва приблизително равни количества омега 3 и омега 6 мастни киселини. В противен може да се наруши нормалният имунен отговор на организма, което се проявява в потискане на имунната система при преобладаване на омега 3 мастните киселини и изостряне на имунния отговор и отключването на алергии при завишен прием на омега 6 мастните киселини.
Храните богати на полиненаситени мастни киселини са: конопеното и лененото масло/ семена, слънчогледово олио/ семена, орехите и повечето мазни видове риба (за справка виж таблицата).
Мононенаситени мастни киселини. Това са предимно омега 9 мастните киселини, които са група от 5 мононенаситени мастни киселини, като най-важни от тях са олеиновата киселина (ОК/ОА) и еруциновата киселина (ЕК/ЕА). Еруциновата киселина не бива да се приема от кърмачета, тъй като не разполагат с механизъм за усвояването й.
Омега 9 мастните киселини могат да бъдат произведени от организма, но само ако омега 3 и 6 мастните киселини са в достатъчно количество. Те участват в състава на клетъчните мембрани и намаляват нивата на холестерол в кръвта, с което предпазват от атеросклероза и съпътстващите я сърдечно-съдови заболявания. Също така подобряват имунните функции и инсулиновата чувствителност.
Храните богати на мононенаситени мастни киселини са: маслините и зехтина, бадемите, лешниците, фъстъците, кашуто и авокадото.
В следващата таблица съм отразил съотношението между наситени, полиненаситени и мононенаситени мастни киселини в по-често срещани храни.
* Стойностите са приблизителни
Транс мастни киселини. Хидрогенираните мазнини или транс мастните киселини (транс изомери на висшите мастни киселини) не се срещат естествено в природата. Те се получават при нагряване на растителни масла до висока температура в присъствието на катализатори и водород. Този процес е познат като хидрогениране и води до насищане на двойните връзки чрез добавяне на молекула водород. Това превръща течните масла в твърди и увеличава тяхната трайност. Но дотук с добрите страни. Обмяната на транс мазнините в организма е толкова бавна, че е по-добре да не се използват изобщо за храна. Те се отлагат по стените на кръвоносните съдове и предизвикват стеснения и запушвания и произлизащите от тях сърдечно-съдови проблеми.
След като са толкова вредни тогава защо се използват изобщо?! Много от производителите ги използват, защото им излиза по-евтино, а и чрез тях увеличават трайността на своите продукти. Парадоксът е, че такъв вреден продукт няма държавна регулация, защото същите производители са едни от най-големите данъкоплатци. А в същото време според FDA (Food and Drug Administration), продукти съдържащи транс мазнини не трябва да се консумират въобще.
Къде ще ги открием? Почти навсякъде! Най-популярната хидрогенирана мазнина е маргаринът, представян по рекламите като „здравословен” и „без холестерол”. Също така се намират в изделия като бисквити, вафли, торти, кексове, хамбургери и др. В заведенията за бързо хранене се използва частично хидрогенирано олио. За да разберете дали дадена храна съдържа транс мазнини, четете съдържанието на опаковката и търсете за: „хидрогенирани мазнини”, „хидрогенирано растително масло”, „частично хидрогенирани мазнини”.
БИОЛОГИЧНИ ФУНКЦИИ НА МАЗНИНИТЕ
Ще обобщя функциите на мазнините в нашия организъм.
Енергетична функция. Със своите 9 ккал на грам мазнините са най-концентрираният източник на енергия.
Резервна енергетична функция. Изпълнява се от подкожната мастна тъкан.
Пластична функция. Изпълнява се от ненаситените мастни киселини, които участват в синтеза на клетъчните мембрани.
Регулаторна функция. Изпълнявана от омега 3 и 6 мастните киселини, които участват в синтеза на ейкозаноидите – важни регулаторни молекули.
Защитна функция. Някои органи са обвити в мастни капсули, които ги предпазват от сътресения.
УСВОЯВАНЕ НА МАЗНИНИТЕ
Смилането на мазнините започва едва в дуоденума (дванадесетопръстника). В устата и стомаха няма условия и ензими за тази цел. Там се изливат панкреасния сок, който съдържа ензима липаза и жлъчния сок от черния дроб, съдържащ няколко вида соли на жлъчните киселини. Смилането там преминава през 3 фази.
Първата фаза е емулгацията. Тъй като мазнините са неразтворими във водна среда, те са под формата на мастни капки, които се сливат и стават по-големи. Жлъчните киселини обвиват тези капки и ги раздробяват на фини микроскопични капчици – процес, който се нарича емулгация. Получената водна смес от такива микроскопични капчици се нарича емулсия. При нарушена жлъчна секреция се нарушава и усвояването на мазнините.
Втората фаза е липолизата – хидролитично разграждане на мазнините под действието на ензима липаза. Ако отсъстваше фазата на емулгация, липолизата щеше да бъде неефикасна, защото липазата разгражда само тези молекули на мазнините, които са на повърхността на мастните капки. В резултат на емулгацията тази повърхност нараства стотици и хиляди пъти – толкова се ускорява и смилането на мазнините. Хидролизата на мазнините не става наведнъж и е непълна.
Третата фаза се нарича мицелна. Състои се в образуването на мицели, които са извънредно малки капчици с диаметър 1000 пъти по-малък от диаметъра на една клетка!
След завършване на смилането в тънкото черво, там се съдържат:
- мицели, в чийто състав влизат главно висши мастни киселини, моноацилглицерол, фосфолипиди, холестерол и мастно разтворими витамини.
- нисши мастни киселини, главно от млечните мазнини – те макар и слабо са разтворими във вода.
- глицерол – отлично разтворим във вода.
Глицеролът и късоверижните мастни киселини поради своята разтворимост преминават леко през чревната стена в кръвта и оттам се разнасят за използване от организма. Мицелите навлизат в чревните клетки и оттам се разпадат на съставящите ги молекули. По-голямата част от тях се ресинтезират отново в мазнини. Смисълът на това е превръщането на различните мазнини от храната в мазнини със състав характерен за човека. Това води отново до появата на мастни капки, но много по-големи от мицелите. За да не се слеят, клетката ги обгражда с тънък слой белтъчни молекули, в резултат на което се получават частици, наречени хиломикрони. Те навлизат в кръвообръщението и съдържат главно мазнини, малко фосфолипиди, холестерол и мастно разтворимите витамини.
ПРИЕМ НА МАЗНИНИ
След всичко казано дотук повечето от вас сигурно се чудят какво да мислят за мазнините. Заслужена ли е славата им на основните виновници за затлъстяването и сърдечно-съдовите заболявания. Може би трябва да се приемат само мазнини, съдържащи предимно ненаситени мастни киселини, щом са толкова полезни и да се избягват наситените (за транс мазнините няма да става и дума). Както се казва истината е някъде там или по-скоро всичко зависи от общото количество на приеманите мазнини и съотношението между различните видове. Първо, независимо от хранителния режим който се спазва, мазнините не бива да превишават 30% от общия калориен прием. И понеже те съдържат повече от 2 пъти калории на грам, спрямо въглехидратите и белтъчините, ако 100 грама въглехидрати дневно представляват 30% от общия брой калории приемани за деня, то 30% калории от мазнини ще са равни на по-малко от 50 грама. Установено е също, че оптималния растеж на нашият организъм се постига при съотношение наситени/ ненаситените мастни киселини 3:7., което показва че се нуждаем и от известно количество наситени мазнини. Една от причините за това е, че 20% от необходимото количество холестерол се набавя от тях. Също така здравословният ефект на ненаситените мастни киселини се постига чрез съотношение 2:1:1 съответно омега 9 : омега 6 : омега 3 мастни киселини. Всичко това звучи много ясно и разбрано и нямаше да е трудно да се спазва, следейки таблицата за съдържание на различните мастни киселини в храните. Но за съжаление нещата не винаги са толкова прости. Всичко това се отнася предимно за хора с нормална обмяна на веществата. За такива с метаболитни нарушения, с наднормено тегло или склонни към затлъстяване съотношението между наситени и ненаситени мазнини трябва да се промени в полза на вторите. Отделно от това трябва да се вземе и предвид количеството и вида на приеманите въглехидрати. Защото ако не са подбрани правилно по качество и количество, въглехидратите лесно се преобразуват в организма в наситени мастни киселини и нарушават споменатия баланс.
Необходимата дневна доза ненаситени мастни киселини, лесно може да се набави, като консумираме риба, сурови семена и ядки, както и техните масла. Когато става дума за избор между маслата и техният първоизточник имайте едно наум. Въпреки, че са по-концентриран източник на ненаситени мастни киселини, повечето от маслата се рафинират, с цел да станат по трайни и губят голяма част от ценните си съставки. Търсете само масла с надписи: „студено пресовано”, „нерафинирано”, „virgin”, “extra virgin”, които са в срок на годност. Най-бързо се развалят нерафинираните масла, съдържащи омега 3 мастни киселини, като лененото. Затова препоръчвам да се използва счукано ленено семе, като добавка към овесените ядки например. Така освен омега 3 мастни киселини ще получите допълнително протеин, фибри и други ценни вещества.
В заключение ще кажа, че в стремежа си да редуцират телесните си мазнини, голяма част от хората приемат изключително бедна на мазнини храна. Ключът е в дозировката, защото както стана ясно от изложеното дотук, мазнините регулират обмяната на веществата и имунната ни система по начин, който нито едно друго вещество не може. Но с тях не бива и да се прекалява, защото дори и да съдържат предимно ненаситени мастни киселини, тяхната калоричност не е за подценяване и ефектът, който имат да ускоряват обмяната, ще бъде неутрализиран.
Ако искате да се възползвате от предимствата на мазнините, за да изградите една по-завидна физика или просто да се храните по-здравословно, но не можете да се справите сами, обърнете се към мен чрез формата за контакт и ще ви изготвя индивидуален хранителен режим.
Харесват ли ви статиите, които четете тук? Абонирайте се напълно безплатно с RSS или по e-mail, за да получавате най-новите публикации за фитнеса, храненето и здравословния начин на живот.
Оставете Вашия коментар (Моля, пишете на кирилица):
Ако желаете коментарът Ви да се асоциира с Ваша снимка, направе го от тук
Коментирай
Добрата форма е във Вашите ръце
Безплатен абонамент
e-mail абонамент
Абонирани читатели
Станете приятел на сайта и се свържете с останалите
Харесайте LubomirIvanov.com във Facebook
Храната като източник на енергия
Вашият пътеводител в храненето!
Категории
Най-нови статии
Последни коментари
Връзки
Етикети
Значи повече рибка трябва да хапвам за омега 3, защото от 1 ч.л. ленено семе надали си набавям достатъчно спрямо омега 9. Любо понеже сме рибари, но ловим на язовир Искър, какво ще кажеш за омега 3 в сладководната риба?
Петя, лененото семе ти доставя основно ALA, докато чрез рибата си си набавяш EPA и DHA.
Сладководната риба може да бъде добър източник на омега 3, стига да не е пържена или препечена
Благодаря за бързия отговор. Според едно изследване което си направих(нещо подобно на храненето по кръвна група, но се изследва индивидуалната имунна реакция на кръвта към различни храни), доста от морските храни ми се отразяват негативно. Иначе аз рибката я варя или я пека на скарата във фолио или без.Също я консервираме с домати без оцет и други консерванти(има и здравословни методи
). Вкусно!!!
Хора не чакайте никулден, за да ядете риба!!!
Интересно ми е какво се случва с омега 3 при пърженето!?
Омега 3 са най-неустойчивите на температура мазнини, така че не само при пържене, но и при печене при по-висока темперетура (над 120 градуса) се разрушават.
здравейте, любомир! благодаря ви за интересната и информативна статия! бих искала да ви попитам нещо допълнително и се надявам да имате възможност да ми отговорите – има ли някаква истина в твърденията, че мастните киселини (имам предвид главно, разбира се, омега 3 и 6), които се приемат под формата на хранителна добавка не могат да бъдат усвоени от организма, ако количеството на мазнините, които се приемат чрез храната, не е достатъчно? :-)
За мен лично не би трябвало, тъй като по същата логика растителните масла, които използваме също не трябва да се усвояват. Но ще съм благодарен ако споделите, откъде сте намерили тази информация
чух това твърдение от познати (фенове на ниско-въглехидратното хранене, трябва да се отбележи) и ми се стори, че може би не съвсем коректно.. именно затова попитах! аз самата – без да съм особено запозната – си представях, че приемането на омега 3 и 6 под формата на хранителна добавка е нещо като приемане на ‘полезното’ от състава на мазнините.. :-)
Бих искал да споделя една статия за поленанситените мазнини и рака:
http://www.second-opinions.co.uk/fats_and_cancer.html
Мисля, че ще е полезна за всеки един от нас :!:
Любо , лененото семе равностойно ли е с лененото масло като качества и полезност ? Първото все пак е натурален продукт
Чрез лененото масло може да набавим много по-лесно в концентриран вид АЛК, едната от трите незаменими омега 3 мастни киселини. Но пък няма да си доставим фибрите на лененото семе, които да подобрят перисталтиката на червата. В случая и двете са полезни и да се чудим кое да изберем е несъществена подробност на фона на много по-важни неща
Много добра статия!
Дотук разбрах, че когато пека пилешко месо на сух тефлон(обезкостено и без кожа), полиненаситените мазнини се насищат и стават наситени? Ако печем на бавен огън продължително време, ще се запазят тези полезни мазнини.
Относно транс мазнините. Тъй като на стайна температура транс мазнините са в твърдо състояние!!! Та днес изникна следната питанка, поглеждам печеното пилешко аз и какво да видя има мазнинка, но е в твърдо състояние и някакво желенце тъмничко отдолу!
Т.е това транс мазнини ли са? Ако ДА!
Означава ли, че пиленцето го бухат с такива мазнини или аз се хвърлям в разни филми 8-O
Благодаря
и чудесна статия 
@pavlina, полиненаситените мазнини в пилешкото месо са твърде малко, за да се притеснявате за окислението им, но при всички положения е по-добре да се готви на по-слаб огън, още повече че така се запазват качествата на белтъчините.
Не само трансмазнините са в твърдо състояние на стайна температура, а и наситените, които се всъщност се съдържат в пилешкото.
Благодаря за изчерпателният отговор! Това за белтъчините не го знаех! Научих нещо ново! Отсега нататък на бавен огън!
не съм виждала такава мазна риба 
. Виж херингата е супер, някак суха е.
Риба обичам много, пекох панагасиус за пръв път, ама то стана пържен
По здрави
Извадка от твоята статия :
„Здравословният ефект на ненаситените мастни киселини се постига чрез съотношение 2:1:1 съответно омега 9 : омега 6 : омега 3 мастни киселини. „, „Всичко това се отнася предимно за хора с нормална обмяна на веществата. Отделно от това трябва да се вземе и предвид количеството и вида на приеманите въглехидрати.“
Изводът, който си правя от написаното по-горе е, че приемът на въглехидрати съчетано с мазнини не трябва да преминава дневният прием?
Определението, което си дал „нормална обмяна на веществата“ се разбира да не сме с наднормено тегло и да не качваме лесно кг така ли?
Под нормална обмяна имам предвид хора с нормален до умерено бърз метаболизъм, които не качват лесно наднормени килограми, както и такива без метаболитни нарушения.
Извадка от твоя коментар: „Изводът, който си правя от написаното по-горе е, че приемът на въглехидрати съчетано с мазнини не трябва да преминава дневният прием?“ Съжалявам, но не схванах нито извода, нито въпроса, така че ако желаеш може да доуточниш какво имаш предвид.
Това, което искам да попитам е относно мазнините и тяхната им комбинация с въглехидратите. Ти си написал, че ако въглехидратите не се съчетаят правилно с мазнините, ще бъдат превърнати в наситени мастни киселини. Тъй като аз мога да съчетая много мазнини (естествено като използвам съотношението 2:1:1 съответно омега 9,6,3 ) с въглехидрати и естествено да не преминавам калорийният прием на въхлехидрати и мазнини за деня нали правилно разсъждавам? Като споменаваш количество и качество, под това да разбирам ли също, че от най-голямо значение са – гликемичният индекс, калоричността им или нещо друго изпускам(става въпрос за въглехидратите)?
Всичко, което не се съчетае правилно или е в прекомерно количество (дори и белтъчините) има опастност да се отложи като подкожни мазнини. Ако се комбинират много мазнини с много въглехидрати в едно хранене е много вероятно тялото да няма нужда от толкова калории наведнъж и излишното да се складира. Естествено, това може и да не важи за хора с бърз метаболизъм, особено ако целта е качване на ММ.
Качествените храни са натуралните храни – тези най-близко до природата
Г-н Иванов смятате ли за лоши следните комбинации : макарони, ориз и хляб всяко поотделно с маслини (съответно въглехидрати:мазнини) съобразена с дневния прием евентуално. Тъй като желая да комбинирам въглехидратите си с ненаситени мазнини.
Имам предвид коя от следните три комбинации е по-подходяща по отношение на нормален организъм (нормална обмяна на веществата).
Не мога да кажа коя е най-добрата комбинация. Зависи макароните и хляба какви са – пълнозърнести или не, ръжени, пшеничени или други. Какъв е гликемичният им индекс? Ориза какъв е бял, кафяв? И трите в крайна сметка комбинират нишестени въглехидрати с ненаситени мазнини, така че голяма разлика няма.
Много добре написан материал – ясно, точно и разбираемо. Благодаря за изчерпателната информация. Отдавна се опитвам да науча повече за различните видове мазнини и мастни киселини и функцията им в организма, предимно от източници на английски, а тук на едно място прочетох и разбрах всичко. Благодаря отново!
Здравейте!
Любо, чета с интерес всяка една статия и те поздравявам за усилията вложени в подбора и обективността.
Можех на лични да ти напиша рапорта, но прецених че ще има интерес от други. И така …
Положението с набавяне на полезна мазнина в ежедневието никак ама никак не е розово.
При покупка на капсули рибено масло получаваме соево олио и много стари и обработвани рибни мазнини, които нямат нищо останало полезно в тях. Абсолютно задължително влагат консерванти нефигуриращи на етикета и това е разбираемо от хора можещи да мислят. Подобни добавки висят на рафтовете с години.
Седи си човек като мен и си мисли как точно да избяга от ситуацията. Определено покупката на соевото олио с фармацевтичен токоферол и някаква рибна миризма с която да се успокоява хипохондрика.
Сьомгата не решава главоблъсканицата никак. Предлаганата у нас охладена сьомга е от развъдник и е хранена със соеви гранули и царевица. Натрупва в себе си не омега 3 а омега ГМО !
Какво ще правим? – може би ленено семе?
Да за жените е прекрасно, 2 лъжици в кафемелачката и до 5 минути да е изядено. Йоана Будвиг теърди, че ако лененеото масло не бъде взето с кисело мляко или извара не е полезно а вредно.
Добре ама ние мъжете какво ще правим?
Flax seed – 379,380mcg
Soy beans – 103,920mcg
Tofu – 27,150mcg
Soy yogurt – 10,275mcg
Sesame seed 8,008mcg
Очевидно океанската замразена скумрия щ свърши малко работа но ако е замразена преди не повече от 6 месеца.
Лененото го задраскваме с най-дебелия маркер ( мъжете) и се насочваме към конопеното масло.
От цената му припадаме, в търговската мрежа е рафиниран за да издържи извън хладилник въпреки сочния етикет ( екста вържин първа механична платинена преса със сребърни йони )
Стигаме до извод че можем да контролираме процеса купувайки коноп зърно и изтискваме в домашни условия.
Сега едвам издържате как да изтискаме студенопресованото домашно омега олио? Влизаме в google и пишем долните стрингове за да не пускам линкове.
Samson Oil Extractor Attachment -струва 69 лири
Samson 6 in 1 Juicer GB 9001 – около 200 лири
Любо оставям трудната част на теб да анализираш конопеното зърно за естрогени или други спестени от рекламата проблемни неща.
Пропуснал съм да спомена че микрограмите са таблица на фитоестрогените. Поствам пак:
Phytoestrogen food sources Phytoestrogen content (µg/100g)
Flax seed 379380
Soy beans 103920
Tofu 27150.1
Soy yogurt 10275
Sesame seed 8008.1
Flax bread 7540
Multigrain bread 4798.7
Soy milk 2957.2
Hummus 993
Garlic 603.6
Mung bean sprouts 495.1
Dried apricots 444.5
Alfalfa sprouts 441.4