Меню на страниците
Facebook
Меню на категориите

Публикувана от на 21.11.2019 в Кинезитерапия, Нови | няма коментари

Гръбначните изкривявания – Част VII: Сколиоза

Гръбначните изкривявания - Част VII: Сколиоза

КАКВО Е СКОЛИОЗА?

С нарицателното „сколиоза“ се именува сколиотичната болест, която представлява трайно изкривяване на гръбначния стълб във фронталната равнина, заедно с торзионна деформация на прешлените в засегнатата област.

Латералното (страничното) изкривяване на гръбнака е най-видимо и характерно, но е само част от симптомите на заболяването. Въпреки че на практика всяко странично изкривяване се определя като сколиоза, ако липсват други от патологичните промени (за който ще стане въпрос по-надолу), то това не е сколиотична болест, а т. нар. „функционална сколиоза„… Но за всичко това след малко…

ПРИЧИНИ И ПЕРИОД НА ВЪЗНИКВАНЕ

По-подробно за възможните причините за гръбначните изкривявания съм описал в част I от поредицата, затова тук ще спомена само най-основните неща.

Причините за възникване и развитие на сколиозите могат да бъдат изключително разнообразни и комплексни. Поради това по-голямата част от сколиозите се наричат идиопатични (idiopathic) т.е. няма ясно установена причина за изкривяването на гръбнака във фронталната равнина.

Причините може да се разграничат основно на вродени и придобити.

При вродените сколиози най-често става въпрос за отклонения от нормалната структура на един или повече прешлени. Тези сколиози се установяват още в ранна детска възраст.

Придобитите сколиози може да са следствие на различни заболявания и проблеми, които имат връзка със статиката и динамиката на гръбначния стълб (парализи и парези, травматични увреждания, възпалителни заболявания, рахит и други).

Една от причините и/или допринасящите фактори за възникване и развитие на придобитите сколиози също е лошата стойка и свързаният с това дисбаланс на мускулатурата.

Сколиозите възникват в детско-юношеска възраст, тъй като тялото през този период е в период на бърз разтеж, но скелетно-мускулната система е недостатъчно укрепнала и по-лесно податлива на външни фактори. Затова е много важно родителите редовно да обръщат внимание на стойката на децата си, още повече че изкривяването може да се развие дори в рамките на няколко седмици.

Счита се, че тези изкривявания спират прогреса си със завършване на костното развитие. Но с напредване на възрастта възникват дегенеративни промени, които могат да бъдат причина за увеличаване на градусите на сколиотичното изкривяване.

 

ХАРАКТЕРНИ СИМПТОМИ

Най-характерно е страничното изкривяване на гръбначния стълб. Както споменах в началото, ако това е единственият симптом, то това не е сколиотична болест, а т. нар. функционална сколиоза, която може да е вследствие на различни фактори (разлика в дължината на крайниците, болки, порочна стойка, дисбаланс на мускулатурата и други). Кривината изчезва при наклон напред, тилен лег, изравняване дължината на крайниците (ако има такава) или волево стягане на мускулатурата. А при отстраняване на причината, гръбначният стълб се изправя. Въпреки това, една функционална сколиоза може да се окаже началният стадий на развитие на сколиотична болест, затова трябва да бъдат взети навременни мерки за коригирането й.

Страничното изкривяване на гръбнака е дъгообразно и може да бъде с една, две или три кривини. Обичайно една от кривините е първична, а другата/ другите се появяват в последствие компенсаторно, за да не стои тялото изкривено на едната страна. Първичната кривина най-трудно се коригира, ако това изобщо е възможно. В зависимост от нивото на първичната кривина може да се говори за торакална, торако-лумбална или лумбална сколиоза.

C- и S-образна сколиозаСколиози с една кривина се наричат С-образни, а с две или повече S-образни. Изпъкналата страна на всяка кривина се нарича конвексна страна, а вдлъбнатата – конкавна страна. Ребрата са разперени от конвексната и приближени от конкавната, като същото важи и за отстоянията между прешленните тела. Вследствие на последното, nucleus pulposus (ядрото на междупрешленния диск) се измества към конвексния участък (което е предпоставка за дискова херния).

Мускулите на гърба са преразтегнати и по-слаби от конвексната страна и скъсени („натегнати“) от конкавната. При една S-образна сколиоза може да имаме комбинация от преразтегнати мускули от едната в торакалния дял, но скъсени в лумбалния на същата страна. Респективно вдясно ще е обратното.

При наличие на лумбална сколиоза обичайно тазът е наклонен към конвексната страна, а мускулният дисбаланс обхваща и мускулите на долната част на тялото. На картинката по-долу съм представил това при дясноконвексна лумбална сколиоза (при лявоконвексна мускулният дисбаланс ще бъде „огледален“).

Мускулен дисбаланс при дясноконвексна лумбална сколиоза

Когато мислен отвес, спуснат от основата на черепа при изправено положение минава през средата на сакрума се говори за уравновесена (или компенсирана) сколиоза, а ако минава встрани – за неуравновесена (декомпенсирана).

Компенсирана и декомпенсирана сколиоза

Ротация на прешлените при сколиозаВтората основна деформация на сколиотичната болест е завъртането на прешлените в напречната равнина в засегнатия участък. Телата на прешлените се завъртат към конвексната страна.

В хода на развитие на сколиозата настъпва цикатризиране и скъсяване на връзките и ставните капсули, което определя степента на ригидност на сколиозата. Т.е. възникват необратими структурни промени и може да терминуваме сколиозата структурна. Тези промени засягат първо първичната кривина, а след това и останалите.

Според величината на изкривяването, подвижността на гръбначния стълб се ограничават. Вътрешните органи в гръдната и коремната кухина може се разместят и притиснат.

 

ДИАГНОСТИКА, НАЧИН ЗА ИЗМЕРВАНЕ И СТЕПЕНИ НА СКОЛИОЗИТЕ

Сколиотичната болест започва без болки и е трудно да се открие в началото (когато е и най-възможна за овладяване) от неспециалист. Когато аз бях ученик имам спомени, че сравнително редовно ни преглеждаха в лекарския кабинет за гръбначни изкривявания. За съжаление, тази практика отдавна липсва, затова съветът ми към всеки родител е периодично да обръща внимание на стойката на своето дете. Ако забележи по-значима асиметрия между лява и дясна половина на тялото, като например:

Признаци за сколиоза- „Извиване“ на гръбната на едната страна;

- Различна височина на раменете/ таза/ лопатките;

- „Изхвръкналост“ на едната лопатка;

- „Подутина“ от едната страна на мускулите на гръбнака;

- Различна форма и/ или големина на образуваните триъгълници от отпуснатите ръце и трупа;

- Неправилно позициониране на главата;

 

…то да се обърне към специалист.

За точна диагностика и определяне степента на изкривяването, основно се използва рентгенография, която евентуално може да даде и данни за причината – вродени аномалии в прешлените, рахит и други. При установяване на сколиоза, от специалист се измерва ъгълът на най-голямото изкривяване, за което в практиката се ползват два основни метода (по метода на Lippman-Kobb и по метода на Risser-Ferguson).

Американската „Асоциация за изследване на сколиозата“ разделя заболяването на седем степени.

  • I степен – изкривяване от 5 до 20 градуса
  • II степен – от 21 до 30 градуса
  • III степен – от 31 до 50 градуса
  • IV степен – от 51 до 75 градуса
  • V степен – от 76 до 100 градуса
  • VI степен – от 101 до 125 градуса
  • VII степен – над 125 градуса

Измерване на ротацията по методът на Nash и MoeЗа измерване на ротацията се използва методът на Nash и Moe, който е базиран на асиметрията на прешленните педикули (pediculus). Ротационните промени се измерват в 5 степени:

  • I степен – липсва асиметрия
  • II степен – единият педикул е на границата да изчезне
  • III степен – единият педикул не се вижда, а другият се премества към средната линия
  • IV степен – контурът на единия педикул на на средната линия
  • V степен – контурът на единия педикул е в срещуположната половина

 

ЛЕЧЕНИЕ

Индикациите за използване на различни методи на лечение се определят основно от степента и вида на сколиозата и възрастта на пациента.

Лечението на по-леките форми (I и II степен) е изцяло консервативно и включва на първо място (почти) ежедневни занимания по лечебна гимнастика, съобразени индивидуално от специалист спрямо характера на изкривяването. Подходящо е и плуването. Ако при последвалите контролни прегледи се установи прогресиране, то се преминава и към ортотично лечение с различни корсети. Изискване за успех в консервативното лечение е сколиозата да не е ригидна (структурна) т.е. да няма патологични промени в прешлените и съединителната тъкан, които да не позволяват пасивна корекция. А това обикновено е възможно само до края на периода на активен растеж.

При неуспех на консервативното лечение или при сколиози по-голяма степен, оставя възможността за оперативно лечение. Всичко това, разбира се, се преценява от специалист!

В следващата част ще разгледам възможностите за тренировки/ фитнес/ бодибилдинг при сколиоза –> Следва продължение…

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

:alien: :angel: :angry: :blink: :blush: :cheerful: :cool: :cwy: :devil: :dizzy: :ermm: :face: :getlost: :biggrin: :happy: :heart: :kissing: :lol: :ninja: :pinch: :pouty: :sad: :shocked: :sick: :sideways: :silly: :sleeping: :smile: :tongue: :unsure: :w00t: :wassat: :whistle: :wink: :wub: