Любомир Иванов

КАКВО Е СТРЕС?

Подложени сме на стрес ежедневно – ядосваме се в работата, зад волана, в къщи. Притесняваме се дали ще имаме достатъчно пари да си платим сметките или дали ще получим повишение.

Всъщност, стресът е нашата естествена реакция към динамично променящата се околна среда, за да се приспособим или справим с различни ситуации. Характеризира се с физиологични и психологични изменения: учестяване на пулса и дишането, повишена възбудимост на нервната система, напрежение в мускулите, повишена активност на ендокринната система и други. Всички те имат за цел да подготвят нашия организъм за справяне със стресовия фактор т.е. привеждат ни в „бойна готовност”. Това е наше наследство от едни други времена, когато адекватната реакция към стреса е била въпрос на живот и смърт, независимо дали става въпрос за лов на диво животно, бягство или битка с враговете. Под влияние на централната нервна система в кръвта се изливат двата основни стресови хормона – адреналин и коритизол. Това води до мигновено освобождаване на големи количества енергия, за да бъдем по-силни, по-бързи и по-концентрирани с единствена цел – нашето оцеляване. Механизмът е стрес –> реакция –> действие.

В модерния свят обаче, нещата стоят малко по-различно. Стресът, на който сме подложени в повечето случаи не застрашава нашия живот. Той е предимно психически и не провокира физическите ни действия. Въпреки това, реакцията на нашият организъм не се различава от тази в древни времена, с тази разлика че от оста стрес –> реакция –> действие липсва последният елемент, а именно действието.

СТРЕСЪТ НИ ПРАВИ ДЕБЕЛИ

При ежедневните стресови ситуации под въздействието на адреналина и кортизола се мобилизират големи количесва енергия – гликогенът и триглицеридите от черния дроб и мастните клетки бързо се разграждат до глюкоза и свободни мастни киселини, което рязко покачва концентрацията им в кръвообръщението, в очакване на физическия отговор. Но както стана ясно, независимо че реакцията е идентична с тази, която ви подготвя за някакво голямо физическо натоварване, такова няма да последва и излишъкът от енергия в кръвта няма да бъде оползотворен. Вследствие на високите нива на кръвна глюкоза, панкреасът ще секретира големи количества инсулин, който да нормализира нивата на кръвната захар. Но тъй като последните рязко са се повишили, секрецията на инсулин също ще е твърде висока, което от своя страна ще доведе до рязко спадане на нивата на кръвната захар. Това увеличава вашия апетит и ви кара да поглъщате количества храна, от които реално нямате нужда. В повечето случаи това са големи количества сладки и тестени храни, тъй като организма ви „знае”, че това е формата на енергия, която ще се усвои най-бързо, за да повдигне отново нивата на кръвната захар. Но само до следващия подобен спад, вследствие на точно тези храни, което ви вкарва в един порочен омагьосан кръг – сладкото създава глад за още сладко.

Друг голям проблем, породен от стреса, са високите нива на хормона кортизол. Нормалните количества на кортизол потискат възпаленията, увеличават кръвотока при травми и ускоряват зарастването на тъканите. Но излишъкът от него, който може да се създаде при ежедневни форми на стрес трупа много негативи.

Първо, излишният кортизол причинява директна загуба на мускулна тъкан, което забавя метаболизма и увеличава отлагането на подкожна мазнина. Второ, големите количества кортизол не само потискат продукцията на щитовидни хормони, но и ензима, който преработва по-малко активния Т4 в по-силния Т3. Така метаболизмът също спада, а топенето на мазнини става почти невъзможно. Трето, повече кортизол означава по-малко соматотропен хормон, което също увеличава отлагането на мазнините.

КАК ДА СЕ СПРАВИМ СЪС СТРЕСА

Естествено, за всичко изброено по-горе вина има ежедневният продължителен стрес, който често се превръща в хроничен. Кратковременни, епизодични стресови ситуации, освен че е невъзможно да бъдат избегнати, нямат и чак такива негативни въздействия. Но как да разберем дали сме подложени на хроничен стрес? Ето няколко бързи въпроса, които ще ви дадат отговора (отговаряйте с Да и Не).

1. Ядосвате ли се често, особено за дребни неща?
2. Имате ли нарушения на съня, като трудно заспиване и неспокоен сън?
3. Уморени ли сте постоянно?
4. Забелязали ли сте промяна в апетита напоследък?
5. Страдате ли често от главоболие?
6. Разочароват ли ви твърде много дребни неуспехи?
7. Изпитвате ли често чувство на тревожност и паника?
8. Концентрирате ли се трудно, имате ли проблеми с паметта и взимането на решения?
9. Изпитвате ли апатия и нежелание да вършите каквото и да е?

 Ако имате повече от 4 положителни отговора, вие почти сигурно сте подложени на твърде много стрес, с който вашият организъм не може да се справи. А за да се справим с прекомерния стрес са необходими 2 неща: да ограничим до минимум ненужните стресови фактори и да съдействаме на организма ни да се справи със стреса.

Преди да пристъпим към тях обаче, е важно да разберем че целта ни не трябва да бъде отстраняване на всичкия стрес от живота ни. Не бива да заживяваме в сапунен мехур, защото дозирания стрес води до адаптация на нашия организъм и подобряване на неговата устойчивост към различни външни въздействия. Нашата реалистична цел трябва да бъде ограничаване на ненужния стрес, на който се подлагаме ежедневно. Опитайте се да направите това чрез следните прости правила:

• Ако мислете, че сте се захванали с прекалено много задачи наведнъж, опитайте се да концентрирате само върху важните неща в момента.
• Спете достатъчно през нощта, ако е възможно лягайте и ставайте по едно и също време. И недоспиването и преспиването са еднакво вредни, когато се опитвате да контролирате стреса.
• Замислете се върху наистина важните неща и спрете да се ядосвате за дребни проблеми.
• Опитайте различни техники за медитация и релаксация и ги прилагайте за 15-20 минути дневно. Масажът също е чудесно средство за релаксация.
• Намерете хоби, което да ви разтоварва от ежедневните проблеми или отделяйте повече време за себе си.
• Настройте се и мислете позитивно, силата на съзнанието има огромен потенциал за справяне със стреса.
• Ограничете до минимум цигарите, алкохола, кафето.
• Хранете се здравословно и балансирано, с качествени източници на белтъчини, мазнини и въглехидрати. Не пропускайте хранене.
• Не на последно място спортувайте. Чрез спорта вие добавяте липсващото звено от оста стрес –> реакция –> действие, като по този начин оползотворявате излишната енергия и балансирате възбудните и задръжните процеси в централната нервна система, което нормализира хормоналните нива.

 

Ако тази статия ви допада, споделете я в Twitter и Facebook.

Харесват ли ви статиите, които четете тук? Абонирайте се напълно безплатно с RSS или по e-mail, за да получавате най-новите публикации за фитнеса, храненето и здравословния начин на живот.

Публикувано на вторник 15 септември 2009 в 20:03 в категория Други. Може да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 feed. You can споделите вашето мнение, или да използвате trackback от вашата лична.

Оставете вашия коментар: (моля, пишете на кирилица)

Ако желаете коментарите ви да се асоциират с ваша снимка или друг граватар, можете да го направите много лесно от тук.