Меню на страниците
Facebook
Меню на категориите

Публикувана от на 16.03.2010 в Клиенти | 3 коментара

Мария Попова: „Необходими са психическа нагласа и добър специалист“

Представям ви споделеното мнение на една моя фитнес клиентка, което се надявам да ви накара да погледнете с други очи на хранителните режими и спорта.

„Колко често се опитваме да правим някаква диета или режим, но накрая всичко отива по дяволите… И колко често започваме с невероятен ентусиазъм и вдъхновение, докато не стане ясно, че всичко това изисква твърде много време и ресурси от наша страна, а резултатите идват твърде бавно… И аз правех така, нещо повече – винаги съм твърдяла, че не обичам това нещо, наречено диета, а пък за някакъв спорт въобще и дума не може да става…

Първият ми опит беше, когато бях тийнейджър. Тогава често участвах в музикални телевизионни предавания и веднъж режисьорът ми каза: “Следващият път искам да си с 5 килограма по-слаба” – следващият път беше след по-малко от месец, а аз приех думите му на сериозно и за месец свалих петте килограма, но след още два месеца качих 9… Преди да се случи това тежах точно толкова, колкото трябваше да тежа, но всички казваха, че съм дебела, защото тогава беше бумът на манекенките, които бяха само кожа и кости – направо да им се чуди човек как живеят… Освен това пансиона, в който учех предлагаше храна, която почти никой не ядеше и в крайна сметка ние бягахме в голямото междучасие до близкото кафе, за да си купим набързо нещо сладко… Може би така е започнало всичко за мен, а може би не, но от сегашната си позиция мога да видя тогавашната си грешка – аз направих това, което се искаше от мен, вместо да поема отговорност за преживяването си.

След много подобни ситуации постепенно осъзнах, че най-важният човек в моя живот съм аз и че тялото ми ще остане с мен, докато съм жива, че единственият човек, към който имам някаква отговорност съм аз и че всички ние хората се държим като безсмъртни, сякаш ще сме тук завинаги и сякаш телата ни са враг, а никой от нас не е вечен… И разбрах, че моето тяло е моят инструмент, който ми дава възможността да преживявам повече радост от живота.

До тук добре, но не знаех как именно да направя всичко това и продължих да опитвам различни неща, които ми се струваха здравословни и подходящи, за да възстановя хармонията в тялото си и да сваля килограми, но не се получаваше. Започнах да търся евентуални психо-емоционални съпротиви, които може да ме саботират в редуцирането на теглото ми и открих, че съм активирала несъзнателно в себе си нещо, което един автор, Джон Гейбриъл нарича fat програми. В общи линии fat програмите представляват команди към нашето тяло, които не осъзнаваме и за това не можем да ги дезактивираме, а те ни контролират. Тези команди често са свързани с преживявания, които остават в нашето съзнание или подсъзнание като неразрешени конфликти. Тъй като тялото е много прецизен инструмент и си има свое съзнание, то приема всяко наше действие, всеки наш опит и преживяване като команда. Източника на всички fat програми е свързан с активирането на механизмите ни за оцеляване. Например, ако някой ни гони за да ни нарани, ние преживяваме много голям стрес и полагаме всички възможни усилия да се спасим. Само това е от значение в подобна ситуация и тогава ума ни отстъпва контрола на нашия инстинкт за самосъхранение. Нашето тяло се програмира най-силно чрес стреса и когато се чувстваме в опасност ние буквално активираме в тялото си програмата “в опасност съм, направи нещо”! Когато програмираме тялото си с тази програма чрез стрес, то обикновено възприема директно и буквално представата ни за това, което се случва и много мощно се програмира спрямо нея. Какво правим, когато някой ни гони на пример, за да ни нарани? Иска ни се да сме по-големи и по-силни от него, за да можем да се защитим. Тогава тялото ни разбира, че решението е да сме по-големи, за да можем да се защитим и започва да трупа килограми. Почти всеки стрес е свързан с програмата “в опасност съм, направи нещо”. А телата ни винаги следват нашите команди, независимо дали ги осъзнаваме или не. Има и още нещо, което активира сериозни fat програми – това е храненето. Когато тялото не получава достатъчно от необходимата му храна включва отново защитния си механизъм, защото преживява стрес и получава командата “в опасност съм, направи нещо” – това е неговата великолепна функция, с която е създадено, за да може да оцелее при почти всякакви условия. А това пък колко често ни се случва, не само защото нямаме добра култура на хранене, а и защото много пъти избираме да следваме диетите, които няма как да се превърнат в начин на живот в крайна сметка. И след като започнем да даваме повече храна на тялото си, то започва да трупа резерв, защото вече е програмирано, че храната не е достатъчна и то трябва да направи нещо…

Джон Гейбриъл твърди, че няма нищо по-лесно от това, да се свалят излишните килограми, стига fat програмите да се дезактивират. Веднъж щом се дезактивират тялото престава да саботира процеса и само започва да иска правилните неща – храни и движение. Аз мога да потвърдя, че това наистина е така. Всъщност преди да се срещна с теб, Любо, поработих доста със себе си отново. Осъзнавах нови аспекти на моите fat програми и ги дезактивирах, като осъзнавах, приемах случилото се и го пусках да си отиде. И наистина – тялото ми реагираше на това. Чувствах, че се нуждая от повече движение, имах много енергия и започнах малко по малко да променям някои аспекти на ежедневието си. Мой близък човек обаче е с толкова наднормено тегло, че започна да се разболява… Аз започнах да търся решение за него и една приятелка ми предложи да му запиша консултация с нейния фитнес треньор – при теб, а аз реших, че като така и така ще ходя, може би ще е добре да те помоля да направиш и на мен двигателен режим, от който вече чувствах, че имам нужда. Когато поговорих с теб за това, ти ми каза че не може да поемеш отговорност за резултатите, ако двигателния не се съчетае и с хранителен режим. Това ме уцели в десятката, защото думичката „отговорност” е една от най-актуалните в живота ми и казах “да”, почти без да се усетя…

С нетърпение очаквах моя режим и го започнах веднага, защото тялото ми направо копнееше за това. Когато си видях таблиците с храни се отчаях, но това беше само ума ми, защото този режим – и хранителния и двигателния, щеше да наложи много сериозна промяна в цялото ми ежедневие, с която нямах представа как ще се справя, а и повечето неща изглеждаха особено безвкусни, поне за мен… Какво беше изумлението ми, когато видях, че всъщност нищо от представите ми не е както си го мислех и че тялото ми се чувства изключително добре, включително и с безсолната храна, на която всъщност така се усеща истинския вкус! Нещо повече – започнах да се чудя как до сега съм живяла по начина, по който бях живяла, започнах да разбирам, че това е начинът на живот, който искам за себе си и просто оставих тялото ми да ми показва още и още от това, което не знам за него…

Непрекъснато очаквам с любопитство следващата си тренировка или хранене, защото всяко от тях ми носи нови опитности с нещата, които не знам за себе си! Имам толкова много енергия, чувствам се по-жива от всякога и виждам смисъла на всичко това, защото този път наистина нещата се случват както е правилно за мен. Все още не мога да повярвам на случващото се, защото както вече споменах – диетите и спорта никак не ми изглеждаха привлекателни, но на фона на това, което преживявам сега предишния ми начин на живот ми се струва доста неуместен.

Всъщност, още преди година и половина си пожелах да срещна някого, който наистина разбира човешкия организъм и наистина работи добре с храненето, защото нямах доверие на повечето диетолози. Проблемът е, че както си написал, различните специалисти казват различни неща, а има и цял куп от други фактори, които възпрепятстват разбирането и желанието на хората за тази промяна. Струва ми се, че трябва да се работи много по-цялостно и със психиката на човека, което в повечето случаи не се получава и така процеса е нецялостен и нетраен. А трябва и да се намери баланса между това и поемането на отговорност, което виждам при твоята работа. Ти си написал и книга, която подкрепя работата с психиката.

Честно казано, представата за човека, който си пожелах да срещна до този момент отговаря на теб на 100% – защото не изпадаш в крайности, защото ме подкрепяш по време на целия процес и защото отговаряш на елементарните ми въпроси, което лично на мен ми дава чувство за сигурност и спокойствието, че не съм сама в това и ако сгреша ще мога да поправя грешката си с помощта ти, защото ти наистина знаеш какво правиш. Това редуцира стреса от промяната до голяма степен поне за мен, а също и вътрешния хаос създаден от страха, че всичко това е доста трудно или направо невъзможно и няма да се справя, а и кой-знае дали въобще го правя правилно…

Освен насоките и препоръките, които даваш по много ясен начин, ти направо излъчваш, че отговорността за това, което ще направя си е моя и по този начин не ме лишаваш от силата ми и свободата ми на избор, което означава, че щом разбера как стават нещата и създам новия си навик, няма да съм зависима постоянно от теб, но ти си тук за мен, ако това наистина е необходимо…

Благодаря ти Любо за всички тези преживявания с мен самата, великолепен си! Направо ми се иска да ти подаря небето и звездите, защото ми помагаш да осъзная, преживея и овладея всички тези неща!

Мария Попова“   

   

3 коментара

  1. Ще допълня страхотното писмо на Мария с това, че наричаните от Джон Гейбриъл fat програми, които са провокирани от стрес и глад, имат своето физиологично обяснение и са описани вече от мен в следните 2 статии:
    http://lubomirivanov.com/1461
    http://lubomirivanov.com/1354

  2. Хех, сякаш, четох моята история с тази разлика, че аз още не съм срещнал човека който разбира МОЯ организъм и съответно все още се мъча.

  3. Искам и аз да споделя нещо. След 8 месеца мога да се „похваля“ с над 28 свалени килограма, което и при мен започна с откриването на Джон Гейбриъл. Много силен тласък, който продължава като действена сила с опита, натрупан за това време и мотивиращата сила на вложената дотук енергия.
    Благодаря и аз на Любо за неговия принос в последно време, откак спазвам неговите програми и нямам търпение за следващата тренировка!

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

:alien: :angel: :angry: :blink: :blush: :cheerful: :cool: :cwy: :devil: :dizzy: :ermm: :face: :getlost: :biggrin: :happy: :heart: :kissing: :lol: :ninja: :pinch: :pouty: :sad: :shocked: :sick: :sideways: :silly: :sleeping: :smile: :tongue: :unsure: :w00t: :wassat: :whistle: :wink: :wub: