Любомир Иванов

Има няколко тренировъчни техники, които дотолкова си приличат, че лесно може да се сбъркат. Това са суперсериите, смесените серии и удължените серии. Но тяхната прилика е по-скоро привидна, тъй като съществуват основни разлики по отношение на приложението и ефекта им.

Докато суперсериите са подходяща техника за средно напреднали, дори и за начинаещи с по-добро фитнес ниво, то смесените и удължените серии се причисляват основно към арсенала на напредналите.

Незапознатият фитнес любител трудно може да направи разлика между суперсерии и смесени серии например и изпълнявайки вторите вместо първите да претренира мускулите си, които все още не са подготвени за тях или да не получи желания от тренировката ефект. Затова сега ще поставя ясна граница между тях и ще ви дам примери само с 4 упражнения, които ако комбинирате по различен начин, ще изпълните всяка от тези техники.

 

Суперсерии

Обикновено когато се изпълняват 2 серии една след друга от различни упражнения, без почивка между тях, това се обявява за суперсерия. Но не винаги е така. Суперсериите представляват последователно изпълнение на 2 серии за антагонистично разположени мускулни групи. Кои мускули са антагонисти? Тези, които извършват противоположни движения. Основни комбинации между мускули антагонисти са: гръдна-гръбна мускулатура, предна-задна част на бедрата, трицепс-бицепс, аддуктори-абдуктори, дълги гръбни мускули-корем и други.

Със суперсериите можете значително да увеличите обема и плътността на тренировъчното занимание и да запазите интензивността му, без да увеличавате общата продължителност на тренировката. Чрез подобна промяна на параметрите на тренировъчното натоварване, суперсериите са безценни в периоди за изчистване на мазнините и релеф. Те ви позволяват да поддържате сравнително висока пулсова честота през цялата тренировка, без да претоварвате мускулите си. Освен това нервните центрове на мускулите антагонисти се намират много близко един до друг и натоварването на едната мускулна група води до по-бързо възстановяване на другата.

Класически пример за суперсерия е комбинацията трицепс-бицепс. Това са сравнително малки мускулни групи и обединяването им в суперсерия няма големи изисквания по отношение на сърдечно-съдовата система, което е чудесно за начинаещите, за да започнат със суперсериите. Комбинирането на по-големите мускулни групи, като гърди с гръб и предна със задна част на бедрата е по-ефективно за горене на мазнини, но и доста по-трудно.

Може да се комбинират различни упражнения в зависимост от стажа и личните препочитания. Важно условие е уредите, на които ще ги изпълнявате да са сравнително близко един до друг, за да не губите твърде много време за преминаването от едното упражнение към другото. Ако трябва да отидете чак до другия край на залата, за да изпълните второто упражнение, това ще намали ефекта от суперсерията, да не говорим, че някой вече може да е заел уреда ви. За примера съм подбрал две основни упражнения за мускулите на ръцете – разгъване на скрипец с въже за трицепс и скотово сгъване за бицепс.

В суперсерия с:

 

Смесени серии

Смесените серии са подобни на суперсериите, но се комбинират 2 упражнения не за антагонистично разположени мускули, а за една и съща мускулна група. Например, след една серия от упражнение за бицепс, без почивка изпълнявате серия от друго упражнение, което е отново е за бицепс. Основната идея на това е да се увеличи времето под напрежение при сравнително висока интензивност, с което да се стимулира  мускулният растеж, но има и други приложения в зависимост от вариантите на изпълнение. Основните са:

- упражненията се изпълняват с висока интензивност т.е. до отказ. Този вариант е мощен стимул за мускулната хипертрофия, тъй като се постига голямо енергетично изтощение в рамките на оптималните за мускулен растеж интензивност и време под напрежение. Подходящ предимно за напреднали, които имат добри възможности за възстановяване.

- упражненията се изпълняват с умерена интензивност. Този вариант е подходящ при включване на смесените серии към изполваните техники или при фитнес методика, която цели тонизиране на мускулатурата и повишаване на тренировъчната плътност и общия енергоразход, но не и максимален мускулен растеж.

Съществуват и други под варианти на основните, като това едното от двете упражнения да бъде с умерена, а другото с висока интензивност, които се прилагат в зависимост от стажа и целта.

Освен всичко останало, поради увеличения кръвопоток към работещия мускул, смесените серии способстват и за развитие на капилярната му мрежа, което за в бъдеще ще подобри доставката на хранителни вещества и кислород и ще благоприятства възстановяването след натоварване.

Както и при суперсериите, комбинирането на две по-големи мускулни групи в смесена серия, има по-големи изисквания към сърдечно-съдовата система, което може да се използва и с цел редуциране на мазнините. Но отново основно от напреднали, защото ако към увеличеното натоварване добавим и отрицателен калориен баланс, опасността от претрениране става реална.

Важно условие за успешно съставяне на смесена серия е упражненията, които ще подберем да тренират различна зона на мускула. Така ще постигнем цялостно натоварване на мускулните влакна, без претоварване на отделен сегмент. За целта обаче, трябва да сме наясно кое упражнение коя част от мускула натоварва. Нещо, което изисква анатомични познания и достатъчно практика. Ще ви дам пример за добре подбрани упражнения при смесена серия за бицепс. Това са сгъване с дъмбели от полулег и скотово сгъване. Докато първото натоварва повече дългата глава на бицепса (външната част), второто третира повече късата глава (вътрешната част). Дължи се на анатомичната особеност, че началното залавно място на дългата глава е по-високо и когато ръката е зад тялото (както е при полулега), тя се намира в стречинг позиция. А мускул или част от мускул, който започва своето съкращаване от стречинг позиция, се натоварва максимално. Ето и конкретната смесена серия:

В смесена серия с:

 

Удължени серии

Удължените серии са една от любимите ми тренировъчни техники, заедно със разтоварващите серии. Те изключително много си приличат със смесените серии, но имат една съществена разлика. Въпреки че при смесените серии от едното към другото упражнение се преминава без почивка, такава все пак има. Това е времето, през което трябва да смените уреда. Колкото и да е минимално това време, то позволява мускулът частично да възстанови енергетичните си запаси т.е. не може да се постигне максимално енергетично изтощение при максимално висока интензивност и оптимално време под напрежение. Но как да преминем от едно упражнение към друго без да позволяваме на мускулите си да почиват дори и за секунда. Много лесно – чрез удължени серии.

Удължените серии използват принцип от биомеханиката, според който едно и също упражнение може да стане по-лесно или по-трудно в зависимост от изходното положение на тялото. Всъщност, за нас това може да са различни упражнения, но различни ги прави именно позицията на тялото. За да ме разберете по-добре, веднага ще ви дам пример с вече познатото сгъване с дъмбели от полулег. То е вариант на сгъването с дъмбели от седеж или от стоеж, като изпълнението е същото, просто изходното положение и респективно натоварването са различни. Полулегът се явява наша слаба биомеханична позиция за сгъването на ръката в лакътя и при това упражнение ще трябва да работим с по-малки тежести. Но интензивността се запазва, тъй като тя се определя само за конкретното упражнения като процент от максималната тежест. Ако след серия сгъване с дъмбели от полулег, изпълнена до отказ, се опитваме веднага и без никаква почивка да изпълним няколко повторения сгъване от седеж със същата тежест, най-вероятно ще успеем, тъй като седежът е по-силна биомеханична позиция за конкретното упражнение. По този начин ще удължим серията отвъд мускулния отказ, без никаква почивка и без форсирани повторения, за които е нужен тренировъчен партньор т.е. ще сме изпълнили удължена серия.

В удължена серия с:

В какво се изразява ефектът от удължената серия? Липсата на каквато и да е почивка между двете упражнения води до много по-голямо енергетично изчерпване при по-висока интензивност, отколкото при смесените серии т.е. по отношение на мускулната хипертрофия, удължените серии определено имат своето предимство.

Какви изводи могат да се направят дотук. Първо, независимо дали става въпрос за покачване на мускулна маса или редуциране на мазнините, всички от изброените техники могат да намерят своето приложение, тъй като ключът към успеха е разнообразието. Но ако става въпрос за най-подходяща техника спрямо конкретна цел, то за горене на мазнини това са суперсериите, а за мускулен растеж – удължените серии. Смесените серии, в зависимост от варианта на изпълнение са еднакво подходящи и за двете. Естествено, изборът ще трябва да  съобразите и с фитнес нивото си и възможностите за възстановяване.

 

Ако тази статия ви допада, споделете я в Twitter и Facebook.

Харесват ли ви статиите, които четете тук? Абонирайте се напълно безплатно с RSS или по e-mail, за да получавате най-новите публикации за фитнеса, храненето и здравословния начин на живот.

Публикувано на сряда 14 април 2010 в 9:45 в категория Фитнес. Може да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 feed. You can споделите вашето мнение, или да използвате trackback от вашата лична.

Оставете вашия коментар: (моля, пишете на кирилица)

Ако желаете коментарите ви да се асоциират с ваша снимка или друг граватар, можете да го направите много лесно от тук.