Меню на страниците
Facebook
Меню на категориите

Публикувана от на 17.04.2009 в Здраве/ функционалност | 8 коментара

Фитнес дълголетие

Фитнес дълголетие

Спортното дълголетие е една доста дискутирана от различните медии тема. Обикновено повечето от спортистите в професионалните спортове се „пенсионират“ доста рано. Да вземем за пример най-популярния спорт в световен мащаб – футболът. Голяма част от футболистите приключват спортната си кариера на 33-35 годишна възраст, а прехвърлили 30-те вече се водят ветерани. Футболът е контактен спорт, ще кажат повечето, което е свързано с много травматизъм и ранно износване на опорно-двигателният апарат. Отделно, тези спортисти са подложени на огромно физическо натоварване, почти през цялата година, което е необходимо за развиването и поддържането на високо спортно-техническо майсторство. Не е по различна обаче ситуацията и при много от останалите спортове – лека атлетика, ски-спортове, тенис, тежка атлетика и много други. Да не говорим за художествената гимнастика, където съзряването като жени и прекратяването на спортната кариера на състезателките се случват горе-долу по едно и също време. Разбира се, приключването със състезателния спорт не означава приключване със спорта въобще. Още повече един организъм, подлаган дълги години на максимални и субмаксимални натоварвания, не бива да бъде оставян при липса на физическа активност, но това е тема на друг разговор и е въпрос на личен избор. Повечето бивши активни спортисти, които искат да поддържат едно прилично функционално ниво се ориентират към фитнес залата. Защо е така и какво притежава фитнесът като спорт и начин на живот, което другите спортове нямат?

Разбира се фитнес заниманията са в основата на физическата подготовка при почти всички видове спорт. След прекратяване на спортната кариера, за повечето спортисти фитнесът е естественото продължение на физическата им активност, нещо което те добре познават и с което са свикнали през цялата им активна състезателна дейност. Естествено фитнес натоварванията ще са далеч от интензивността, която е съпътствала спортиста по време на професионалния му път. Най-малкото защото целите вече са различни, а и възстановяването не е същото. Това ли е разковничето, което поставя фитнеса едно стъпало над другите спортове по отношение на спортно дълголетие – липсата на състезателен характер и свързаните с това максимални натоварвания? Едва ли! Но за да си отговорим на този казус, трябва да погледнем хората, за които фитнесът е спорт номер 1, а именно участниците в състезанията по фитнес и бодибилдинг.

Обикновено зенита на спортната кариера на бодибилдинг и фитнес състезателите е във възраст, при която доста спортисти в други спортове са прекратили активна състезателна дейност. Много от тези състезатели достигат най-добра спортна форма доста след като са прехвърлили трийсетте.

chrisdickerson1Крис Дикерсън, носител на короната на най-голямата титла в бодибилдинга Мр.Олимпия, я печели през 82-ра на 42 години. И ако за тогава можем да кажем, че спортът не е бил на днешното ниво, трябва да погледнем носителя на 8 статуетки Сендоу (приз връчван на Мр.Олимпия), Рони Колман, който печели 8-мата си титла през 2005-та година почти на същата възраст. Дори да помислим, че това са изключения и става въпрос за изключително генетично надарени индивиди, е достатъчно да видим редицата на останалите състезатели – най-добрите също наближават четиридесетте. И все пак това са професионалисти, друго не правят. Но на аматъорско ниво нещата стоят по същия начин. Даже има категории за над 40, над 50, дори и за над 60 годишна възраст, хора в завидна форма, които биха засрамили не само внуците си, а и много по млади от тях състезатели. Нерядко се е случвало и да ги побеждават. Също не са малко и примерите с фитнес състезателки, които достигат върхова спортна форма около четиридесетте и поддържат завидна форма доста след това. Коя тогава е причината за спортното дълголетие на тези атлети? Може би ще разберем ако по-добре вникнем в същността на спорта.

Фитнесът и бодибилдингът са едни от малкото спортове (да не кажа единствени), при които тренировките и състезателната изява се разминават напълно. Докато при повечето спортове предсъстезателната подготовка включва голяма част от елементите, които спортистът ще покаже на самото състезание, при фитнеса и бодибилдинга нещата не стоят така. Тук се оценява физиката (мускулна маса и релеф) чисто визуално и субективно, физика която се изгражда във фитнес залата и чрез специализиран хранителен режим и прием на хранителни добавки. Тази липса на тренировъчен елемент, който да присъства при състезателната изява до голяма степен намалява травматизма, който най-често се случва по време състезания. Защото във залата всичко е премерено и спокойно, а на състезателната сцена, била тя футболното игрище или пистата за лека атлетика, бушуващият адреналин и нервно напрежение нерядко пречат да се прецени ситуацията и реалните възможности. В стремежа си да надскочат себе си и да покажат максимума на който са способни, състезателите често се надценяват, което води до травми. Разбира се травматизма не подминава и тренировъчните занимания, нито на бодибилдърите, нито на футболистите или спринтьорите. Още повече, че за първите истинското състезание е в залата, а не на сцената. Защото в бодибилдинга няма топка, която да се търкулне и да промени резултата. На сцената се показва само крайният резултат на усилената работа във фитнес салона и той е ясен, още преди състезателят да е стъпил на подиума. Затова не са редки и случаите на наистина тежки контузии по време на тренировка на тези атлети, дори такива от световна величина. За някои, това слага край на спортната им кариера, докато други се завръщат по-добри и от преди. Явно не липсата на състезателен травматизъм е основна причината за спортното дълголетие на бодибилдърите, въпреки че и това има своята предпоставка. Тогава?

Истината сигурно се крие в тренировъчната методика и въздействието й върху организма. Фитнес и бодибилдинг тренировката има 2 основни елемента – силова тренировка и кардио натоварване. Нека да ги разгледаме поотделно.

Силовата тренировка има за цел да развие симетрично мускулната маса на атлета като обем и дефиниция. За целта се използват тежести, които са далеч от максималните възможности за дадения спортист, някъде в диапазона 65-85% от максимума. Това е далеч по-щадящо за опорно-двигателния апарат. От друга страна в изпълнението на упражнението липсват характерните за други спортове със сходна силова подготовка създаване на инерционни моменти, рязко сменяне на посоката и други елементи, които биха повишили в пъти натоварването върху стави, сухожилия и лигаменти. Даже напротив, в бодибилдинг стила на изпълнение, тези елементи биха намалили ефекта от тренировката. Тук се търси, плавно и добре контролирано движение, което би осигурило максимално ефективно натоварване на мускулната система и относително намалено напрежение върху нервната система и останалата част от опорно двигателния апарат. Друг момент, който се търси е равномерното развитие на всички мускулни групи. Това поставя всички мускули антагонисти в изключителен баланс помежду им и рязко се противопоставя на мускулния дисбаланс, получаван при други спортове, което би довело до вътреставно напрежение, функционален блокаж и ранно износване на ставния хрущял. Тренировъчната честота и натоварване на силовите занимания винаги се съобразява с пълното възстановяване и свръхв ъзстановяване на дадена област преди повторното й трениране. Това е нещо, което в другите спортове често липсва и води до ранна амортизация на организма.

В резултат на комбинацията на силов и кардио елемент в подготовката на фитнес и бодибилдинг състезателите можем да кажем, че спорта има смесен характер – аеробно-анаеробен и развива почти всички двигателни качества, а не едно за сметка на друго. Това, плюс факта че при фитнес заниманията натоварването се дозира изключително лесно, прави фитнесът предпочитан спорт за хора от всички възрасти, без значение дали имат състезателни амбиции или не.

Кардио тренировката във фитнес заниманията цели основно изгаряне на излишните подкожни мазнини, но дава много повече. Подобрява се дейността на сърдечния мускул, работата на белите дробове и на цялата кардио-респираторна система. При това без да подлага организма на трениращия на максимални натоварвания, тъй като ефективната целева зона на пулса е между 70% и 80% от максималната сърдечна честота.

8 коментара

  1. Prekrasen komentar po wsi4ki waprosi ,gelaia i za v bade6te da prodalga s was,mitiwirate me,a i moite deza sa6to.!!O4akwam s netarpenie winagi wa6ite statii!!!!Wa6a Po4itatelka ot Wienna!!!!Pozdrav:M.Georgieva

  2. vashitena sam .Jelaia mnogo uspeji i pres novata godina .

  3. И аз започнах на 40 години.Нямам за цел да ставам шампион или нещо подобно,а просто да се чувствам добре и да поддържам нормално тегло.Благодаря за чудесната програма,която ми изготви,изпълнявам я с удоволствие и се чувствам страхотно. Дори предизвиквам малко завест в колежките си…което е супер.
    Още веднъж много много благодаря.

  4. Бих искл да те попитам, Любо, наистина ли можем да наречем фитнеса СПОРТ???!

  5. Аз мисля, че бодибилдинга, трябва да го отнесем към изкуствата, защото на сцената бодибилдърите представят нещо постигнато, незнайно с какви хормонални препарати…. и няма състезателен елемент…излъчването на победителите също е много субективна преценка! А за здравето несъм убеден, че човек създаден от природата да е 90 кг. е мнго здравословно да бъде 130кг. Всички органи се претоварват – сърце, черен дроб, бъбреци… стави и сухожилия също!!!

  6. Естествено влагам ирония, относно изкуствата, защото боди билдинга все още не е признат за спорт и се съмнявам, че това ще стане!!!

  7. Калине, първо изостанал си с информацията с около 13 години – бодибилдинга получи олимпийско признание от МОК още през 98-ма. Състезателен елемент тук има толкова, колкото и в художествената гимнастика например – и двата са субективни спорта.

    А ако мислиш, че някой спорт на професионално ниво е спорт за здраве и същите незнайни хормонални препарати липсват в леката атлетика, футбола и други спортове, то значи изобщо нямаш представа за какво иде реч. Спомни си само колко футболисти на по двадесет и няколко години наскоро умряха на терена и ще ти кажа че не е от притеснение.

    Химията я има най-много в тези спортове, където има най-много пари и това не е бодибилдинга. Просто на културистите най-много им личи, защото тренировъчната насоченост е такава, но това не значи, че взимат най-много. А с бодибилдинг може да се занимаваш и без да взимаш съмнителни субстанции и да не ставаш 130 кила, както и не е нужно да ходиш по състезания. Но дори и на състезателната сцена има културисти на по 50 и 60 години, които не отстъпват на по-младите си съперници, кажи ми в кой спорт го има това? За финал, ето ти едно клипче за размисъл относно фитнес дълголетието: http://lubomirivanov.com/2086

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

:alien: :angel: :angry: :blink: :blush: :cheerful: :cool: :cwy: :devil: :dizzy: :ermm: :face: :getlost: :biggrin: :happy: :heart: :kissing: :lol: :ninja: :pinch: :pouty: :sad: :shocked: :sick: :sideways: :silly: :sleeping: :smile: :tongue: :unsure: :w00t: :wassat: :whistle: :wink: :wub: