Меню на страниците
Facebook
Меню на категориите

Публикувана от на 21.04.2009 в Физиотерапия | 109 коментара

Увреда на менискус

Увреда на менискус

Менисковите увреждания са най-честите увреди на колянната става и според Д. Шойлев представляват над 60% от всички мекотъканни травми на коляното. Срещат се предимно при спортисти, при които по време на тренировка или състезание са в позиция с полусвити коленни и тазобедрени стави и има условия за усукване на бедро и подбедрица. Тези травми се получават и по време на производствени, а също и битови дейности. Предхождащите микротравми или патологични промени са предразполагащи моменти за възникването на менискова увреда. Този вид травма се среща най-често при млади хора в трудоспособна възраст. Медиалният менискус се уврежда по-често от латералния.

Има и дисциплини,при които спортистите са особено предразположени към увреждане на менискусите и лигаментарно-капсулния апарат на коляното. При тях в по-голямата част от времето на тренировки и състезания коляното е подложено на най-различни сложни ротационни движения: футбол, ски, баскетбол,  волейбол, лека атлетика и др. Но първо малко анатомия…

 

АНАТОМО-ФИЗИОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА КОЛЯННАТА СТАВА

Колянната става – articulatio genus, работи при подчертано тежък режим на натоварване, в резултат на което е една от най-сложно устроените стави в човешкото тяло.

В изграждането й вземат участие три кости: бедрената кост (femur) , големият пищял (tibia) и колянното капаче (patella). Малкият пищял не взема участие в КС (колянна става). Капачето няма никакво значение за механиката на ставата, поради това, че е сезамовидна кост, която служи за увеличаване ъгъла на прикрепване на сухожилието на m.quadriceps femoris върху големия пищял. За разлика от други стави на човешкото тяло, колянната става се характеризира със своята дисконгруентност. Това е така, защото кондилите на фемура имат яйцевидна форма със силно елипсовидно закръгляне  на ставните повърхности като радиусът на закривяване намалява отпред-назад. Ставната повърхност на тибията е почти изравнена, което е причина за хоризонталното положение на ставата.

Несъответствието между ставните повърхности на бедрената кост и големия пищял се намалява благодарение наkolqna_stava коригиращи устройства – менискуси (meniscus) – медиален и латерален. Те са хрущялни полупръстени, които се разполагат по външните ръбове на ставните ямки на големия пищял. Те увеличават дълбочината на ставните ямки и служат за меки  подложки на кондилите на бедрената кост.

Медиалният менискус е малка част от голям кръг (има С

образна форма) и е по-дебел в задната си част, отколкото в предната. Латералният менискус е малка част от малък кръг (има О-образна форма) и е почти с еднаква дебелина по цялата си обиколка. И двата менискуса са по-дебели по периферията си и изтъняват към вътрешния си ръб (Попов Н., 2003).

Движенията в колянна става са в зависимост от състоянието на ставно-мускулния и лигаментарния апарат. Строежът и извивките на ставните повърхнини определят до голяма степен формата на пасивните движения, а състоянието на мускулно свързочния апарат – на активните движения. За КС са познати две крайни положения – пълна флексия и пълна екстензия,при които коляното е стабилно.Освен това в КС се извършва и външна и вътрешна ротация – възможна само при сгънато коляно, най-голяма при 90° флексия.

В колянна става действат 12 мускула.

Флексията се извършва от флексорната група мускули:

1. M.semitendinosus.

   Функция: разгъване в тазобедрената става и флексия в колянната става; ротира навътре сгъната подбедрица;

2. M.semimembranosus.

   Функция: като m.semitendinosus.

3. M.biceps femoris.

   Функция: Флексия в КС и екстензия в ТБС; ротира навън сгъната подбедрица.

Във флексията на КС участват и помощни мускули: m.popliteus, m.gracilis, m.sartorius, m.gastrocnemius, m.plantaris.

Екстензията в КС се извършва от:

 1. M.quadriceps femoris:

     a) m.rectus femoris.

          Функция: екстензия в КС и флексия в ТБС.

     б) vastus intermedius.

     в) vastus lateralis.

     г) vastus medialis.

Четирите глави образуват общо сухожилие, което чрез lig.patellae се залавя за горната част на големия пищял.

                           

БИОМЕХАНИКА НА КОЛЯННАТА СТАВА

Колянната става е най -голямата в опорно-двигателния апарат на човека. Тя е двуосна модифицирана, пантова става, включваща два менискуса закрепени за тибията от лигаменти и мускули. Ставните повърхности на тибията и фемура не са конгруентни, което позволява мултидирекционна подвижност между тях, направлявана от лигаментарните и мускулните структури.

Конвексната ставна повърхност е изградена от двата асиметрични кондила на бедрената кост. Медиалният кондил се спуска по-дистално от латералния,което е важен елемент от заключващия механизъм на коляното.

Конкавната ставна повърхност се формира от двете тибиални плата, разположени в проксималния край на тибията и прилежащите към тях два фиброхрущялни менискуса. Медиалното плато е по-обширно от латералното.

Колянната става е едноосна с напречна ос на движение, която преминава през двата епикондила. Около нея се извършва сгъване и разгъване в размер общо 140°. На преразгъването пречат колатералните и кръстосаните връзки, които се опъват максимално.

При движение в отворена кинетична верига конкавното тибиално плато се плъзга в посока на физиологичното движение. При движение на фемура спрямо фиксирана тибия (затворена кинетична верига) конвексните кондили се плъзгат в посока обратна на физиологичното движение. В последните градуси от екстензията в тибиофеморалната става настъпва ротация, която се нарича заключващ механизъм на коляното:

> При подвижна тибия (отворена кинетична верига), в терминалната фаза на екстензията тибията се ротира навън спрямо фемура. При отключването на коляното респективно тибията се  ротира навътре.

> При фиксирана тибия, когато стъпалото е на пода (затворена кинетична верига), в терминалната фаза на екстензията фемура се ротира навътре спрямо тибията (медиалния кондил се плъзга овече към дорзално в сравнемие с латералния). Същевременно тазобедрената става се екстензира. Затова ако индивида има ограничена екстензия в тазобедрената става, не може да се осъществи заключване на коляното в затворена кинетична верига. При отключване на коляното в затворена кинетична верига фемура се ротира навън. Отключването се осъществява индиректно от флексията в тазобедрената става и директно от m.popliteus. 

Освен описаното основно движение в колянната става е възможно да се извърши ротация на подбедрицата по отношение на бедрото навън около 40° и навътре около 30°.Необходимо е обаче предварително сгъване в колянна става около 80°, за да се отпуснат както кръстосаните, така и страничните връзки, тъй като те са главните фактори, които възпрпятстват завъртането в колянната става.

Пателата повишава биомеханичната ефективност на сухожилието на квадрицепса от оста на движение. Пателата също така направлява движението на сухожилието, намалява триенето му, контролира обтягането на ставната капсула, осигурява механична зщита на хрущяла на бедрените кондили и допринася за по-естетичния вид на коляното.

Огромна роля за добрата механика на колянната става играят менискусите. При неголям обем движение те са неодвижни спрямо тибията, но при крайна флексия и екстензия се плъзгат спрямо нея до 3-4мм. Менискусите изпълняват няколко функции в коляното:

> Подпомагат смазването и храненето на ставните структури и действат като амортизатор, намалявайки стреса върху ставния хрущял и съответно износването му.

> Увеличават ставната конгруентност и подобряват разпределянето, като увеличават контактната повърхност между кондилите.

> Намаляват триенето при движение и подпомагат ставната капсула и лигаменти в превенцията от хиперекстензия.

> Предпазват ставната капсула от „прещипване“ между ставните повърхности и подпомагат „заключващият“ механизъм на коляното, направлявайки движението на кондилилите в правилна посока.

Колянната става е стабилизирана благодарение на активното действие на околоставната мускулатура и прецизната анатомична структура в три плана. В сагитален план стабилността е напълно гарантирана от кръстосаните връзки и чрез взаимодействието на антагонистичните действаши флексорни и екстензорни околоставни мускули. Във фронталния план стабилността се поддържа главно от активни и пасивни структури, мускули и лигаменти странично на колянната става. В хоризонтален план ротационната стабилност се поддържа главно от синергичното действие на активни и пасивни елементи около колянната става,образуваши т.нар. антиторзионна система.

 

МЕНИСКОВИ УВРЕЖДАНИЯ

Увреждането на менискусите настъпва най-често като остра травма под влияние на ротационни сили, които деистват при различно положение на коляното. По локализация уврежданията на менискусите се разделят на:

а) трансхондрални лезии, които включват следните разновисности: коси,напречни,надлъжни(„дръжка на ведро“) и отделяне на части от свободната повърхност. Напречните лезии могат да бъдат локализирани както в предния,така и в задния рог на менискуса.

б) паракапсуларни лезии – менискуса се отделя от прикрепването му за ставната капсула.

в) комбинирани.

Увреждането на менискуса може да бъде съчетано с увреждане на колатералните и кръстосаните връзки.“Триада на Donoghue“ ( „Печална триада“) вкючва увреждане на медиалния менискус,предна кръстосана връзка и вътрешна колатерална връзка. Медиалния менискус най-често се уврежда при отвеждане на подбедрицата и рязко звъртане на бедрото навътре при флектирано коляно и фиксирано ходило,или обратното – при фиксирано бедро и рязко завъртане навън на сгъната в коляното подбедрица. Латералният менискус се къса много по-рядко от медиалния поради ограничената си подвижност, измества се към средата на ставата и се разкъсва при вътрешна ротация на флектирана подбедрица и фиксирано стъпало или рязко завъртане на бедрото навън – при абдукция и флексия на подбедрицата.

При спортове, при които състезателят се намира предимно в позиция с полусвити коленни и тазобедрени стави често се къса задния рог на менискуса, например при рязко изправяне от пълен клек, затова техниката на това упражние трябва да е безупречна.

Увреждането на менискусите може да настъпи и под влияние на микротравматични увреждания при високите спортни натоварвния, като хронично увреждане, вследствие на което настъпят промени в състава на ставната течност и хрущялните повърхности и довеждащи до нарушение в храненето на менискусите. Механичната им устойчивост намалява многократно. При малко по-изразени ротациони движения в коляното менискусите се късат неадекватно на приложената върху тях сила. Влияние оказват и конституционалните особености при увреждане на менискусите – 84% от мениск.увреждания се падат на мъжете и само 16% на жените.

 

КЛИНИЧНИ СИМТОМИ ПРИ УВРЕДА НА МЕНИСКУС

I-ви симптом – блокаж

Блокажът се изразява във внезапна остра болка непосредствено след травмата в коляното и със схващане на ставата във полуфлектирано положение. Създава се чуството, че нещо се заклещва в коляното.

В много от случаите първоначалната остра болка с времето затихва и движенията се възстановяват в коляното, но остава известна болезненост в ставата (невъзможност за пълна екстензия и вътреставен излив).

При повторни инциденти ставата може да реагира отново с блокаж и подуване.

След травмата коляното е повече или по-малко сгънато, като болният се старае да запази това положение, защото всеки опит за промяна е свързан с нетърпими болки. Установява се пружиниращто съпротивление при изследване на блокираната колянна става. При по-леки случаи на блокаж коляното е леко свито, липсва пълна екстензия, болките са много по-слаби, активната и пасивната флексия са запазени. Когато има блокаж предизвикван от надлъжно разкъсване на менискуса от типа „дръжка на ведро“ с медиализиране към средата на ставата, блокажът може да продължи дни и седмици,особено когато медиализираната част от менискуса обхваща повече от неговата половина.

Когато блокажът се причини от инкарцериране на отделно „езиче“ от предната или средна една трета, то тогава блокажът е краткотраен и при произволни движения на пациента коляното се деблокира. След всеки блокаж коляното реагира с различен по характер и интензитет вътрешен излив.

Блокажът може да се предизвиква и от прищипване на хиалинизиране, фиброзно-склеротични изменения, свободни остеохондрални телца, склеротични изменения и др.

Затова макар и характерен за травматичните лезии на менискуса, блокажът не винаги е абсолютен показател за неговото увреждане.

II-ри симптом – болка

Вторият по важност симптом при лезии на менискуса е болезнеността в областта на ставната цепка – медиално или латерално в зависимост от локализацията на скъсването. Болката при менискусови увреждания е локализирана навън в периферната му 1/4, където се намира т.нар.съдово-нервен хилус и затова се установява на нивото на ставната цепка.

Провокира се от всички движения, поставящти менискуса под въздействие на компресия или тракция.

Болката бива:

а) спонтанна – с различен интезитет, умерено и явяващта се с увеличение на умората или при погрешна стъпка. Локализира се на нивото на съответната ставна цепка, като ирадира и към задколянната ямка.

б) провокирана – заедно с блокажа таза болка на коляното е основен белег на страданието.

Провокираната менискусова болка може да се осъществи освен чрез натиск или плъзгане на изследвания пръст още и чрез перкусия.

III-ти симптом – вътреставен излив - локализира се в областта на ставната цепка (медиална или латерална) или цялото коляно.

Освен тези симптоми има и други наречени общи които се срещат и при редица други вътреставни увреждания на коляното (мускулна хипотрофия на бедрената мускулатура, и по специално на m.vastus medialis и др.)

 

ЛЕЧЕНИЕ

Лечението на руптурирания менискус е предимно оперативно. Това е така, защото възможността за спонтанно зарастване на различните видове разкъсвания на менискуса е минимална.

При увреда на менискуса консервативното лечение се прилага в редки случаи, когато няма блокажи или те са редки – най-често този вид лечение включва имобилизация за определен срок от време, студени компреси и кинезитерапия.

Хирургичното лечение на менискусните руптури се прилага при значителни руптури на медиалния или латералния менискус, както и след безрезултатно консервативно лечение на парциални руптури. Усилията са насочени към запазване на възможно по-голяма част от увредения мениск.

Оперативното лечение се прилага по следните начини:

1) Класическа менисцектомия: тотална или частична

artroscopia2) Артроскопия – има широко приложение при диагностиране и лечение на тези увреди. Тя има много предимства пред класическата менисцектомия:

> атравматичност;

> след артроскопската диагностика веднага се пристъпва към отстраняване на целия менискус или парче от него;

> при артроскопията оперативния шев е много по-малък,което играе благоприятна роля в следоперативния период и др.

Кинезитерапията заема важна част от цялостното лечене при увреда на менискуси. Кинезитерапевтичните процедури се разделят в три периода, продължителноста на които е строго индивидуален: предоперативен период, ранен следоперативен период и късен следоперативен период.

Кинезитерапията започва на следващия ден след операцията и продължава до пълното фунционално възстановяване на увредения крайник. Първите няколко процедури целят премахване на отока и болковия синдром на колянната става. След това се работи за възстановяване на пълния обем движение и впоследствие за възстановяване на силата на отслабената мускулатура, основно m. rectus femoris и най-вече vastus medialis et lateralis. Важен момент е продоляването на възникналите контрактури и преодоляването на мускулния дисбаланс. В последния етап от възстановяването се преминава на корекция на нарушената походка.

 

ФИТНЕС ЗАНИМАНИЯТА СЛЕД МЕНИСЦЕКТОМИЯ

След правилно проведена рехабилитация, тренировката на долните крайници може да започне около 6 седмици след операцията. Основната цел тук ще бъде укрепването на мускулите vastus medialis et lateralis, както и задната част на бедрата, което ще стабилизира ставата, както и стречингът, който ще предпази от контрактури. Натоварването трябва да започне много постепено с ниска интензивност и малка продължителност, два пъти седмично преди основната тренировка на друга мускулна група. Отделно трябва да се избягват упражнения за горната част на тялото, които индиректно натоварват колянната става – всички упражнения от стоеж с по-голяма тежест. Първите една- две седмици тренировката се свежда до велоергометър, бедрено разгъване и бедрено сгъване. На велоергометъра се започва с времетраене 5-7 мин., ниска степен на натоварване и средно темпо. Седалката трябва да бъде поставена по-високо, за да не се увеличава много ъгъла в коляното. Целта тук е плавното движение да предизвика по-голяма секреция на синовиална течност, което ще подхрани ставния хрущял. Постепенно се увеличава времетраенето, като се добавя по 1-2 минути на тренировка, до достигане на общо времетраене  от 20-25 мин.

Тренировката продължава с бедрено сгъване, което по-безопасно дозагрява мускулатурата и освен това осигурява лека тракция между ставните повърхности, като по този начин намалява напрежението. Сериите са 3-4 с тежест, която да позволи 15 плавни повторения. След сгъването се продължава с разгъване от седеж, отново с лека тежест за около 12-15 бавни повторения в 3-4 серии. Указанието тук е коленете да не се отпускат докрай, а движението да започва от около 100° ъгъл в колянна става. С това тренировката приключва и се преминава към лек стречинг, който да обвхване основно задната част на бедрата, прасеца и rectus femoris.

След третата-четвъртата седмица могат да се включат и леки лег-преси след разгъването, със същата схема на серии и повторения. Стъпалата трябва да се поставят по-високо на платформата, което ще намали натоварването върху коленете. Всичко дотук представлява началния етап на тренировката и се изпълнява 6-8 седмици. След това по-преценка на специалист натоварването може да се увеличи, както и да се включат други упражнения. Навсякъде противопоказание за изпълнение на дадено упражнение е болката.

 

109 коментара

  1. Просто трябва да исчакаш още време,краката са под постоянно натоварване и когато бъдат обездвижени много бързо се губи гъвкъвостта и докато се възвърнат нормалните движения има болка и е нужно време,ето при мен месец вече от операцията болките пак се появиха на същото място,но ми казват че това е нормално и след време ще отшумят,така че си дай време и почивка и всичко ще е наред.

  2. преди 2 седмици на ма4 ми се слу4и малък проблем с коляното , смисъл такъв при едно центриране от страна на противников игра4 аз ударих топката с левия си крак и по4увствах някаква нестабилност в коляното болеше ме още 2 – 3 мин и продължих да играя но след това ме болеше доста и имам болки във външната 4аст на коляното и отзаде при ти4ане не ме боли нито като го свивам но като играя с топка ме боли

  3. Здравейте!Казвам се Анелия на 27год.Щте Ви споделя …на 17.07.12г…Преди шест месеца паднах много лошо и си навехнах глезена каде ли не ходих Търново, Плевен, София …Все тая…Като бях вав Търново единия лекар ме пита искашли да ти сложа инжекция?Не сам се замисляла грам и ми му казах -Да!Много се измачвах вече трета седмица ме болеше глезена.Отидох и си купих …поставимия, но не мускулно а локално Откачих от болки много болка много нещто ми мина през главата…Физиотерапия после ощте две инжекции-ДИПРОФОС,по време на нагревките, а забравих да спомена инжекции те 1-ва та е Флостерон др. 2-ве мусколно Дипрофос.Така и нищто не стана само мъки хайде на Плевен само лекарства мазила и т.н Нищто не стана и там после на София и там ощте една инжекция ДИПРОФОС ЛОКАЛНО МН БОЛКА …Но доктора като ме видя и ми каза ,че нйкои не ме лекувал правилно и че ме били спукали с тези …инжекции и никой не ми я бил сложил правилно на болното място и ми каза,че сам дошла много късно минали са 3 месеца …Постави ми я локално и след 10 дена ме от пусна и после пак.Чудех се к’во ли не и един ден се загледах в огледалото и видях едни косми по-лицето си старно ми стано, защото аз не сам космата и като се загледах и гъба раменете, вратлето ми ужас позелинях…откачих…Нито ми помогнаха „лекарите“ нито нищто после като седнах да чета за тези инжекции много плаках,а ай крачето ощте ме боли!!!Онзи ден отидох в Плевен да ми направят Ядрено-Магнитен резонас!След като вече минаха цели 6-ст месеца …:cwy:
    От Я.М.Р.пише:“Закл./Руптура парциалис лигаментум тало-фибуларе постериор“Моля да ми обясните, защото нищто не разбирам :cwy: Моля за зъвет и да ми обесните каква е диагнозата от Я.М.Р.и от какво лечение имам нужда,защото вече незнам каде да отида!Благодаря Ви предвапително!Останете със Здраве!

  4. Бременна сам в 5ти месец,имам разкъсан миниск :sad: и немога да стъпвам,много ме притеснява дали ще се възтановя без операция,болката е нетърпима… :sad:

  5. Здравейте!
    Казвам се Митко, на 47г. Бихте ли ме посъветвали дали според приложената диагноза от ЯМР е задължително да се оперирам?

    МRТ-Находка (колянна става):
    Дискретен ставен излив.
    Менскуси – дегенеративни хондродистрофични промени в зоната на задния рог на медиалния менискус.
    Кръстосани връзки – нормално изобразени.
    Хиалинен хрущял – парциална ерозия на артикулиращия хрущял, съчетани с костни повърхностни ерозии на артикулиращата повърхност на латералния кондил. Ерозиите са с размери до 12мм. и са комбинирани с фокален костномозъчен едем.
    Колатерални връзки – проследими по цялото им протежение хомогенно нискосигнални.
    Екстензорен механизъм – без значими промени.
    Нормален сигнален интензитет на мастното тяло под и зад пателата.
    Заключение:
    Остеоартритни промени свързани с артикулиращата ставна повърхност на латералния феморален кондил.
    Хондродистрофични промени на задния рог на медиалния менискус.

    Благодаря предварително за всички мнения!
    Митко

  6. Здравейте,

    Преди четири месеца ми е извършена оперативна интервенция-атроскопия на ляво коляно.

    Установените патологични изменения са:
    1.Медиален бедрен кондил-хондропатия 3 ст.;
    2.Медиално тибиално плато-хондропатия 2 ст.

    Препоръката на лекаря извършил операцията е, да ми се сложи инжекция „Артро мак +“, за която не мога да намеря никаква информация във форумите.

    Поради горното, моля да дадете Вашето становище за тази, както и за друга от тази група инжекция, която да е максимално подходяща за влошеното състояние на коляното ми.

    Благодаря Ви предварително.

    Поздрави – Христо

  7. Аз имам проблем с коляното. Подуто е и има болка, но не силна. Няма блокиране. Рентгеновата снимка не показва никакви проблеми. Ортопедът, при когото бях иска да ми оперира менискуса. Не мога да се доверя. Никога не съм почувствала внезапна болка в коляното. За последен път ме боля целия крак през лятото, но тогава ми казаха, че е неврологично. Вероятно ще търся начин да отида на ЯМР.

  8. Здравейте, на 26,12,2013 паднах с мотор и резултата беше еминенция…предна кръстна връзка остава здрава, но се чупи с парче кост от тибията. Заковаха връзката с винт на 06,01,2014. Последва 45дни лежане със шина, след това некадърен рехабилитатор от НСА и на 26,06,2014 втора операция за чистене на страствания. Около месец и месец и половина преди втората операция смених рехабилитатора и от него разбрах, че първият нищи не е правил. Едва успя да се справи със срастванията над капачката, което беше много болезнено…На втората операция се видя, че всичко е супер зарастнало, макар че на снимките не вижда точно това, и най-вероятно има мека тъкан между скъсването затова няма как да зарастне на 100%. Освен това докторът не можа да намери винта и съответно, не го махна…
    От 1.Септември хода ежедневно на фитнес, но въпреки това от всичките глупости на специалисти все още не мога да възтановя мускулите и са с около 1см по-малки от другия крак

    В момента права упражнения Понеделник, Ср и П на Power Plate и това е от както съм започнала, от 4 месеца, което допълнително трябва да помага на мускулатурата, и два пъти седмично в зала…като основно правя краката 2по20 разгъване с тежест колкото мога, в момента 7,5кг, после само с проблемния крак 3по20 2,5кг. Сгъвачи 3по20 и напади различни видове….но явно всичко това или не е достатъчно за събуждането на тоя мускул и или ще отнеме години….
    След последния контролен преглед доктора ме прати отново на рехабилитация за ради слабия мускул….

    Вие какво ще ме посъветвате….

    Благодаря

  9. Здравейте Любомир,

    търсейки инфо за увреден менискус попаднах на Вашата страница. Почти всичко изчетох. Моят случай е следният: преди 4 години-2011 ми правиха атроскопия на лявото коляно – частично откъснат менискус. Изрязаха, почистиха. Травмата е получих от бягане (аз дълги години съм бягал, после около 20 години не, а от 2008 започнах пак. На 52 години съм). Миналата година бях в доста добра за мен форма и избягах 8 полумаратона за 2014.. Но, отново се обади и то сериозно болката в същото ляво коляно.. блокаж, течност и т.н. След ЯМР се установи изтъняване на вътрешния заден менискус, то и все там ме боли, но по-лошото е, че ми откриха леко износване на хрушяла, не повече от 1 см. Почнах почивка и във фитнес велосипед. Пия Сириус-Д, защото и предишните години съм го пил и мисля, че добре ми действа, а пия и CH-Alpha ампули! Болката не отшумява. Като въртя педалите е ОК, ама почна ли да ходя бързо, усещам болката на старото място – птзад в ляво и лек блокаж на ставата. Много моля за съвет за възстановяване, защото виждам, че само с подобни неща се занимавате. Благодаря ви предварително! Поздрави, Янко.