Меню на страниците
Facebook
Меню на категориите

Публикувана от на 28.10.2013 в Отслабване/ релеф | 19 коментара

Метаболитни щети и йо-йо ефект. Защо НИКОГА не трябва да спазвате много ниско калорийни диети!

Метаболитни щети и йо-йо ефектНашите тела са програмирани винаги да се стремят да поддържат една постоянна вътрешна среда, която ни е генетично предопределена. Това постоянство във вътрешната среда се нарича хомеостаза.

По отношение на мастната тъкан, всеки човек има определен брой и големина на мастните клетки, които тялото приема за своя хомеостаза. Например за човек, в чийто гени е заложено да има по-малък брой и обем на мастните клетки, ще бъде много трудно да качи излишно тегло. Не казвам, че ще е невъзможно, но всеки път когато този човек приема повече калории от енергийните си нужди, тялото ще задейства механизми, чрез които ще увеличава разхода на енергия, за да запази хомеостазата на мастните клетки. Сигурно познавате поне един от тези „генетични щастливци”, които ядат каквото и колкото пожелаят и не качват и грам (или поне докато не „злоупотребяват” твърде дълго с тази своя „дарба)”. Дори тогава каченото излишно тегло е доста по-малко спрямо високия енергийния прием, а за свалянето не са необходими кой знае какви усилия.

Хората, които са на противоположния полюс имат генетично заложен по-голям обем и брой на мастните клетки. Те, освен че тайно завиждат на генетичните щастливци, по-лесно качват тегло и по-трудно се справят със свалянето му. Но тези хора не трябва да се примиряват с това, да обвиняват гените си и да казват, че е безсмислено да свалят теглото си, защото така или иначе ще го върнат обратно. Те могат много да подобрят този свой „статус“ – с тренировки и начин на хранене, които ускоряват метаболизма им, както и чрез бавно намаляване на теглото, което ще даде време на тялото да свикне и приеме по-малкия обем на мастните клетки, като новата си хомеостаза. За съжаление обикновено се случва точно обратното. Хората буквално съсипват метаболизма си и се провалят сами, пазейки твърде ниско калорийни диети с цел максимално бързо сваляне на тегло. Вие не сте по-умни от вашето тяло…

Откакто се занимавам с тази професия се боря срещу хипо калорийните диети, поради негативния ефект, който оказват те върху метаболизма в дългосрочен план. Става въпрос за диети с под 1000-800 и дори по-малко калории, които буквално могат да „прецакат” метаболизма за дълъг период от време. Особено, ако това се съчетае и с чести и продължителни тренировки. Със сигурност хиляди хора са били „жертви” на тези „диети“, подмамени от предложението за бързо сваляне на излишни килограми. Веднъж попаднали в капана на такава диета, хората влизат в омагьосания кръг на така наречения йо-йо ефект:

Йо-йо ефектСваляне на тегло ->  връщане на предишния начин на хранене -> качване на повече от сваленото тегло -> повтаряне на диетата (която вече няма същия ефект, по-надолу ще обясня защо) -> отново връщане към стария начин на хранене (или по-скоро прием на повече храна от обичайно, което също има своето обяснение) -> качване отново повече килограми…И така нататък… Някои се отказват и примиряват, казвайки че имат „лоши гени”, други упорито и продължително гладуват, докато имунната система не се срине или не издържат психически.

Нека преди всичко разберем какви адаптационни механизми стоят зад всичко това. Според мен, ако хората разберат какво се случва с организма им всеки път когато гладуват продължително или приемат твърде малко калории, няма да подхождат така лекомислено при спазването на диета. Чак след това ще изясним какъв е правилният начин да сваляте тегло, дори ако имате „лоши гени”, както и как да се измъкнете от омагьосания кръг, когато вече сте нанесли метаболитни щети.

Всеки път когато започнете диета, при която приемате по-малко калории, отколкото изразходвате, вашето тяло започва да се съпротивлява в някаква степен срещу свалянето на тегло, за да запази своята хомеостаза. „Борбата” се изразява в адаптация (забавяне) на метаболизма към по-малкия прием на калории. Тази адаптация е причината да стигате до моменти на застой в свалянето на килограми. Застоят всъщност е съвсем нормално явление. Хората обикновено го приемат като някакъв вид неефективност на режима, но всъщност това е нещо съвсем очаквано да се случи. При работата си с клиенти сигурно по-малко от 15% не стигат до застой в рамките на 12 седмици. Това най-вероятно са хората с „добри” гени. При почти всички останали са достатъчни много малки промени, за да продължат да свалят с нормални темпове. В повечето случай дори намаляване на 50-100 калории или добавяне на 5 минути кардио вършат работа, въпреки че чисто математически не би трябвало да е така. Но както и преди съм казвал – тялото не е машина и не отговаря на математически уравнения. За съжаление, когато хората пазят диета сами или са попаднали в ръцете на псевдо специалист, сценариите са основно два: 1) или започват диета с много малко калории още от начало и когато стигнат застой почти няма какво да намаляват; 2) започват с умерено намален прием на калории, но го намаляват драстично още при първата липса на резултати.

Адаптацията (съпротивата) на метаболизма е толкова по-силно изразена, колкото е по-голяма калорийната рестрикция. Адаптационните механизми, освен че имат за цел да забавят метаболизма, задействат редица реакции, които имат една единствена цел – да  подготвят тялото за последващо бързо и лесно качване на килограмио веднага щом приключите с диетата. Това е механизъм за оцеляване – тялото желае да свръхкомпенсира изгубената енергия и това „желание” е толкова, по-силно, колкото е по-голям калорийния дефицит и/ или колкото е по-бързо свалянето на тегло.

Когато мастните клетки започват да се свиват (това всъщност се случва, когато губите излишно тегло), те започват да изпращат сигнали към централната нервна система да компенсира изгубеното тегло. Колкото по-бързо и по-голямо е това свиване, толкова по-силни са тези сигнали. Същото, но с обратен знак се случва и когато мастните клетки нараснат над генетично определения обем. Това е начин на тялото да запази своята хомеостаза по отношение на количеството мастна тъкан. Какви са тези сигнали и до какво довеждат?

Сигналите намаляват оксидацията на мастни киселини и задействат гени, които стимулират отлагането на мазнини. Черният дроб намалява синтезата на белтъчини, защото е процес, който изразходра енергия. Намалява консумацията на кислород от клетките (т.нар. „клетъчно дишане”). Намалява се и клетъчното делене т.е. забавя се самообновяването на клетките и се ускоряват процесите на стареене.

Лептинът е хормон, който се произвежда от мастните клетки. Той дава сигнал на мозъка да се намали апетита, когато мастните клетки са „пълни” както и да започне намаляването на обема им т.е. стимулира горенето на мазнини. Когато мастните клетки губят обем, особено ако това се случва бързо, нивата на лептина намаляват, което потиска използването на складираните мазнини за енергия и увеличава апетита. Това се случва независимо дали имате 5 или 15 излишни килограма.  Нивата на лептина, остават ниски за известно време, дори след прекратяване на „диетата“, която обяснява постоянния глад, дори при прием на доста калории. Сигурно на много от вас се е случвало – след прекратяване на остра диета сте отново гладни дори след прием на огромно количество храна, от което се чувствате преяли и не може да се контролирате. „Тежко ми е от ядене, а още съм гладен/ на! Какво ми има!?”. Причината не е във вас и липсата на самоконтрол, а в ниските нива на лептин, които не изпращат сигнал до мозъка за засищане. Трудно е да се самоконтролираш, когато хормоните „настояват” мастните клетки да се върнат към своята хомеостаза максимално бързо.

Големият енергиен дефицит изпраща сигнали към централната нервна система също да понижи тонуса на симпатиковия дял. Това довежда до спад в нивата на адреналина и тироидните хормони, тъй като те са отговорни за разхода на енергия. По ниските нива на тези хормони намаляват ежедневния разход на калории, а вие се чувствате без енергия, вяли и ви е по-студено. Последното не е просто усещане, ако измерите телесната си температура ще отчетете по-ниски стойности от обичайно. Това означава намалена термогенеза, тялото пести от калориите за поддържане на телесната температура или образно казано – „хвърля по-малко дърва в печката”.

Нивата на тестостерона намаляват. По-малко тестостерон също означава по-бавна обмяна, засилено отлагане на мазнини и намаленото им използване, загуба на мускулна маса, спад в либидото.

Митохондриите на всяка клетка са нейните енергоцентрали, които произвеждат основното клетъчно гориво – аденозин трифосфат (АТФ). При прием на твърде малко калории се задействат гени, които подобряват митохондриалната ефикасност (МЕ). МЕ е още един от механизмите за оцеляване срещу периоди на глад.  Когато говорим за ефикасност, обикновено имаме предвид нещо положително. В случая подобрената МЕ е нещо добро, само ако ни се наложи да оцеляваме с оскъдни количества храна. При подобрена ефикасност на митохондриите, те изразходват по-малко калории за производството на същото количество АТФ. Но не от това имате нужда, когато целта ви е да сваляте килограми и трябва да изразходвате повече енергия.

Разходът на енергия при упражнения също намалява значително. Мозъкът е изпратил сигнал до всяка една клетка в тялото, включително и мускулите да пестят всяка възможна калория. Нервните импулси към мускулите са отслабени, което цели да не може да провеждате интензивна тренировка. Умората ви наляга изключително много дори при обичайните ви ежедневни задължения.

Термичният ефект от храната също намалява. Знаете, че тялото изразходва определено количество калории, само за храносмилане, което наричаме термичен ефект на храната.

Дори храносмилането става по-ефективно. Обикновено част от енергията на храната се губи в процеса на храносмилане. В периоди на прием на малко калории, храносмилателната система става много по-ефикасна по отношение на извличане на всяка калория от храната.

Въглехидратите (колкото и малко да са те), които приемате в много по-голяма степен преминават процес на липонеогенеза (превръщат се в мазнини), вместо да се отлагат като гликоген.

Всичко дотук са механизми за оцеляване, но те също перфектно подготвят тялото за последващо качване на килограми, след като гладът (диетата с много малко калории) приключи. Нещо като „Кутията на Пандора” за качване на мазнини, в която са събрани всички възможно фактори за бързо качване на мазнини. Колкото по-дълго и интензивно сте гладували, толкова по-силно ще се отприщят тези „злини“.

Най-ярък в това отношение е примерът с много състезатели по фитнес и бодибилдинг, които са предприели екстремна диета, за да постигнат много нисък процент мазнини за време под нормално необходимото. Тези състезатели качват 10-15-20 кг само за 1-2 седмици след състезанието и въпреки, че доста от тези килограми са течности, голяма част тях са мазнини. Направо не е за вярване колко много мазнини може да складира тялото за толкова кратко време. Само седмица-две и човекът изглежда така, сякаш не е пазил диета. Лошата новина е, че подобно качване води до увеличаване на мастната тъкан не само хипертрофично т.е. чрез увеличаване на обема на мастните клетки. Получават се нови адипоцити (мастни клетки). Да, чрез такова бързо качване на излишни килограми получавате по-голям брой мастни клетки. И когато стигнете до теглото си от преди „диетата” всяка клетка ще бъде по-малка от нормалното, защото количеството складирани мазнини ще бъде разпределено в по-голям брой мастни клетки. Но това е по-скоро добрата новина. Лошата е, че тъй като мастните клетки са по-малки от преди, те ще продължат да изпращат сигнали да се възстанови хомеостазата т.е. обемът им от преди. Това е една от основните причини не само да върнете теглото, но и да качите още отгоре. Ако например свалите 10 кг чрез глад/ нискокалорийна диета, много вероятно е след това да качите 12-15 и да продължавате да сте ненормално гладни. Просто сте задействали редица процеси, които са ви превърнали в „машина за складиране на мазнини”!

След подобна „диета” дори успеете да удържите на глада и да се върнете на прием на калории около или под необходимите за поддържане на тегло при нормални условия, качване на излишни килограми ще има, макар и не толкова бурно. Тялото като гъба ще попива всяка допълнителна калория, а вие ще имате целия апетит на света, за да го осигурите.

Разбира се, не е нужно да сте състезател, постигнал твърде нисък процент мазнини, за да сте изпитали това на гърба си или да сте потенциална „жертва”. Да вземем за пример човек с 30% мазнини, който след 3 месеца прием на 800 калории на ден успява да ги сведе до 20%. Независимо, че процента мазнини е все още висок, е възможно (макар и по-малко вероятно) също да е отворил „кутията“.

Какво се случва по-нататък? Какви могат да бъдат последствията – краткосрочни и дългосрочни?

Да кажем, че за пръв път в живота си правите хипо калорийна диета. Сваляте 20 кг сравнително лесно, след което ги връшате плюс (може би) малко отгоре. Минава време, зверският глад е преминал и решавате, че този път не само ще свалите теглото си, но и ще успеете да пазите „режима” и след това, за да запазите резултатите. Този път свалянето е доста по-трудно, въпреки че повтаряте всичко от предния план. Причините основно са две. Първо, въпреки че е минално време, е много вероятно базовият ви метаболизъм да работи вече на по-ниски „обороти”. Например, ако тялото ви е имало нужда от 2000 калории, за да поддържа тегло преди първата „диета”, сега вече се задоволява с 1800 т.е. забавили сте метаболизма си дългосрочно. Второ, тялото ви „помни” предходния глад и този път задейства адаптационните механизми много по-бързо. Както и да е… Погладувате малко повече, правите повече кардио и ура – заветното тегло вече е факт. Този път сте максимално амбицирани да запазите резултата, затова продължавате с „диетата” въпреки глада и това, че сте крайно изнервени и изтощени от всичко. Гладувате и тренирате само за да поддържате теглото – наистина звучи нелепо. Продължавате докато не се изтощите физически, психически или докато не получите срив на имунната система… И сценарият с „Кутията на Пандора” се разиграва отново – помита за броени дни всичко постигнато. Оставате напълно разочаровани от себе си и с още по-големи метаболитни щети. Вече е усилие да поддържате теглото си дори от преди „режима”… Може и да продължите, но всеки нов цикъл: ниски калории -> преяждане -> ниски калории -> преяждане, нанася все повече и повече метаболитни щети. Накрая получавате метаболизъм, чрез който пълнеете и от въздуха (образно казано).

В интерес на истината не е задължително да се получи точно така. Някои хора свалят тегло с много ниско калорийни диети, след което запазват резултата. Но те са по-скоро изключения, потвърждаващи правилото. В повечето случаи се разиграва именно този „сценарий” или поне това наблюдавам аз през последните години. Естествено, тук следва въпроса: „Добре, а какво да се направи? Как да отслабваме правилно, какво да правим когато стигнем до застой и как да процедираме, ако вече сме нанесли метаболитни щети?”

Първо, важно е да се изясни, че това не са метаболитни щети в истинския смисъл на думата. Това е адаптация на метаболизма към това, което правите, но с негативни последствия. Стрес и адаптация са две основополагащи понятия за това, което се случва. Метаболизмът ви не е „повреден“ безвъзвратно и от вас зависи да преодолеете тази нежелана адаптация.

Всичко е доста индивидуално, но разбира се има важни отправни точки, от които може да изходи всеки. Предполагам вече предполагате отговорът на първия въпрос: Никога, никога не гладувайте, не пазете ултра ниско калорийни диети и не сваляйте твърде бързо тегло! Не казвам, че не трябва да намалявате калориите. Отрицателният калориен баланс е необходим, за да се отървете от излишни мазнини. Но го правете умерено и НИКОГА не стигайте до крайности. Понякога хора със сравнително добър метаболизъм, но качили малко килограми поради лоши хранителни навици, сами „повреждат“ метаболизма си в стремежа бързо да се отърват от излишното тегло. Преди да се започне една диета е важно да се изясни генезисът на напълняването: свръх консумация, обездвижване, бавен метаболизъм поради чести ниско калорийни диети, метаболитни проблеми, хормонални проблеми, „лоши“ гени и т.н. В голяма част от случаите просто става въпрос за прием на твърде много калории. Тогава са необходими съвсем малки промени в начинът на хранене в правилната посока, за да има добър ефект без негативни последици. Но също така трябва и да дадете време на тези промени да заработят във ваша полза и да бъдете търпеливи. Не сте качили излишните килограми за няколко дни, защо да очаквате да се отървете от тях за същото време.

Спортувайте, за да повишите нуждата си от калории – така ще може да сваляте тегло дори без почти да намалявате храната, което няма да довежда до адаптация на метаболизма или тя ще е много слабо изразена. Тежестите са за предпочитане пред кардиото, а кардиото да не бъде повече от 30% от общото тренировъчно време, по възможност високо интензивно.

Ако в един момент започнете да сваляте твърде бързо – не се радвайте! Увеличете веднага приема на калории. Това ще ви забави малко в краткосрочен план, но ще ви се отплати много в дългосрочен.

Щом стигнете до застой – не правете големи и драстични промени. Понякога много малки промени правят чудеса. Може да намалите много малко калориите или да увеличите леко тренировките (не правете и двете заедно). Може да опитате и други трикове, като това да приложите калорийна ротация, да смените някои храни или да смените спорта.

Както споменах в началото – метаболизма се адаптира (забавя) към приема на малко калории, независимо дали сте в голям или малък калориен дефицит. Просто при малкия дефицит тази адаптация е доста по-бавна и слабо изразена и ви позволява да постигнете желаното тегло/ процент мазнини без описаните последици. Въпреки това ви съветвам веднага щом постигнете целите си, да започнете много бавно и постепенно да увеличавате приема на храна. Дори лекият калориен дефицит може да доведе до нежелана адаптация на метаболизма, ако го поддържате твърде дълъг период от време.

Много по-трудно (но не невъзможно) ще е да върнете метаболизма си към нормален режим на работа, ако вече сте го „повредили”. Това не трябва да ви отказва. При достатъчно постоянство и упоритост не само можете да го „поправите”, но и да заработи много по-добре от преди (в смисъл – да изразходва повече калории).

Колкото време сте сваляли тегло с много ниско калорийна диета, поне толкова време ще е необходимо на метаболизма да се върне към нормалното си ниво. А за да заработи нормално, последното нещо, което трябва да правите, е да минавате на режим с калориен дефицит отново. Трябва много бавно да започнете да увеличавате храната, защото не е възможно да ускорите метаболизма си, без да му „покажете“, че увеличавате калориите и не е необходимо да се адаптира да работи с малко. Няма магическо хапче или тренировка, които да го „поправят“, просто трябва да се храните достатъчно. Да, възможно е и да качите малко тегло през това време, но това е „цената, която трябва да платите“, за да имате ефективен метаболизъм в бъдеще. Затова приемете мисълта, че ще трябва търпеливо да почакате, преди да започнете да сваляте килограми отново.

При мъжете това е сравнително по-лесно да се постигне. Един мъж ще си каже например: „Окей, ще кача малко мазнини, но ще използвам времето да кача и мускулна маса. Нека да съм „мазен”, но поне ще съм масивен!”. За мъжа не е такъв психологически проблем да носи 5-10 излишни килограма известно време. При жените нещата са много по-деликатни. Когато една жена качи отново излишно тегло, тя ще гледа максимално бързо да мине отново на диета. Но това не е правилното решение и само ще задълбочи проблема. Истинското решение (включително и за мъжете, тъй като качването на много излишни мазнини е нездравословно и нарушава хормоналния статус) е с много малки стъпки да се увеличава приемът на калории. Ако 12 седмици сте сваляли тегло с ниско калорийна диета, поне за толкова време ще трябва да увеличавате калориите. Например, ако искате да върнете 1000 калории към дневния си прием, то трябва да прибавяте 80 калории всяка седмица и то ако не качвате тегло или не е повече от 1%. Ако на поредното добавяне на калории в края на седмицата сте качили повече от 1% тегло, не връщайте калориите обратно надолу, а изчакайте. Обикновено, ако запазите калориите още 1 седмица ще свалите каченото тегло. Но дори и да не стане така, добавете още 80 калории в случай, че запазите теглото си през следващата седмица. Това бавно добавяне на храна, ще ви предпази от качване на голямо излишно тегло и ще стимулира метаболизма всяка седмица да работи на по-високи обороти. Веднъж щом достигнете заветните 1000 (според примера или повече) калории, може да започнете диета отново, но този път по правилния начин – с лек калориен дефицит, евентуално зареждащи (с повече калории) дни или периоди (след по-дълго спазване), както и достатъчно физически натоварвания, които да вдигнат нивото на метаболизма и да не е необходимо голямо намаляване на храната. Въпреки че аз бих ви посъветвал да изчакате и да се опитате да добавяте още калории, дори и да качите малко тегло. Според някои така правите крачка назад. Според мен – така вдигате нивото на метаболизма. Както тялото се адаптира към ниския прием на калории, така ще се адаптира и към по-висок. По-този начин ще ви е много по-лесно да спазвате режим, защото ще трябва да намалявате калориите от по-голяма стойност т.е. ще ядете повече и ще отслабвате. Ще имате и „аванс” да „орязвате“ калориите с по малко всеки път щом стигате застой. А след като достигнете целта, този път по правилния начин, отново започнете плавно увеличение на калориите с цел да поддържате резултатите, но с по-големи количества храна. Така след време може и да се върнете към по-нормален начин на хранене (каквото и да означава това за вас) без да върнете и килограмите.

Запомнете: ключът към постигането и поддържането на задоволително ниски нива на подкожните мазнини не е в приемането на твърде малко калории (храна) или продължителни и изтощителни тренировки до припадък. Ключът е в ефективния метаболизъм. За да го постигнете, не само не трябва да бързате в свалянето на килограми, а понякога е по-добре дори да направите крачка назад, за да направите след това нови две напред!

 

Референции:

1. „Peripheral metabolic responses to prolonged weight reduction that promote rapid, efficient regain in obesity-prone rats“. American Journal of Physiology – Regulatory, Integrative and Comparative Physiology, Published 1 June 2006Vol. 290

2. „The defence of body weight: a physiological basis for weight regain after weight loss“. University of Melbourne, Australia. 2013 Feb;124(4):231-41.

3. „A distinct adipose tissue gene expression response to caloric restriction predicts 6-mo weight maintenance in obese subjects“. The American Journal of Clinical Nutrition, December 2011 vol. 94 no. 6 1399-1409

4. “Biology’s response to dieting: the impetus for weight regain”. American Journal of Physiology – Regulatory, Integrative and Comparative Physiology, 1 September 2011 Vol. 301

5. “Calorie restriction induces mitochondrial biogenesis and bioenergetic efficiency”. Centro Andaluz de Biologia del Desarrollo, Universidad Pablo de Olavide, 41013 Sevilla, Spain; Laboratory of Experimental Gerontology, National Institute on Aging, National Institutes of Health, 5600 Nathan Shock Drive, Baltimore, MD 21224-6825; Centre for Education and Research on Aging, University of Sydney, Concord Hospital, Concord NSW 2139, Australia; and Departments of Aged Care and Clinical Pharmacology, Royal North Shore Hospital, St. Leonards NSW 2069, Australia

19 коментара

  1. Много хубава статия и извода е ,че който не разбира да си плати на Любо да му изготви режим и да не се занимава с глупости аз поне му ползвам услугите и ми е по лесно той да ми напише всичко и аз само да изпълнявам от колкото да си правя експерименти и да стигам до задънена улица. За 3 години за 2-ри път свалям килограми с негова помощ и съм доволен :)

  2. Васко, благодаря за коментара, но по принцип последното нещо, което съм целял да си направят хората като извод, след като прочетат статията е: „Платете на Любо, за да не си „прецакате“ метаболизма :) Не търся и никога не съм търсил евтина реклама и трикове за привличане на клиенти. Имам предостатъчно клиенти, надявам се, защото хората са доволни от услугите ми. Или поне правя всичко възможно да е така. Затова – хора, просто не гладувайте, а ако искате да се допитате до професионалист, не държа това да съм аз, но винаги проучете доколкото можете човека към когото ще се обърнете.

  3. Повече хора трябва да разберат, че това зацикляне до никъде не води, браво за статията !
    Аз лично си изпатих след едно продължително гладуване и все още „бера ядове“ както от хормонална,така и от метаболитна гледна точка,затова не смятам да повтарям никога повече…след приключването изпадах в именно лептинови кризи, губех всякакъв контрол и поглъщах огромни количества въглехидрати. След което следваха самоупреквания като „Как така спря цигарите, а с тези глупости не можеш да се справиш, главо?!“. Изобщо биохимията се обърква тотално и Любо много добре го е обяснил.
    Лично аз след всякакви опити за поправка, открих най-добрият начин за плавно възвръщане към старите нива, но и изграждане на много добри хранителни навици за поддържане на системата без лишаване от храна, даже напротив – храня се по пет пъти на ден без оглед на калории. Ако продължа със суперлативите ще се превърна в агитатор, затова само ще отбележа името на Бари Сиърс.
    Браво, Любо, за сайта и цялата информация поместена в него – изключително полезна, достъпна и образователна. Чета с интерес, дано все повече хора се обръщат към този тип знание за самите тях. Успех !

  4. Едно голямо браво за статията и още по-голямо браво за сайта!!!
    Днес четох някъде из интернет,че един професор-диетолог препоръчва въобще да не се яде пшеница и нейните производни, защото имала свойството да се натрупва като тлъстини в коремната област!
    Може ли това да е вярно и бихте ли написали вашето отношение към хляба и диетите и хляба???

  5. Всеки калориен излишък може да се натрупа като мазнини, без значение дали идва от пшеница, хляб, плодове, белтъчини, мазнини и т.н. Хляба не е проблем, ако няма метаболитни проблеми и не се надхвърлят допустимите количества въглехидрати.

  6. Правя вече трета година Житния режим на Петър Дънов, не с цел отслабване, въпреки че ако човек има излишни килограми се свалят. След „диетата“ се чувствам прекрасно, не я правя рязко, подготвям си организма месец преди това и се захранвам месец след това. Мисля си, че така помагам на организма ми да се разтовари и да си почине, а от статията оставам с впечатлението, че по-скоро му преча

  7. Страхотна статия, направо съм изумена. Семейството ми години наред се бори с проблема на свръх теглото и „лошите гени“ с изключение на мен. Аз си хапвам колкото искам и от каквото искам без да качвам килограми. Но те горките постоянно са на някакви диети без никакъв резултат. Моля за ПОМОЩ. Възможно ли е да се срещнем с вас Любо и вие да и изготвите режим на хранене и спортуване, който да помогне на останалите от фамилията да се справят с този много сериозен проблем.

  8. Павлина, за лична среща с мен, се свържете чрез формата за контакт.

  9. Като споменавате минум на приетите калории, взема ли се в предвид изразходваната енергия чрез упражнения? Т.е. ако дневно приемам по 1300 ккал, а във фитнеса съм изразходила 400 ккал. това означава ли че съм паднала под дневната норма?

    Мерси предварително!

  10. Чудесна статия и за жалост аз съм жертва на такава диета тип“ иди си,ела си тегло“. Преди две години пиех хапчета поради здравословни причини свързани най вече с психиката. От тях качих драстично. След което реших да мина на нещо като диета или по скоро режим които изключва вредните храни познати на всички и така свалях без да се лишавам. Стигнах до 53кг на височина 167см,но исках още да свалям до заветните за мен 51 кг ,и продължих. Пазих диета от 600-800 калории на ден (най-голямата ми грешка) до момента в които не само бях постигнала целта си,но и бях я подминала .Вече тежах нищожните 48 килограма,което спрямо височината ми е изключително малко,да не говорим,че и много естествени процеси спряха действието си (жените да се досетят). Изпаднах в ужас и реших да качвам килограми ,но естествено го направих отново по най-глупавия начин -чрез тъпчене и най-интересното е че колкото и да изяждах,бях гладна. И така до днес когато от тъпченето развих язва на стомаха,имунната ми система удари нулата,постоянното боледуване е ежедневие ,отново съм 53килограма,с изключително слаб метаболизъм,всичко се липи и с разбито здраве. В момента не знам какво да правя,но от статията разбрах що за беля съм си причинила. Поздравления за теб и за всичките ти статии,защото наистина отслабването е много сложен процес и трябва да се внимава,а ти даваш изключително полезна информация. Браво!

  11. Здравейте, може ли да направите коментар относно- Житната диета на Петър Дънов. Дали приема на между 800-1000 кал (от жито, мед, орехи и ябълки) в продължение на 10 дни, както и още 10 тина дни значителен калориен дефицит(от подготовка и захранване след диетата), би предизвикала въпросният негативен ефект. (това до някъде е свързано с коментар №6 – Darina)
    Има ли принципно някакъв толерантен период, в който човек може да си позволи да приема калории на граничният минимум – около 1000 кал, без значителни негативни последици.

  12. Не одобрявам ниско калорийни режими, както и такива, които включват само една или няколко храни, защото тялото се лишава освен от енергия и от много незаменими съставки. Разбира се, че има някакъв период, при който ниско калорийно хранене не води до никакви последици, но той зависи от двигателната активност и количеството наднормени килограми. По-добре да не тестваме тялото си колко точно е този период. Това не е дългосрочно решение на проблема.

  13. Здравейте аз съм на 43г / 80кг / 176см и искам и аз да се включа с няколко въпроса.
    Първо да спомена че благодарение на статиите за здравословно хранене и метаболизъм в този
    сайт отслабнах 22 кг за 10 месеца.
    Сега се опитвам да сваля още 3-4 кг защото съм си внушил че BMI ми трябва да е 25, но нещо не ми се получава и „тъпча“ на едно място от 4-5 месеца.

    Нещата са обяснени добре и се оказва че няма нищо по лесно от това да свалиш някой друг кг, стига да разбереш как работи метаболизма.

    Благодаря на автора за мотивирашите статии и все така – напред!
    А сега по въпроса.

    Напоследък често изпадам в следната ситуация(поне 3 пъти седмично):
    за деня съм си сметнал например 1800кал и по време на деня изгарям чрез
    някакви физ упражнения 800кал т.е.стават общо за деня – 2600кал.

    2600кал си е доста храна и вечер като
    дръпна чертата се получава, че остават например още 700кал.

    Мисълта ми е че аз вече съм си намалил калориите от 2100 на 1800 и дори и да „изям“ оставащите 700кал пак ще съм в отрицателен калориен баланс.

    Въпроса е какво става с метаболизма?
    Трябва ли да се „донатъпча“ като „изям“ и тия 700кал(за да не забавя метаболизма) или да оставя нещата така?

  14. Георги, „донатъпкване“ на сила не е необходимо, метаболизма не се забавя ако един или няколко дни ядем малко, а ако го правим малко по-дълъг период от време.

  15. Поздравявам ви за успешната статия много е полезна на за съжаление аз много късно я видях.От октомври до Коледа минах на 1400 ккал като свалих общо около 8 кг после за Коледа спрях и ведна на 1 януари започнах да се храня 2 масеца на 1300 калорий а 1 месец с 1000 калорий после за пет седмици с по 150 калорий ги увеличих до 1843 качих 700 грама последната седмица. Смятах да увелича калорийте до 2077 но ме страх да не кача. Тренирам всеки ден и през диета тренирах редовно. За 3 месеца свалих 7-8 кг сега тежа 51 и съм висока 151 на 16. Бихте ли ми дали съвет как да увелича метаболизма ми и дали съм го повредила трагично.

  16. Метаболизма не се „поврежда“ трагично. Най-добре се стимулира с редовни интензивни тренировки с тежести с базови многоставни упражнения.

  17. Здравейте, на 16г.54кг. Започнах с ниско калорийна диета и така около месец.Отслабнах и се харесвах такава каквато съм Обаче неможах да запазя резултата.Първоначално бях на около 800/900 калории но постепенно започнах да отслабвам по бавно ии намалих ги на 400/600 и така достигнах желаното тегло.Постепенно започнах да ги увеличавам до като не стигнах до 1400 и така за около седмица качих малко.Какво да направя и как да се храня нормално без да качвам.Ако в продължение на месец постепенно увелича калориите примерно доо 1700/1800 калории на ден и после отново да ги намаля но този път не до толкова а до 1500 примерно .Ще кача ли много през това време и колко ии ще успея ли да ги сваля след това като ги намаля веднъж в седмицата ще правя и зареждащи дни таа щу успея ли?? :)

  18. На 16 г. с 400-600 ккал дневно! Не е трябвало изобщо да се стига дотам. Задръж ги колкото са в момента още няколко седмици и плавно продължавай да ги увеличаваш. Занапред забрави за отслабване с по-малко от 1500 ккал.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

:alien: :angel: :angry: :blink: :blush: :cheerful: :cool: :cwy: :devil: :dizzy: :ermm: :face: :getlost: :biggrin: :happy: :heart: :kissing: :lol: :ninja: :pinch: :pouty: :sad: :shocked: :sick: :sideways: :silly: :sleeping: :smile: :tongue: :unsure: :w00t: :wassat: :whistle: :wink: :wub: