Отново във форма
Публикувано от Любомир Иванов категория Любомир Иванов, tags: Здраве, Тренировки, Фитнес, Хранене
Последните няколко седмици получих някои критики относно формата ми. Те бяха едновременно заслужени и не съвсем. Заслужени, защото наистина бях позагубил доста маса, релеф и плътност. Но малко хора знаеха за причината довела ме до това състояние. Началото на месец април контузих жестоко кръста си при трудово-битов инцидент. Всъщност, странното е че никога не съм имал сериозна травма от фитнеса, може би защото винаги се придържам към перфектна техника на изпълнение. Но в случая това не ми помогна.
Диагнозата си поставих сам, на базата на механизма на травмата и последвалата болка и оток, а именно преразтягане на предната надлъжна връзка на гръбначния стълб – lig. longitudinale anterius. И за щастие се оказах прав, тъй като първото ми предположение беше за дискова херния. А може би от херниране на диска ме е спасила здравата ми гръбна мускулатура. Въпреки това, болката беше режеща и нетърпима при всеки опит за движение и ме прикова за почти седмица на легло. Изпаднах в депресия дали ще мога отново да тренирам както преди и напълно изгубих всякакъв апетит.
Постепенно нещата започнаха да се подобряват. Болката не беше толкова нетърпима, движех се по свободно и се замислих как по-бързо да се възстановя. Устроен съм да гледам позитивно на нещата и да извличам полза от всяка ситуация. Използвах времето за повече работа по блога, както и анализирах ситуацията. Реших, че щом съм се контузил е имало слабо звено във веригата на организма ми, което провокира и написването на статията.
Изчаках няколко седмици преди да се завърна в залата, тъй като усещах дискомфорт и нестабилност, независимо че болковия синдром беше преминал. Първите две седмици избягвах всички упражнения директно натоварващи кръста, с изключение на леки гръбни екстензии и коремни преси, целта на които беше да укрепят слабото звено. Тренирах с леки тежести за всички упражнения като използвах връзката съзнание-мускули и техники като постоянно напрежение, предизтощение и пикова контракция, за да се натоваря ефективно. Друг на мое място сигурно щеше да пази кръста си и да избягва упражнения като клек и мъртва тяга, но не и аз, защото съм верен на максимата, че от кръст страда най-много онзи, който най-много го пази. Затова ги включих в тренировката, но при перфектна техника на изпълнение и тежести, които контролирам във всеки един момент. Забелязах, че когато забавя скоростта им на изпълнение, усещам мускулните фибри в дълбочина при по малки тежести, напук на всички които се придържат към взривно изпълнение.
В момента съм в края на петата седмица сериозни тренировки след травмата и се чувствам по-силен от всякога. Снимката в началото на статията е от днес, 25-ти юни.
Защо ви разказвам всичко това? Защото е важно да взимате само положителното от всяко предизвикателство, което ви предложи живота, за да се изградите по-силни – физически и като личности. Не случайно 6-кратния Мистър Олимпия - Дориан Йейтс е възприел за свой девиз в тренировките максимата на немския философ Ницше: „Това, което не ме убива, ме прави по-силен“.
Ако тази статия ви допада, споделете я в Twitter и Facebook.
Харесват ли ви статиите, които четете тук? Абонирайте се напълно безплатно с RSS или по e-mail, за да получавате най-новите публикации за фитнеса, храненето и здравословния начин на живот.
Оставете вашия коментар: (моля, пишете на кирилица)
Ако желаете коментарите ви да се асоциират с ваша снимка или друг граватар, можете да го направите много лесно от тук.
Новини (RSS)
Наскоро гледах един филм, в който се казва „Човек се превръща в това, за което мисли“. Аз лично сама съм се убедила в това, изпитала съм и хубавата и лошата страна. Ние сме тези, от които зависи как ще протича живота ни, когато ни се случват лоши неща трябва да мислим за хубавите, макар и да е трудно, защото с негативните мисли предизвикваме лошото. Има много хора, които не вярват в това и ще кажат че това са глупости, но няма как да разберат ако не повярват, че с помощта на мисълта могат да променят много.
Тези трудови битови травми са ужасни, преди 2 години къртих бетон на един язовир и накрая така си разтегнах коремните мускули, че възстановяването от контузията беше за около година и сега много внимавам какво правя. На снимката се вижда, че си в добра форма, защото знаеш как да преодоляваш трудностите.
Позитивното мислене за мен е ключът към успеха. По принцип съм устроен да гледам положително на нещата, но изключително ми въздейства книгата „Подсъзнанието може всичко“ на Джон Кехоу, която прочетох преди няколко години. Ако искаме нещо да се случи трябва да мислим за него все едно вече е станало и рано или късно ще постигнем целите си. Отнесено към фитнеса трябва да си представим как бихме искали да изглеждаме след време и да визуализираме този образ постоянно.
Има подобен филм с такава тематика казва се „The sicret“, заслужава си да го гледаш, ако все оше не си.
Аз за първи път го гледах в часовете по Управление на човешките ресурси, в университета, сега наскоро пак, той ми помага да се справя с трудностите или поне да повярвам,че невъзможни неща няма само най – важното е да го искаме много силно, и да си вярваме че можем да го направим. Има го в http://www.kolibka.com и в zamundata. Преподавателя ни беше много готин и вместо с традиционните неща и сухата теория, в часовете си говорихме на различни теми свързани с приложната психология, невро-лигвистичното програмиране и т.н. лично на мен това ми помогна страшно. А книгата не Д. Кехоу съм я чела, няколко пъти. Препоръчвам ти и Неограничена власт или изкуството да владееем себе си на Антъни Робинс.
Някой ще може ли да ми каже от къде да си я намеря тази книга на Антъни Робинс – Неограничена власт или изкуството да владеем себе си. Търсих онлайн, обикалях книжарници, но пак нищо! Кажете ми ако някой знае, МОЛЯ ВИ!