Любомир Иванов

 „Животът е това, което ни се случва докато си правим планове” – в това съм се убедил лично от много ситуации в моя живот. Нещата наистина не винаги стават така, както сме ги планирали. За пореден път се убедих в това след разочароващото (явно само за мен, тъй като много хора ме поздравиха за успеха) трето място на квалификацията за национален отбор. Бях планирал всичко до последния най-малък детайл…или поне така си мислех– тренировки, хранене, възстановяване, позиране, професионална боя…е, последното май се оказа не толкова добре планирано или по-скоро не и за нашите условия.

Разбира се, аз изпълних своята най-важна цел, а именно да победя себе си т.е. формата си от последното състезание и това за мен е най-големият успех. Въпреки това, няма как да не съм леко ядосан от факта, че се препънах точно на финала и то заради нещо, което нямаше как да предвидя и не зависи от мен. Особено след всичките усилия и труд, които положих. Но аз не съм човек, който сяда да се оплаква и да търси причината за своите неуспехи нявсякъде, но не и в себе си. От всяка житейска ситуация търся само положителното и извличам своите поуки. И ако животът ми поднесе лимон, предпочитам да си направя лимонада. Защото всяко нещо ни учи на нещо, а това което научих аз е, че човек не трябва да рискува и експериментира във важните моменти в живота си, ако съществува сигурен и утъпкан път, който да избере.

И така, напук на превратностите на съдбата, аз вече правя своя план за догодина. И най-добрият план се проваля понякога, но е по-добър от никакъв. Защото това да правиш нещо без предварително начертан план, е като да вървиш без посока – рано или късно ще се изгубиш. Какви са моите планове, ще разберете в следвашите редове.

прочети всичко »

Това е бронзовият медал, който спечелих вчера за третото си място в категория класически културизъм до 180 см на квалификацията за национален отбор за предстоящите Балканско и Европейско първенство.  Приех го достойно, но със смесени чувства, защото не само бях подготвен, но според мен, а и според много други хора заслужавах повече.

Наистина конкуренцията беше сериозна и само респект и уважение към труда на останалите двама медалисти – сребърният Николай Рашков и златният Борислав Раянов, които също са доказани състезатели. На последния пожелавам много успех на предстоящото след 4 седмици европейското първенство и да не се връща без медал

Естествено, не искам да търся причини или да се оправдавам за своя малък неуспех. Но не мога да спомена личната си грешка относно един финален и много важен елемент преди излизането си на сцената, а именно: подборът на боя.

Тази година реших да екпериментирам с една непозната за България, но предпочитана в Щатите марка боя…и сбърках. Боята, която използвах цапа много по-малко и не скрива финния релеф, но се оказа, че за нея има едно важно изискване. Необходима й е много повече светлина, за да прояви своите качества, иначе състезателят (в случая аз) стои воден и замазан. А тъй като тук често се пести от осветление, на сцената освен че имаше много тъмни петна, светлината като цяло не беше на ниво.

Това до колко въпросната боя се е отразила на класирането ми ще разбера, когато получа професионалните снимки от състезанието. Ще ги публикувам тук, така че следете тази статия за нови фотографии, за да може и Вие да изкажете мнението си.

Иначе, както споменах, аз спечелих своята битка: явих се много по-голям, плътен, обработен и релефен от 2008-ма година, когато станах Републикански шампион. След състезанието дори приех един много приятен комплимент от един от съдиите. Попита ме какво взимам за плътност. Отвърнах: „Нищо специално, просто тренирам тежко последните 15-тина години“ т.е. малко повече от половината си живот аз съм отдал на този спорт – теория и практика.

Сигурно ще попитате, оттук нататък накъде? Пътят е само един – към моите нови лични върхове, които не зависят от съдии и класирания. И така до следващата година, за когато има възможност България да поеме домакинство за Европейско първенство. А тогава ще се постарая разликата между мен и останалите да е очевАдна и да не допускам повече грешки с подобни експерименти.

прочети всичко »

Помните ли Даниел Рошков, когото подготвих за републиканската титла по културизъм през 2009 година? При подготовката му за утрешното състезание (25.04.) отново бях негов треньор и заедно постигнахме още по-добра форма от миналата година. Естествено, съветите и наставленията от мен, а трудът и изпълнението на стриктния и последователен режим – от него.

Този тандем учител и ученик утре ще стъпи заедно на една сцена в ожесточена битка за призово класиране. За наше щастие битката няма да е между нас двамата, тъй като сме в различни категории, но на завършилия преди няколко часа кантар и регистрация на състезателите, установихме, че и без това ще срещнем сериозна конкуренция.

Но ние сме удовлетворени от финалната си форма, която продължава да се подобрява и си спретнахме едно сравнително позиране броени часове преди състезанието И тъй като снимките са много по-красноречиви в случая, оставям коментарите на Вас.

прочети всичко »

ПОСЛЕДНАТА СЕДМИЦА – ПЪТЯТ КЪМ ВЪРХА ИЛИ…

Последната седмица преди всяко състезание по кутуризъм е изключително решаваща. Това са дните, през които може да се достигне топ форма или цялата подготовка да бъде провалена. При правилен подход, състезателят ще се яви с обемни, твърди и релефни мускули, в противен случай, крайният резултат ще бъде плачевен – малка, мека и отпусната мускулатура.

За незапознатите сигурно е странно как формата може да се промени толкова само за няколко дни, но това е напълно възможно. Всичко зависи от преразпределението на водата в тялото – максимално количество от нея трябва да влезне в мускулната клетка (която е около 70% вода) и минимално количество да остане в подкожното извънклетъчно пространство. Именно това е ролята на специфичния режим, който се спазва през последните 7 дни.

Така и аз неусетно достигнах до този своеобразен последен етап от подговката си. След точно 7 дни, на 25-ти април, ще покажа това, за което се трудих през последните десет седмици. Когато застана на сцената, дните на изтощителни тренировки и диета вече ще са зад гърба ми. Аз ще съм щастлив, но не от този факт, защото това за мен е начин на живот, а защото ще знам, че съм дал всичко от себе си и съм показал най-доброто, на което съм способен.

прочети всичко »

Днес имам двоен повод да почерпя. Блогът, който всички Вие четете, стана на 1 година, а настоящият материал, с който го отбелязвам се намира под юбилейния номер 100.

Точно преди една година, на същата дата, публикувах своята първа статия за кинезитерапията, с която Ви запознах какво представлява и какви са възможностите на тази специалност. Последваха и други публикации на тази тематика, както и много статии за фитнес и хранене и всички други неща свързани с тях.

Една година може да бъде страшно много или крайно недостатъчно време, а за мен просто се изниза неусетно, така както неусетно написах 100 публикации. Какво успях и за какво годината за мен се оказа недостатъчна? Време е за годишен отчет.

прочети всичко »

Напоследък често ме питат как ми стига времето за всичко докато се подготвям за състезанието и как успявам да съм достатъчно концентриран и на професионално ниво във всичко, което правя. Все пак двуразовите тренировки, храненето с определена храна под час, пазаруването и готвенето, отнемат голяма част от времето, вниманието и енергията ми. Но още когато започнах своята подготовка си дадох дума, че това няма да е за сметка на работата ми и досега я спазвам. Консултациите, персоналните тренировки и поръчките за индивидуални тренировъчни програми и хранителни режими са повече от всякога, което само може да ме радва; регулярно публикувам, надявам се интересни, статии в блога; отговарям на всичката и-мейл кореспонденция и коментари почти винаги в рамките на същия ден. И всичко това върша със същия хъс, желание и професионализъм както в началото, защото обичам работата си. Затова реших да ви разкажа как протича един мой ден и как организирам фитнес ежедневието си.

прочети всичко »

Както ви обещах, ще разкривам част от „тайните” на моята подготовка за предстоящите състезания по бодибилдинг през пролетта. Сега ще стане въпрос за кардио тренировката, с която целя да изгоря максимално подкожните мазнини, за да покажа достатъчно релефна и сепарирана мускулатура. Чрез нея и в комбинация със стриктния хранителен режим, който спазвам, кожата ми трябва да стане тънка като хартия, за да се вижда всяка една мускулна фибра.

 За да изгорите възможно най-много мазнини чрез кардио тренировката обаче, не означава просто да хванете първия кардио уред и да започнете ежедневни тренировки до пълно изтощение. Крайният резултат от това най-често ще бъде малки, меки и отпуснати мускули и почти непокътнати мастни запаси. Защо става така?

прочети всичко »