Вече доста години съм свидетел на една доста странна въглехидратна истерия. Въглехидратите са набедени за най-големия враг на отслабването, а диетите с крайно малко от тях са издигнати в култ.

„От утре съм на ниско въглехидратна диета” казва почти всеки, който е решил да отслабва, без да има най-малка представа какво представлява тази диета и дори кои храни съдържат въглехидрати. Ниско въглехидратната диета (НВД) е придобила такава популярност, че масово се асоциира като единствения сигурен начин да се разделите с излишните килограми. Дори много клиенти се обръщат към мен с молбата да изготвя тяхната ниско въглехидратна диета, все едно няма друг правилен път за достигане до целта.

Сигурно ще кажете, че тази популярност е заслужена, защото нисковъглехидратните диети дават ефект. Да, това е факт, който не оспорвам. Но трябва да стане ясно какъв е точно този ефект и на какво се дължи, какви са рисковете, както и да се погледне малко по-напред в бъдещето.

(още…)

Преди няколко десетилетия беше бумът на високо въглехидратната диета (ВВД), която възхвалява въглехидратите, отрича мазнините и пренебрегва белтъчните. Нейната цел беше благородна – намаляване на излишните подкожни мазнини и борба със болестите, свързани с наднормените килограми. Мазнините бяха набедени за враг номер едно, отговорен за затлъстяването, високия холестерол и сърдечните проблеми. В най-чист вид ВВД препоръчваше едва 5-10% от калориите да идват от мазнините, 10-15% от белтъчините и останалите 75-85% от въглехидратите. Хората започнаха да се пазят от мазнините като дявол от тямян и да нагъват зърнени храни и тестени продукти. В резултат години по-късно населението в глобален план е по-затлъстяло от всякога и холестеролът удря тавана.

Къде се провали тази диета? На първо място вече сте рабрали, че не всички мазнини и въглехидрати са еднакви. Сложни от биохимична гледна точка въглехидрати, не означават „добри” въглехидрати, ако те са с висок гликемичен индекс и покачват твърде много кръвната захар и нивото на инсулина. Недостигът на незаменими мастни киселини, на които ви обрича подобна диета нарушава хормоналното равновесие в организма ви и разтройва метаболизма. Означава ли това, че високо въглехидратната диета е изпяла своята лебедова песен или все още може да намери успешно приложение в наши дни?

(още…)

Съществуват доста разногласия относно приема на плодове по време на диета. А щом има разногласия, значи се стига до крайности. Едната крайност са така наречените „плодови” диети, при които една зеленчукова борса трябва да работи за вас. Другата е тоталното отричане на плодовете като подходящи за хранителен режим.

Естествено, истината е някъде по средата и за да я намерим трябва да разберем какво всъщност представляват плодовете.

(още…)

В света на корнфлейксовете и всички уж диетични и здравословни мюслита, аз продължавам да залагам на старомодните, натурални овесени ядки.

Всъщност, ако можех да избирам само един източник на въглехидрати при съставяне на режим за редуциране на мазнините бих избрал овесените ядки, без дори да се замислям.

Какво обаче ги прави толкова добри в това отношение и предпочитани от мен, въпреки разнообразието от пълнозърнести закуски?

(още…)

КАКВО Е КЕТОННА ДИЕТА?

Това е хранителен режим за намаляване на теглото, който ограничава максимално една от трите основни макросъставки от менюто – въглехидратите, а белтъчните и мазнините се консумират в значителни количества. Продукт на окисляване на последните са кетонни тела, от където идва и името на диетата.

Кетонната диета е много „модерна” напоследък, но всъщност тя не е нещо ново. Още през 1961 година Др. Херман Тейлър публикува книга озаглавена „Не бройте калориите”. Тя промотира висок белтъчен и крайно нисък въглехидратен прием. Вие едва ли сте чували за Др. Тейлър, затова ще ви спомена най-популярния му последовател – Др. Робърт Аткинс, който пооткрадва идеята през 1972 година, а през 1992 година издава „революционната” си книга. Друг ярък символ на кетонната диета е небезизвестния Др. Пиер Дюкан.

В услуга на хората ли е създадена тази диета, обещаваща ви невероятни резултати с няколко прости принципа и без усилия? Или има неща, които добрите доктори премълчават за лична изгода? Лошото е, че в област като диетологията, когато пред името ти стои титла, всеки ти вярва или поне тези, които не са запознати с протичането на основни процеси в човешкия организъм.

(още…)

Ниско въглехидратната диета (НВД) придоби широка популярност в последните няколко години. Причина за това е сравнително бързият ефект, който дава и простите принципи, които трябва да се спазват. За съжаление наблюдавам все повече хора, които си мислят че са на ниско въглехидратна диета, а дори да знаят какво представляват въглехидратите. Тяхната информация за това как да се хранят се базира на съветите на приятели и откъслечни сведения от интернет. За други пък, това се превръща в единствения им начин на хранене, без да подозират за опасностите, които НВД може да създаде за един по-дълъг период от време.

Заслужена ли е славата на тази диета и кои са подводните камъни, които ни дебнат, ще се опитам да изясня със следващия материал. 

(още…)

ОБЩА ПРЕДСТАВА 

Въглехидратите (захаридите) са много разпространени в природата, но в човешкия организъм са застъпени в сравнително малко количество – около 1%. Въпреки това ролята им е изключително важна.

Въглехидратите са основен енергиен източник за организма. Те доставят енегия от 4 ккал за грам, колкото и белтъчините, но са предпочитаното гориво. В този смисъл достатъчният им прием има „щадящ протеина” ефект, т.е. предотвратяват използването на белтъчините за енергийни нужди. Освен това са отговорни за правилното функциониране на централната нервна система, защото мозъка ги използва като основен енергиен източник. Той всъщност е най-големият консуматор на въглехидрати в състояние на покой. Затова недостатъчното им приемане  води до състояние, познато като хипогликемия (ниска кръвна захар), което се характеризира със слабост, сънливост, раздразнителност, дори загуба на съзнание. 

(още…)