КАКВО Е ЛЕПТИН?

Лептинът е хормон, който регулира енергийния баланс на организма. Произвежда се предимно от мастните клетки на бялата мастна тъкан, но известни количества от него се секретират и от кафявата мастна тъкан, скелетната мускулатура, стомаха, черния дроб, яйчниците, плацентата при бременност и други тъкани. Името му произлиза от гръцката дума leptos, което означава „слаб”. И наистина, лептинът се грижи за това да сте слаби. Той комуникира с с хипоталамуса в мозъка и ви „казва” кога да спрете да ядете, затова е наречен още „хормон на ситостта”.

Освен че контролира апетита, лептинът изпълнява още няколко много важни задачи. Той има отношение към регулацията на метаболизма, репродуктивната функция, имунната система, растежът на костите, регулацията на кръвното налягане, кръвната захар, телесната температура и други. Тъй като лептинът се секретира основно от мастните клетки, жени с много нисък процент телесни мазнини (под 7-8%) получават смущения в месечния си цикъл, поради намалените му нива.

Различни фактори могат да влияят върху лептиновата продукция. Гладуването, както и много ниският прием на калории понижават лептиновите нива, като с това се увеличава апетита. Интересен е фактът, че при прекратяване на гладуването и увеличаване на калориите, нивото на лептина не се нормализира веднага т.е. саморегулацията на енергийният прием остава нарушена, което води до перманентно преяждане и трупане на наднормени килограми. Основателна причина да избягвате гладуването и екстремните диети.

Мелатонинът – неврохормон, сектетиран по време на сън, увеличава производството на лептин. По този начин се осъществява контрол върху апетита през нощта. Хора, които спят недостатъчно, не произвеждат достатъчно мелатонин и нарушават тази регулация, с което се увеличава апетитът им. Производството на лептин се подтиска също и при стрес.

Лептинът нормално започва да се покачва по време и след ядене, като има за цел да натисне бутона „Стоп” на усещането за глад и да прекрати храненето. Този „бутон” са рецепторните клетки за лептин в хипоталамуса. Ако обаче рецепторите не улавят сигнала, въпреки че нивата на лептин са високи, то говорим за състояние наречено лептинова резистентност.

(още…)

КАКВО Е ХРАНИТЕЛНА ПИРАМИДА?

Хранителната пирамида представлява класификация на храните с определена цел, като например постигането на оптимално тегло и подобряване на здравословното състояние. Храните са разделени на групи и подредени на различни нива върху пирамида, като в основата са поставени тези с по-голяма препоръчителна ежедневна консумация.

Най-популярната хранителна пирамида за здравословно хранене, използвана в цял свят, е тази на Американското министерство на земеделието (USDA – United States Department of Agriculture). Тя включва 6 групи храни подредени на 4 нива. Групите са: въглехидрати, зеленчуци, плодове, млечни продукти, протеини и мазнини.

В основата на пирамидата на USDA са въглехидратите, като се препоръчва ежедневен прием между 6 и 11 порции от тях, в зависимост от калорийната консумация за деня. Мазнините са на върха на пирамидата и освен тях към групата им спадат и продуктите на захарната индустрия, а консумацията на тези храни е ограничена до минимум. Ще нарека условно тази пирамида „старата хранителна пирамида”, защото зад нея стоят много остарели принципи и схващания. Нека да разберем какво не е наред с пирамидата на USDA.

(още…)

През началото на 70-те години научните среди откриват в кръвта липопротеини с ниска плътност или LDL (low-density lipoproteins). Днес почти всеки ще ви каже, че LDL е „лошият” холестерол, защото предизвиква атеросклеротични промени в стените на съдовете, които са рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания и инсулт. Според същите хора, за да държите в норма LDL не трябва да консумирате животински мазнини, които съдържат холестерол. Глупости!

Холестеролът от храната е доказано невинен – няма пряка връзка между холестерола от храната и LDL, защото по-голямата част от „лошият” холестерол се синтезира в черния дроб. От какво, мислите? Не от мазнини, а от въглехидрати и по-специално от големи количества фруктоза и рафинирани въглехидрати. Но как възниква мита за мазнините и колко „лош” всъщност е LDL? 

(още…)

Загрявката е част от тренировъчния процес, който често се пропуска, претупва или провежда неправилно. Това, освен че води до травми, намалява ефективността на тренировка, защото загряването подготвя организма да се справи с оптималното спрямо поставената цел натоварване.

Естествено, всеки фитнес инструктор ще ви посъветва да загрявате преди тренировка. Но как точно да загреете, така че тренировката да протече максимално ефективно и безопасно?

Естеството на загрявката зависи от вида спорт, с който се занимавате. Спринтьорите например загряват 30-45 минути преди тренировка. Но спецификата на спринта изисква експлозивни мускулни усилия при максимална интензивност, които при липса на добра загрявка могат да бъдат много травматични – мускулни растежения, разкъсвания и други. Затова да оставим спринтьорите настрана, те все пак са професионални спортисти. Как трябва да загряват всички фитнес любители, когато прекрачат прага на фитнес залата?

(още…)

КАКВО Е ИНСУЛИНОВА РЕЗИСТЕНТНОСТ?

Инсулиновата резистентност (ИР) често се нарича и пред диабетно състояние, защото обикновено предхожда развитието на диабет тип ІІ (ДТ2) доста преди появата му. Проблемът при инсулиновата резистентност обаче не е свързан с недостига на инсулин, както е при диабета, а напротив. Инсулин има в изобилие или поне докато бета клетките на панкреаса не се изтощят да го произвеждат и не се стигне до ДТ2, за което са необходими няколко години инсулинова резистентност.

При инсулиновата резистентност клетките (основно мускулни и чернодробни) стават по-малко чувствителни към действието на инсулина и той е затруднен да изпълнява основната си функция – да транспотира глюкозата в тези клетки, където тя да бъде използвана за енергия или складирана като гликоген. Представете си инсулина като ключ, който се свързва със специфичен рецептор, намиращ се на повърхността на клетъчната мембрана. Този рецептор играе ролята на ключалка, която инсулинът отключва, за да може „вратата” на мембраната да бъде отворена за глюкозата. А сега си представете, че в един момент ключалката (рецептора) започва все по-трудно да разпознава ключа (инсулина) и „вратата” все по-трудно се отваря – именно това е инсулиновата резистентност.

В резултат на ИР се наблюдава трайно повишение в нивата на кръвната захар, което дава сигнал на панкреса да произвежда още повече инсулин, за да се справи с проблема. Това помага, но само в началото, защото в един момент бета клетките на панкреаса несмогват да произвеждат толкова инсулин. Тогава вече говорим за диабет тип ІІ. Но какво причинява инсулиновата резистентност и как да се предпазим?

(още…)

Сигурно повечето от вас знаят разликата между прости и сложни въглехидрати. Или между бързи въглехидрати с висок гликемичен индекс и бавни с нисък. Знаете че трябва да подбирате сложни въглехидрати с нисък гликемичен индекс, за да не качвате излишни килограми. Това разбира се са важни фактори, но най-важният фактор при въглехидратния ви избор е да подбирате натурални и да избягвате рафинирани въглехидрати.

Как да разберете кои въглехидрати са рафинирани и кои натурални? Много лесно – задайте си въпроса „дали храната, която консумирате идва от природата в този си вид”. Ако отговорът е „да” значи това е натурален въглехидрат.

(още…)

КАКВО Е ФРУКТОЗА? 

Фруктозата е монозахарид, който тялото ни може да използва за енергия. Наречена е още плодова захар, тъй като се съдържа основно в плодовете.

Фруктозата се усвоява два пъти по-бавно от глюкозата, като не изисква инсулин, затова е известна и като захар за диабетици. Тъй като мускулите не могат да я ползват директно, тя се обработва първо от черния дроб.

Основният природен източник на фруктоза са плодовете и меда. Оказва се обаче, че в съвременния свят те не са главният й източник.

.

HFCS – ОСНОВНИЯТ ИЗТОЧНИК НА ФРУКТОЗА В СВЕТА

В света на рафинираните въглехидрати, за повечето хора фруктозата не постъпва основно от природните й източници. Не се набавя главно и от захар, която е 50% фруктоза, а под формата на High Fructose Corn Syrup (HFCS) или популярният по етикетите глюкозо-фруктозен сироп. Той се добива чрез ензимна хидролиза на царевично нишесте и е изключително богат на фруктоза. Тъй като е 75% по-сладък от захарта, по-евтин и по-траен, HFCS се използва в страшно много храни и напитки. Има няколко вида глюкозо-фруктозен сироп, но най-използвани са HFCS 42 и HFCS 55. HFCS 42 съдържа 42% фруктоза и се използва за приготвянето на сладкарски изделия. HFCS 55 е съставен от 55% фруктоза (повече дори и от захарта) и се употребява в производството на безалкохолни напитки.

И докато консумацията на обявената за „бяла отрова” трапезна захар е намаляла значително през последните години, то консумацията на фруктоза под формата на глюкозо-фруктозен сироп се е увеличила 2,5 пъти. Но този факт не е радостен, а напротив, защото прекомерната консумация на фруктоза сериозно застрашава нашето здраве. Вижте как!

(още…)