RSS: Публикации | Коментари | Email
търси в сайта
Тренирай умно!

За който не е разбрал – времето на простото блъскане в залата отдавна отмина! Поговорката „No pain, no gain” вече не е аткуална и може да бъде перифразирана на „No brain, no gain”. На мода е интелигентната тренировка, проведена след предварително анализиране, планиране и подбор на необходимите методи и средства спрямо поставените цели.
За съжаление все още често чувам съвети от рода: „’Дигай колкото можеш по тежко ‘секи път…”, които бих завършил със „…за да нямаш резултат и да се травмираш!”. Човек не е машина, за да се претоварва всеки път, а и да беше пак щяха да му изгърмят платките. Най-жалкото е, че тези съвети не само се спазват, но и се израждат в нечовешки тренировки с имитация на упражнения и сумарно натоварване, от което и Джей Кътлър ще види зор. Начинаещи с по няколко месеца стаж огъват кльощавите си тела пред непосилни за тях тежести и използват интензивни тренировъчни техники, които аз почти не използвам, други почти припадат на кардио уредите от умора, а правилното изпълнение и точното дозиране на натоварването е тема табу. Дори да не се конузят (дано) крайният резултат от всичко това ще варира от претрениране до крайно изтощение. И вместо прогрес ще има регрес. Вярно, че младият организъм, подкрепен и от солидна доза нестихващ ентусиазъм ще забави темповете на този процес, но рано или късно резултатът е един и същ. Лошото е, че за всичко се обвинява спорта и се обявява, че „без анаболи нищо не ста’а”. Акъл трябва за тая работа, а на него му трябва информация, която да анализира и прилага в действие.
Връзката съзнание-мускули…

…или muscle-mind connection е нещо, което не може да се види, пипне или опише с прости думи. В света на фитнеса това отличава интелигентната тренировка от простото „блъскане“. Да усещате всяка мускулна фибра от тренираната зона как се съкращава и отпуска е висшия пилотаж в тренировката, нещо към което всеки трябва да се стреми. Защото само тогава тренирате качествено и извличате максимум ефект от усилията си. Всъщност толкова ли е трудно да се осъществи тази връзка, какви са механизмите зад нея и как да я използваме в тренировката?



