Според някои във фитнеса само се „помпат“ мускули или се отслабва и не е място за хора със здравословни проблеми. Аз съм на точно противоположното мнение. Като дипломиран кинезитерапевт успешно прилагам методи и средства от кинезитерапията във фитнес залата, за да подобря здравословното състояние на моите клиенти, успоредно с отслабването или качването на мускулна маса. Важно е обаче да се подходи строго индивидуално.

Такъв е случаят и с Христо Назаров – мой фитнес клиент от 5 месеца. Преди да се срещнем спортът и правилното хранене са били чужди за него. Но сериозни здравословни проблеми го карат да потърси професионалната ми помощ. И след 5 месеца съвместна работа можем да се похвалим с резултатите, които Христо заслужи с воля, дисциплина, постоянство и не на последно място - много пролята пот в залата.

(още…)

Помните ли моята клиентка Мария Попова, която ви разказа за липсващото звено при всяка една програма за редуциране на излишното тегло, а именно – необходимостта от правилната психическа нагласа и препрограмиране на вашето съзнание, за да се справите с така наречените fat програми. Когато тя написа тези редове и изказа впечатления за мен и работата ми, туко що бяхме започнали съвместните си усилия по нейната пълна промяна. Сега, 12 седмици по късно, вече може да видите крайният резултат, изразен на таблицата вляво.

(още…)

Това вляво не е реклама на поредната ултра модерна хранителна добавка, за която се твърди, че ще преобрази тялото Ви за минимум време и без усилия. Запознайте се с Мирослав – мой реален фитнес клиент, на когото показах правилния път, а той осъзна, че добрата форма е в негови ръце и го извървя.

Преди 14 седмици Мирослав ме потърси с желанието да преобрази тялото си. Поставихме ясна и конкретна цел за следващите 3-4 месеца – да свали голяма част от излишните мазнини и по възможност да качи чиста мускулна маса, най-вече на определени места. Резултатът вече е налице и е повече от впечатляващ.

(още…)

 „Животът е това, което ни се случва докато си правим планове” – в това съм се убедил лично от много ситуации в моя живот. Нещата наистина не винаги стават така, както сме ги планирали. За пореден път се убедих в това след разочароващото (явно само за мен, тъй като много хора ме поздравиха за успеха) трето място на квалификацията за национален отбор. Бях планирал всичко до последния най-малък детайл…или поне така си мислех– тренировки, хранене, възстановяване, позиране, професионална боя…е, последното май се оказа не толкова добре планирано или по-скоро не и за нашите условия.

Разбира се, аз изпълних своята най-важна цел, а именно да победя себе си т.е. формата си от последното състезание и това за мен е най-големият успех. Въпреки това, няма как да не съм леко ядосан от факта, че се препънах точно на финала и то заради нещо, което нямаше как да предвидя и не зависи от мен. Особено след всичките усилия и труд, които положих. Но аз не съм човек, който сяда да се оплаква и да търси причината за своите неуспехи нявсякъде, но не и в себе си. От всяка житейска ситуация търся само положителното и извличам своите поуки. И ако животът ми поднесе лимон, предпочитам да си направя лимонада. Защото всяко нещо ни учи на нещо, а това което научих аз е, че човек не трябва да рискува и експериментира във важните моменти в живота си, ако съществува сигурен и утъпкан път, който да избере.

И така, напук на превратностите на съдбата, аз вече правя своя план за догодина. И най-добрият план се проваля понякога, но е по-добър от никакъв. Защото това да правиш нещо без предварително начертан план, е като да вървиш без посока – рано или късно ще се изгубиш. Какви са моите планове, ще разберете в следвашите редове.

(още…)

Това е бронзовият медал, който спечелих вчера за третото си място в категория класически културизъм до 180 см на квалификацията за национален отбор за предстоящите Балканско и Европейско първенство.  Приех го достойно, но със смесени чувства, защото не само бях подготвен, но според мен, а и според много други хора заслужавах повече.

Наистина конкуренцията беше сериозна и само респект и уважение към труда на останалите двама медалисти – сребърният Николай Рашков и златният Борислав Раянов, които също са доказани състезатели. На последния пожелавам много успех на предстоящото след 4 седмици европейското първенство и да не се връща без медал

Естествено, не искам да търся причини или да се оправдавам за своя малък неуспех. Но не мога да спомена личната си грешка относно един финален и много важен елемент преди излизането си на сцената, а именно: подборът на боя.

Тази година реших да екпериментирам с една непозната за България, но предпочитана в Щатите марка боя…и сбърках. Боята, която използвах цапа много по-малко и не скрива финния релеф, но се оказа, че за нея има едно важно изискване. Необходима й е много повече светлина, за да прояви своите качества, иначе състезателят (в случая аз) стои воден и замазан. А тъй като тук често се пести от осветление, на сцената освен че имаше много тъмни петна, светлината като цяло не беше на ниво.

Това до колко въпросната боя се е отразила на класирането ми ще разбера, когато получа професионалните снимки от състезанието. Ще ги публикувам тук, така че следете тази статия за нови фотографии, за да може и Вие да изкажете мнението си.

Иначе, както споменах, аз спечелих своята битка: явих се много по-голям, плътен, обработен и релефен от 2008-ма година, когато станах Републикански шампион. След състезанието дори приех един много приятен комплимент от един от съдиите. Попита ме какво взимам за плътност. Отвърнах: „Нищо специално, просто тренирам тежко последните 15-тина години“ т.е. малко повече от половината си живот аз съм отдал на този спорт – теория и практика.

Сигурно ще попитате, оттук нататък накъде? Пътят е само един – към моите нови лични върхове, които не зависят от съдии и класирания. И така до следващата година, за когато има възможност България да поеме домакинство за Европейско първенство. А тогава ще се постарая разликата между мен и останалите да е очевАдна и да не допускам повече грешки с подобни експерименти.

(още…)

Днес имам двоен повод да почерпя. Блогът, който всички Вие четете, стана на 1 година, а настоящият материал, с който го отбелязвам се намира под юбилейния номер 100.

Точно преди една година, на същата дата, публикувах своята първа статия за кинезитерапията, с която Ви запознах какво представлява и какви са възможностите на тази специалност. Последваха и други публикации на тази тематика, както и много статии за фитнес и хранене и всички други неща свързани с тях.

Една година може да бъде страшно много или крайно недостатъчно време, а за мен просто се изниза неусетно, така както неусетно написах 100 публикации. Какво успях и за какво годината за мен се оказа недостатъчна? Време е за годишен отчет.

(още…)

Представям ви споделеното мнение на една моя фитнес клиентка, което се надявам да ви накара да погледнете с други очи на хранителните режими и спорта.

„Колко често се опитваме да правим някаква диета или режим, но накрая всичко отива по дяволите… И колко често започваме с невероятен ентусиазъм и вдъхновение, докато не стане ясно, че всичко това изисква твърде много време и ресурси от наша страна, а резултатите идват твърде бавно… И аз правех така, нещо повече – винаги съм твърдяла, че не обичам това нещо, наречено диета, а пък за някакъв спорт въобще и дума не може да става…

Първият ми опит беше, когато бях тийнейджър. Тогава често участвах в музикални телевизионни предавания и веднъж режисьорът ми каза: “Следващият път искам да си с 5 килограма по-слаба” – следващият път беше след по-малко от месец, а аз приех думите му на сериозно и за месец свалих петте килограма, но след още два месеца качих 9… Преди да се случи това тежах точно толкова, колкото трябваше да тежа, но всички казваха, че съм дебела, защото тогава беше бумът на манекенките, които бяха само кожа и кости – направо да им се чуди човек как живеят… Освен това пансиона, в който учех предлагаше храна, която почти никой не ядеше и в крайна сметка ние бягахме в голямото междучасие до близкото кафе, за да си купим набързо нещо сладко… Може би така е започнало всичко за мен, а може би не, но от сегашната си позиция мога да видя тогавашната си грешка – аз направих това, което се искаше от мен, вместо да поема отговорност за преживяването си.

(още…)