Инсулинът е пептиден хормон, произвеждан от задстомашната жлеза (панкреас), под влиянието на повишената концентрация на глюкоза и аминокиселини в кръвта – състояния които се наблюдават след хранене. Основните функции на инсулина са следните:

• Усилва многократно усвояването на кръвната глюкоза от мускулите, черния дроб и мастната тъкан, като по този начин регулира концентрацията в кръвта. Навлязлата в мускулите и черния дроб глюкоза се превръща в гликоген, а тази в мастните клетки се превръща и складира като мазнини;
• Намалява разграждането на мазнините и увеличава тяхната синтеза в мастната тъкан и черния дроб;
• Усилва усвояването на аминокиселините от кръвта и използването им за синтез на различни белтъци, особено в мускулите. 

От една страна инсулинът усилва мускулния растеж, а от друга страна може да ви направи дебели. Кое е вярното?

(още…)

Надявам се че всеки от вас знае за вредата от системната злоупотребата с алкохол – мозъчни и чернодробни увреждания, кома и дори смърт! Затова в настоящата статия няма да стане въпрос за това колко е лошо да прекаляване с „огнените” напитки. Но често ми задават въпроса: „Любо, ще ми попречат ли 1-2 питиета няколко пъти седмично да постигна фитнес целите си?”. 

За да разберете какво поставя алкохола в листата на забранените напитки при диета ще разберете само, ако първо научите малко повече за него.  

  (още…)

КАКВО Е ЛЕПТИН?

Лептинът е хормон, който регулира енергийния баланс на организма. Произвежда се предимно от мастните клетки на бялата мастна тъкан, но известни количества от него се секретират и от кафявата мастна тъкан, скелетната мускулатура, стомаха, черния дроб, яйчниците, плацентата при бременност и други тъкани. Името му произлиза от гръцката дума leptos, което означава „слаб”. И наистина, лептинът се грижи за това да сте слаби. Той комуникира с с хипоталамуса в мозъка и ви „казва” кога да спрете да ядете, затова е наречен още „хормон на ситостта”.

Освен че контролира апетита, лептинът изпълнява още няколко много важни задачи. Той има отношение към регулацията на метаболизма, репродуктивната функция, имунната система, растежът на костите, регулацията на кръвното налягане, кръвната захар, телесната температура и други. Тъй като лептинът се секретира основно от мастните клетки, жени с много нисък процент телесни мазнини (под 7-8%) получават смущения в месечния си цикъл, поради намалените му нива.

Различни фактори могат да влияят върху лептиновата продукция. Гладуването, както и много ниският прием на калории понижават лептиновите нива, като с това се увеличава апетита. Интересен е фактът, че при прекратяване на гладуването и увеличаване на калориите, нивото на лептина не се нормализира веднага т.е. саморегулацията на енергийният прием остава нарушена, което води до перманентно преяждане и трупане на наднормени килограми. Основателна причина да избягвате гладуването и екстремните диети.

Мелатонинът – неврохормон, сектетиран по време на сън, увеличава производството на лептин. По този начин се осъществява контрол върху апетита през нощта. Хора, които спят недостатъчно, не произвеждат достатъчно мелатонин и нарушават тази регулация, с което се увеличава апетитът им. Производството на лептин се подтиска също и при стрес.

Лептинът нормално започва да се покачва по време и след ядене, като има за цел да натисне бутона „Стоп” на усещането за глад и да прекрати храненето. Този „бутон” са рецепторните клетки за лептин в хипоталамуса. Ако обаче рецепторите не улавят сигнала, въпреки че нивата на лептин са високи, то говорим за състояние наречено лептинова резистентност.

(още…)

КАКВО Е ИНСУЛИНОВА РЕЗИСТЕНТНОСТ?

Инсулиновата резистентност (ИР) често се нарича и пред диабетно състояние, защото обикновено предхожда развитието на диабет тип ІІ (ДТ2) доста преди появата му. Проблемът при инсулиновата резистентност обаче не е свързан с недостига на инсулин, както е при диабета, а напротив. Инсулин има в изобилие или поне докато бета клетките на панкреаса не се изтощят да го произвеждат и не се стигне до ДТ2, за което са необходими няколко години инсулинова резистентност.

При инсулиновата резистентност клетките (основно мускулни и чернодробни) стават по-малко чувствителни към действието на инсулина и той е затруднен да изпълнява основната си функция – да транспотира глюкозата в тези клетки, където тя да бъде използвана за енергия или складирана като гликоген. Представете си инсулина като ключ, който се свързва със специфичен рецептор, намиращ се на повърхността на клетъчната мембрана. Този рецептор играе ролята на ключалка, която инсулинът отключва, за да може „вратата” на мембраната да бъде отворена за глюкозата. А сега си представете, че в един момент ключалката (рецептора) започва все по-трудно да разпознава ключа (инсулина) и „вратата” все по-трудно се отваря – именно това е инсулиновата резистентност.

В резултат на ИР се наблюдава трайно повишение в нивата на кръвната захар, което дава сигнал на панкреса да произвежда още повече инсулин, за да се справи с проблема. Това помага, но само в началото, защото в един момент бета клетките на панкреаса несмогват да произвеждат толкова инсулин. Тогава вече говорим за диабет тип ІІ. Но какво причинява инсулиновата резистентност и как да се предпазим?

(още…)

КАКВО Е ГЛИКЕМИЧЕН ИНДЕКС?

Гликемичният индекс (ГИ) е скала, чрез която се измерва колко бързо дадена въглехидратна храна се разгражда в организма до глюкоза и постъпва в кръвообръщението, съответно колко ще се покачи кръвната захар. За еталон, естествено, се приема глюкозата с гликемичен индекс 100 и индексите на останалите храни се определят спрямо нея. Например, белият хляб има гликемичен индекс около 70, което означава че приемът на определено количество бял хляб ще покачи нивото на кръвната захар на 70% спрямо същото количество глюкоза. Според гликемичния индекс въглехидратите се разделят условно в 3 групи: бавни – с индекс под 40, средни – между 40 и 60 и бързи – индекс над 60. Някои учени казват, че храни с нисък ГИ, стимулират топенето на мазнините, защото имат по-висок термичен ефект – организма ни гори повече, за да ги усвои. Но това е само част от картинката.

Първоначално гликемичният индекс е открит в помощ на хора страдащи от диабет, за да могат по-лесно да контролират кръвната си захар, знаейки кои храни я покачват повече и кои по-малко. Впоследствие той привлича вниманието на фитнес средите. Диетолози и хранителни експерти започват да определят въглехидратите в диетите на базата на ГИ, като препоръчват такива с нисък индекс, които не покачват много кръвната захар. Всъщност, защо е толкова важно това?

(още…)

Тестостеронът отдавна е символ за мъжественост и мускули. Но това е много повърхностно описание на един от най-важните хормони в организма ни. Освен че е отговорен за развитието на вторичните мъжки полови белези, които отличават мъжа от жената, тестостеронът притежава и редица физиологични ефекти, които вълнуват спортистите – от любители до професионалисти.

 А именно: 

• Тестостеронът има силен анаболен ефект – засилва синтезата на белтъците, което води до ускорено натрупване на мускулна маса;
• Повишава метаболизма и отделянето на мазнини от мастните клетки и намялява отлагането им; 
• Увеличава плътността и здравината на костите, което е сигурна защита срещу остеопороза;
• Стимулира задръжката на желязо и кръвообразуването;
• Подобрява паметта, настроението и самочувствието;
• Повишава либидито и при двата пола; 

Затова по-високите нива на тестостерон са нещо търсено и желано от всички, които искат повече мускули и по-малко мазнини. Но как да ги повишим?

(още…)

Възможно ли е да се качват мускули, докато се топят мазнините? Или да се редуцират мастните запаси в период на покачване на мускулна маса? Това са едни от най-често задаваните въпроси в сферата на фитнеса изобщо. Причината е, че хората не обичат да чакат и искат всичко на момента. Никой няма да качва първо маса, а после да сваля излишно качените килограми, ако знае, че може да увеличи обиколката на бицепса си и да направи плочки на корема едновременно. Но мнозина го правят. Значи ли това, че отговорът е ясен и това да станем по-големи и по-релефни е по-скоро мит и добро пожелание, отколкото реалност? Ще ви изненадам като кажа, че не е точно така и отговорът на въпроса е: да, възможно е! Въпреки че нещата са много по-сложни и комплексни, отколкото изглеждат и зависят от много фактори. Затова истинският отговор на въпроса: може ли да качваме мускули и да горим мазнините едновременно е: възможно е, но изключително трудно. Нека ви обясня по-подробно.

(още…)