Любомир Иванов

През началото на 70-те години научните среди откриват в кръвта липопротеини с ниска плътност или LDL (low-density lipoproteins). Днес почти всеки ще ви каже, че LDL е „лошият” холестерол, защото предизвиква атеросклеротични промени в стените на съдовете, които са рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания и инсулт. Според същите хора, за да държите в норма LDL не трябва да консумирате животински мазнини, които съдържат холестерол. Глупости!

Холестеролът от храната е доказано невинен – няма пряка връзка между холестерола от храната и LDL, защото по-голямата част от „лошият” холестерол се синтезира в черния дроб. От какво, мислите? Не от мазнини, а от въглехидрати и по-специално от големи количества фруктоза и рафинирани въглехидрати. Но как възниква мита за мазнините и колко „лош” всъщност е LDL? 

прочети всичко »

КАКВО Е ИНСУЛИНОВА РЕЗИСТЕНТНОСТ?

Инсулиновата резистентност (ИР) често се нарича и пред диабетно състояние, защото обикновено предхожда развитието на диабет тип ІІ (ДТ2) доста преди появата му. Проблемът при инсулиновата резистентност обаче не е свързан с недостига на инсулин, както е при диабета, а напротив. Инсулин има в изобилие или поне докато бета клетките на панкреаса не се изтощят да го произвеждат и не се стигне до ДТ2, за което са необходими няколко години инсулинова резистентност.

При инсулиновата резистентност клетките (основно мускулни и чернодробни) стават по-малко чувствителни към действието на инсулина и той е затруднен да изпълнява основната си функция – да транспотира глюкозата в тези клетки, където тя да бъде използвана за енергия или складирана като гликоген. Представете си инсулина като ключ, който се свързва със специфичен рецептор, намиращ се на повърхността на клетъчната мембрана. Този рецептор играе ролята на ключалка, която инсулинът отключва, за да може „вратата” на мембраната да бъде отворена за глюкозата. А сега си представете, че в един момент ключалката (рецептора) започва все по-трудно да разпознава ключа (инсулина) и „вратата” все по-трудно се отваря – именно това е инсулиновата резистентност.

В резултат на ИР се наблюдава трайно повишение в нивата на кръвната захар, което дава сигнал на панкреса да произвежда още повече инсулин, за да се справи с проблема. Това помага, но само в началото, защото в един момент бета клетките на панкреаса несмогват да произвеждат толкова инсулин. Тогава вече говорим за диабет тип ІІ. Но какво причинява инсулиновата резистентност и как да се предпазим?

прочети всичко »

КАКВО Е ГЛИКЕМИЧЕН ИНДЕКС?

Гликемичният индекс (ГИ) е скала, чрез която се измерва колко бързо дадена въглехидратна храна се разгражда в организма до глюкоза и постъпва в кръвообръщението, съответно колко ще се покачи кръвната захар. За еталон, естествено, се приема глюкозата с гликемичен индекс 100 и индексите на останалите храни се определят спрямо нея. Например, белият хляб има гликемичен индекс около 70, което означава че приемът на определено количество бял хляб ще покачи нивото на кръвната захар на 70% спрямо същото количество глюкоза. Според гликемичния индекс въглехидратите се разделят условно в 3 групи: бавни – с индекс под 40, средни – между 40 и 60 и бързи – индекс над 60. Някои учени казват, че храни с нисък ГИ, стимулират топенето на мазнините, защото имат по-висок термичен ефект – организма ни гори повече, за да ги усвои. Но това е само част от картинката.

Първоначално гликемичният индекс е открит в помощ на хора страдащи от диабет, за да могат по-лесно да контролират кръвната си захар, знаейки кои храни я покачват повече и кои по-малко. Впоследствие той привлича вниманието на фитнес средите. Диетолози и хранителни експерти започват да определят въглехидратите в диетите на базата на ГИ, като препоръчват такива с нисък индекс, които не покачват много кръвната захар. Всъщност, защо е толкова важно това?

прочети всичко »

 „Животът е това, което ни се случва докато си правим планове” – в това съм се убедил лично от много ситуации в моя живот. Нещата наистина не винаги стават така, както сме ги планирали. За пореден път се убедих в това след разочароващото (явно само за мен, тъй като много хора ме поздравиха за успеха) трето място на квалификацията за национален отбор. Бях планирал всичко до последния най-малък детайл…или поне така си мислех– тренировки, хранене, възстановяване, позиране, професионална боя…е, последното май се оказа не толкова добре планирано или по-скоро не и за нашите условия.

Разбира се, аз изпълних своята най-важна цел, а именно да победя себе си т.е. формата си от последното състезание и това за мен е най-големият успех. Въпреки това, няма как да не съм леко ядосан от факта, че се препънах точно на финала и то заради нещо, което нямаше как да предвидя и не зависи от мен. Особено след всичките усилия и труд, които положих. Но аз не съм човек, който сяда да се оплаква и да търси причината за своите неуспехи нявсякъде, но не и в себе си. От всяка житейска ситуация търся само положителното и извличам своите поуки. И ако животът ми поднесе лимон, предпочитам да си направя лимонада. Защото всяко нещо ни учи на нещо, а това което научих аз е, че човек не трябва да рискува и експериментира във важните моменти в живота си, ако съществува сигурен и утъпкан път, който да избере.

И така, напук на превратностите на съдбата, аз вече правя своя план за догодина. И най-добрият план се проваля понякога, но е по-добър от никакъв. Защото това да правиш нещо без предварително начертан план, е като да вървиш без посока – рано или късно ще се изгубиш. Какви са моите планове, ще разберете в следвашите редове.

прочети всичко »

Времето се затопля и всеки търси начин спешно да влезне във форма. Но това може да се окаже не толкова лесно, защото все пак добрата форма трябва да се поддържа целогодишно и само да се шлифова за лятото. Затова тези, които се сещат в последния момент, обикновено пробват драстични мерки, които дори и да проработят, впоследствие се плаща скъпа цена: повреден метаболизъм и натрупване на повече килограми от първоначалните и здравословни проблеми.   

Естествено, не всеки е склонен да спазва хранителен режим и да тренира усилено или не знае кой е правилният начин. Но аз мога да ви дам 13 не фатални, а наистина безценни съвета за редуциране на мазнините. Колкото повече изпълните от тях, толкова по-добри ще са резултатите. И така…започваме…  

прочети всичко »

На света няма двама души, които да са абсолютно еднакви. Както са уникални пръстовите ни отпечатъци, така всеки от нас разполага с уникална комбинация от гени, наречена генотип. Нашият генотип ни дава началния старт в живота. Той заедно с въздействието на факторите на околната среда ни оформят като индивиди.

Именно поради тази наша уникалност, ако двама души тренират и се хранят еднакво, единият може да има чудесни резултати, а другият да няма никакви. Точно оттук произтичат разногласията и коренно противоположните мнения по отношение на различни диети и тренировъчни програми.

Няма най-добра програма, която да е общовалидна за всички. Започвате програма и хранителен режим, преобразила тялото на ваш познат, но колкото и да спазвате всичко стриктно, резултат почти няма. Защо става така? Защото вашият генотип и придобити индивидуални особености изискват съвсем друг подход, от този който сте започнали. Kакто най-вероятно няма да са ви удобни чуждите обувки, така няма да постигнете много с програма, предназначена за друг тип физика. Това означава ли, че сте генетично ощетени и трябва да се примирите, че няма да постигнете фитнес целите си? Не, разбира се! Всеки може да достигне максимума, определен от неговия генетичен потенциал, но като избере своя път т.е. дори за много от вас целта да е една и съща, това не означава, че пътя до нея е един. Всеки държи в ръцете си своята генетична карта, но тръгва към целта от съвсем различно местоположение. Следователно и пътят до тази цел ще бъде различен.

Кои са обаче най-важните индивидуални фактори, според които трябва да определим най-правилната хранителна стратегия и тренировъчна методика?

прочети всичко »

Неправилните хранителни навици и погрешни начини за отслабване водят до забавяне на метаболизма. Всеки път, когато пропускате закуската, опитвате диети със страшно малко калории, сваляте рязко тегло, гладувате или се обездвижвате, вашата обмяна превключва на по-ниска предавка. Когато това се натрупа във времето, се стига до сериозни метаболитни щети т.е. метаболизмът се „поврежда”. Последствията от тази повреда са лесно натрупване на излишни килограми и невъзможност за сваляне на вече качените.

За съжаление метаболзимът не е като машина, чиято повредена част може да се смени с резервна, а съвкупност от много и сложно взаимосвързани метаболитни процеси. Те не могат да се повлияят ефективно от единичните ви услия, няма и вълшебни хапчета за целта. Но добрата новина е, че чрез комплексен подход от комбинация на стимулиращи метаболизма упражнения и диета може да „поправите” нарушената си обмяна. Иронията в случая е, че именно голяма част от диетите, които сте пазили досега са повредили метаболизма ви, а сега трябва отново да пазите диета, за да го поправите. Но думата „диета” не означава нищо повече от определен режим на хранене и отдавна дадох определние на това какво е и какво не е диета.

прочети всичко »