Обикновено бързият метаболизъм се свързва с трудно покачване на телесно тегло и лесно топене на мазнините. Когато някой яде всичко без да му се лепи казваме, че е с бърз метаболизъм. Тези, които имат проблем с наднормените килограми тайничко завиждат на хора с подобна обмяна. Но медалът има две страни. Ултра бързият метаболизъм може да се окаже трудна за преодоляване бариера, когато искате да покачите мускулна маса.

Ако сте един от онези, които ядат много, а дрехите им стоят като на закачалка, сигурно проклинате метаболизма си и питате за начини да го забавите, защото смятате, че той е основната причина да не направите желаните мускули. Тъй като преди много години и аз бях един от вас, ще ви кажа че това е много погрешен начин на мислене. Всъщност е точно обратното – бързият метаболизъм ви предлага много предимства ако целта ви е да натрупате мускулна маса. Стига да знаете как да се възползвате.

(още…)

КАКВО Е ЛЕПТИН?

Лептинът е хормон, който регулира енергийния баланс на организма. Произвежда се предимно от мастните клетки на бялата мастна тъкан, но известни количества от него се секретират и от кафявата мастна тъкан, скелетната мускулатура, стомаха, черния дроб, яйчниците, плацентата при бременност и други тъкани. Името му произлиза от гръцката дума leptos, което означава „слаб”. И наистина, лептинът се грижи за това да сте слаби. Той комуникира с с хипоталамуса в мозъка и ви „казва” кога да спрете да ядете, затова е наречен още „хормон на ситостта”.

Освен че контролира апетита, лептинът изпълнява още няколко много важни задачи. Той има отношение към регулацията на метаболизма, репродуктивната функция, имунната система, растежът на костите, регулацията на кръвното налягане, кръвната захар, телесната температура и други. Тъй като лептинът се секретира основно от мастните клетки, жени с много нисък процент телесни мазнини (под 7-8%) получават смущения в месечния си цикъл, поради намалените му нива.

Различни фактори могат да влияят върху лептиновата продукция. Гладуването, както и много ниският прием на калории понижават лептиновите нива, като с това се увеличава апетита. Интересен е фактът, че при прекратяване на гладуването и увеличаване на калориите, нивото на лептина не се нормализира веднага т.е. саморегулацията на енергийният прием остава нарушена, което води до перманентно преяждане и трупане на наднормени килограми. Основателна причина да избягвате гладуването и екстремните диети.

Мелатонинът – неврохормон, сектетиран по време на сън, увеличава производството на лептин. По този начин се осъществява контрол върху апетита през нощта. Хора, които спят недостатъчно, не произвеждат достатъчно мелатонин и нарушават тази регулация, с което се увеличава апетитът им. Производството на лептин се подтиска също и при стрес.

Лептинът нормално започва да се покачва по време и след ядене, като има за цел да натисне бутона „Стоп” на усещането за глад и да прекрати храненето. Този „бутон” са рецепторните клетки за лептин в хипоталамуса. Ако обаче рецепторите не улавят сигнала, въпреки че нивата на лептин са високи, то говорим за състояние наречено лептинова резистентност.

(още…)

През началото на 70-те години научните среди откриват в кръвта липопротеини с ниска плътност или LDL (low-density lipoproteins). Днес почти всеки ще ви каже, че LDL е „лошият” холестерол, защото предизвиква атеросклеротични промени в стените на съдовете, които са рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания и инсулт. Според същите хора, за да държите в норма LDL не трябва да консумирате животински мазнини, които съдържат холестерол. Глупости!

Холестеролът от храната е доказано невинен – няма пряка връзка между холестерола от храната и LDL, защото по-голямата част от „лошият” холестерол се синтезира в черния дроб. От какво, мислите? Не от мазнини, а от въглехидрати и по-специално от големи количества фруктоза и рафинирани въглехидрати. Но как възниква мита за мазнините и колко „лош” всъщност е LDL? 

(още…)

КАКВО Е ИНСУЛИНОВА РЕЗИСТЕНТНОСТ?

Инсулиновата резистентност (ИР) често се нарича и пред диабетно състояние, защото обикновено предхожда развитието на диабет тип ІІ (ДТ2) доста преди появата му. Проблемът при инсулиновата резистентност обаче не е свързан с недостига на инсулин, както е при диабета, а напротив. Инсулин има в изобилие или поне докато бета клетките на панкреаса не се изтощят да го произвеждат и не се стигне до ДТ2, за което са необходими няколко години инсулинова резистентност.

При инсулиновата резистентност клетките (основно мускулни и чернодробни) стават по-малко чувствителни към действието на инсулина и той е затруднен да изпълнява основната си функция – да транспотира глюкозата в тези клетки, където тя да бъде използвана за енергия или складирана като гликоген. Представете си инсулина като ключ, който се свързва със специфичен рецептор, намиращ се на повърхността на клетъчната мембрана. Този рецептор играе ролята на ключалка, която инсулинът отключва, за да може „вратата” на мембраната да бъде отворена за глюкозата. А сега си представете, че в един момент ключалката (рецептора) започва все по-трудно да разпознава ключа (инсулина) и „вратата” все по-трудно се отваря – именно това е инсулиновата резистентност.

В резултат на ИР се наблюдава трайно повишение в нивата на кръвната захар, което дава сигнал на панкреса да произвежда още повече инсулин, за да се справи с проблема. Това помага, но само в началото, защото в един момент бета клетките на панкреаса несмогват да произвеждат толкова инсулин. Тогава вече говорим за диабет тип ІІ. Но какво причинява инсулиновата резистентност и как да се предпазим?

(още…)

КАКВО Е ГЛИКЕМИЧЕН ИНДЕКС?

Гликемичният индекс (ГИ) е скала, чрез която се измерва колко бързо дадена въглехидратна храна се разгражда в организма до глюкоза и постъпва в кръвообръщението, съответно колко ще се покачи кръвната захар. За еталон, естествено, се приема глюкозата с гликемичен индекс 100 и индексите на останалите храни се определят спрямо нея. Например, белият хляб има гликемичен индекс около 70, което означава че приемът на определено количество бял хляб ще покачи нивото на кръвната захар на 70% спрямо същото количество глюкоза. Според гликемичния индекс въглехидратите се разделят условно в 3 групи: бавни – с индекс под 40, средни – между 40 и 60 и бързи – индекс над 60. Някои учени казват, че храни с нисък ГИ, стимулират топенето на мазнините, защото имат по-висок термичен ефект – организма ни гори повече, за да ги усвои. Но това е само част от картинката.

Първоначално гликемичният индекс е открит в помощ на хора страдащи от диабет, за да могат по-лесно да контролират кръвната си захар, знаейки кои храни я покачват повече и кои по-малко. Впоследствие той привлича вниманието на фитнес средите. Диетолози и хранителни експерти започват да определят въглехидратите в диетите на базата на ГИ, като препоръчват такива с нисък индекс, които не покачват много кръвната захар. Всъщност, защо е толкова важно това?

(още…)

 „Животът е това, което ни се случва докато си правим планове” – в това съм се убедил лично от много ситуации в моя живот. Нещата наистина не винаги стават така, както сме ги планирали. За пореден път се убедих в това след разочароващото (явно само за мен, тъй като много хора ме поздравиха за успеха) трето място на квалификацията за национален отбор. Бях планирал всичко до последния най-малък детайл…или поне така си мислех– тренировки, хранене, възстановяване, позиране, професионална боя…е, последното май се оказа не толкова добре планирано или по-скоро не и за нашите условия.

Разбира се, аз изпълних своята най-важна цел, а именно да победя себе си т.е. формата си от последното състезание и това за мен е най-големият успех. Въпреки това, няма как да не съм леко ядосан от факта, че се препънах точно на финала и то заради нещо, което нямаше как да предвидя и не зависи от мен. Особено след всичките усилия и труд, които положих. Но аз не съм човек, който сяда да се оплаква и да търси причината за своите неуспехи нявсякъде, но не и в себе си. От всяка житейска ситуация търся само положителното и извличам своите поуки. И ако животът ми поднесе лимон, предпочитам да си направя лимонада. Защото всяко нещо ни учи на нещо, а това което научих аз е, че човек не трябва да рискува и експериментира във важните моменти в живота си, ако съществува сигурен и утъпкан път, който да избере.

И така, напук на превратностите на съдбата, аз вече правя своя план за догодина. И най-добрият план се проваля понякога, но е по-добър от никакъв. Защото това да правиш нещо без предварително начертан план, е като да вървиш без посока – рано или късно ще се изгубиш. Какви са моите планове, ще разберете в следвашите редове.

(още…)

Времето се затопля и всеки търси начин спешно да влезне във форма. Но това може да се окаже не толкова лесно, защото все пак добрата форма трябва да се поддържа целогодишно и само да се шлифова за лятото. Затова тези, които се сещат в последния момент, обикновено пробват драстични мерки, които дори и да проработят, впоследствие се плаща скъпа цена: повреден метаболизъм и натрупване на повече килограми от първоначалните и здравословни проблеми.   

Естествено, не всеки е склонен да спазва хранителен режим и да тренира усилено или не знае кой е правилният начин. Но аз мога да ви дам 13 не фатални, а наистина безценни съвета за редуциране на мазнините. Колкото повече изпълните от тях, толкова по-добри ще са резултатите. И така…започваме…  

(още…)