Blog

Науката зад храненето е изключително динамична. Постоянно се правят нови изследвания, някои от които променят истината за нещата и правят неактуална (невярна) информацията в учебници, журнали, списания и статии. Затова всеки уважаващ себе си човек, който дава хранителни съвети (диетолог, лекар, специалист по спортно хранене, дори фитнес инструктор) трябва постоянно да следи каква нова светлина хвърля науката върху темата. На мен също ми се е налагало да променям мнението си за дадени неща, свързани с храненето, след като съм прочел достатъчно доказателства по темата (сигурно и занапред ще се налага).

Т.е. диетологията не е математика и 2+2 не винаги ще прави 4. Много е лошо тук да се разчита на стари знания…Много лекари (не казвам всички), обаче правят именно това – базират съветите си на наученото по време на следването си (преди доста години) и са го приели за единствена и неоспорима истина. След това не са имали време или желание да следят новостите… Проблемът е, че когато медицинско лице се изказва по дадена теза, той стои зад думите си с авторитета си на човек, учил много и с „титла“ пред името си. И по-голямата част от пациентите ще му вярват безусловно само заради това. Затова реших да синтезирам на едно място основните грешни твърдения (за доста от които съм писал) на медицински лица по отношение на храненето. Започвам с шест, за които се сещам на първо време, доста вероятно е да последва и втора част…

Грешен съвет #1:

„Не трябва да консумирате повече от 4 цели яйца на седмица“

Случвало ми се е да споря с мой клиент лекар, който не желаеше да консумира повече от 4 цели яйца седмично поради единствената причина, че според него повишената консумация на холестерол води до увеличен риск от сърдечно-съдови проблеми. Не знам кога това остаряло схващане, базирано на стара и грешна наука вече няма да бъде разпространявано поне от медицински лица. Има редица съвременни изследвания, които показват че по-честата консумация на яйца не само не увеличава риска от заболявания, а подобрява основни маркери, свързани със здравословното състояние.

Мета-анализ, публикуван в Journal of the American College of Nutrition през 2016-та година [1] дава информация, че по-високата консумация на яйца (средно 1 на ден) не увеличава риска от сърдечно съдови заболявания и се асоциира с намален риск от инсулт.

При рандомизирано сляпо проучване, публикувано през 2013-та година [2] участват хора с метаболитен синдром. И двете групи следват умерена ниско-въглехидратна диета за 12 седмици. Експерименталната консумира 3 цели яйца дневно и в края на изследването е подобрила повече липидния профил и инсулиновата чувствителност.

В едногодишно рандомизирано проучване [3], публикувано през тази година в The American journal of clinical nutrition, участват 128 души с диабет тип 2 или пред-диабетно състояние. Тестовата група консумира 12 или повече цели яйца седмично, а контролната – 2 или по-малко. И двете групи следват предписана диета с еднакъв калориен дефицит и приблизително едни и същи макронутриенти (при контролната група се добавят моно- и полиненаситени мазнини за сметка на наситените мазнини, които не се получават от яйцата). След 1 година сваленото тегло е еднакво и не се отчитат разлики в маркерите за здравословно състояние, които се следят (кръвна захар на гладно, гликиран хемоглобин, липиден профил, маркери за възпаления и оксидативен стрес и други).

В заключение: яйцата са сравнително евтина пълноценна храна, която осигурява първокласен протеин, есенциални мастни киселини, антиоксиданти, витамини и минерали. Единствени разумни причини да не ги консумирате сравнително често са: не ги обичате, имате установена алергия или сте веган.

Грешен съвет #2:

„Високата консумация на белтъчини е вредна за бъбреците и причинява остеопороза“

Тук преди всичко ще направя 2 уточнения. Първо, не става въпрос за мега-гига-хипер високо белтъчно хранене, а за количества между 1.5 и 2.5 грама на килограм телесно тегло дневно. И второ – ако имате бъбречни проблеми се консултирайте със специалист относно оптималният белтъчен прием. Но умерено високият белтъчен прием не уврежда здрави бъбреци и всъщност подобрява костната плътност.

Пълна и аргументирана информация по отношение на по-високият прием на белтъчини прочетете -> ТУК.

Грешен съвет #3:

„Най-добрата диета е с ниско-съдържание на мазнини (респективно богата на въглехидрати). Наситените мазнини повишават холестерола и риска от сърдечно-съдови заболявания и трябва да се избягват“

Специалисти завършили своето образование преди 30-тина години продължават да „живеят“ във „високо-въглехидратната ера“, където мазнините са демонизирани, продължават да дават този съвет.

Няма най-добра диета! Човек може да се храни здравословно и с ниско- и с умерено- и с високо-мазнинно хранене. Стига да са изпълнени основни принципи на здравословното хранене, най-добрата диета е тази, която можете да следвате дългосрочно.

Грешен съвет #4:

„Червеното месо е нездравословно и трябва да се консумира рядко“

Преработеното червено месо (различни колбаси) наистина се асоциира с повишен риск от различно здравословни проблеми. Но консумация на прясно червено месо е достатъчно добре проучена като безопасна. Освен това червеното месо е много по-хранително от гледна точка на това, че съдържа доста повече нутриенти като витамини от група В, цинк, незаменими мастни киселини и други.

Прочетете аргументираното ми мнение за червеното месо прочетете -> ТУК.

Грешен съвет #5:

„Полиненаситените мазнини са полезни, наблегнете на тях“

Има два типа полиненаситени мазнини – омега-3 и омега-6, чийто прием трябва да бъде в относителен баланс. Чрез наблягането на полиненаситените мазнини като цяло е много по вероятно да прекалите с омега-6, тъй като повече от храните, които консумираме са богати на тях. По този начин може и да нарушите баланса много сериозно.

Защо е толкова важен балансът на полиненаситените мазнини и как да го спазите прочетете > ТУК.

Грешен съвет #6:

„Трябва да се храните често на малки порции“

Може да се храните често на малки порции или по-рядко с по-големи хранения спрямо предпочитанията ви и това как се чувствате по-добре, по-заситени и имате повече енергия. Но честотата на хранене не променя закона за енергийния баланс и ако калориите и макронутриентите за деня са едни и същи, то няма да постигнете по-добри резултати, ако се храните по-често [4, 5, 6].

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Със сигурност с това не се изчерпват грешните съвети, които може да получите от медицински (и не само) лица. Напишете в полето за коментар какви грешни според вас съвети сте получавали, за да подготвим заедно част 2 🙂 .

Референции:

[1] Meta-analysis of Egg Consumption and Risk of Coronary Heart Disease and Stroke. Journal of the American College of Nutrition, 2016

[2] Whole egg consumption improves lipoprotein profiles and insulin sensitivity to a greater extent than yolk-free egg substitute in individuals with metabolic syndrome. Metabolism: clinical and experimental, 2013

[3] Effect of a high-egg diet on cardiometabolic risk factors in people with type 2 diabetes: the Diabetes and Egg (DIABEGG) Study-randomized weight-loss and follow-up phase. The American journal of clinical nutrition, 2018

[4] Meal frequency and energy balance. The British journal of nutrition, 1997

[5] Increased meal frequency does not promote greater weight loss in subjects who were prescribed an 8-week equi-energetic energy-restricted diet. The British journal of nutrition, 2010

[6] Eating frequency and weight and body composition: a systematic review of observational studies. Public health nutrition, 2017