(Прочети като статия или изгледай като видео в края)
„Никой не е по-голям от хляба!“ – гласи една българска поговорка, а според друга – „Насъщният е по-голям и от царя!„. От друга страна, сигурно много пъти си чувал, че за да отслабнеш, задължително трябва да спреш хляба (и още куп други неща, но те са друга тема), защото от него се дебелее или най-малкото пречи на отслабването. Нека разберем доколко това е вярно и възможно ли е да хапваме хляб по време на диета…
КАКЪВ Е ПРОБЛЕМЪТ С ХЛЯБА?
Ако зададем този въпрос на голям брой случайни хора, ще получим различни отговори. Някои хора считат, че проблемен е само белият хляб, тъй като според тях е доста по-калоричен от пълнозърнестия…
Да, както ще разберете след малко, пълнозърнестият хляб в повечето случаи е за предпочитане… Но не защото е по-ниско калоричен, тъй като тук разликата е минимална, а дори има определени пълнозърнести хлябове (най-вече тези със семена), които са по-калорични от белия.
Поради подвеждащия маркетинг на много фирми, рекламиращи продуктите си като „без глутен“, част от хората ще отговорят, че проблемът в хляба е глутенът. „От глутена се дебелее“, „Глутенът е вреден“ и „Глутенът забавя метаболизма“ – това са част от неверните твърдения, които можем да чуем.
Ако човек няма глутенова непоносимост, нито ще си навреди, ако консумира глутен, нито ще бъде по-здрав или ще отслабне по-лесно, ако го изключи от менюто си.
Тогава къде наистина е проблемът с хляба?…
ПРОБЛЕМЪТ Е В НАВИЦИТЕ!
Хлябът си е спечелил репутацията на „лошото момче“ в диетите не заради самия себе си, а заради начина, по който го консумираме.
Консумацията на хляб е дълбоко вкоренена в нашия бит. Свикнали сме да не сядаме на масата без хляб. Каквото и да има за ядене – почти винаги се яде с хляб. А накрая – задължителното „отопяване“ на чинията с още няколко филии.
Това отношение към хляба е имало логика в други, отдавна отминали времена. Тогава хората са се хранили по-просто, с по-малко междинни похапвания, а след хранене са се захващали с физически труд. Днес обаче ситуацията е различна – можем да си позволим хляб в изобилие, но начинът ни на живот е по-заседнал, а храната – много по-калорична.
А с любимата закуска на много българи – филии с масло, колбас и кашкавал, може да се прехвърлят четири цифрен брой калории още преди обяд.
Т.е. Проблемът не е в хляба, а в цялостния ни хранителен контекст и в това, че често го добавяме механично, без нужда.
Както споменах по-горе, разликата в калоричността между белия и пълнозърнестия хляб е малка. В някои случаи пълнозърнестият е дори по-калоричен. Но той има и сериозни предимства – повече протеин, повече фибри, по-нисък гликемичен индекс и по-добро засищане.
От обратна връзка с клиенти мога да кажа, че хора, които не се чувстват добре заситени или огладняват твърде скоро при консумация на 4–5 филии бял хляб, се засищат с половината количество пълнозърнест.
Освен това, пълнозърнестият хляб е по-богат и на някои важни микроелементи.
Означава ли това, че можем спокойно да консумираме пълнозърнест хляб, без да мислим за количеството? Не съвсем…
Ако го комбинираме с много мазни добавки, ако го ядем допълнително към всяко ястие, ефектът пак може да е калориен излишък – независимо от вида хляб.
Как да включим хляба разумно в диетата си?
Най-правилният подход е да го включим дозирано, в рамките на калорийния си прием, и в комбинация с „чисти“ източници на протеин и фибри (зеленчуци и плодове). Вместо класически калорични сандвичи, с лека замяна на съставките може да постигнеш същото засищане с много по-малко калории:
– Кашкавалът и обикновеното сирене може да се заменят с извара, котидж сирене или други нискомаслени варианти.
– Мазните колбаси – с пуешко или пилешко филе.
– Каймата за принцеси – с кайма от смляно нетлъсто месо.
Така не просто няма да е проблем да включиш хляб в менюто си, а ще може да си позволиш и други тестени изделия в умерени количества като протеинова пица, домашен дюнер или баница.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Хлябът не е враг. Проблем са само прекалените количества, автоматичното му добавяне към всяко хранене и липсата на баланс. Ако го включваш осъзнато, в разумни порции и като част от общ здравословен режим – дори белият хляб може да бъде част от диетата ти.



Идеята е или хляб или ориз или картоф или…,а не и
Вие сте прав. Проблема не е в хляба. Проблема е в това, какъв хляб се продава. В настоящия момент 2025г., изсъхнал хляб не се бракува. Той се раздробява, овлажнява с вода и специални добавки, оставя се да престои един ден, смесва се с брашно, мая и пак се пече. Какви са добавките? Аз не знам, но това което пиша, научих от хлебар. И друго – оставям закупения хляб на масата, и на третия ден част от него позеленява (плесенясва). При употреба, от този хляб корема се подува от газове. След качественно припичане на филийките, (сухар), плесенясване няма и корема не се подува. Купих хлебопек и … при 6 дена на масата, по моя хляб няма плесен. Не мога да кажа, че вкуса му е много по-добър, но в сравнение… За съжаление, от него корема също се подува. Помислих, че е от маята, но… Купих брашно (запас за черен ден). Стои в бюфета трета година и нищо му няма. Помня, в 1956г. баба два пъти в година пресяваше брашното с сито и го подгряваше за да унищожи личинките на червеи… Интересно, но купен козунак, на петия ден на масата не плесенясва и от него корема не се подува.