Blog

Ще засегна една много важна, но изключително подминавана тема във фитнес средите – мускулната дисморфия (т. нар. „бигорексия“) и негативното влияние на социалните мрежи. Считам, че не се говори достатъчно за това и много малко хора са запознати с проблема, който е по-разпространен, отколкото смятате.

КАКВО Е МУСКУЛНА ДИСМОРФИЯ (БИГОРЕКСИЯ)?

Мускулната дисморфия е вид телесно дисморфично разтройство, наречено още телесна дисморфия или дисморфофобия.

Дисморфофобията е вид психично разтройство, класифицирано в категорията „обсесивно-компулсивни“. Симптомите може да варират от много леки до изключително тежки.

Основната характеристика на телесната дисморфия са постоянни натрапчиви и обсебващи мисли за предполагаеми физически несъвършенства, които може да се отнасят за една или повече различни части от тялото – нос, уши, кожа и други. Най-често недостатъци не съществуват, незначителни са или почти напълно незабележими за околните.

Когато дисморфофобията се отнася до мускулното развитие и релефа на тялото, говорим за мускулна дисморфия. Индивидът може да е мускулест и релефен спрямо стандартите на повечето хора, но да се възприема като малък, слаб, мазен и прочее.

Проблемът с телесната и в частност мускулната дисморфия се счита за патологичен, защото в повечето случаи пречи на социалния живот и професионалното развитие. Мислите на човека са почти постоянно ангажирани с несъществуващия проблем. Може да се стигне до депресия и панически атаки. Тъй като страдащите от мускулна дисморфия са обсебени от това да са максимално релефни и мускулести, често при тях се стига до хранителни разтройства и/или прибягват към прием на анаболни стероиди.

НЕГАТИВНОТО ВЛИЯНИЕ НА СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ

Повечето хора, интересуващи се от изграждане на мускули и постигането на атлетична физика, „консумират“ не малко фитнес съдържание от различни социални мрежи – следват определени фитнес „инфлуенсъри“ и гледат различни видеа на тази тематика (някои четат и моя сайт 🙂 ). Разбира се, на пръв поглед в това няма нищо лошо – така подсилват мотивацията си, следвайки определени модели за подражание и търсят информация, която да им помогне в тяхното фитнес пътешествие. Проблемът е в по-голямата част от самите „модели за подражание“…

Социалните мрежи са като джунгла, в която най-якият оцелява. Когато става въпрос за фитнес съдържание, обикновено хората с най-много последователи не са най-знаещите и можещите, а тези с перфектната физика и визия. Феновете и лайковете са правопропорционални на дълбочината на релефа.

Без да омаловажавам труда за постигнатото и да казвам, че тези хора нямат достатъчно знания (може да е така, а може и да не е), ще заявя че за всички супер яки и релефни фитнес модели, на които се възхищавате, важи поне едно (в повечето случаи и повечето) от следните:

– имат изключително добра генетика (т. нар. „преобладаващи мезоморфи“);

– използват периодично или постоянно забранени медикаменти (анаболни стероиди, хормон на растежа, SARMs и подобни), като повечето не си признават за това;

– избират няколко от десетки снимки (представящи ги по най-добрият начин) и/или ги обработват с фотошоп. Освен това снимките са професионално направени, с най-подходящата светлина и ъгъл, а по време на тях инфлуенсърът е с добър тен, обезкосмен, „напомпан“ и тем подобни;

– не изглеждат така целогодишно, а само периодично когато са максимално „изчистени“ и/ или на „зоб“. Но тъй като през този период правят достатъчно снимки, които постват напред във времето, създават погрешната представа, че така изглеждат винаги.

Без поне едно от горните, средно-статистическият трениращ в реалния живот не може дори да се доближи до физиката на „моделите му за подражание“. Но той продължава да консумира подобно съдържание, а алгоритъмът, като един добър сервитьор, се грижи за това да му предлага още и още големи порции от същото. Докато в един момент е толкова „залят“ от напомпани и релефни мускули, че започва да възприема това за нормално – „всеки, който тренира сериозно, трябва да изглежда така, нали?!“. И въпреки че това, което е постигал изобщо не е малко спрямо това какво е реалистично (дори може да е максималното, на което тялото му е способно натурално), той започва да вижда себе си като слаб и/или малък и/или мазен, тъй като постоянно се сравнява с фитнес моделите от социалните мрежи т.е. развива телесна дисморфия.

Хич не са редки случаите на трениращи, които се опитват да поддържат нездравословно нисък процент телесни мазнини и/ или започват с употребата на анаболни стероиди, само за да се доближат до физика, която благодарение на социалните мрежи считат за нормална.

КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИШ ОТ МУСКУЛНА ДИСМОРФИЯ?

На първо място – трябва да разбереш/ осъзнаеш причините фитнес инфлуенсърите да изглеждат така в социалните мрежи (тези, които изброих по-горе). А също и че в реалният живот, заради филтрите и фотошопа, много от тях дори не приличат на себе си. Искаш да приличаш на фитнес модела Х, но как да стане, като след цялата „обработка“ на снимките си, дори Х не прилича на Х? Х на практика не съществува.

След това трябва да си наясно какво е реално постижимо натурално и с „нормална“ генетика. И да знаеш, че ако си човек, който тренира относително редовно и правилно, храни се балансирано и държи телесните си мазнини в нормални здравословни граници, то вече изглеждаш по-добре от над 95% от населението на планетата. А фитнес инфлуенсърите в социалните мрежи са под 0.01% от цялата картинка.

Не трябва да се сравняваш с никой, освен със себе си от предишен период. Търси ЛИЧНОТО си развитие, а не преследвай постиженията на някой друг.

Започни да гледаш на тренировките и храненето повече като на средства, които ще ти помогат да се чувстваш добре и да си в добро здраве, отколкото да станеш „нацепен“. Наслаждавай се на процеса, колкото и бавен да е той – да научаваш повече, ставаш по-силен, по-издръжлив, по-добър. Разбира се, няма проблем да целиш и по-добра визия, но пак ще повторя – бидейки наясно какво е реално постижимо за определен период от време, натурално и с твоята генетика. Но не го превръщай в основна цел и фокус!

Ако наистина смяташ, че въпреки всичко фитнес съдържанието в социалните мрежи ти „бърка в мозъка“, то ограничи използването им. Освен това започни да търсиш повече „знаещи“ инфлуенсъри, отколкото перфектно изглеждащи. „Консумирай“ заради съдържанието и стойността на информацията, а не заради „уау“ ефекта. Пак казвам – това, че някой изглежда перфектно, не го прави „знаещ“, но не го прави и „не знаещ“. Но оценявай преди всичко по качеството на информацията, а не по външния вид.

Не на последно място – започни да гледаш на себе си повече като на индивид, който има и може да развива други качества, освен мускулите си. В реалният живот, където важни са семейството, социалните контакти, професионалното и личностното развитие, на никой не му пука дали си нацепен или не.

А АКО ВЕЧЕ ИМАМ/ НЯКОЙ БЛИЗЪК ИМА МУСКУЛНА ДИСМОРФИЯ?

Според опита и познанията си, хората, страдащи от мускулна дисморфия, имат различна степен на осъзнаване за проблема. Някои са наясно, че не са малки, мазни и слаби, но продължават да се чувстват така и това ги тормози. Други нямат ни най-малка представа, но близките им го забелязват.

Ще повторя, че като част от дисморфофобията, мускулната дисморфия е вид психично разстройство. Когато имаш здравословен проблем, най-нормалното нещо е да се обърнеш за помощ към лекар. Затова и тук е редно и не е срамно, ако човек не може сам да се справи, да потърси помощ от специалист. При подходящо лечение, всеки вид телесна дисморфия има добра прогноза за пълно възстановяване.