През последните няколко години преждевременно (разбирайте сравнително млади, между 40 и 50 години) починаха не малко (десетки, дори стотици) професионални културисти. Сред тях включително и големи имена в спорта, дори и скорошен носител на титлата Мистър Олимпия – Shawn Rhoden. Тези трагични случаи „хвърлиха още доста кал“ върху моят любим спорт – бодибилдинга. Спорт, който заобичах още като тийнейджър, тренирам вече над четвърт век и ще продължа да практикувам до сетния си дъх. Но предвид, че вече съм над 40 годишна възраст, трябва ли да се притеснявам, че това което обичам, ще доведе и до моята преждевременна смърт? Трябва ли да се притесняват и други в моята ситуация?
УМИРАТ ЛИ БОДИБИЛДЕРИТЕ ПРЕДИ ДА ИМ Е „ПИСАНО“?
Толкова много случаи на починали преждевременно културисти не са ли достатъчно доказателство за положителен отговор?
Всъщност, може да „забием още един пирон“ в „ковчега на бодибилдинга“ и чрез малко наука. Кохортно проучване върху 1578 бодибилдери мъже, които са се състезавали през периода 1948-2014 година отчита цели 34% по-висок риск от смърт [1].
Кое обаче убива културистите? Защо не малко умират сравнително млади? Заради бодибилгинга като методика на тренировка и спорт или заради допинга?
Едва ли някой с трезвен ум ще посочи първото. При положение, че дори методиката на тренировки и начинът на хранене се различават при натуралния от ненатуралния бодибилдинг, не може да се поставят под общ знаменател по отношение на вреда и риск.
Освен, ако не живеете под камък, трябва да сте наясно, че в повечето професионално спортове се използва допинг. Със сигурност това увеличава риска от преждевременна смърт. Степента на увеличен риск зависи от различни фактори като: вид, комбинации, количества и продължителност на прием на субстанциите; генетична предразположеност към различни заболявания; грижа за здравето (редовни изследвания, навременни мерки при нужда) и други. В частност при професионалния бодибилдинг риска се увеличава и заради свръх теглото. Без значение, че става въпрос основно за голямо наднормено тегло от мускулна маса, а не от мазнини, това допълнително натоварва сърцето. Това не означава, че всички професионални културисти ще умрат относително млади. Но е факт, че при не малка част вече се случва. Колкото до останалите, няма как да знаем дали когато някой почине на „приемлива“ възраст (от „старост“) не му е било „писано“ да живее още 5, 10, 15 или повече години.
– „А възможно ли е да тренираш бодибилдинг без да вземаш опасни химии?“
– Разбира се, че е възможно!
– „А дали пак не е вредно? Чувал съм, че строгите диети и разните обезводнявания за състезание са много опасни!“.
Първо, може да тренираш бодибилдинг любителски и без да се състезаваш. Заради спорта. За удоволствие. За да се развиеш и физически и психически. След определена възраст, дори и за подобряване на качеството и продължителността на живота.
Най-мащабното проучване за връзката между силовите тренировки (наречи ги бодибилдинг или както искаш) и продължителността на живота е публикувано през 2016 година [2]. Учените изследват данни от периода 1997-2001 година за над 30 000 мъже и жени на възраст над 65 години и проследяват смъртните случаи до 2011 година. При тези, които са тренирали силово поне 2 пъти седмично се установява 46% по-малък риск от смъртност поради каквато и да е причина, в сравнение с нетрениращите. Освен това се отчита и по-малък риск от наднормено тегло (което е свързано и с диабет тип 2), сърдечни проблеми и рак.
На практика няма как нещо, като любителския бодибилдинг, което промотира силови тренировки, кардио тренировки и балансирано хранене, да бъде вредно. Няма и абсолютно никакви научни доказателства за това.
Второ, да, ако участваш в бодибилдинг състезания, подготвяйки се натурално, то е доста вероятно да изпиташ някои негативни странични ефекти, свързани с диетата, умората и достигането на твърде нисък процент телесни мазнини (описал съм ги ТУК). Но те може да се минимизират, ако процедираш разумно, не са необратими и няма да те убият преждевременно. И да, няма най-вероятно да направиш добри класирания в състезания, където всички са на „зоб“, но вече има достатъчно натурални федерации и състезания, ако държиш да се състезаваш в този спорт/ изкуство.
„ДА, ДЕ, АМА ТО НАТУРАЛНО НЯМА ДА ПОСТИГНЕШ МНОГО!“
В социалните мрежи съм попадал съм и на изказвания от сорта „всеки ден натурално трениране е пропилян ден“ (примерен превод от английски). Един вид натуралното трениране е губене на време за никакви резултати.
Много хора наистина смятат, че резултатите, които може да са постигнат чрез натурално трениране са „мижави“ и не си струват усилията.
На снимките, които виждате към статията, съм абсолютно натурален (който иска да вярва, който не вярва – ще го приема като комплимент). Дори не съм се подготвял специално за тези снимки. Не съм се „изчиствал“ – на около този процент телесни мазнини съм целогодишно. Не съм правил зареждане с въглехидрати и обезводняване, както се процедира при състезания. Не съм търсил максимално напомпване, перфектната светлина и ъгъл на снимане… Просто няколко бързи снимки (с телефона, а не професионални) в началото на тренировката.
Някои може да кажат, че имам добра генетика. На практика имам ужасна генетика – когато започнах бях много кльощав, но без никакви изразени мускули и с повече мазнини т. нар. „skinnyfat“ тип.
Други ще кажат, че отделям цялото си време за това. През последните десетина години, поради не малко работа, лични и семейни ангажименти, тренирам средно 3 пъти седмично.
Може би храненето ми е перфектно? Далеч е от това, но е достатъчно добро, за да съм в прилично здраве и да ми носи нужните резултати. И е достатъчно лесно, за да мога да съм постоянен в него. Защото постоянството винаги побеждава перфекционизма, към който е трудно да се придържаме продължително време. Но да, постоянен съм в начина си на хранене.
Също и възрастта ми вече не работи в моя полза. Единствените ми „оръжия“ са знанията, стажа и постоянството т.е. все неща, които можете да придобиете. Стига да искате и да не се оправдавате.
Затова считам, че много от вас могат да постигнат и по-добри резултати, трениращи напълно натурално. Защото вероятно имате по-добра генетика, защото сте по-млади и защото може би имате повече време за тренировки.
Между другото, радвам се, че на една импровизирана от мен анкета по темата във facebook страницата ми, повечето хора, смятат, че подобна физика може да се постигне натурално.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В момента почти всеки, на когото кажа, че тренирам бодибилдинг, решава по „подразбиране“, че съм на „химия“ и ме пита какво вземам, а не как тренирам (и от колко време) и как се храня. В момента „бодибилдинг“ е „мръсна“ за повечето хора дума.
Аз ще направя каквото зависи от мен, за да променя този начин на мислене на колкото мога повече хора. Защото за мен любителският/ натурален бодибилдинг е една прекрасна форма на спортуване, достъпна и подходяща за повечето хора. Моля, направете каквото зависи и от вас!
Благодаря за вниманието!
