Всеки, който се е занимавал по-сериозно с фитнес и бодибилдинг знае колко труд и воля са необходими за постигането на желаните резултати. Дори наглед лежерни цели като, искам само да се постегна или да премахна паласките изискват немалко усилия по отношение на тренировките и храненето и всеки опитал се да „мине тънко” (освен генетично надарените индивиди) е претърпял неуспех.
Другата страна на медала обаче ни показва колко е бърза загубата на постигнатите резултати при няколко месечно прекъсване. За някои това наподобява усилията по изкачването на някой връх, от който падате безславно само за „няколко секунди“. Толкова ли е безсмислено всичко?! Месеци/ години наред режими и тренировки и накрая едно „временно“ отпускане да затрие всичко. Естествено че не, иначе бих обявил това за най-глупавия спорт на света.
Мнозина сигурно са били учудени колко бързо възстановяват своята форма и постижения след различен период на прекъсване. Лично аз съм го изпитвал неведнъж, като най-дългия подобен период е бил 9 месеца без тренировки и правилно хранене. Да, след това ми бяха необходими близо 3 месеца, докато достигна предишното си ниво, но за него бях тренирал непрекъснато в продължение на 4 години. Феноменът, на който трябва да благодарим че съхранява нашите усилия се нарича мускулна памет.
Учените наричат я кинетична или кинестетична памет или невро-мускулно подпомагане. Това е по-правилно като терминология, защото самите мускули нямат памет. Цялата информация за състоянието на мускулите и реакцията им към стреса, техниката на упражненията и всичко свързано с тренировката се пази в мозъка под формата на нервни сигнали. Когато възобновите тренировките след прекъсване в мозъка се откриват тези сигнали и чрез връзката между съзнанието и мускулите се предават на последните много бързо т.е. не се губи време за реакцията към стреса от тренировката, защото такава информация вече съществува. С други думи благодарение на „мускулната памет“ просто много бързо възстановявате това, което веднъж сте имали като мускулно и силово развитие, а не градите нещо което никога не сте притежавали.
Примерите за феномена на мускулната памет не се свеждат само до фитнеса. Като се започне с класическия – карането на колело, което никога не се забравя и се стигне до спортисти от различни области, които след различни травми и прекъсвания на състезателна дейност бързо отново достигат до върховите си постижения.
В сферата на бодибилдинга един от най-силните примери за мускулна памет е илюстриран от Арнолд Шварценегер през 1975 година. Привършвайки снимките на филма „Pumping iron” той тежи 95 кг, но много бързо качва 12 кг мускулна маса и същата година печели „Мистър Олимпия”. Всъщност думата качва е малко неправилна в случая, Арнолд просто е върнал изгубените 12 кг мускули, които е имал и преди. „Качването” им е било само въпрос на време, докато си „спомнят” мускулите. Отново той през 1980 година печели състезанието само със 6-седмична подготовка, след 5-годишно прекъсване (въпреки че победата му е спорна).
Това е един от най-ярките примери, но не е нужно да сте Арнолд, за да върнете старата си форма след дълго отсъствие от залата. Дори и да сте доста напреднали, след година пълно отсъствие от тренировки, може да върнете предишното си ниво за 12-14 седмици. Естествено, за кратко ще трябва да минете „опреснителен” курс за начинаещи и средно напреднали, преди да се натоварвате както преди, а и храненето трябва да е на ниво.
Но мускулната памет може да ви изиграе и много лош номер. Ако като начинаещи заучите упражненията погрешно, за да се поправите ще трябва запаметения модел на движение да се изтрие от паметта и да се заучи наново. Не е невъзможно, но е доста по-трудно. Затова е много важно основна задача на начинаещите да бъде правилно заучаване на упражненията.
За съжаление често упражненията се заучават грешно поради незнание или прекалено голяма тежест, която нарушава техниката на изпълнение. Щом веднъж се запамети неправилното изпълнение е доста трудно трениращия да се коригира сам. Дори да намали тежестите е доста вероятно изпълнението да е същото. Ще са нужни време и усилия, за да се „изтрие“ неправилния двигателен модел и движението да се заучи отново. Като колкото по-дълго едно упражнение е изпълнявано грешно, толкова по-дълго ще бъде отучването. Затова начинаещите не трябва да използват големи тежести и по възможност да тренират под компетентен надзор. Защото единствено правилната техника прави тренировката ефективна и предпазва от травми.
Много добра статия, бях чувал и преди нещо по въпроса, но тук е обяснено достатъчно добре.
Поредната интересна статия, която публикуваш. И аз съм пример за бързо връщане мускулите след като съм ги загубил, защото редувам няколко месеца яко фитнес и след това като се върне един приятел от Америка, където тренира ММА в един отбор за по един – два месеца тренирам с него ММА техники и значително ми падат мускулите, защото това са противоположни спортове и след това за 2-3 месеца си връщам предишната визия, че и по добре се чувствам и по функционален.
Благодаря!
Това ще рече ли примерно, след като съм тренирал доста през годините, да кажем от 12-13 години тренирам с прекъсвания, но съм имал периоди по 2г и повече нон-стоп и съм напредвал до ниво до което мога да тренирам на четири или пет-дневен сплит с тренировка на всеки мускул веднъж седмично, сега като потренирах 3-4 месеца усилено и си върнах почти предишната сила и тонус, мога пак да мина на четиридневен сплит при който всеки мускул се тренира веднъж седмично? Сега съм на двоен сплит четири дена в седмицата при което (логично) се падат по две тренировки на мускул в седмицата. Благодаря за отговора.
Съвсем в реда на нещата ще е да преминеш на програмата, по която си тренирал преди, стига да ти е давала резултат.
Прочетох не само тази статия, но и много интересната статия за техниката на изпълнение на упражненията и влиянието й върху реалните резултати. В тази връзка вих искал да попитам как се съотнася правилното (чисто) изпълнение на упражненията и употребата на техники за трениране с максимална тежест (като MAX-OT, например). Явно е , че правилното изпълнение стимулира употребата на максимален брой мускулни единици, каквато е и целта и на максималната тежест, но тя пък влошава изпълнението. Въпроса ми е, дали има практически насоки как тези на пръв поглед несъвместими подходи при трениране да се използват ефективно и едновременно?
Владимир, вдигането на максимални тежести не е несъвместимо с правилната техника. Първото не трябва да е за сметка на второто, защото се намалява ефекта и се увеличава риска от травми, а единственото което се подобрява е егото на трениращия. Максимални тежести не само може, но и трябва да се вдигат с перфектна техника!!!