Blog

КАКВО Е ИНСУЛИНОВА РЕЗИСТЕНТНОСТ?

Инсулиновата резистентност (ИР) често се нарича и преддиабетно състояние, защото обикновено предхожда развитието на диабет тип ІІ (ДТ2) доста преди появата му. Проблемът при инсулиновата резистентност обаче не е свързан с недостига на инсулин, както е при диабета, а напротив. Инсулин има в изобилие или поне докато бета клетките на панкреаса не се изтощят да го произвеждат в достатъчни количества и не се стигне до ДТ2, за което обичайно са необходими няколко години инсулинова резистентност.

При инсулиновата резистентност рецепторите на клетките стават по-малко чувствителни към действието на инсулина и той е затруднен да изпълнява основната си функция – да  спомага за транспортира глюкозата в тях. Представете си инсулина като ключ, който се свързва със специфичен рецептор (ключалка), намиращ се на повърхността на клетъчната мембрана. Инсулинът „отключва“ „ключалката“, за да може „вратата” на мембраната да бъде отворена за глюкозата. А сега си представете, че в един момент ключалката (рецептора) започва все по-трудно да разпознава ключа (инсулина) и „вратата” все по-трудно се отваря – именно това (образно казано) е инсулиновата резистентност.

В резултат при ИР се наблюдава трайно повишение в нивата на кръвната захар, което дава сигнал на панкреаса да произвежда още повече инсулин, за да се справи с проблема. Това помага, но само в началото, защото в един момент клетките не смогват да произвеждат толкова инсулин. Тогава вече говорим за диабет тип ІІ. Но какво причинява инсулиновата резистентност и как да се предпазим?

ПРИЧИНИ И ПРЕДРАЗПОЛАГАЩИ ФАКТОРИ

Все още причините за появата на инсулиновата резистентност не са напълно изяснени. Несъмнено роля може да имат различни наследствени фактори, заболявания и генетични дефекти. Но епидемиологичния характер на инсулинова резистентност в световен мащаб не може да бъде обяснен само с тях.

Най-често инсулиновата резистентност не се регистрира като самостоятелен проблем, а в комбинация с други здравословни рискове, обединени в общото наименование метаболитен синдром. Метаболитният синдром освен ИР включва още: затлъстяване, високи нива на „лошия” холестерол (LDL) и триглицеридите в кръвта, ниски нива на „добрия” холестерол (HDL), атеросклероза, артериална хипертония и други сърдечно-съдови проблеми, лептинова резистентност и разбира се, накрая диабет тип ІІ. Между всичките съществува сложна взаимовръзка – едното води до друго, то до трето и т.н. по подобие на ефекта на доминото.

Затлъстяването и най-вече натрупването на висцерална мазнина в поясната област е основен предразполагащ фактор за развитието на инсулинова резистентност. Рисковата стойност е над 94 см обиколка на талията при мъже и над 80 см при жени. Трупането на мазнини в тази област се получава при продължителен и/или голям калориен излишък. От друга страна при инсулиновата резистентност се натрупват повече мазнини, защото мастните клетки при затлъстяване стават по-чувствителни към инсулина от мускулните. Затова голяма част от кръвната глюкоза ще бъде пренасочена там и складирана като мазнини. И порочният кръг е създаден – излишните килограми водят до инсулинова резистентност, която води до още излишни килограми.

Мастната тъкан в коремната област активно освобождава свободни мастни киселини в кръвта, които достигат до мускулите и намаляват чувствителността към инсулина. Освен това телесните мазнини не са просто склад за резервна енергия, а секреторен орган, който произвежда множество хормони. Високите нива на три от тях – тумор некротичен фактор-алфа (TNF-a), лептин и резистин се свързват с развитието на инсулинова резистентност. А колкото повече са натрупани в тялото мастни запаси, толкова по-високо е нивото на тези хормони в кръвта.

Постоянно високото ниво на стрес и обездвижването също са сред основните предразполагащи фактори.

СИМПТОМИ И НЕГАТИВНИ ПОСЛЕДСТВИЯ

Основното негативно последствие на инсулиновата резистентност е развитието на диабет тип ІІ, който е рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания и други здравословни проблеми. Сами по себе си симптомите на ИР представляват и голяма част от негативните ефекти, които ще изпитате. Ето ги и тях:

• Висока кръвна захар.
• Високи инсулинови нива.
• Намалена физическа и умствена дееспособност – дължи се на факта, че в клетките не постъпва достатъчно глюкоза.
• Сънливост и депресия.
• Натрупване на мазнини основно в поясна област – обиколка на талията над 94 см за мъже и над 80 см за жени.
• Трудно редуциране на мазнините.
• Високи триглицериди и LDL в кръвта.
• Високо кръвно налягане.
• Атеросклеротични промени в кръвоносните съдове (натрупване на холестеролови плаки).

Задълбочаването на инсулиновата резистентност и развитието на диабет тип ІІ може да доведе и до тежки заболявания, като сърдечен инфаркт, мозъчен инсулт, бъбречна недостатъчност и други. Половината от пациентите, при които се установява ДТ2 вече имат органни увреди. А докато диагностицирането на диабет е сравнително лесно, то симптомите на инсулиновата резистентност са трудни за разграничаване и могат да се сбъркат с друго заболяване. Затова ако имате подобни съмнения, най-добре ги проверете с лабораторни методи, чрез които се изследват нивата на инсулин и нивата и регулацията на кръвната захар (като глюкозо-толерантен тест например).

ПРЕВЕНЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ

Големите мастни натрупвания са една от основните причини за развитието на инсулиновата резистентност. Колкото повече наднормени килограми трупате, толкова повече ще се влошава чувствителността на клетъчните рецептори към инсулина. Затова основната мярка срещу инсулиновата резистентност е редукцията и поддържането на телесните мазнини в оптимални граници – под 22% за жените и под 18% за мъжете. Тук вече не става въпрос за визия и добро самочувствие, става въпрос за здравето ви. Когато редуцирате дори част от излишното тегло, чувствителността на клетките ви към инсулина се повишава незабавно.

Инсулиновата резистентност и диабет тип ІІ са обратими състояния, но за да се справите с тях ви е необходим комплексен подход, който включва основно подходящ хранителен режим и физически упражнения (евентуално и прием на хранителни добавки).

Редица проучвания показват сходно подобряване на кръвните маркери, свързани с инсулиновата резистентност при редуциране на приблизително едни и същи излишни килограми (което зависи от величината на енергийния дефицит), независимо от приложения начин на хранене. Какво на практика означава това? Че най-важно е свалянето на излишно тегло т.е. да сте в калориен дефицит. Това е единственото задължително условие, което разбира се не означава, че е единствено от значение. Но тази информация дава повече свобода при избора на хранителен режим, така че да бъде достатъчно устойчив… В смисъл – на човека да му допада и да може да го следва дългосрочно. А не на общ принцип да се „предписват“ режими без въглехидрати, които пък не понасят на много хора и няма как да са стриктни и постоянни с тях.

Разбира се, добре е  да се избягват/ ограничават повечето рафинирани въглехидрати и такива с висок гликемичен индекс. Особено опасни са течните калории под формата на безалкохолни напитки и натурални сокове (фрешовете не правят изключение), защото са лесен и бърз начин да консумирате много захар (почти) без да се заситите.

В повечето хранения е желателно да присъстват зеленчуци, чиито фибри да забавят усвояването на храната и намалят повишаването на кръвната захар.

В зависимост от степента на инсулиновата резистентност може да се наложи и ограничаване на нишестените въглехидрати (вкл. „добри“ въглехидрати, като овесени ядки, кафяв ориз, пълнозърнест хляб, киноа, сладък картоф и др.) за някакъв период, но това е индивидуално и зависи кой как се чувства и понася тези храни. Но ако се направи, за да не се премине към високо-белтъчно хранене или гладуване (и двете не са правилен избор), трябва да се добавят допълнително мазнини – наситени, омега-9 (зехтин, маслини, авокадо) и средно-верижни триглицериди (основно кокосово масло).

Задължително набавяйте и достатъчно омега-3 мазнини от риби като сьомга, скумрия, херинга и др. (или рибено масло на дражета), както малко количество „растителното“ омега-3 (лен, коноп, чиа и др.), за които има данни, че подобряват инсулиновата чувствителност на клетките. По-големи количества омега-6 мазнини е възможно да действат провъзпалително, затова ги намалете до минимално нужното на тялото (около 2 гр. дневно). Трансмазнините трябва да бъдат елиминирани напълно.

Физическите упражнения са много важна част в борбата с инсулиновата резистентност. Но не само защото горите калории докато се упражнявате и така спомагате за калорийния дефицит и  отслабването. Самите упражнения подобряват чувствителността на мускулните клетки към инсулина и усвояването на кръвната глюкоза от тях. С последното силовите тренировки се справят много по-добре от кардио тренировките, но ще имате полза да комбинирате и двата вида занимания.

Някои хранителни добавки и дори подправки като канела могат да се използват успешно в комплексното лечение. Има научни изследвания, че ванадият (като ванадил сулфат), хромът (като хром пиколинат) и алфа-липоевата киселина в подходящи дози подобряват чувствителността към инсулина. Затова те ненапразно са наречени и „добавки срещу сладкото”, защото когато глюкозата се усвоява по-добре от клетките, желанието за сладко намалява. Но като цяло добавките са „черешката на тортата“… Могат да бъдат от някаква полза, след като вече спазвате режим и тренирате, но не и да ги заместят и да разчитате само на тях да ви решат проблема.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Инсулиновата резистентност не е просто състоянието, поради което трупате мазнини около талията и не можете да свалите килограми. То е сериозен здравословен проблем, който може да доведе до увреди на органи и диабет тип ІІ. За да се предпазите или излекувате от него не е достатъчно просто да проведете някакъв курс на лечение, а трябва изцяло да промените в положителна посока вредните си хранителни навици и заседналия начин на живот.