В различни материали частично съм засягал темата за особено опасен вид мазнини, които са продукт на растителни мазнини, подложени на процес, наречен хидрогениране – добавяне на водород към молекулата им. Затова се наричат хидрогенирани мазнини, а тъй като съдържат транс изомери на висши мастни киселини са познати още и като транс-мазнини (trans fat).
Причината за създаването на тези мазнини не е в полза на здравето, а чисто икономическа. Транс-мазнините са трайни, евтини и могат да се добавят за пълнеж и овкусяване на почти всяка храна, досущ като глюкозо-фруктозния сироп. И тъй като са по-евтиния заместител на други съставки, производителите са щедри в употребата им и ги слагат обилно в много храни. Транс-мазнините имат химически променена структура и са непознати за нашият организъм, тъй като допреди няколко десетилетия дори не са и съществували. По подобие на рафинираните въглехидрати, те не се срещат естествено в природата, затова аналогично можем да ги наречем и рафинирани мазнини. Тялото ни не знае как да се справи ефективно с тях и това може да нанесе сериозни поражения не само на фигурата, но и на здравословното ни състояние. Процесът на хидрогениране прави транс-мазнините опасни за здравето. Вредата им се проявява при по-честа консумация на големи количества, особено в съчетание със заседнал начин на живот. Те са с огромна калорийна плътност и могат да доведат до наднормено тегло и съпровождащите го проблеми. Несвойствени са за организма ни и затрудняват всички метаболитни процеси. Консумацията им е равносилна на това да сипвате най-ниско качественото гориво в автомобила си и да очаквате мощност от двигателя и безаварийно пътуване. За съжаление някои хората се грижат повече за колата, отколкото за телата си, а други просто не знаят кои храни са добри, най-вече поради липсата на достатъчно информираност. Е, основната цел на този сайт е именно такава – да информира. Затова вижте рисковете, на които сте изложени при перманентен прием на транс-мазнини, както и храните които могат да ги съдържат, за да бъде здравето Ви във Вашите ръце.
Транс-мазнините могат да:
- Намалят инсулиновата чувствителност (може да се развие инсулинова резистентност)
- Увеличат инсулиновата реакция (произвеждате повече инсулин)
- Влошат липидния профил
- Увеличат риска от сърдечно-съдови заболявания
- Потиснат имунната система
- Нарушат нормалната функция на черния дроб
- Доведат до затлъстяване
- Доведат до лептинова резистентност
Едва ли са нужни повече доводи, за да разберете, че транс-мазнините са опасни за здравето. Но избягването им може да се окаже доста трудна задача. Тези мазнини могат да бъдат наречени още „мазнини фантоми”, защото не фигурират в списъка на хранителното съдържание на много от храните, които ги съдържат. Всъщност има изискване от 2006 година, количеството транс-мазнини да бъде обявено в хранителното съдържание на самия продукт, като на снимката към статията, но вие кажете върху опаковките на колко храни сте виждали подобна информация, а много храни, които ги съдържат се продават без подобна опаковка. Затова четете внимателно съдържанието и търсете думи като: „хидрогенирани мазнини”, „хидрогенирано растително масло”, „частично хидрогенирани мазнини”. Имайте предвид също, че най-големият източник на транс-мазнини са голяма част от видовете маргарин, който дори да не консумирате директно се съдържа в много храни. В заведенията за бързо хранене използват хидрогенирано олио. Внимавайте и за скрити знаци, които могат ви подскажат съдържанието на транс-мазнини, като: „без холестерол” и „с малко наситени мазнини”. Обикновено за пълнеж на тези храни се използват именно рафинираните мазнини.
Ето и „кратък” списък с храни, които съдържат или могат да съдържат транс-мазнини:
- Маргарин
- Пържени храни
- Хляб
- Баница
- Бисквити
- Торта
- Чипс
- Вафли
- Шоколад
- Готови сандвичи
- Кексове
- Кроасан
- „Бърза закуска”
- Понички
- Сладолед
Накрая възниква резонният въпрос: „След като хидрогенираните мазнини са толкова вредни, защо не подлежат на някаква държавна регулация, каквато има при цигарите и алкохола?!” Защото фирмите от хранителната индустрия са едни от най-големите данъкоплатци. Освен това много настоящи членове и шефове на различни санитарни инспекции са бивши шефове на хранителни компании. Така че трябва да сте наясно, че икономическият интерес стои над всички други ценности, като здравето например. След като е евтино, трайно и не ни убива веднага, значи проблем няма. Според FDA – най-големият регулатор на храните и лекарствата в САЩ: „храна се счита за опасна за консумация, когато съдържа вредни за здравето съставки…но не и при възникването на хронични болести вследствие на консумацията й…”. С други думи казано, регулират се само остри токсини, който могат да ви убият или навредят на здравето ви незабавно, но не и „бавни убийци”, каквито са транс-мазнините. Изводите оставям на Вас!
Референции:
(1) Trans fatty acids induce vascular inflammation and reduce vascular nitric oxide production in endothelial cells. Public Library of Science, 2011
(2) Trans fatty acids – A risk factor for cardiovascular disease. Pakistan journal of medical sciences, 2014
(3) Health effects of trans-fatty acids: experimental and observational evidence. European journal of clinical nutrition, 2009
(4) Trans-Fats and Coronary Heart Disease. Critical reviews in food science and nutrition, 2010
(5) The negative effects of hydrogenated trans fats and what to do about them. Atherosclerosis, 2009
Още една супер полезна статия супер 😉
ве4е тоя списък с храни само от време на време 🙂
лошо ли някой път като няма зготвено да са набавят калориите от сладко
Адмирации!
е не…не мога да повярвам, че има хора( боравещи с интернет ио имащи НЯКАКВО отношение или заблуда, че се интересуват какво ядат),които не знаят за трансмазнините…статията казва добре известни неща, то на етикетите на повечето си пише, че съдържат хидрогенирани мазнини, което са именно трансмазнините….
нищо ново под слънцето.
Няма да е зле да има статия с едно изречение: „Четете,четете,четете: етикетите и се замислете как се произвеждат храните“.
При кои термични процеси в домакинството могат да се образуват транс мазнини? При пърженето образуват ли се транс мазнини? При печенето във фурна? До колко градуса например можем да готвим във фурна? Например ако си приготвяме домашен хляб или ако си печем месо във фурна трябва ли да се притесняваме от образуването на транс мазнини? Ако пържим на по-слаб огън намаляваме ли риска, и въобще защо пърженето е вредно?
Въпросите са много, но така или иначе не съм намерил никъде отговор за тях досега.
Това изречение в статията допълнително ме смущава :
„Трансмазнините имат химически променена структура и са непознати за нашият организъм, тъй като допреди няколко десетилетия дори не са и съществували. “
Това означава ли, че трансмазнини се образуват само в специфични условия, които не са възможни в ежедневното битово приготвяне на храна?
Транс мазнини не се образуват при кулинарната обработка на храните, но това не означава че това как приготвяме храната е без значение.
При пържене се получават няколко негативни ефекти. Първо, храната която пъжим поема много голяма част от мазнините, които после ще изконсумираме. Второ, в зависимост от температурата част от ненаситените мазнини ще се окислят, могат и да се образуват свободни радикали, както и други канцерогени.
При печенето е за предпочитане да се готви при по-ниска температура по-продължително време, за да може храните да запазят по-голяма част от ценните си съставки…
Май явно ще трябва да има статия за готвенето 🙂
Благодаря за отговора, Любо!
Не знам откъде съм си наумил, че при пърженето се образуват транс мазнини 🙄 Значи проблема бил, че растителните мазнини се окисляват до ненаситени. От там нещо съм се заблудил… 😳
Аз лично ще ти бъда много благодарен за статия с някои насоки за правилното приготвяне на храна.
Растителните мазнини са ненаситени. При окисляването двойните връзки се насищат. Изглежда не си чел тази статия: http://lubomirivanov.com/1043
🙂 Всъщност исках да напиша „Значи проблема бил, че растителните мазнини се окисляват до НАСИТЕНИ. „, а съм написал „НЕнаситени“. 🙄 Не съм си проверил поста преди да го изпратя и се е получил горният нонсенс. 😳
предполагам втвърдени растителни мазнини = трансмазнини ?
п.п. Жалко за шоколада. Ще трябва да се върнем изцяло към домашно приготвените храни.
Поздрави!
Мда, растителните мазнини са течни при стайна температура, така че и аз предполагам че „втърдени растителни мазнини“ = трансмазнини.
п.п. Не всички видове шоколад съдържат трансмазнини.
Натуралния шоколад не млечния от по-скъпите марки вероятно няма да има.
Здравейте на всички!За да не си изтърквам езикът като с шкорка с хвалбите по създателя на този сайт(г-н Иванов),разбира се,не защото не ги заслужава,точно обратното..замисълът ми е др.,та да си дойда на думата-бих искал да разнищя няколко неща и се надявам да можете да помогнете г-н Иванов:
1.означава ли това че всички хлябове,основно белите са пълни с трансмазнини?
2.трябва ли да ги ограничим или по-точно въобще не може ли да бъде заменен хлябът(било той черен или бял) с някой др продукт?
3.а и между другото съм чувал,че когато се припече хляб се намалят мазнините му?!?
е малко повечко въпроси,но определено и 3-то въпроса се събират като в кръстословица и мисля,че отговорът може да ми го даде някой по-компетентен
1. Не, не означава, но няма как да разберем кой има и кой няма ако не ги изследваме.
2. Хлябът не е задължителен елемент в храната, може да бъде изцяло заменен от други източници на въглехидрати като ориз, картофи, овесени ядки, бобови храни и други или да се консумира пълнозърнест хляб.
3. Проблемът на белия хляб не са мазнините, които са много малко, а високогликемичните въглехидрати.
благодаря за изчерпателния отговор :biggrin:
Това за трансмазнините е направо ужасно. Много се смутих като прочетох статията защото много обичам някои от храните в списъка :pinch: :pinch: :pinch: :pinch: :sick: :sick: :sick:
здравей Любо , искам да попитам какво е мнението ти за ориза направен по китайски т.е. пържен мога ли да го приложа в диета за сваляне на подкожни мазнини въобще или да не си го помислям самата запръжка ли го прави вреден ?
Ако ще се пържи, най-добре да е с мас, краве масло или кокосово и палмово, които са по-устойчиви на температура. Но пържения ориз, освен че е по-калоричен, предлага и една лоша за топене на подкожни мазнини комбинация от наситени/ окислени мазнини и нишестени въглехидрати.
добре де понеже не съм на ясно какво значат наситени/окислени мазнини поразчетох се и разбрах но пък видях и за нишестените въглехидрати виж какво „Натуралните нишестени въглехидрати като картофи, зърнени храни, царевица и бобови храни вършат много по-добра работа от прости захари като фруктозата. Хранене, богато на нишестени въглехидрати, доставя до 48 часа повече гликоген в мускулите, отколкото простите захари. Т.е. консумирайки фруктоза, няма да отложите възможно най-много гликоген, както с натуралните нишестени въглехидрати.“ вярно ли е това според теб ?
Да, това е вярно, но няма нищо общо с това, за което стана въпрос.
Отдавна искам да попитам – в лютениците, майонезите и много други мазила, дори по-скъпите, почти винаги на етикета пише „растителни мазнини“ (в майонезите на 1во място в състава!). Те също ли са хидрогенирани растителни мазнини или са просто растителни мазнини като олио.
Преди известно време тук имаше много хубава и подробна статия за тнасмазнини, сега не мота да е открия, моля за малко помощ