Blog

„Как така четири седмици до състезанието, не беше ли ноември?!“ – попитаха ме приятели когато им казах, че съм на състезание след малко повече от 4 седмици…

Точно така, няма грешка – Републиканското първенство по класически културизъм, за което се подготвям усилено (както знаете, ако следите „Подготовка 2012“ ) е през началото на месец ноември. Но само след 4 седмици предстоят 3 състезания едно след друго, които първоначално смятах да пропусна, за да насоча всичките си усилия за най-важното (а и защото категория класически културизъм ще има може би само на едно от тях).

Какво ме накара да променя решението си и да се „срамувам“ да се показвам не в топ форма след месец, когато ще бъда на 8 седмици от началото на пред-състезателната си диета?

Първо и преди всичко пред-състезателната подготовка започна доста добре, както ви споменах. Явно тялото ми по време на периода на покачване на мускулна маса беше „отвикнало“ от хранене с по-малко калории (за разлика от миналата година, когато общо бях 32 седмици на пред-състезателен режим и метаболизма се беше адаптирал) и започна доста бързо да чисти подкожната мазнина, дори без кардио тренировки в началото.

Това ми даде увереност, че мога да бъда в прилична форма на състезанията през края на август и началото на септември месец, без да изтощавам организма си с твърде строг режим още от сега. Но на тези състезания няма да участвам с цел преследване на някакво класиране поради две основно причини: 1) няма да съм в топ форма; 2) няма да участвам в своята категория. Затова за мен класирането е без никакво значение. Това автоматично сваля психическото напрежение и подготовката ми протича много по-леко. Въпреки че сега „понатиснах малко газта“ включвайки почти ежедневни кардио тренировки и за още 2 седмици свалих още 3 килограма (не малка част е вода, но сигурно съм изгубил и не малко мазнини). При такова сваляне има риск от загуба на мускулна маса. Но докато се чувствам свеж и тонизиран и мускулите ми не губят силата си, съм спокоен че ги запазвам.

След като не търся класиране, защо ще се състезавам? Целите на тези участия са съвсем други: контрола на формата два месеца по-рано от главното събитие; рутина на позиране и поведение на сцената, както и на волното съчетание; изпробване на различни схеми на обезводняване и зареждане..

Точно както футболните отбори правят контролни мачове, за да проверят моментното състояние на отбора и да изпробват нови схеми на игра, така и аз ще направя своите контролни „мачове“. Едно е да си излизал на сцена преди повече от година, друго е преди само два месеца. Кога и къде ще се случи всичко ще ви уведомя своевременно, ако желаете да присъствате. А както винаги всяко състезание ще бъде отразено на страниците на сайта…

Толкова „бъдещите ми творчески планове“, време е да потренираме…

РАМЕНА

Проблемът с лакътя затихва лека-полека и вече правя изтласквания с дъмбели…но накрая на тренировката и супер прецизно, за да бъде тежестта относително малка. Затова, за да запазя масата в рамената си по време на пред-състезателния режим, се опитвам да работя по-тежко с изолиращите упражнения. Това е идеята на така нареченото „силово разтваряне встрани“ – лактите са по-свити, което позволява използването на по-голяма тежест.

Поради същата причина правя повдигането напред с щанга, вместо с дъмбели. Между другото, забелязах че откакто правя изолиращи упражнения за предната част на рамото вместо изтласквания имам много повече фибри в тази зона т.е. всяко зло за добро. Допълнително натоварване за средното рамо никога не е излишно, затова добавям чрез разтваряне с кабел встрани. Обратният пек-дек флайс едновременно добре изолира задното рамо и позволява да се работи с добри тежести.

ТРИЦЕПС

Все още не мога да го натоварвам пълноценно и избягвам повечето упражнения поради болка. След разгъване с въже с лека тежест за загряване правя двете единствени упражнения, позволяващи ми тренировка с по-големи тежести без болка.

Както ви споменах тук, едно от тях е „кофичките на пейка“, като в случая за разнообразие правя „кофички на машина“, но движението е същото. И малко странно упражнение – разгъване на скрипец, но подобно на избутване с тесен хват. Идеята на тези две по-тежки упражнения е да запазя масата в трицепса.

ТРАПЕЦ

Хамър машината има леко дъгообразен ъгъл на дърпане и дава хубаво разтягане в долна позиция. При повдигането не дърпам право нагоре, а леко назад – така се товари малко по-долната част на трапеца под врата.