Все по-често сме информирани от различни източници колко е важно за здравето ни да приемаме есенциални мастни киселини – т.нар. омега-3 и омега-6 мастни киселини. Есенциални означава, че са незаменими за тялото ни, за да функционира нормално, но организмът не може да ги произведе от други съставки (подобно на витамините и минералите) т.е. те трябва да постъпват с храната и/ или под формата на хранителна добавка. Това наистина е така – липсата или недостигът на незаменими мастни киселини може да доведе до сериозни отклонения от оптималното здраве. Но това, което често се пропуска е, че не просто трябва да си набавяме някакви количества омега-3 и омега-6 мастни киселини, а е важен балансът между тях – трябва да ги приемаме в определено съотношение.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ОМЕГА-3 И ОМЕГА-6 МАСТНИТЕ КИСЕЛИНИ И ЗАЩО Е ВАЖЕН БАЛАНСЪТ МЕЖДУ ТЯХ?
Омега-3 мастните киселини (наричат се така, защото имат двойна въглеродна връзка на позиция n-3) са група от 11 мастни киселини. Най-важни за човешката физиология са 3 от тях: алфа линоленичната (линоленова) киселина (ALA), ейкозапентаеновата киселина (EPA) и докозахексаеновата киселина (DHA). Омега 6 мастните киселини (двойна връзка на позиция n-6) са група от 10 мастни киселини, като незаменимите също са 3: гама линоленична киселина (GLA), линолеична (линолова) киселина (LA) и арахидонова киселина (АrА).
Защо посочените омега-3 и омега-6 мастните киселини са толкова важни? Те се използват за синтеза на специфични сигнални молекули, наречени ейкозаноиди (простагландини, простациклини, тромбоксани и левкотриени). Ейкозаноидите са един вид информатори за централната нервна система и контролират едни от най-сложните процеси в човешкия организъм, най-вече възпалителните и имунните.
Въпреки че и омега-3 и омега-6 мастните киселини участват в синтеза на ейкозаноидите, омега-3 се използват за синтез на ейкозаноиди, които имат противоположни функции на синтезираните от омега-6. Ще бъде много общо, но за да не изпадам в излишни подробности ще кажа, че увеличеният прием на омега-6 мастни киселини засилва имунния отговор и възпалителните процеси т.е. действа провъзпалително. Докато приемът на омега-3 съдейства за намаляване на възпаленията (намалява имунния отговор). Тези провъзпалителни качества на омега-6 мастните киселини обаче, не трябва да ги превръща в „лошият герой“ на настоящата тема. Възпалителният процес не е нещо лошо, когато е в границите на необходимото, защото това е началото на оздравителния процес. Проблемът възниква при твърде силни и чести (хронични) възпалителни процеси в тялото. Причината за честите възпаления могат да бъдат да са различни, а завишеният прием на омега-6 мастни киселини може както да ги провокира, така и да ги усилва. От друга страна прекомерният прием на омега-3 мастни киселини може да потисне имунната система и кръвосъсирването (трудно зарастване на рани, кръвоизливи).
Изводът от горното е, че за да функционира нормално тялото ни има нужда от определени количества и от двете групи мастни киселини. Но освен това изключително важен е балансът (съотношението) между тях. В съвременния начин на хранене омега-3 мастните киселини са в дефицит за сметка на твърде високия прием на омега-6 – съотношението е около 1:15-17 [1], стига до 1:25 и повече при някои хора. Това съотношение, което е екстремно в полза на омега-6 мастните киселини, води до системни възпалителни процеси в тялото. Те имат основна роля за възникването на различни сериозни здравословни проблеми като затлъстяване, метаболитни проблеми, диабет, алергии и други автоимунни заболявания, рак, сърдечно-съдовите заболявания и други [2, 3, 4, 5, 6].
Антропологично изследване [7] показва, че предците на съвременния човек (ловци и събирачи) са консумирали омега-3 и омега-6 мастни киселини в съотношение приблизително 1:1. Показва също, че хората тогава не са познавали рак, диабет и сърдечно-съдови проблеми! Означава ли това, че 1:1 е оптималното съотношение между двете групи мастни киселини?
Това, което съм разбрал за времето, през което се интересувам по-сериозно от здравословно хранене и науката зад него е, че природата е създала перфектния баланс на нещата, а намесата на човека в този баланс води само до проблеми. Съотношението на консумираните от нас омега-3 и омега-6 мастни киселини се променя драстично най-вече със започването индустриалното производство на растителни масла, които са богати на омега-6 мастни киселини (най-вече слънчогледово), както и с по-голямото използване на зърнени храни за фураж на животните (това променя съотношението омега-3:омега-6 в месото, което консумираме). Намалява и консумацията на риба (богата на омега-3). Т.е. хората сами са създали хранителна среда и са наложили употребата на определени храни, с което много са се отдалечили от „плана“ на природата. И негативния резултат е налице. Затова аз съм склонен на приема, че съотношението 1:1 омега-3 към омега-6 мастни киселини е възможно най-оптималното, още повече, че всичко това е подкрепено и от науката. Според редица други източници съотношението в най-лошия случай трябва да бъде 1:4.
Решението на проблема изглежда ясно и просто – намаляване на приеманите количества омега-6 и увеличаване на омега-3 до достигане или най-малкото максимално приближаване към съотношение 1:1 (или най-много до 1:4-5). Но на практика не е толкова лесно да се постигне. Трябва да знаете коя храна какви мастни киселини съдържа и да съобразявате с какво се храните. Най-лесно за повечето хора е просто да намалят най-явните източници на омега-6 и да добавят омега-3 мастни киселини под формата на хранителна добавка. Това със сигурност ще подобри съотношението, но няма как да сте сигурни, че дори ще бъде близко до оптималното. Затова, ако търсите истинско решение, ще трябва да придобиете малко знания…
ИЗТОЧНИЦИ НА ОМЕГА-3 И ОМЕГА-6 МАСТНИ КИСЕЛИНИ
Следва таблица на съотношението омега-3 към омега-6 в основни храни, които ги съдържат. Посочените данни са основно от http://nutritiondata.self.com/, но не ги приемайте за чиста монета, а по-скоро за добър ориентир, тъй като количествата могат да варират според начина на добиване/ отглеждане на храната.
Поради най-голямото общо съдържание на мазнини маслата са и най-богати на полиненаситени мастни киселини. От таблицата веднага прави впечатление неблагоприятното съотношение на най-масово употребяваното растително масло – слънчогледовото олио. Също на пръв поглед зехтинът доставя 12 пъти повече омега-6 от омега-3, но общото им количество е най-малко от всички масла, защото той съдържа основно мононенаситени мазнини (омега-9, които нямат отношение към баланса). Най-богатият растителен източник на омега-3 е лененото семе и съответно, произвежданото от него ленено олио. То, както и конопеното, ореховото, соевото, царевичното и рапичното изглеждат по-добър избор. Но това е само на „хартия“. Омега-3 мастните киселини (най-вече ALA) са най-неустойчиви на окисляване (оксидиране) при по-продължителен контакт с кислорода от въздуха [8, 9]. Окислените растителни масла не са особено полезни, затова много трябва да се внимава със срока на годност и начинът на съхранение (на тъмно и хладно, тъй като светлината и температурата допринасят за по-бързо оксидиране). Поради тази причина според мен като течно растително масло е по-разумно да се ползва основно зехтин (освен ако на някой чак толкова не му допада вкуса), който е по-устойчив на окисление. А алфа-линолеична киселина може да се набавя от първоизточника на маслата (орехи, ленено и конопено семе и други), тъй като така мастните киселини се запазват от оксидиране за по-дълго.
Едва ли някой, който се интересува поне малко от хранене е изненадан, че „мазните“ риби (и др. морски храни) са изключителен източник на омега-3 мастни киселини. Те са и най-ценният им източник, защото от омега-3 мастните киселини, които съдържат около 45% се пада на DHA, около 30% на ЕРА или само около 6% АLА. Докато при лененото, ореховото и други растителни семена (включително чиа) и ядки 100% от омега-3 се пада на ALA. Т.е. DHA и ЕРА идват от животински храни, а ALA от растителни. Какво значение има това?
Учените са на мнение, че здравословните ползи на омега-3 мастните киселини се дължат основно на дълговерижните EPA и DHA (най-вече DHA) и по малко на късоверижната ALA [9]. Хора, които не консумират рибни/ морски продукти, богати на омега-3 поне 2 пъти седмично са застрашени от недостиг на DHA и EPA. Тези от тях, които са наясно колко важни са DHA и ЕРА се успокояват от факта, че ALA може да конвертира в тях. Да, химически това е вярно, но изследванията показват, че 5 до 10% от ALA се превръща в ЕРА и 2-5% в DHA [10, 11, 12]. Тази конверсия зависи и от достатъчната наличност на минералите цинк и желязо и витамин В6. Както и количествата на приеманите омега-6 мастни киселини, защото те се конкурират с ALA за едни и същи ензими.
Ограниченото и недостатъчно преобразуване на ALA в DHA и EPA се подкрепя и от много изследвания в редица държави, които показват, че вегани и вегетарианци имат по-ниски нива на последните две [13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20]. Затова в случай, че не си ги набавяте от храната, личното ми мнение е, че е задължително да ги приемате като хранителна добавка (за вегани има и от водорасли, които са и единственият не животински източник).
КОЛКО ОМЕГА-3 И ОМЕГА-6?
От написаното дотук става ясно, че е много трудно (но не и невъзможно) да имате дефицит на омега-6 мастни киселини. Затова насочваме вниманието си към омега-3 мастните киселини. Съществуват много различни препоръки за това какви количества омега-3 трябва да приемате. Нито една от тях не може да е точна, без да отчита количеството на приеманите омега-6, иначе няма как да се постигне необходимият баланс.
Първо, не се стремете да изхвърлите всички източници на омега-6 мастни киселини. Тук няма „добри“ и „лоши“ мастни киселини, тялото ви има нужда както от едните, така и от другите. Ежедневно са ви необходими минимум 3 грама омега-6 (които със сигурност ще набавите). Приемайте ги от здравословни източници като нерафинирани студено пресовани масла, семена и ядки. Не допускайте те да преминават максимална горна граница от 10% спрямо приеманите калории (при 2000 калории това са 22 грама омега-6 мастни киселини). Спрямо приеманите количества омега-6 определете необходимите омега-3 като не забравяте, че не трябва да са само от растителни източници. Ето ви пример за балансирано дневно меню (посочени са само храните, които са съществен източник на омега-3 и омега-6):
Виждате, че не е толкова трудно да се постигне приблизително 1:1 съотношение между омега-3 и омега-6 мастните киселини, дори без да се ползват източниците с най-добрия профил. Още повече, че балансът не е нужно да бъде хранене за хранене или ден за ден. Можете да го разгледате и на седмична база т.е. някои дни да приемате повече омега-6 мазнини, а други – повече омега-3.
Разбира се, консумацията на риба, богата на омега-3 изглежда е съществена в случая за получаване на необходимия баланс. Затова ви съветвам, ако не консумирате поне 2 пъти седмично, да добавите рибено (а не ленено) масло под формата на хранителна добавка, защото дори и да получите достатъчно общо количество омега-3 от растителни източници, то ще е изцяло от ALA, а това далеч не е оптимално. Два грама от най-стандартното рибено масло ви доставят 360 мг EPA и 240 мг DHA. A за да ви бъде по-лесно да постигате правилното съотношение ограничете и количеството на приеманите омега-6 мастни киселини на 2 до 4% от калорийния ви прием.
(Статията е обновена февруари 2018 г.)
Освен да изкажа огромните си адмирации за тази статия – друго не мога да направя… Още повече, че има включено примерно дневно меню! Пък най-важното е (което го няма почти никъде в интернет), че доводите са подплътени с редица изследвания!
И чрез статията отново искам да благодаря за професионално изготвената ми лична диета, която страшно ми помогна да разбера какви са оптималните съотношения между храните, които приемам, нищо че самият аз не съм особено стриктен и не се придържам (заради лични причини). Четете и ползвайте услуги на професионалисти, не на измислени комерсиални сайтчета… 🙂
Здравей Любо.
Благодаря ти за поредната чудесна статия.
Като човек на точните науки ми направи впечатление следното и бих искал да те попитам.
В твоята книга ,,Храната като източник на енергия“ пише следното:,,Омега 3 мастните киселини са група от 9 полиненаситени мастни киселини, а Омега 6 са група от 8 полиненаситени мастни киселини“.
В статията четем , че Омега 3 са група от 11 мастни киселини, а Омега 6 са група от 10 мастни киселини.
Къде е истината?
Благодаря за полезната статия, но ми остана един въпрос – какво става с омега3 при термична обработка, не се ли окисляват? Значи ли това, че трябва да ядем рибата сурова или бъркам. Има ли разлика дали на топлинна обработка е подложен източник от растителен или животински произход?
Дани, благодаря ти за коментара 🙂
Ivo, към датата на написване на книгата съм намерил тази информация (9 омега-3 и 8 омега-3), от място което съм приемал за достоверно (явно не е). Актуалната информация е от Wikipedia…Не че има някакво значение, важните мастни киселини са си същите 🙂
lika, всеизвестно е, че омега-3 са най-неустойчиви на температура (не те съветвам да нагряваш каквото и да е растително масло). Но напоследък попаднах на информация за това, че при печене на сравнително висока температура (около 180 градуса) омега-3 в сьомгата не се окисляват; както и липса на окисление в омега-3 в лененото семе като съставна част на сладкиш, който се пече. Не съм имал възможност да се разровя по-задълбочено дали наистина, как и защо омега-3 в тези храни не се окисляват (дали и как самата храна ги предпазва, за разлика когато са течни масла). Като имам време, ще проверя доколко е вярно и ще ъпдейтна информацията. До тогава ще кажа това, което съм споделял и преди – печете рибата на сравнително ниска температура (около 120 градуса). И в никакъв случай не нагрявайте течни растителни масла.
Благо-даря! 🙂
Pingback: Залата на Юли – Естетика и АтлетизъмСедмицата на Седмицата брой 7-ми | Залата на Юли - Естетика и Атлетизъм
в старите учебници по диетика пише, че консумацията на мазнини от животински и растителен произход трябва да е 50/50.
Лека грешчица – ейкозапентаЕнова и докозахексаЕнова.Ен – двойна връзка.
Поправено 🙂
Признавам си че мнението в никакъв случай да не награвяме растителни масла ме стресна малко,доста хора се стараят да не консумират пържена храна,но когато хвърля на тиган 2 или 3 яйца и сложа малко мазнина(зехтин) да не залепнат с 2 думи… или при направата на каварма с пиле и зеленчуци винаги овкусявам със зехтин, който първо го затоплям на тигана разбира се вместо да ползвам слъчнгогледово олио,което ме е водило до мисълта,че ефекта трябва да е значително по-благоприятен за мен и семейството ми…
Зехтина окислява по-малко (омега-9 мазнините са по-устойчиви на температура от омега-6), но който иска здравословно пържене/ готвене с мазнина да ползва краве масло, мас, палмово или кокосово масло.
Първо, поздравления за хубавата и информативна статия. Прочетох в един учебник по биохимия , че омега 3 и омега 6 се конкурират за едни и същи ензи при усвояването си от организма. В такъв слуай, би трябвало да има значение и колко омега 6 ядем, нали така? Много хора гледат да компенсират омега 6 с големи дози омега 3, но може да се окаже, че просто си дават парите на вятъра за рибено масло понеже , многото омега 6 в диетата пречат на усвояването на Омега 3. От тук следва и извода, че колкото по-малко омега 6 ядем, толкова по-малко омега 3 ще ни свършат работа. Какво е твоето мнение Любомир, дали бъркам някъде?
Съгласен съм, че е много по-удачно да се намали приема на омега-6.
До скоро използвах в продължение на месец усилено сусамено масло и тиквени сурови семки(заради цинка),но статията на Любо ме накара да се замисля и променя режима.Те са може би с едно от най-лошото съотношение между О-3 и О-6 в полза за О-6.В една супена лъжица сусамово масло се съдържат 1138 пъти повече О-6.В купа тиквени семки 114 пъти повече О-6,а в купа слънчогледови семки 312 пъти повече.Не мога да поставя „линк“ в коментара,за да видите повече информация,но е достъпна за всеки в търсачките. Благодаря!
По-големия прием на храни, богати на омега-6 може да се компенсира с повече омега-3 до някаква степен. Но много по-целесъобразно/ лесно е просто да се намалят количествата и на двете до необходимите ежедневни количества.
прочетох статията на кардиолога от САЩ Dwight Lundell озаглавена Заблудите на традиционната медицина относно холестерола. Няма я преведена на български (поне аз не можах да я намеря – има я на гръцки…), но абсолютно достоверно и пламенно агитира за връщане към старите бабини диети и реабилитира животинските мазнини (не 100%, на все пак…). Основната му грижа бе да ни убеди, че ни тъпчат преработени храни и захари и бялобрашнени тестени произведения, които разказват играта на съдовете ни. Ако можете да го преведете и публикувате, ще можете още повече да обосновете вашата статия!
С уважение и поздравления за труда Ви!
Благодаря за добрия материал. С голям интерес прочетох статията от началото до края 🙂
Последните растителни източници – броколи, карфиол, спанак – дали съдържат по-добрия вариант на омега-3 или са както лененото семе – да съдържат повече или изцяло само ALA?
Съдържат изцяло ALA, но то и количеството е много минимално, поради минималното съдържание на мазнини. Няма растителен източник на DHA и EPA, освен водораслите (или ако дадена храна не е обогатена допълнително).
Ще се опитам да резюмирам статията на американския кардиохирург в няколко изречения. При нарушен дисбаланс в полза на омега6 мастни кисилини,в човешкия организъм бива задействан „паник“ бутон,следствие на което започва изработка на химичната съставка – цитокини.Циркулацията им по кръвоносните съдове,води до възпалителен процес във стените,които от своя страна като магнит привличат холестерола,който залепва към тях и организма е принуден постоянно да го произвежда в завишени форми!Той онагледява възпалението на тези стени,като част от кожата на човек, натъркана с едра шкурка .Извод :всеки един имащ високи стойности на холестерол в кръвта,вместо да се трови с хапчета ,нека регулира баланса на кисилините и всичко си идва на мястото 🙂 !!!
Привет 🙂
А има ли информация за стойностите при шарлана (студенопресования слънчоглед)?
Към момента го ползвам заради значително по-ниската цена, на половина от зехтина и четвърт от лененото масло. За съжаление не можах да намеря нищо по въпроса в мрежата и сега се чудя дали е време да го сменям и него.
При шарлана Омега 3 са заместени от Омега 9,играещи важна роля за намаляване нивото на лошия холестерол, като укрепват имунитета и предпазват от редица заболявания.Богат на витамин Е (43% от дневната доза се съдържат в 14 г от маслото), се явява активен антиоксидант, неутрализиращ свободните радикали, с подмладяващ ефект върху организма. Витамин Е регулира функцията на хипофизата и тъй като е мастно-разтворим витамин, той регулира мастния метаболизъм и е важен за мускулите. Не трябва да се готви с него,тъй като над 45гр С тези му свойства се губят.
Съотношението на омега-3:омега-6 мастните киселини в слънчогледовото семе е доста неблагоприятно. Няма причина при шарлана да е различно. При 51.5 грама общо мазнини на 100 гр. белено слънчогледово семе имаме: 18.5 гр. мононенаситени мазнини (омега-9), 23 гр. омега-6 мазнини и 74 мг омега-3 мазнини. Източник: http://nutritiondata.self.com/facts/nut-and-seed-products/3076/2
И пак припомням, за да не го разбере някой погрешно: омега-6 мазнините не са вредни, а количествата им поради това, че преобладават в повече храни на фона на все по-малко омега-3.
Благодаря за изчерпателния отговор 🙂
Сигурно е глупав въпроса, но все пак:
Защо да е неблагоприятно съотношението при шарлана? Нали употребата на поне няколко храни с по-големи стойности на омега 3 ще компенсира (донякъде) преобладаващите храни с завишена омега 6.
За хората, които не са може би разбрали напълно правилно, обобщавам: Не омега-6 мазнините са „лошото момче“, тялото също има нужда от тях. Но храните, богато на омега-6 преобладават, а дори храните които трябва да набавят омега-3 са с намалено съдържание заради индустриалното производство. Който може да компенсира завишеният си прием на омега-6 с повече омега-3 – ок (като това не може да се случи само/ основно с растително омега-3). Но е много по-лесно и рационално просто да се намали консумацията на омега-6 мазнини.
Благодаря за чудесната статия!Имам следния въпрос.
Все повече се говори,че рибите са отровени с радиация и други индустриални отпадъци и не са най-подходящия източник на омега 3.Какво е Вашето мнение?
Някои са по-отровени, други по-малко, но това важи за всяка храна и ако тръгнем по тази логика…Важното е да разкараме ясните „отрови“ в храната си, организмът ни има механизми да се справя с малки количества. Разбира се, големи хищни океански риби, като тон и акула например, които акумулират повече живак и тежки метали е добра идея да са с ограничена консумация (те пък не са и добър източник на омега-3). Рибено масло на дражета също е опция.
Всъщност аз както разбирам статията, мога да я синтезирам със следните изводи:
1) Количествата на едната от двете мазнини измества количествата на втората. Т.е. колкото едната е повече, толкова другата е по-малко.
2) Поради естеството на човешкото хранене Омега 6 е повсеместно в храната, затова за нея няма нужда излишно да се опитваме да набавим. Именно затова трябва да се ограничава нейния прием и да се стремим да засилваме приема на Омега 3, която се съдържа в много по-малко източници, за да се изравни балансът.
3) Добавките, които съдържат 3-6 Омега са подигравка за купувачите.
Горе-долу да, със следните уточнения.
1) Едната мастна киселина не измества другата. Просто се нарушава необходимия баланс.
2) Точно така, с уточнението: естеството на съвременния начин на хранене с индустриално произведени храни.
3) Не точно подигравка, ако ги купува човек, който се храни с дефицит и на двете мастни кисели в храненето си. Но над 90 и повече процента от хората нямат нужда да суплементират с омега-6, а само с омега-3.
Здравей Любо,
Искам да ти благодаря за професионално поднесената информация.Наскоро попаднах на сайта ти и съм впечатлен!
Наскоро си закупих рибено масло в съотношение EPA/DHA 500/250мг. за едно драже.Аз съм 95 кг.,тренирам 3-4 пъти седмично и консумирам рядко риба.
Въпроса ми към теб е :Колко дражета дневно да консумирам и в коя част на деня?
Благодаря предварително!
Ако се намалят до необходимия минимум омега-6 мазнините (което е за предпочитане), 1 драже дневно може и да е достатъчно. Няма значение в коя част на деня, да е с хранене, в което има мазнини.
Здравей Любо!
Благодаря за отговора на въпроса ми!
добре,след като препоръчвате да намалим омега 6 до необходимия минимум ,дори до около 7-8 грама, тогава ако трябва да приемаме на ден около 75 грама мазнини общо, 7-8 са от омега 6 и 7-8 гр. от омега 3 , общо 15 грама , останалите 60 гр. мазнини какви да са ,омега 9 ли
Омега-9 и наситени.
Любо. благодаря ти за всички отговори които си ми давал, ти си страхотен ! този сайт е енциклопедия на културизма !
Здравейте,
Благодаря Ви за изключително подробната статия,защото така детайлно написана, е достъпна за много по-широк кръг от хора 🙂
Моите въпроси са следните:
-Щом оптималното съотношение е 1:1
и нужното ни минимално количество за деня омега 3 и омега 6 е по 3грама, тогава възможно ли е мазнините ни за деня да се набавят от едно хранене(например обяд),състоящо се от 100гр сьомга с 30гр бадеми,като по-нататък през деня не приемам нищо с високо съдържание на каквито и да е мазнини?
-Другият ми въпрос е примерно,ако днес нямам възможност да си направя риба, мога ли да използвам рибено масло от сьомга,прието успоредно с 30гр бадеми?
– По-горе прочетох,че когато приемаме рибено масло под формата на капсули е препоръчително да е заедно с друга храна,богата на мазнини,но ако си набавяме омега 3 и 6 чрез храната,тогава пак ли е по-добре двете да се приемат в рамките на едно ядене?
Благодаря Ви предварително! 🙂
Венци, благодаря 🙂
Мартина, няма голямо значение дали се набавят в едно ядене, в няколко и дори не спазваме съотношението за деня, а в рамките на няколко дни (някои дни малко повече омега-3, а други – омега-6).
Здравейте! Онзи ден попаднах на една статия, не знам колко е уместно да оставям линкове, но ми е интересно за мнението ти, Любо и мнението на другите хора… Говори се изключително против лененото семе/масло като източник на мазнини, повишавало естрогена и т.н.
Какво ще кажете?!
zdravivsekiden. com/ne-se-hvashtaite-na-lujata-za-lenenoto-seme/
Лененото семе/ масло не трябва да бъде ползвано като основен източник на омега-3, но е ок в малки количества. Да не забравяме, че дозировка прави отровата и лекарството.
Страхотна статия! Искам да попитам как стои въпросът със сусамовия тахан. Много го препоръчват за стомашни проблеми, но скоро ми попадна една статия в която пише, че сусамовото олио има доста повече омега-6 от омега-3. По тази логика трябва да внимаваме и с тахана. Какво е вашето мнение. Благодаря предварително.
Сусамът, сусамовото олио и сусамовия тахан имат доста повече омега-6, да. Ако правилно сте разбрали статията, това не е причина да не се консумират, а като цяло да се внимава с общото приемано количество омега-6 мазнини и съотношението им с омега-3.
Може ли да кажеш как ейкозаноидите контролират имунната система малко по подробно и означава ли това че омега мастните киселини са едни от най-важните за имунната система с белтъчините,витамините и минералите?
За да е „малко“ по-подробно сигурно ще трябва да напиша книга по темата 🙂 Не е секретна информация и няма да ти е трудно да я намериш ако искаш 🙂 Всичко е важно за имунната система: http://lubomirivanov.com/1752/
Здравей,Любо!
Искам да те попитам,какво ти е мнението относно оризовото олио?Случва се да го използвам в дресинги за салати напоследък,овкусяване на извара и доколкото знам е доста устойчиво при високи температури.
Благодаря предварително!
Съотношението омега-6 : омега-3 мазнините в оризовото олио е 21:1
http://nutritiondata.self.com/facts/fats-and-oils/504/2
Дали това е зле или добре, ако добре си прочела статията, ще знаеш, че е според другите количества омега-3 и омега-6 мазнини в менюто ти.
Според науката, оризовото олио е горе-долу устойчиво на термична оксидация до около 180 градуса:
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3907640/
Аз лично с течна растителна мазнина не пържа, понякога добавям към крайния етап на готвенето, когато температурата е по-ниска.
Здравей, поздравления за знанията ти! Такива знания не се придобиват никак лесно.
Храня се с доста зеленчуци по една средна купа на ядене два пъти дневно,или минумум по веднъж,но няма ден в който да пропусна, овкусявам с зехтин, добавям и понякога авокадо. Започвам деня си с кафе и после с плодове. Веднъж седмично си поръчвам сьомга,(която незнам до колко е чиста и съвсем истинска,и колко е отгледана по ест.начин и.т.н). През другите дни всеки ден ям месо предимно пилешко.Ако правилно съм разбрала,растителните храни са богати на омега 6,и на не толкова нужната алфалиленова киселина и тук стигам до един много объркващ за мен въпрос.За да намаля омега 6, трябва да намаля месото или от зеленчуците…което малко абсурдно ми звучи..ама.. Или просто трябва да увелича омега 3. Като започна да я приемам като добавка. При този режим,колко трябва да приемам омега 3 на ден и всеки ден ли трябва да я приемам,или през ден?
Здравей, Анелия! Първо, никъде не пише, че ALA е ненужна, а че само тя е недостатъчна.
Дали е нужно да намалиш приемът на омега-6 мазнини зависи колко храни, богати на тях консумираш. Лесен начин да прекаляваш с омега-6 е ако консумираш повече ядки, семена, тахани, растителни масла (олио), а не месо или зеленчуци.
Дали е нужно да увеличиш приема на омега-3 (от храна/ добавка) отново зависи колко си набавяш.
Ако искаш да получиш адекватна информация дали е нужно нещо да променяш, записваш какво ядеш за една седмица (само храните, богати на мазнини, не всички) и смяташ колко омега-3 и колко омега-6 приемаш. Информация за съдържанието на мастни киселини в различни храни може да намираш тук: http://nutritiondata.self.com/
Благодаря за ценната информация. Имам високи триглецириди и холестерол, играя лечебна гимнастика 2 пъти в седмицата и 2 пъти/ седмично ходя по 7х.крачки.Не закусвам,и не контролирам калории и омега 3 и 6. Риба 1 път седмично. Предпочитам маринована херинга. Мога ли да изследвам баланса 3:6 и къде,колко грама рибено масло е подходящо за мен и към коя форма да се насоча. Не мога да се ориентирам в огромното разнообразие на добавки, а при мен частния профил е проблем.
Здравейте! ЧНГ-2021
Много хубави статии.
В тази обаче има едно грешно означение с латински букви на алфа-линоленовата киселина омега-3. Вие сте я посочили, като АLA, което се отнася за алфа-липоевата киселина С8Н14О2S2, която е много важнана но не принадлежи към омега и се синтезира от организма. Правилното означение е LNA за алфа-линоленовата омега3 киселина. Процеса е LNA->ЕPА->DHA подпомогнат от витамините С, В3,В6, Zn, Mg.
Георги, ЧНГ и благодаря.
Странно… в PubMed си я наричат ALA: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4350958/