Повечето трениращи са наясно, че преди да пристъпят към работните (тежките) серии от дадено упражнение, е редно да изпълнят някакви (една или повече) загряващи серии с по-малки тежести, най-вече за да не се контузят.
От колко загряващи серии се нуждаем изглежда на пръв поглед прост и лесен въпрос. Отговорът обаче е далеч по-сложен и комплексен и зависи от много и различни фактори. Затова и ще отделя цяла статия по темата…
Обикновено когато някой ме попита добра ли е програмата му, следва споделяне на тренировъчния му сплит. На практика тренировъчният сплит не е програмата, а просто разпределение на мускулните групи по тренировки/ дни, което е една много малка част от цялостното програмиране. Може да имате много добри резултати почти на всеки сплит, както и да нямате никакви, ако всичко останало не е на ниво или не е съобразено с него. Това не означава, че сплита е абсолютно без значение и просто да хванете първия, който ви попадне.
Голяма част от трениращите съдят за ефективността на тренировките си основно по три показателя:
Иронията е, че нито едно от трите не е реално мерило за качествена тренировка.
Основното определение за изолиращи упражнения е, че при тях участва само една става. Това донякъде е вярно, въпреки че от бодибилдинг гледна точка не разкрива напълно разликите между базовите и изолиращите упражнения.
Сега обаче няма да анализирам различията, а ще обърна внимание на една основна грешка, която много хора допускат с изолиращите упражнения, а дори не подозират за това.
Повторението е най-малката структурна единица на тренировката. Качествено изпълнените повторения изграждат качествената тренировка. Какъв обаче е оптималният брой повторения в серия, когато целта е сила и мускулна хипертрофия?
Много хора редовно се отбелязват във фитнес залата, но фитнес залата не се отбелязва върху тях. Година след година те са едни и същи, ако ги срещнеш на улицата няма да познаеш, дори че тренират, а още повече от години. Защо се получава това разминаване между положен труд и получен резултат?
Прогресивното натоварване е задължително изискване, ако искате да качвате сила и мускулна маса. Един от основните начини да го изпълните е като плавно увеличавате използваните тежести. Въпреки че това основният и най-адекватен начин, то далеч не е единственият възможен. Понякога е дори и невъзможен за определени упражнения и/или периоди от време. Затова трябва да знаете по какви други начини можете да увеличавате изискванията към мускулите си, за да продължавате да бележите напредък (особено актуално сега, по време на затворени фитнеси, когато тренирате без или с ограничени тежести)…
В предишната статия от поредицата изложих мнението си относно това как да подбираме упражненията с цел мускулна хипертрофия. Сега ще разгледам принципите, които да следвате, за да определите от колко упражнения имате нужда за мускулна група, каква да бъде тяхната последователност и колко често да ги сменяте.
Това е нещо като Светият Граал на фитнеса – да станеш едновременно по-мускулест и релефен. Т.е. да качваш мускулна маса и да „топиш“ мазнините по едно и също време – така наречената телесна рекомпозиция.
Ако очаквате това да е статията, която да ви „разкрие“ „тайната“ и да ви обещае че ще станете много яки и „нацепени“ за нула време, то сте на грешното място. Ще получите само обективен и безпристрастен отговор на въпроса възможна ли е телесната рекомпозиция и в какви случаи… Както и няколко практически съвета. Да започваме…
Как да изберем най-подходящите за нас упражнения, колко да са те и как да ги разпределим и подредим в тренировъчната си програма зависи от съвкупност от различни фактори…
