Загряването е важна част от тренировъчния процес, който често се пропуска, претупва или провежда неправилно (най-вече последното). Това, освен че води до травми, намалява ефективността на тренировка, защото загряването подготвя организма да се справи с оптималното спрямо поставената цел натоварване. Но как точно да загреете, така че тренировката да протече максимално ефективно и безопасно?
На света няма двама души, които да са абсолютно еднакви. Както са уникални пръстовите ни отпечатъци, така всеки от нас разполага с уникална комбинация от гени, наречена генотип. Нашият генотип ни дава началния старт в живота. Той заедно с въздействието на факторите на околната среда ни оформят като индивиди.
“NO PAIN, NO GAIN!” – знаете тази поговорка, нали? Без болка няма напредък е афоризъм, който стои на границата между фитнес мит и най-добрия съвет, който някога сте получавали. От една страна, най-запалените фитнес маниаци го използват като девиз, който да ги води в тренировките и издига едно ниво над другите. От друга – голяма част от трениращите никога не са изпитвали някаква болка по време или след тренировка, тъй като според тях това е нещо лошо и не е необходимо да си причиняват някакъв дискомфорт, за да постигнат фитнес резултати. Къде тогава е истината? Трябва или не трябва да ни боли по-време на тренировка и след нея?
Според някои претрениране няма, има само невъзстановяване. Но това са две различни думи за едно и също нещо. Както и да го наречете, претренирането е реално и иронията е, че от него страдат най-запалените фенове на спорта. В желанието си да постигнат по-бързи резултати, те надценяват реалните си възможности и тренират по-често и по-интензивно от останалите, осланяйки се на „шофьорското“ правило, че колкото повече газ подадете, толкова по-висока е скоростта. Да, но и автомобилът и тялото си имат лимит, който ако се надскочи ще са за ремонт.
За да разберем повече за опасностите, които крие претренирането трябва да научим малко повече за ефекта, който осъществява тренировката върху организма ни.
Всеки, който се е занимавал по-сериозно с фитнес и бодибилдинг знае колко труд и воля са необходими за постигането на желаните резултати. Дори наглед лежерни цели като, искам само да се постегна или да премахна паласките изискват немалко усилия по отношение на тренировките и храненето и всеки опитал се да „мине тънко” (освен генетично надарените индивиди) е претърпял неуспех.
Интернет е пълен с информация за това как да тренирате, да се храните и какви хранителни добавки да приемате. Често ме питат да дам оценката си за това колко е добра тази или онази програма, свалена от най-новия фитнес сайт. Абстрахирайки се от това, че обикновено тези фитнес режими не са съобразени с конкретните цели и индивидуални особености, директният въпрос, който задавам е: Дава ли ви резултат? А резонният отговор е: Не знам!
Как така не знаете, една програма или дава резултат или не! Няма по-голяма загуба на време и средства от това да не знаете има ли ефект от усилията ви. Не бихте работили цял месец, ако не знаете дали накрая ще получите заплата, нали?
Често казвам, че няма „мъжки” и „женски” упражнения, а само такива за определени мускулни групи и изпълнявани с конкретна цел, тъй като и двата пола имат едни и същи анатомо-физиологични особености на мускулната тъкан. Но когато става въпрос за методиката на тренировка, независимо от поставените цели, да се твърди че мъжете и жените трябва да тренират абсолютно по един и същи начин е меко казано непрофесионално. Тези различия в методически аспект са продиктувани от физиологичните, морфологични и хормонални особености на женския организъм. Кои са те и как оказват влияние върху тренировката и резултатите от нея?
Според хората, заети в сфери извън фитнеса, спазването на хранителен режим и намирането на време за тренировка е нещо много трудно и почти невъзможно за прилагане в тяхното натоварено ежедневие, дори да имат доброто желание за това. Трябва ли тогава те да се сбогуват с мечтата си да имат завидна физика и да се хранят здравословно. Както често обичам да казвам, всеки проблем има решение, ако няма…не е проблем. Или по-скоро в случая, който иска намира начин, а който не иска си намира причина. Така ли е наистина и свежда ли се всичко само до организация?
Всеки ден във фитнеса наблюдавам хора, които идват и си отиват, повтаряйки едни и същи грешки. Ден след ден, година след година те продължават да тренират без видими резултати. Това е все едно всяка сутрин да изкопаваш дупка, а вечерта да я заравяш – много работа, никакъв ефект. Накрая същите тези хора обвиняват фитнеса за безсмислен и неблагодарен спорт. Съжалявам, но повредата е във вашия телевизор…
