Всеки, който се е занимавал по-сериозно с фитнес и бодибилдинг знае колко труд и воля са необходими за постигането на желаните резултати. Дори наглед лежерни цели като, искам само да се постегна или да премахна паласките изискват немалко усилия по отношение на тренировките и храненето и всеки опитал се да „мине тънко” (освен генетично надарените индивиди) е претърпял неуспех.
Интернет е пълен с информация за това как да тренирате, да се храните и какви хранителни добавки да приемате. Често ме питат да дам оценката си за това колко е добра тази или онази програма, свалена от най-новия фитнес сайт. Абстрахирайки се от това, че обикновено тези фитнес режими не са съобразени с конкретните цели и индивидуални особености, директният въпрос, който задавам е: Дава ли ви резултат? А резонният отговор е: Не знам!
Как така не знаете, една програма или дава резултат или не! Няма по-голяма загуба на време и средства от това да не знаете има ли ефект от усилията ви. Не бихте работили цял месец, ако не знаете дали накрая ще получите заплата, нали?
Често казвам, че няма „мъжки” и „женски” упражнения, а само такива за определени мускулни групи и изпълнявани с конкретна цел, тъй като и двата пола имат едни и същи анатомо-физиологични особености на мускулната тъкан. Но когато става въпрос за методиката на тренировка, независимо от поставените цели, да се твърди че мъжете и жените трябва да тренират абсолютно по един и същи начин е меко казано непрофесионално. Тези различия в методически аспект са продиктувани от физиологичните, морфологични и хормонални особености на женския организъм. Кои са те и как оказват влияние върху тренировката и резултатите от нея?
Според хората, заети в сфери извън фитнеса, спазването на хранителен режим и намирането на време за тренировка е нещо много трудно и почти невъзможно за прилагане в тяхното натоварено ежедневие, дори да имат доброто желание за това. Трябва ли тогава те да се сбогуват с мечтата си да имат завидна физика и да се хранят здравословно. Както често обичам да казвам, всеки проблем има решение, ако няма…не е проблем. Или по-скоро в случая, който иска намира начин, а който не иска си намира причина. Така ли е наистина и свежда ли се всичко само до организация?
