В предишната статия ви запознах какво в общи линии представлява кето диетата и кои са подходящите храни. Сега ще разгледам какво се твърди за този начин на хранене, кое е вярно и кое не е, има ли рискове и странични ефекти.
То май мина модата на кето диетата, а аз реших да пиша за нея. Но тъй като все още има много противоречива и меко казано невярна информация по темата, се почувствах длъжен да дам своя малък принос в интерес на обективната истина чрез наличните до този момент научни данни.
И така… Какво е кето диета, за кого е подходяща и за кого не е, има ли ползи, има ли вреди…? Давай нататък…
След като преди няколко години написах цели три статии за периодичното гладуване/ intermittent fasting (Част I, Част II, Част III) бях решил, че съм изчерпал темата и няма какво повече да кажа. Но науката е динамична, постоянно се правят нови изследвания, които понякога променят възгледите ни по дадена тема. А съвсем наскоро (юни 2021) беше публикувано интересно проучване по отношение на продължителният фастинг…
В първата част стана въпрос, че според науката IF няма метаболитно предимство над всеки друг начин на хранене при изравнени условия (най-вече протеин и калории), а във втората разгледах възможните ползи и приложение. Сега ще споделя знанията си за всичко останало свързано с периодичното гладуване, за което се сещам…
В първата част стана въпрос, че периодичното гладуване (ПГ или IF) няма метаболитно предимство над останалите начини на хранене при равни други условия (най-вече калории и протеин). Т.е. ако количеството и вида храна за деня е едно и също, то различното и разпределяне спрямо IF протоколите няма да доведе до повече/ по-бързо смъкване на подкожните мазнини или покачване на повече мускулна маса. В такъв случай има ли смисъл изобщо да се захващаме…?
Един от най-големите спорове в храненето е кое е по-добро за отслабване: нисковъглехидратното (високо-мазнинно) или високовъглехидратното (нискомазнинното) хранене (ВВД). Повечето хора, сигурен съм, ще гласуват за ниско-въглехидратното хранене (НВД), следвайки наложеното през последните години мнение, че въглехидратите ни правят дебели.
Вечният спор, който най-вероятно никога няма да излъчи победител – кой е най-добрият начин на хранене.
Има толкова много различни теории, концепции и режими, които претендират да са по-по-най: нисковъглехидратен (високо-мазнинен), високовъглехидратен (ниско-мазнинен), гъвкава диета, „чисто“ хранене, периодично гладуване, алкална диета, веганство и много-много други.
Всеки от тях си има лагер от привърженици, които вярват, че именно техният начин е „Светият граал“ на храненето… В подкрепа ползата на всеки от тях могат да се намерят (някакви) изследвания… Всеки от тях си има и „адвокати“ под формата на авторитети, които го „защитават“… къде с теория, къде с логика, къде с проучвания…
Е, дойде време и аз да ви „разкрия“ кой е най-добрият начин на хранене според мен… Готови ли сте да узнаете „тайната“…?
Intermittent fasting (IF, преведено като „периодично гладуване“) през последните години е промотирано от много различни специалисти като по- или дори най-добрия метод за редуциране на теглото и/ или по-добро здраве. Това му спечели изключителна популярност и го превърна в поредния моден тренд в храненето. Много хора го следват, вярвайки в недоказани за IF твърдения. А много други го прилагат, без дори да знаят за това (?!). Затова ще се опитам да разгледам периодичното гладуване максимално обективно и научно обосновано, отвъд маркетинга и рекламата му.
Преди няколко години написах статиите „Необходимо ли е да се броят калориите при диета?“ и „Хранете се качествено преди всичко!“, където споделих мнението си, че: 1) калорията си е калория и ако не приемате оптималното за вас количество, няма да постигате оптимални резултати (или никакви резултати, независимо дали целите редуциране на телесните мазнини, покачване на мускулна маса или и двете); 2) също така е важно да се храните качествено, основно с т. нар. „истински“ храни, за да бъдете здрави. Сравнително наскоро изложих подробно виждането си за това какво е здравословно хранене в две части („Основи на здравословното хранене“ – част I и част II).
В последно време, по-широка популярност придоби концепцията за хранене, позната като гъвкава диета (flexible dieting) или наречена още с абривиетурата IIFYM (If It Fits Your Macronutrients, което би се превело като: Ако се вписва в макронутриентите ти).
Нашият организъм е сложно устроена и добре прецизирана машина, която постоянно се стреми да запази вътрешния си баланс (хомеостаза). Ключът към доброто здраве е в това, тялото ни да съумее да съхрани идеалната клетъчна и извънклетъчна среда за оптималното функциониране на всички органи и системи. За да запази хомеостазата си, тялото разполага с различни механизми, чрез които да противодейства на негативни външни влияния.
