Думите „пица“ и „диета/ режим“ трудно си намират място в едно изречение, освен ако не става въпрос за чийтинг хранене. Основната причина – много въглехидрати и мазнини в едно хранене, което го превръща в калорийна „бомба“. Освен това, повечето видове пица имат твърде малко белтъчини на порция. А хранене с твърде малко белтъчини не засища добре и не е удачно за покачване на мускулна маса.
В последно време е интересно да се наблюдава модата в храненето. Доста от дълго съществуващите правила се заменят от коренно противоположни. Понякога това е резонно и следствие на новостите в науката. Друг път се случва поради нови „модни“ тенденции в храненето, прокламирани от специалисти и „гурута“ в областта. Добрите стари правила вече не са интересни, съответно не са и толкова добре „продаваеми“. Търси се нещо ново, модно и различно, което да ни разкрие някакви скрити „тайни“ и да изстреля резултатите ни в нова орбита. Съответно, „просветителя“ ще получи повече внимание и популярност.
Един от най-разпространените хранителни митове гласи, че консумацията на въглехидрати вечер води директно до натрупване на мазнини и затруднява отслабването. Този съвет се повтаря масово в диети, фитнес програми и популярни хранителни режими без да се разглежда в контекст.
Според принципите на разделното хранене не трябва да се смесват белтъчини и въглехидрати в едно хранене, както и редица други комбинации от храни. Идеята е, че така храната ще се усвоява по-добре, ще се задържа по-малко в храносмилателната система и ще се избегне т.нар. „гниене“ и „ферментация“ в стомаха.
Млечните продукти са ценен източник на пълноценен протеин, калций и редица важни хранителни вещества. За много хора те са удобен начин да разнообразят хранителния си режим, особено ако не консумират много месо или яйца.
В същото време обаче не малка част от хората изпитват дискомфорт след консумация на мляко и някои млечни продукти. В такива случаи една от най-честите причини е лактозната нетолерантност.
Лептинът е хормон, който играе ключова роля в регулацията на енергийния баланс, апетита и телесното тегло. Той се произвежда основно от мастните клетки (бялата мастна тъкан), но в по-малки количества се синтезира и от други тъкани като стомаха, скелетната мускулатура, черния дроб и плацентата.
Сигурно повечето от вас знаят разликата между прости и сложни въглехидрати или между „бързи“ и „бавни“ въглехидрати. Често се препоръчва да се избират основно сложни въглехидрати с по-нисък гликемичен индекс, за да се избегне покачването на излишни килограми.
Истината обаче е по-проста:
Фруктозата е монозахарид (прост въглехидрат), който организмът може да използва като източник на енергия. Тя е известна още като „плодова захар“, тъй като естествено се съдържа в плодове, пчелен мед и някои зеленчуци.
За разлика от глюкозата, фруктозата не повишава рязко нивата на кръвната захар и стимулира по-слабо отделянето на инсулин. Това обаче не означава, че е „метаболитно неутрална“ или без значение за организма.
Преди няколко десетилетия настъпи истински бум на високовъглехидратната диета (ВВД), която възхваляваше въглехидратите, демонизираше мазнините и често подценяваше ролята на белтъчините.
Основната ѝ цел беше благородна – намаляване на подкожните мазнини и ограничаване на заболяванията, свързани с наднорменото тегло и сърдечно-съдовия риск.
