Мит ли е „Икономичният режим“?
Съществува ли така наречения „икономичен режим” на метаболизма или това е поредния голям мит?
Съществува ли така наречения „икономичен режим” на метаболизма или това е поредния голям мит?
Наскоро получих множество въпроси от клиенти дали не приемат „твърде много“ белтъчини в едно хранене, защото според популярно фитнес твърдение човек не може да усвои повече от 30 грама протеин наведнъж.
Това обаче е един от най-упоритите митове във фитнес средите, който се повтаря от десетилетия, без да се подкрепя с реални научни доказателства.
Сигурно повечето от вас знаят разликата между прости и сложни въглехидрати или между „бързи“ и „бавни“ въглехидрати. Често се препоръчва да се избират основно сложни въглехидрати с по-нисък гликемичен индекс, за да се избегне покачването на излишни килограми.
Истината обаче е по-проста:
Думите „диетично” и „кюфте” трудно се вместват в едно изречение, но със следващата рецепта това е напълно възможно. Знаете че кюфтетата традиционно се приготвят от кайма, която по правило е по-мазна и се пържат. Но този проблем може да бъде решен много лесно. Първо, не купувайте готова кайма, а си подберете парче чисто телешко или свинско месо (или комбинация) и помолете да ви го смелят на кайма. Второ – използвайте тиган с не залепващо покритие (например тефлонов)…
Никой не би отказал съвет от „специалист“, особено когато става въпрос за хранене и тренировки. Проблемът е, че фитнес индустрията е пълна с остарели митове, полуистини и съвети, които звучат логично, но реално могат да намалят ефективността на диетата и тренировките, а понякога дори да навредят на здравето.
Гликемичният индекс (ГИ) е скала, чрез която се измерва колко бързо дадена въглехидратна храна повишава нивото на кръвната захар след консумация. За еталон се приема чистата глюкоза с гликемичен индекс 100, а останалите храни се сравняват спрямо нея.
Когато стане въпрос за качествен източник на протеин, повечето хора се сещат първо за месото, а рибата често остава на заден план. Това пренебрежително отношение обаче е напълно незаслужено…
Много от клиентите ми се изненадват, когато видят, че в хранителния им режим вечерята е след 18:00–19:00 часа. Причината е проста – масово се смята, че ако ядеш след 6 вечерта, неизбежно напълняваш.
Някои храни се считат за „полезни“, тъй като съдържат ценни макро- и микронутриенти и често се препоръчват като част от здравословното хранене.
Проблемът е, че когато една храна бъде обявена за полезна, много хора започват да я консумират в прекомерни количества, без да се замислят, че и най-здравословната храна може да има отрицателен ефект при свръхконсумация.
Според много хора не е важно колко ядеш, стига да приемаш „правилните“ храни, а броенето на калории е излишно усложнение. На пръв поглед това звучи привлекателно – посланието „яж колкото ти се яде“ винаги печели повече привърженици от „следи какво и колко ядеш“. Истината обаче не е толкова проста…