Blog

Хора, които следят публикациите ми отдавна (някои и от първите преди десетина години) ме питат защо понякога си противореча. Нещо от сорта: „Ти в една статия преди години беше написал така, а сега казваш, че е иначе. На кое да вярвам?„. Е, близо десет години след началото е дошъл момента да споделя грешките си…

МАЛКО (ЛИЧНА) ПРЕДИСТОРИЯ…

Започнах да тренирам и съответно да се интересувам от фитнес и хранене към края на 1996-та година. Време без Интернет и „морето“ от информация, с което разполагаме днес. Най-първоначалните си познания за тренировки и хранене получих най-вече от вестници/ списания за фитнес и културизъм, които за онова време предоставяха ценна, но към днешна дата мога да кажа – не напълно вярна и научно обоснована информация.

Малко по-късно дойде образованието (2002-2006 НСА – Кинезитерапия; допълнителни курсове и обучения, свързани с тренировки и хранене). През цялото това време и до ден днешен не съм спрял постоянно да допълвам и обновявам познанията си. Защото е грешно да считаш себе си за специалист в дадена област, а да „лежиш“ само на стари знания (особено в динамична сфера като фитнеса и храненето). Въпреки това, най-вече през началните години на сайта, съм писал някои не напълно верни неща, а в определени случаи – и пълни глупости. Но не е срамно да сгрешиш, срамно е когато го разбереш да не си признаеш и поправиш грешката.

МОИТЕ ГРЕШКИ, ПРИЧИНИТЕ ДА ГИ ДОПУСНА И КАК ДА СЕ ПОУЧИМ ОТ ТЯХ

Едва ли ще мога (а не е и нужно) да се сетя за всички неверни неща, които някога съм писал и казвал. На прима виста се сещам (може би) за по-големите от тях.

Например, твърдях че честотата на хранене ускорява метаболизма и трябва да се храним на по-често по малко (статия, която много отдавна напълно изтрих), което към днешна дата е адски добре проучено, че не е вярно. Също преди много години съветвах, че задължително трябва да се закусва, а пропускането на закуската води до забавяне на метаболизма, преяждане вечер и напълняване (периодичното гладуване е един от инструментите, който ни учи, че това не е така). Със сигурност има и други, повечето от които съм осъзнал и поправил, възможно е да има такива, за които все още да не съм разбрал грешката си. Или все още да не съм ги открил  и коригирал сред над 300-те публикации в сайта.

Причините за допускането на грешки като цяло са комплексни, като зад определени неверни твърдения може да стои и някоя конкретна.

В началото съм допускал грешки поради това, че вече имах  мнение по дадена тема, изградено през времето преди да имам достъп до достатъчно научна информация. Т.е. вече съм приел дадено твърдение за вярно, без да се замисля откъде го знам и впоследствие да си направя труда да го проуча по адекватен начин. За да не допускаме подобни грешки може много да се поучим от малките деца. Дъщеря ми в момента е на 7 години и винаги когато ме попита нещо, а аз отговоря, следва: „А ти откъде знаеш?“. Затова винаги се замисляйте откъде знаете нещо с презумпцията, че медиите и социалните мрежи не достоверен източник на информация. Много често поради търсенето на сензация и/или некомпетентността на автора, информацията в медиите се изопачава. Затова, ако се съмнявате – търсете източници (по възможност повече от един), за които сте се убедили, че добре проучват всичко чрез научен подход (абонамент за научни журнали също помага доста). Или сами го проучете, но за целта трябва вече да имате достатъчно познания, да знаете как правилно да четете научни изследвания и да имате поне в някаква степен изградено критично мислене.

Като стана въпрос за наука, чрез нея съм допускал други грешки и благодарение отново на нея съм стигал до истината. Как така? Най-първоначалният ми допир с науката беше от сорта: „А има научно изследване, виждате ли – значи е вярно„. Малко по-късно научих, че несъзнателно съм правил cherry picking т.е. подбирал съм научни изследвания, които подкрепят моята теория и съм игнорирал камара други, сочещи в противоположна посока. Отне ми известно време да разбера, че научния подход няма нищо общо с простото цитиране на някакви изследвания по темата. А обстойно преглеждане, ако не на всички, то на по-голямата част от проучванията и по-детайлно запознаване с техния дизайн, мащаб и т.н. Може да не е изчитане на цялото изследване, но да не е и само на абстракта.

Случвало се е да казвам неверни неща, защото те всъщност са били „верни“ в този момент т.е. научната информация е била такава. Науката също греши, но и се поправя. Често нови научни данни променят валидността на знанията ни. Това е още една причина да не разчитаме на стари познания, а постоянно да следим за „новостите“.

Грешки съм допускал и заради лични предубеждения. За да не допускате подобни грешки трябва да сте с „отворен ум“ и готови да погледнете абсолютно безпристрастно и обективно само и единствено на фактите, без значение от вашата моментна позиция по темата.

Грешки съм допускал също, защото съм ползвал само и единствено логически заключения, за да направя даден извод… Обаче с времето научих (по трудния начин), че ако нещо е много логично, не е задължително да е вярно, както и обратното.

И не на последно място, грешки съм допускал заради доверяване на авторитети (няма да споменавам имена, но не са българи и са световно известни в сферата на фитнеса и храненето). Затова никога не приемайте нищо казано от някого за „чиста монета“, без значение колко световно известен и всепризнат авторитет е той.

МОЕТО ИЗРАСТВАНЕ

От дистанцията на времето мога да кажа, че благодарение на всички грешки, които съм допуснал, осъзнал и коригирал, съм човекът, който съм днес. И този човек не е същият, който създаде сайта преди 10 години.

Любомир Иванов от преди 10 години трудно щеше да признае, че е сгрешил, а щеше да изгуби много време в опити да доказва, че е прав. Днес ще призная без проблем, че съм сгрешил… дори с радост, че съм научил нещо ново.

Любомир Иванов от преди 10 години трудно си признаваше, че не знае нещо и се опитваше да измисли логичен отговор на база на познанията си. Беше и малко краен в някои изказвания. Днес с охота ще кажа, че не знам нещо, защото ще ми бъде интересно да намеря отговора и смея да твърдя, че гледам много по-обективно на нещата, дистанцирайки се от крайности.

Оня от преди десетилетие сигурно знаеше около 10% от това, което знам аз сега, но си мислеше, че знае много. Днес познанията ми са в пъти повече, но съм сигурен, че имам още много да уча.

И така… десетина години след създаването на сайта се надявам освен леко (много леко) побелял, да съм и малко повече помъдрял… Както и двете да вървят прогресивно „ръка за ръка“ (а не само първото). Сигурен съм, че тези които ме следят от началото са забелязали това мое израстване.

ДАЛИ ЩЕ ПРОДЪЛЖА ДА ГРЕША?

Доста е вероятно… Допускането на грешки и ученето чрез тях винаги ще бъде част от развитието и израстването. Но със сигурност неверните неща ще бъдат все по-малко, защото:

• се научих да не разчитам на стари или чужди знания, а да прилагам научен подход, когато това се налага.
• освен на наука се опирам на богат практически опит (според науката, между науката и практиката няма разлика, но според практиката има).
• успях да изградя безпристрастно, обективно и критично мислене.
• проучвам много по-добре дадена тема. Този „рисърч“ отнема време и намалява честотата на публикуване, но предпочитам качество пред количество.
• не на последно място – аз съм човек, който обича постоянно да учи и да се развива. И винаги да стига до истината, дори и да противоречи на вече изградени схващания.

Преди десетина години започнах този сайт с основната идея да предоставям вярна и адекватна информация, чрез която да помагам на хората да се хранят и тренират по-добре. Извинявам се, ако някога съм подвел някого и благодаря, че ме „изслушахте“. Тази „изповед“ беше важна за мен, за да продължа напред и да кажа, че най-доброто предстои!