(Прочети като статия или изгледай като видео в края)
Дали затлъстяването е въпрос на личен избор? Звучи сякаш всеки човек с наднормено тегло в един момент е взел напълно съзнателно решение и е предпочел да живее в своята „по-заоблена“ форма.
Но ако попитаме хората с проблем със свръхтеглото дали биха се разделили веднага с излишните килограми, сигурен съм, че мнозинство би отговорило положително. Не само защото не се харесват така, а и защото са напълно наясно със здравословните рискове…
На практика почти никой не би избрал съзнателно да бъде затлъстял в такъв опростен смисъл. Това, което се има предвид с „въпрос на избор ли е?“ се отнася към съвсем други неща…
От една страна към изборите, които пълният човек е направил. Например да яде по-големи количества калорична храна вместо да се храни здравословно, както и да лежи на дивана пред телевизора вместо да отиде да спортува.
От друга страна е разпространено е мнението, че всеки с достатъчно воля и мотивация може да отслабне без проблем, стига да го иска. То произлиза както от личния опит на тези, които успяват да отслабнат, така и от различните успешни истории за трансформации, които ни заливат от социалните мрежи. Те създават вярването, че за успешно отслабване са необходими само желание, самоконтрол и постоянство.
Т.е. когато се казва, че затлъстяването е въпрос на личен избор се има предвид, че хората са предпочели да си угаждат с храната и да мързелуват и нямат желанието и волята да променят това.
Но реалността е много по-сложна и с доста повече нюанси от това опростено схващане…
Научните доказателства: волята не е единственото, което определя теглото
Според обширни научни обзори [1, 2], успешното отслабване и поддържането на здравословно тегло зависят не само от мотивацията и волята на индивида, а и от индивидуални фактори като генетика, хормонален баланс, метаболизъм, здравословно състояние и заобикалящата среда, които могат да създадат много трудности по пътя.
Често тези фактори могат да направят един и същи подход много ефективен при някои и изключително неефективен при други. Или това, което ще бъде относително лесно за спазване при определени хора, може да коства неимоверни усилия за дадена част от населението.
Как точно може да повлияят тези фактори?
1) Индивидуални различия в апетита – защо гладът не е еднакъв за всички?
На първо място, проучвания показват, че някои хора имат по-слаби сигнали за ситост и/ или по-силни хормонални стимули за глад [3]. Тоест имат физиологично по-висок апетит, който често се усилва още повече дори при умерен калориен дефицит.
Това може да направи самоконтрола им в храненето и поддържането на дефицита много по-труден. При тях нещата не опират само до „липса на воля“, защото колкото и силна да е мотивацията, ако човек се чувства постоянно гладен, шансовете да се „предаде“ и да преяжда системно или да се откаже от диетата стават много по-големи.
2) Адаптивността на метаболизма — колко е реално важна?
Друг често пренебрегван фактор е адаптивността на метаболизма. Това най-просто казано е способността на тялото, както да намалява общото количество изразходвана енергия при калориен дефицит, така и да увеличава енергоразхода при калориен излишък.
Проучвания показват, че при хора с наднормено тегло или затлъстяване, при ограничаване на калориите често се наблюдава по-голямо намаляване на базовия метаболизъм от очакваното [4].
А според друго проучване [5], при еднакъв калориен излишък от 1000 калории на ден, различните хора натрупват коренно различно количество мазнини. Като основният фактор за това не е базовият метаболизъм, а ежедневната физическа активност, на английски така нареченият NEAT (Non-Exercise Activity Thermogenesis).
Някои хора несъзнателно увеличават ежедневните си движения и изразходват значително повече енергия, докато при други това почти не се случва. Тези разлики в NEAT могат да обяснят големи разлики в енергоразхода между индивидите, без те да правят съзнателен „избор“ да се движат повече или по-малко.
Това ясно показва, че организмът може да регулира енергоразхода си по различни пътища – не само чрез метаболизма в покой, но и чрез спонтанната физическа активност.
Тоест при някои хора тялото „спестява“ енергията, не само при калориен дефицит, но дори при калориен излишък, което едновременно затруднява отслабването и улеснява качването на мазнини.
И това не е „извинение“ или „мързел“, а еволюционно развита физиологична реакция за предпазване на организма от периоди на продължителен недостиг на храна.
Тези ефекти означават, че две различни тела, подложени на същата диета и физическа активност, могат да губят различно количество тегло — просто защото метаболизмът им реагира различно.
3) Как влияе стресът?
Хроничният стрес е още един фактор, който рядко се разглежда в дълбочина, но значително усложнява контрола на теглото.
Хората, които често са подложени на високи нива на стрес, обикновено имат повишен апетит, по-силно желание за висококалорични храни и по-голяма склонност към емоционално хранене. Това не е просто навик, а част от физиологичния отговор на организма, свързан с повишени нива на кортизол и промени в хормоните, регулиращи глада и ситостта.
Освен това хроничният стрес често върви ръка за ръка с нарушения в съня – трудно заспиване, често събуждане или недостатъчна продължителност на съня. Липсата на качествен сън допълнително влошава ситуацията, защото води едновременно и до по-висок апетит и по-нисък енергоразход през деня, което прави отслабването значително по-трудно – дори при наличие на силна мотивация.
4) Заобикалящата среда влияе повече, отколкото си мислим
Когато говорим за наднормено тегло, често се фокусираме изцяло върху индивидуалните избори на човека, но много по-рядко се замисляме за контекста, в който тези избори се случват. Заобикаляща среда често незабележимо може да оформи или промени поведението ни – какво, кога и колко ядем, колко се движим и с каква лекота можем да поддържаме активен и балансиран начин на живот.
В повечето съвременни общества хранителната среда определено „насърчава“ преяждането. Калоричните храни са навсякъде, порциите са големи, ултрапреработените продукти са евтини, леснодостъпни и агресивно рекламирани, а възможностите да ядем често и по всяко време са повече от всякога. В такъв контекст изборът на по-здравословна храна не е само въпрос на информираност или решение, а изисква постоянно съпротивление срещу постоянния „натиск“ от средата, който ни подтиква да консумираме повече от нужното.
Работната среда и хроничният стрес допълнително усложняват ситуацията. Дългите часове седене, умората, психическото натоварване и липсата на време често правят планирането на хранене и редовната физическа активност още по-трудни.
Всичко това показва, че наднорменото тегло не се формира във вакуум. Заобикалящата среда не просто влияе, а в голяма степен задава рамките, в които се случват индивидуалните избори. Тя може да направи поддържането на здравословно тегло по-лесно за едни и по-трудно за други – не защото им липсва желание, а защото контекстът постоянно работи срещу тях.
5) Здравословните проблеми: многообразие и влияние
Наднорменото тегло често може да бъде и проблем, свързан с различни здравословни проблеми.
Например заболявания на щитовидната жлеза, инсулинова резистентност и някои автоимунни заболявания не правят отслабването невъзможно, но може да влияят на апетита и метаболизма по начин, който да изисква много повече усилия.
А психични разстройства, като депресии, тревожност и други, може да стимулират емоционално хранене като вид защитна реакция на тялото.
Да не забравяме, че има и хора с различни проблеми на опорно-двигателната система, които доста намаляват възможностите им за физическа активност. При тях калориен дефицит може да означава твърде малко храна, което да бъде под прага на търпимост за почти всеки, който иначе казва, че отслабването е въпрос само на желание и воля.
6) Огромната роля на генетиката
Съществува и силен генетичен компонент за това как тялото натрупва и съхранява мазнини.
Проучване [6] прави експеримент с 12 двойки идентични близнаци, които са били поставени в условията на значителен калориен излишък за около 3 месеца.
Всяка двойка качва приблизително еднакво тегло, но разликите между самите двойки била значителна – между 4,3 и 13,3 кг при едни и същи условия. Това е показателно, че гените имат огромна роля върху регулацията на теглото.
Изводи и заключение
Разбира се, отслабването преди всичко изисква неща като воля, изграждане на правилни навици, постоянство и жертви в някакъв смисъл. А това, че различни фактори го правят по-трудно при определени хора, не трябва да служи като извинение, оправдание или аргумент, че не зависи от човека, а от външни фактори и той трябва да се примири с положението, без да прави нищо по въпроса.
От друга страна – причините за наднорменото тегло могат да бъдат много сложни и комплексни, a едно и също усилие за отслабване не работи еднакво за всички. И опростяването на нещата само до липсата на воля и че свалянето на излишното тегло е единствено въпрос на личен избор на индивида, по никакъв начин не му помага за справянето с проблема. Такова „обвинение“ е лесно да бъде отправено от човек, който не е в неговите „обувки“… Тоест няма повечето или нито един от изброените дотук фактори, които биха затруднили отслабването.
Затова е важно да подхождаме към хората с наднормено тегло с повече разбиране, подкрепа и индивидуален подход, а не да си „измием“ ръцете, че е въпрос само на желание. Защото за повечето хора трудността да отслабнат не е проява на слаб характер, а твърде голямо предизвикателство, обусловено генетика, здравословни проблеми и заобикалящата среда. И ако гледаме на тях само като на хора с „липса на воля“, губим възможността да намерим решение и да им помогнем реално да променят живота си!
