Ако следите редовно публикациите в блога, знаете че ви постоянно съветвам и агитирам да бъдете двигателно активни и да спортувате, особено ако пазите диета за намаляване на телесното тегло. Тренировката не само увеличава горенето на калории, но и ускорява метаболизма. Така можете успешно да редуцирате мазнините без да ограничавате драстично храната и да се предпазите от преминаването на метаболизма в икономичен режим. Но вижте какво писмо получих вчера, което повдигна много интересен въпрос:
„Здравей Любо! Следя статиите ти от известно време с голям интерес, особено тези за храненето. Искам да сваля няколко килограма и да запазя постигнатото, но по възможност без да се упражнявам. Знам за ползите и ефекта от тренировките и че ще имам по-добри резултати ако тренирам, но за съжаление никога не съм спортувала и не съм спортна натура, винаги съм залягала повече над учебниците. Просто не се виждам във фитнес зала и сигурно няма да ми е комфортно. Предполагам, че и още много други хора са като мен, затова би ли ни посъветвал какво е решението за тези, които не обичат да тренират. Възможно ли е да сме във форма само с правилен начин на хранене? Убедена съм, че точно ти си човекът, който може да даде точният съвет.
Сърдечни поздрави от Велико Търново: Мария Огнянова
Мария, първо трябва да кажа, че съчетанието на правилен двигателен и хранителен режим винаги ще бъде най-силното оръжие в борбата с наднормените килограми. А над и преди всичко стои законът за енергийния баланс. За да принудите тялото си да посегне на дълбоките резерви, трябва да създадете калориен дефицит т.е. приемате по-малко калории, отколкото горите всеки ден. Два са основните начина да създадете този дефицит – като намалите калориите и/или като увеличите двигателната активност.
За повечето хора, които не могат да си позволят да спортуват достатъчно често по ред причини, оптималният вариант е леко намаляване на калориите в съчетание с умерена двигателна активност. Но във всички случаи увеличаването на енергоразхода е ключов елемент за сигурни и трайни резултати. Защото ако ви се наложи да намалите храната твърде много, това неминуемо ще доведе до загуба на много мускулна маса и преминаване на метаболизма в икономичен режим, което ще бъде причина редуцирането на мазнините да спре и да станете жертва на йо-йо ефекта. Не правят ли именно това популярните диети? Да сте чули при тях да се говори за спорт и физически усилия? Може би ако ги прочетем подробно ще открием изречение от сорта: „Движете се повече”. И толкова! Защо? Нима увеличаването на енергоразхода чрез спорт е нещо толкова незначително, че да заслужи едно единствено изречение. Не, просто думите „бързо” и „без усилие” са чудесна рекламна стратегия, а спорта не влиза в тяхното описание. Затова повечето диети прилагат закона за енергийния баланс само и единствено чрез намаляване на енергоприема. Това дава резултати в началото, но бързо води до загуба на повече мускули, отколкото мазнини и забавяне на метаболизма.
Ясно е, че ако искате ефективно и трайно отслабване, спорта е жизнено необходим елемент. Упражняването не просто гори калории, но и ускорява метаболизма и увеличава усвояването на глюкозата от мускулните, а не от мастните клетки. Естествено, вие ще изгубите мазнини и само с диета с калориен дефицит. Но рано или късно ще достигнете до застой, най-вероятно преди да сте изпълнили целта си. Най-добрият избор е да започнете да спортувате. Но както каза Мария, какво да правят тези, които не обичат да тренират?
Всеки проблем си има решение…ако няма не е проблем! Моето предложение за решение на проблема е да преразгледате отношението си към упражняването и смисълът, който влагате в думата „фитнес”. Фитнесът може да означава много различни неща – от посещение на фитнес зала, през занимания у дома и различни спортове, до каране на ролери в парка например. Просто трябва да намерите двигателната активност, която ви допада и да я практикувате достатъчно системно.
Ако говорим за идеалната тренировъчна програма за отслабване тя трябва да включва кардио (аеробна) и силова (анаеробна) тренировка. Но ако силовите упражнения не са ви по вкуса, насочете се към това, което ще ви доставя удоволствие. Все пак някаква двигателна активност е по-добре от никаква. В този смисъл може просто да се откажете да ползвате колата за кратки разстояния, асансьора и да вървите повече пеша. Всеки може да го направи! И не само ще увеличите многократно ефекта на хранителния режим, но и ще се почувствате по-добре – физически и емоционално. Защото чрез дозираната физическа активност:
- Ще забавите процесите на стареене.
- Ще подобрите костната плътност.
- Ще предотвратите атрофията на мускулите.
- Ще подобрите състоянието на сърдечно-съдовата си система, което е профилактика срещу „убиец” номер 1 – сърдечните болести.
- Ще балансирате възбудните и задръжните процеси в нервната система, което ще ви помогне да се справяте с ежедневния стрес.
- Ще подобрите хормоналния баланс на организма.
- Ще синтезирате ендорфини – хормоните на щастието и ще се чувствате страхотно след тренировка.
- Ще получите още много здравословни ползи, за които няма да ми стигне мястото да изброявам.
Всичко това ще се случи, защото човешкото тяло е създадено за движение и физически усилия. Механизмът „бий се или бягай” е залегнал дълбоко в устройството и реакциите на всичките ни органи и системи. Задайте си въпроса какво се случва с животно в природата, което спре да се движи…Това се случва и с нас, само малко по-бавно.
Казвате, че не обичате да спортувате и че не сте спортен тип, Мария? А как го разбрахте, след като никога не сте спортували? Защо решихте, че не сте спортен тип, още преди да опитате, може пък и да ви хареса. Нормално е в началото да е трудно, с всяко начало е така, но както казах – тялото ни е създадено да се движи и веднъж, щом започнете с редовна двигателна активност, ще се почувствате по-добре и ще разберете, че това е част от нашата същност. И ще ви хареса, убеден съм! Но ако продължавате да повтаряте, че не обичате да тренирате, вие подсъзнателно се настройвате негативно към спорта и ще ви бъде много по-трудно да започнете. Затова настройте се положително и си повтаряйте: „Нека опитам, сигурно ще ми хареса”. Визуализирайте как спортувате и същевременно се забавлявате. Това ще ви зареди с положителни емоции към физическите упражнения. А когато след няколко седмици започнете да изглеждате и да се чувствате по-добре, ще разберете че всички ние сме спортни натури по природа. Просто трябва да си го припомним.
спорта е здраве!!
:happy:
Веднъж намериш ли спорта, който ти харесва няма да можеш да спреш и необходимостта ти да го правиш ще се засилва с всеки изминал ден. Ако искаш винаги ше намериш време за спорт. Всичко е въпрос на организация и желание.
Това, което изпитвам в залата за 60 мин. прекарани там не може да се замени с нища друго. След това се чувствам друг човек. Обновена и жизнена :biggrin: .
Пробвай с 15-20 мин крос на открито сред природата и при този чист балкански въздух във Велико Търново, няма начин да не ти хареса 🙂
А за силовата тренировка…, ако не ти се ходи в зала защо не си вземеш гирички – половин час упражнения на ден са повече от достатъчни за добър тонус…, а за хранителния режим, най добре е да прочетеш статиите в сайта на Любо
Тялото на човека е като колата – трябва да се грижиш за него за да ти е вярно по-дълго време. Няма как като не палиш колата (не спортуваш), да искаш да ти служи вярно. Трябва хубав бензин и масло(храна) и редовно припалване (двигателна дейност) за да може да издържим на дълъг път. :cheerful:
И аз си мислех, че не съм спортна натура, затова дълго време отлагах влизането във фитнес залата по най-различни причини, всичките „сериозни“: как да намеря време – абсурд!… а и ще ми е трудно, най-вече скучно, пък и другите в залата сигурно са много по-можещи, знаещи, изглеждат страхотно за разлика от мен… и прочие глупости 🙂
Оказа се, че номерът е веднъж да се престрашиш. Вече трета седмица тренирам по програма на Любо – справям се все по-добре и за моя изненада ми е приятно и чакам с нетърпение деня за тренировка. А резултатите са особено мощен стимул за фитнес ентусиазма ми – свалени 2 кг мазнини и качен 1 кг мускулна маса за първите 2 седмици (фитнес + хранителен режим)!!!! Да не говорим за добрия тонус и настроение….
Така че, Мария, просто се престраши да опиташ 🙂
Здравейте,здравей,Любо!Чета редовно блога ти,намирам прекрасни неща,съветвам всички,които се занимават с фитнес да го четат.Днес реших да се включа коментарите и да посъветвам нещо Мария,основаващо се на опита и наблюденията ми.Познавам доста хора като нея,но с добра физика.Тайната им е в многото движение-ходене,разходка-и……редовен секс.Чувам вече упреци,но това е мнението ми.Успех,Мария!Успех на всички,които четат този блог! 🙂
Определено не очаквах такъв отговор, Любо, но съм съгласна с написаното и коментарите. Кой знае, може и да опитам 🙂
Ако все пак решиш да посетиш фитнес залата, вече има доста жени, особено в някой определени часове, казвам го като човек който редовно посещава фитнес залите в Търново 😉
Любчо, както и всички, които са дали своите коментари, са абсолютно прави – всичко е въпрос на баланс между хранене и спортуване. Бих ти предложил идеята за спортуване вкъщи, както написа някой по-горе – можеш да тренираш по всяко време без да се притесняваш какво ще кажат другите, ако това въобще те интересува. Можеш да правиш коремни преси, да клякаш, да правиш лицеви опори или упражнения с тежести; можеш да тичаш в парка или в някоя градинка, можеш да ходиш на плуване. Можеш да започнеш с Петимата тибетци и след това да започнеш да практикуваш йога или каланетика …
Можеш да правиш много неща, важното е да започнеш – веднъж започнеш ли и издържиш ли месец-два – спиране няма. Ще се почувстваш друг човек, повярвай ми. Аз винаги съм ненавиждал тичането и започнах да тичам, когато заформих едно нелицеприятно коремче. Първото ми излизане беше трагично – след 100 метра бях готов да се връщам. Криво-ляво пробягах около 1 километър, повече ходене, по-малко бягане. На следващия ден бях като пребит от мускулна треска. След известно време вече бягах по 9 километра, дори веднъж ги пробягах за един час.
Дерзай и не се плаши, полезно е и е приятно.
🙂
Като студент по психология една от преподавателките сподели следния подход: „Не ми вярвай, просто опитай за 3 месеца и след това ще видим“.
Три месеца в сравнение с целия ни съзнателен живот са нищо и си заслужава човек да си даде шанс и да опита. Току виж му харесало.
:biggrin:
Не съм спортувала първите 33 години от живота си. Дори физическо не съм играла. Болни бъбреци и високи диоптри бяха причините, с които съвсем сериозно ми казваха: спорта (разбирай движението) за теб е опасно. Добре, че имах сравнително приличен метаболизъм и обичах да танцувам, та така и не можах да се закръгля. На 34години, с две деца и работа, просто се наложи да започна да спортувам, и започнах с йога. Защо – ами защото йогата е най-мързеливото нещо, близо до спорта. Поне така си мислех. Попаднах на треньор, който ме научи колко е важно движението. А оказа се, и приятно. 3 години по-късно още ходя на йога, но и на фитнес и бойни изкуства. Изглеждам чудесно и се чувствам така. Харесва ми, и още как. Но ако преди 3 години ме беше попитала дали съм спортна натура, и харесва ли ми спорта, нали ти е ясно как щях да отговоря? Така че… не казвай „не съм такъв тип“, преди да си опитала. И то – ако трябва, няколко пъти. Докато намериш активността, която наистина те вълнува. Или поне устройва. Аз лично не съм голям фен на фитнеса, но го правя със съзнанието, че ми помага, приятно ми е, после се чувствам страхотно. Докато каратето ме пали и тренирам с кеф. Мога дълго да сравнявам двете активности, но както виждаш, комбинирам ги за по-добри резултати.
Много хора им липсва началният тласък, за да започнат да тренират някакъв спорт. По въпроса за фитнеса – не се срамувайте. И при мъжете и жените, които не са стъпвали има притеснение как ще ги гледат хората там. Освободете се от тези мисли. Отивате за вашето здраве и е добро решение да си намерите приятел/ка за да ходите заедно и да се мотивирате взаимно.
Това ми хареса, трябва да се тренира нещо, ако искаме да смъкнем някое килце ние, дамите. И аз като Мария не се твърде любя със спорта, но…И все пак няма да спортувам. Ще ходя! „40 минути на ден, три пъти седмично, сутрин – за начало е достатъчно“- каза чичо доктор. И о, чудо, заедно със съответния хранителен режим това подейства.Но…Има и още едно „но“.Лятото мина и нямам време за сутрешни разходки. Така решавам да си купя гимнастически уред. Не искам да е нито много голям, нито много скъп, да не е тежък(за да мога да го преместя, когато почиствам)и няма да е зле, ако би могъл да отчита поне с каква скорост се движа. И тук е най трудното, и в това е същността на моето писмо. Кой уред да предпочета? Търсих, но намерих на добра цена(от 150 до 400лв.)само колелета и едни такива уреди ,дето и не знам как се казват, само се надигат краката нещо като при изкачване на стъпала. Дано не ми се смеете за описанието ,но то само доказва какви „приятели“ сме със спорта от всякакъв вид.И така конкретен въпрос :Кое да предпочета-колелото или другото? Кое каква работа върши? Може би отговорът на този въпрос е точният отговор и на моето търсене. Чичо Доктор ми каза :“ходене“, ами ако е каране на колело? Коя е разликата? Какво се случва с мускулете и калориите във всеки един от двата случая? Предварително Ви благодаря, г-н Иванов , защото съм сигурна, чи Вие ще отговорите най-точно и ще ме насочите най-правилно. Бъдете здрав!
г-жо Димова, уреда който описвате най-много му прилича да е степер, от тези малките, който няма да ви свършат работа, а и натоварват коленете. Така че във Вашият случай велоергометъра е по-удачния избор.
Ама напълно, на 1000% съм съгласна с Ал! Аз родих на 28, забременях на 57кг. и финиширах на 90. През живота си бях спортувала доста спорадично различни неща, но никога системно и в съчетание с хронителен режим. Аз се кълнях, че фитнесът е скучен, че не е за мен и че „това не е моят спорт“. След като качих не малко килограмчета тази зима, и поради липса на удобни за мен като часоме каланетики и аеробики в квартала, в който живея, отидох на фитнес. Помолих за програма инструктора и – сега пари да ми дават, няма да се откажа. Ходя вече 9 месеца, 5 дни в седмицата и така не съм се чувствала в живота си. Даже на скоро започнах и да тичам на пътечката. А не вярвах, че ще изкарам и 10 мин. Човекът е странна машина, но всеки път като вляза в залата не си казвам – Оооо, мързи ме, или Не мога… Казвам си – Вярвам, че мога и то става.
Привет и от мен:-)На всички Вас,които посещавате сайта и четете и коментирате публикациите горещо препоръчвам да се възползвате от услугите на Любомир!Случая с мен беше следния:от дете спортувам и избирам храната си,“свикнала“ съм да изглеждам страхотно и стъпвам със самочувствие където и да отида.Преди почти 1 год. загубих близък човек и сякаш всичките ми досегашни занимания,цели и стремежи загубиха смисъл,болката от загубата ме душеше……след работа бързах да се прибера при сина си,да хапна нещо,да пия 100-200гр.алкохол,защото без него не ме хващаше сън.Резултата от този начин на живот беше отпускане на муслулатурата и покачване на теглото с почти 6кг.Докато не попаднах на този сайт!Този Любомир ме изкара от дълбок летаргичен сън!!!Свързах се с него и споделих проблема си.Само след няколко дни получих индивидуален пакет за тренировки и хранене.Вече 1 месец спазвам стриктно изготвената програма и имам забележителни резултати!!!!При мен вероятно активно участва фактора“Мускулна памет“,тъй като винаги съм спортувала,но този анализ оставям за автора на публикациите по темата.Истината е,че сега като застана пред огледалото се изживявам като един истински и неподправен Нарцис 🙂 :smile:Влизам в спортната зала и почти всеки ден чувам въпроса „с какво се храня и как тренирам“ ,за да изглеждам така?Естественно-не коментирам режима си в детайли-все пак той е индивидуален.Моя съвет към всички,които искат резултати от спорта е да не се колебаят и да потърсят помощ ТУК!Повярвайте ми-свалените колограми са само статистика,истински забележителните резултати са „повдигнато“ дупе,стегнати ръце и най-важното-усещането да изглеждаш и да се чувстваш перфектно!Сърдечно ВИ БЛАГОДАРЯ г-н Иванов,че ме мотивирахте да се върна в залата!
Голямо Браво на Милена и Любо! Мотивацията е най-трудното нещо, явно Любо е намерил верния път… а и упорит и послушен ученик, оценяващ ефекта от усилията си :)Успех!
Може да звучи адски банално, но е самата истина – за мен най-голямото удовлетворения и награда в работата са резултатите на клиентите ми. Милена благодаря за прекрасния коментар, Ал и на теб също 🙂
Здравейте Ал 🙂 Благодаря Ви за пожеланието!Четох вашата история в блога и определено ми се стори доста интересна.Сигурно сте изживяли голям стрес да промените 33год. си навици.Радвам се,че сте намерили верния път,за да се чувствате и изглеждате добре.Желая Ви да продължавате със същия ентусиазъм!Късмет!
Промяната в навиците ми беше не стрес, а най-хубавото нещо, което ми се е случвало 🙂 Но причината да го направя наистина си беше сериозна – болест, от която според официалната медицина няма измъкване – тиреоидит на Хашимото. Е, оказа се, че няма нелечими неща, поне ако реагираш навреме 🙂 С активност на всяко ниво (особено на физическо) и ново мислене нещата се оправиха. И да се върнем на темата – сега обичам да тренирам :)просто ми е кеф, чувствам се жива, както и когато влизам в морето с децата си, и когато правя всякакви луди нещица, на които не им е тук мястото 🙂
🙂 „Добре дошла в отбора“От 10 и 1/2год.живея с L-тирокс и съм си „забранила“ да се чувствам хронично болна.При едно от поредните проследявания на хормоните лекарят от ВМА-София ми каза следното:“Ако имаш ендокринен проблем-за предпочитане е твоя-т.е.-Хашимото“В смисъл,че има далеч по-тежки заболявания,но….да не се увличам,все пак блога е за спорт.Впечатлихте ме с това,че комбинирате спортните интереси на сина ми-2 пъти в седмицата ходи на фитнес и 2 пъти на карате,на 17 год. е и израства много здрав физически.Не знам дали след време ще ме зарадва с бакалавърска диплома в избрана от него специалност,но в този момент много му се радвам,че расте здрав и силен младеж.Тъй като от бебе е с мен по спортни зали пред него изобщо не стои въпроса дали да отиде на тренировка,а как да разпредели времето си така,че да може да учи и да тренира.Да Ви споделя като майка на майка-вида му и желанието да спортува страхотно гъделичкат майчинското ми и спортно его :tongue: Пожелавам Ви да го усетите 🙂
Аз също предпочитам да спинкам, пред това да правя упражнения, но винаги когато се стегна и направя някоя стабилна тренировка чувството е невероятно, доволна съм от себе си и съм още по мотивирана за следващия път ^_^ По принцип лятото се справям добре с тренировките, но дойде ли зимата, става студено, идват празници и т.н. – все неща които водят до мързеливост 🙁 Като ми е студено гледам да не излизам от вкъщи, да не говорим пък за тичане на стадиона(като през лятото) и така всякаква мотивация пада на нула и си казвам сега бабите са наготвили вкусни неща за празниците – ще си хапна добре и после се стягам. Стягам се ама не после, а чак някога през лятото за известно време :dizzy: …и така от две-три години – никакъв съществен краен резултат. Но напоследък волята ми се е засилила и сега въпреки, отрицателните градуси навън, изкушенията, сътворени от баба в кухнята, това че стаята ми е много тясна и неудобна за упражнения и куп други пречки, аз съм супер мотивираната и съм твърдо решена да не пропилявам зимата като последните няколко, а на пук на тях да си докажа, че едната зима не може да съсипе тялото ми отново, а напротив! Една от големите ми мотивации е този блог :tongue: , а като си пусна тези клипчета: http://www.youtube.com/watch?v=KmFEo3GdDLw … http://www.youtube.com/watch?v=mEPPrV1UvhA&feature=player_embedded … http://www.youtube.com/watch?v=6XYiE2cd1rQ и други подобни… Направо дори от самата музика настръхвам и се зареждам с енергия, хъс и мотивация и така вече малко повече от месец съм редовна с храненето и упражненията (което ме стимулира още повече) и в крайна сметка резултатите, макар и все още не чак толкова видими на пръв поглед, са на лице. Но съм убедена, че ако продължавам в същия дух до лятото ще успея да постигна целта си, след което, разбира се, да я поддържам 🙂 Преди месец и малко си изчислих процентът подкожни мазнини и тогава той беше 20%, а тази сутрин вече е 18,6% според изчисленията ми :w00t: …дори започвам да заформям нещо като плочки в горната част на корема :w00t: Не зная от къде ми дойде тази мотивация и то през зимата :biggrin: явно просто ми писна да съм несериозна и все повече и повече искам някаква промяна и като започна да виждам и най-малките резултати си представям целта ми и се мотивирам още повече. Щом си избрала да отслабнеш – просто трябва от раз да вземеш едно окончателно решение, да сложиш край на всичките колебания и когато нещо те изкушава – ПРОСТО му казваш „не“ и продължаваш да действаш по план, без много много да мислиш. 🙂 Много поздрави на всички и ви желая успех! :kissing:
Здравей, Любо!
Заела съм се подробно да се запозная със статиите ти. Благодарна съм на късмета си, че те намерих. За себе си мога да кажа, че като дете и до 20 годишна възраст бях с наднормено тегло и когато намерих „спорта“ (по-скоро редовно физическо занимание)се „родих“. Първо, че отслабнах, второ – не се сбъднаха много от прогнозите, които ми даваха лекарите. По разни причини прекъсвах с редовните физически занимания, но никога не съм се отказвала завинаги. Даже и така те намерих, заради желанието ми да подобря качеството си на живот и да поддържам тялото си с напредване на възрастта. Като чета статиите и отзивите, смятам, че съм на прав път. Движението е живот!