You are currently viewing Мария: „Просто повярвайте, че няма невъзможни неща!“

Мария: „Просто повярвайте, че няма невъзможни неща!“

„Здравейте, казвам се Мария, на 25 години съм и както почти всяка една жена държа на външния си вид. Винаги съм била активна, още от ученическите си години ходех да бягам и да правя коремни преси. После в университета съм си свалях  клипчета с тренировки. Предпочитах да тренирам в къщи или навън на въздух, затова не съм ходила на фитнес. Бързо качвам килограми и винаги съм се ограничавала и да избягвам сладкото, без да спазвам хранителен режим.

След завършването смених изцяло средата – нов град, нова работа и къде не намирах време, къде намирах извинения, но малко по малко започнах да се отпускам. Освен че нямах физическа активност, през деня нищо не ядях, но вечер компенсирах с пици, чипсове, сладко, все храни без хранителна стойност. Докато един ден реших, че това което се случва с тялото ми не ми харесва, не ми харесваше и отражението в огледалото.

Мария - преди и следОтдавна разглеждах сайта, даже може да се каже, че съм го изчела почти целия, но все не намирах сили да пиша. Беше ме срам да изпратя снимки на това, което виждах в огледалото. Но това че се свързах с Любо е нещото, за което никога няма да съжалявам. Той се съобрази с мен, че предпочитах да тренирам в къщи. Първоначално единствените тежести, които използвах бяха две гирички от по 3 кг., но с втория режим това се промени. Взех си два сглобяеми дъмбела и малко по малко тежестите започнаха да ме привличат все повече и повече. Когато започнеш да усещаш, че ставаш по-силна това те надъхва. Водя си тренировъчен дневник и гледам когато мога да се предизвиквам с нова тежест, а промяната, която виждам в огледалото ми дава допълнителния тласък за още едно повторение. Тренировките вече са част от мен, не са само суета.

Мария - преди и следКакто с тренировките, така и Любо се съобрази и с предпочитаните от мен храни. В началото ми беше трудно, но с всеки изминал месец ставаше все по-лесно. Храните, които не ядях, не ги възприемах като лишения, а постепенно те даже вече спряха да ме изкушават. Промени ми се отношението към храната. На нея вече гледам като „източник на енергия“ – какво ще ми даде или какво ще вземе. Е, имало е и моменти, в който съм си позволявала неща извън режима, но то е било толкова рядко и без да се отрази на резултатите.

Но не всичко е режим или тренировки. Важно е усещането, че няма невъзможни неща и удовлетворението от постигането им с воля, труд и постоянство! А отражението ми в огледалото е най-силният мотиватор да знам, че няма връщане назад. Пътя е само един – напред и нагоре. Просто повярвайте, другото е лесно!

This Post Has 4 Comments

  1. Мая

    Браво Мария, страхотен резултат си постигнала 🙂 поздравления за постоянството, ще ми се и аз да имах такава воля 🙂

  2. Ивайло

    Страхотен резултат!Друг е въпросът,че и на първата снимка изглеждаш добре-явно заслуга за това има и заниманията ти отпреди-просто качваш хармонично!А за познанията на Любо няма две мнения-разбира си от работата!

  3. пламен

    това не може да бъде, защото не може да бъде !!!!
    както е казал антон чехов!!!

  4. Браво, Марииче!! Страхотна трансформация! Станала си много готино, фитнес маце 😉 Вървежна, тъй да се каже 🙂 Грешка е, че си се притеснила да се снимаш и в лице! :)) Човек трябва да се гордее с постигнатото, без да му пука и да се показва с новия си имидж! На мен лично ми е любопитно как изглеждаш ;))
    Поздрави!

Вашият коментар