(Прочети като статия или изгледай като видео в края)
Докато приготвяш вечерята – телешки стек на тиган – изведнъж в главата ти се появява популярното мнение, че всички животни се тъпчат превантивно с антибиотици още от малки, за да не боледуват, да растат по-бързо и да не умират преждевременно от бактериални инфекции. А след това самите лекарства или веществата, които се образуват при разграждането им, остават в месото, което консумираме и това може да ни навреди. Тоест, ако ядеш месо – буквално се тровиш с чиста химия, което те навежда на мисълта да станеш веган.
В интерес на истината подобни опасения не са лишени от логика, защото антибиотиците действително се използват в животновъдството, а неправилната им употреба може да създаде проблеми. Затова от този материал ще разбереш:
- как действително се използват антибиотиците при отглеждането на животни
- какво се случва с тях след прилагането им
- има ли реални причини да се притесняваш, когато купуваш месо, мляко или други животински продукти
Преди всичко нека да изясним какво представляват антибиотиците и защо изобщо се използват във фермите.
На практика това са лекарства, които унищожават определени бактерии или потискат тяхното размножаване, като по този начин помагат на организма да се справи с бактериални инфекции. Те не лекуват вируси и не са универсално средство срещу всички заболявания, затова не би трябвало да се използват просто защото някой смята, че животните ще се развиват по-добре с тях.
Въпреки това в миналото в някои държави антибиотиците са били добавяни към храната на животните постоянно в ниски дози, не защото са болни, а за да растат по-бързо и да усвояват фуража по-ефективно. Елементарна бизнес логика – по-дебело прасе с по-малко разходи.
Но от 1 януари 2006 година употребата на антибиотици като стимулатори на растежа в Европейския съюз е официално забранена. Антибиотиците не може да се използват рутинно, нито да служат като евтино решение за лоша хигиена. А ако в една ферма животните боледуват постоянно, решението не е да им се изсипят една камара антибиотици, а собственикът да си оправи стопанството.
Това обаче не означава, че антибиотици не се използват, когато е наложително. Ако едно животно пламне с тежка бактериална инфекция, ветеринарят трябва да действа бързо. Причината е, че животните живеят на гъсто – представи си голяма ферма със стотици крави или прасета. Нещо като студенти в общежитие по време на изпитна сесия. И кихне ли единият, на другия ден всички са болни.
Затова, ако едно животно в такава гъсто населена ферма получи бактериална инфекция, останалите са в толкова близък контакт с него, че е много вероятно също да са заразени, дори още да нямат симптоми. Тогава ветеринарят предписва антибиотично лечение за цялата засегната група. Това се нарича метафилактика и е позволено само при строги условия и липса на алтернатива. За разлика от профилактиката, която означава да дадеш лекарство на здраво животно, преди да се е появило каквото и да е заболяване, което е забранено.
Добре де, но дори всичко да е легално и ветеринарят да е сигурен в действията си, най-важният въпрос, който се питат повечето хора е: остава ли антибиотик или негови метаболити в пържолата им или в чашата с мляко?
Краткият и директен отговор е: да, възможно е да има налични минимални остатъчни количества. Но преди да изхвърлиш пържолата в кофата, да излееш млякото в канала и да станеш веган, изчакай да чуеш и по-подробният отговор.
Ако на дадено животно са давани антибиотици, се спазва определен карантинен срок или срок на изчакване. Това е минималният период, който трябва да мине между последната доза от лекарството и момента, в който животното може да бъде заклано или от него отново да се получават продукти за човешка консумация, като мляко или яйца.
Освен това Европейският съюз определя така наречените Максимално допустими граници на остатъчни количества. Това са научно изчислени безопасни прагове на всяко вещество, които могат да бъдат допуснати в хранителен продукт, без да се очаква риск за потребителя при нормална консумация. Те важат, както за животински продукти, произведени в ЕС, така и за внесени извън него.
Сигурен съм обаче, че много българи няма да повярват, че тези карантинни срокове се спазват. Според доклада на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) за 2024 година, общият дял на несъответстващите проби – тоест тези с нарушения е едва 0,13% – или 629 проби от над 493 000 изследвани!
С други думи – официалният контрол лови повечето нарушители и огромната част от храната на пазара покрива стандартите, но все пак системата не е перфектна без никакви грешки.
Сега обаче стигнахме до истинския слон в стаята. Не е проблем да погълнеш няколко молекули антибиотик с вечерята си, истинският проблем се нарича антибиотична резистентност.
Това не означава, че човекът става резистентен към антибиотици, защото яде месо, резистентни стават самите бактерии.
Представи си го така: в една голяма бактериална популация има обикновени бактерии и малка част „мутанти“, които носят ген за устойчивост. Когато се използват антибиотици в голям мащаб, се създава така нареченият селекционен натиск – слабите бактерии умират, а устойчивите оцеляват и започват да се размножават. Тези супер-бактерии могат да попаднат в околната среда и в крайна сметка – върху суровото месо в кухнята ти (например бактерии като Salmonella или Campylobacter).
Ако сготвиш месото неправилно или направиш кръстосано замърсяване – например режеш сурово месо на същата дъска, на която после, без да я измиеш, режеш салатата – тези устойчиви бактерии могат да попаднат в организма ти. И ако се разболееш от тях, стандартният антибиотик може вече да не действа ефективно.
И тук не говорим за изолирани случаи за неефективност на определен антибиотик. Според Доклад от февруари 2026 година на Европейския орган по безопасност на храните (EFSA) и Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), резистентността към антибиотици като ципрофлоксацин при някои бактерии като е толкова масова, че този антибиотик вече дори не се препоръчва за лечение на хора с такива инфекции.
Всичко това не означава, че всяко парче месо е замърсено с устойчиви бактерии, нито че всички те са следствие от животновъдството. Антибиотичната резистентност се развива и разпространява и поради това, че антибиотиците масово се използват неправилно или без необходимост от хората.
Затова този проблем се разглежда чрез концепцията „Едно здраве“ („One Heath“), която обединява човешкото здраве, здравето на животните и състоянието на околната среда. Няма как да решим проблема само в една от тези области, ако останалите продължават да създават условия за разпространение на резистентност.
Засега явно това дава резултат, тъй като според Европейската агенция по лекарствата през 2024 година продажбите на антимикробни ветеринарни лекарства за животни, отглеждани за производство на храни, са приблизително с 24 процента по-ниски спрямо 2018 година.
Но да оставим статистиката настрана, важният въпрос тук е: какво можем да направим ние като обикновени потребители?
На първо място няма причина да изпадаме в паника. Ветеринарните лекари трябва да лекуват болните животни, а когато правилата и карантинните срокове се спазват, месото на пазара е безопасно.
Второ, в никакъв случай не бива да подценяваме хигиената при приготвяне на храната. Суровото месо трябва да се съхранява правилно и да не влиза в контакт с вече готови за консумация продукти, а ножовете, дъските и работните повърхности трябва да се почистват добре след работа с него.
Месото трябва да бъде добре сготвено, защото достатъчната термична обработка унищожава бактериите, включително и тези, които са устойчиви на антибиотици.
И не на последно място – не трябва да използваме антибиотици безразборно, без това да е наложително и да са предписани от лекар.
