Blog

(Прочети като статия или изгледай като видео в края)

Много хора смятат, че наднормените им килограми и различни здравословни проблеми (храносмилателни, кожни и други) се дължат на непоносимост към една или повече храни. Съответно започват да се интересуват и търсят тестове за хранителна непоносимост, с което да установят това, да спрат да консумират вредните за тях храни и да си решат проблемите. Клиенти са идвали при мен с вече направен подобен тест, като някои от тях директно заявяват, че искат да съобразя менюто им с резултатите от него, без да е интересуват от мнението ми за валидността на теста.

Затова е важно да се изясни – достоверен източник на информация ли са тестовете за хранителна непоносимост? Ако са – то могат да бъдат един много полезен инструмент за едно по-здравословно хранене в контекста на индивидуалните особености на всеки човек. В противен случай са: първо – загуба на финансови средства; и второ (и по-лошото) – подвеждаща информация, която може да доведе до ненужно ограничаване на редица храни, с което да бъде предпоставка и за създаване/ усложняване на хранителни дефицити.

ХРАНИТЕЛНА АЛЕРГИЯ VS НЕПОНОСИМОСТ VS (СВРЪХ) ЧУВСТВИТЕЛНОСТ

Често хранителните алергии и непоносимости се поставят под общ знаменател, което не е правилно. А за да разберем по-добре казуса с тестовете, е редно да направим нужното разграничение.

Хранителна алергия. За хранителна алергия говорим, когато имунната система погрешно разпознава съставна част на дадена храна/ храни (най-често протеин) като опасна и започва да се бори с нея. Това води до съответни алергични реакции със съответните симптоми. Има два основни типа алергични реакции към храни:

– Имуноглобулин Е (IgE)-медиирани. Следствие реакция към съответната съставна част на дадена храна (най-често протеин), тялото произвежда антитела (наречени имуноглобулин Е) да се бори с нея.

Тези алергични реакции са бързи (дори в рамките на минути) и могат да обхванат кожата, устата, очите, белите дробове, сърцето, червата и мозъка.

Някои от най-честите симптоми са: кожен обрив, сърбеж, уртикария; подуване на устните, езика или гърлото; недостиг на въздух, затруднено дишане, хрипове; болки в стомаха, повръщане, диария.

Степента на симптомите може да варира от лека до много тежка, но винаги има риск да доведат до сериозната животозастрашаваща алергична реакция, наречена анафилаксия.

Най-честите причинители на този тип хранителни алергии са мляко, яйца, фъстъци, ядки, пшеница, соя, риба и морски дарове.

Ако човек проявява IgE-медиирана алергична реакция към дадена храна/ храни, то поради бързината и тежестта на проявените симптоми, най-вероятно ще знае за това и не са му нужни каквито и да е тестове, за да го установява/ потвърждава. Иначе, IgE тестовете са медицински валидирани за целта.

– Не-имуноглобулин Е (Non-IgE)-медиирани. Други части на имунната система реагират към съответната храна (протеин). Тази реакция причинява симптоми, но не са въвлечени IgE антитела. Най-често са свързани с храносмилателния тракт и се проявяват с повръщане и диария. Няма риск да се стигне до анафилаксия.

Специфичното при този тип алергични реакции е, че симптомите могат да се проявят чак 2 до 3 дни след консумацията на съответната храна, което ги прави много по-трудни за диагностициране.

Хранителна непоносимост (нетолерантност). Когато следствие консумация на дадена храна се проявяват негативни симптоми, но не е въвлечена имунната система, става въпрос за хранителна непоносимост. Най-често са налице затруднения в храносмилането, следствие на ензимен дефицит/ недостиг. Типични примери за едни от най-разпространените хранителни непоносимости са лактозната и глутеновата непоносимост.

В зависимост от степента на ензимен дефицит, някои хора със съответната непоносимост може да не проявяват никакви симптоми при малки до умерени количества от дадената храна. Докато други да имат проблем дори с минимални количества. Обичайно симптомите са свързани с храносмилателни проблеми – тежест, подуване, диария.

Хранителна (свръх) чувствителност. Този термин често се ползва като заместител на хранителна непоносимост, но на практика няма стандартно медицинско определение и може да означава всичко. Най-често го използват за посочване на леки степени на не-имуноглобулин Е-медиирани алергии и/или хранителни непоносимости.

ВИДОВЕ ТЕСТОВЕ ЗА ХРАНИТЕЛНА НЕПОНОСИМОСТ (НЕТОЛЕРАНТНОСТ) И ТЯХНАТА ДОСТОВЕРНОСТ

Сега, след като се запознахте с дефиницията и разликите между хранителни алергии и непоносимости, да върнем фокуса върху т. нар. тестове за хранителни непоносимости.

Те са масово рекламирани като надежден и научнообоснован начин, чрез който да открием полезните и вредни за нас храни, благодарение на което ще можем да се храним много по-здравословно и да отслабваме по-лесно. Много от тях се предлагат от диетолози, медицински лица, клиники и лаборатории, което със сигурност води до увеличаване на доверието към тях. А цената на някои стига хиляди левове („щом е толкоз скъпо, трябва да е вярно, нали!„)!

Ще разгледам най-популярните тестове за хранителна непоносимост и тяхната достоверност, започвайки от по-простичките (евтините) и стигайки до най-сложните (скъпите).

Приложна кинезиология (applied kinesiology). Това е метод, който отчита как реагират мускулите ви, когато държите определена храна. Зад него няма абсолютно никаква научна основа и научните среди не го подкрепят като средство за установяване на хранителни непоносимости. Нямам какво друго повече да кажа тук…

Вега тест (електродермално изследване/ electrodermal test). Това е един от най-популярните тестове от близкото минало (все още широко разпространен и днес), тъй като е безкръвен и сравнително евтин. Какво е вега тест цитирам от сайта, класиран на първо място в търсачката, след като изпиша името му: „…определя поносимостта на организма към различните храни и напитки. Това е био-енергиен тест, след който става ясно кои храни влияят здравословно на съответния организъм и как да се храни без да трупа килограми и токсини. Чрез ВегаТест, Вие имате възможността наистина да преминете към здравословното хранене! Технологията на компютърния апарат VEGATEST expert е основана на принципите на електроакупунктурата.“

Истината е, че зад този тест също няма абсолютно никаква научна основа и е напълно отхвърлен от научните среди като средство, което може да дава някаква достоверна информация по отношение на откриването на непоносимост към храни.

Анализ на коса (hair analysis). Чрез изследване на проба от косата е възможно да се установи отравяне с тежки метали или употреба на наркотици, но няма научни доказателства за това, че по този начин може да се установяват хранителни непоносимости.

Клетъчни тестове. Тук става въпрос за изследване на белите кръвни клетки (левкоците), като най-просто казано – тества се реакцията им спрямо различни храни. Самият тест е известен под името Аntigen Leukocyte Antibody Test (ALCAT) и не е популярен в България, но съм длъжен да го спомена.

Въпреки че е кръвен, което може да ви звучи научно, този тест отново няма никаква научна подкрепа. А становището на Australasian society of clinical immunology and allergy за този и други подобни цитотоксични тестове е: „Доказано е, че тези резултати не са възпроизводими, дават различни резултати, когато дублиращите се проби се анализират на сляпо, не корелират с тези от конвенционалните тестове и „диагностицират“ хранителна свръхчувствителност при субекти със състояния, при които хранителната алергия не се счита за играеща роля патогенна роля.„.

Имуноглобулин-G тестове (IgG Tests). Може би най-популярните в момента тестове за хранителна непоносимост. Кръвен тест, който тества антитела на имунната система, широко рекламиран и предлаган от медицински лица, лаборатории и клиники, струва не малко пари (в зависимост от броя на тестваните храни)… Сигурно не е възможно да няма нещо вярно в него?

За съжаление и тук няма научни доказателства, че тези тестове откриват адекватно хранителни непоносимости. На практика IgG антитела към храни се откриват при здрави хора, които не проявяват абсолютни никакви симптоми. А иронията е, че според проучвания и алерголози, положителен резултат от IgG тест най-често не показва нетолерантост към дадена храна, а точно обратното – толерантност към нея. Установено е, че при деца, при които симптомите на хранителна алергия намаляват, нивата на IgG се увеличават. Затова и е много вероятно при подобен тест да ви „светнат“ най-много храните, които най-често консумирате. Идвали са не малко хора при мен с подобни тестове и при почти всички (да не кажа всички) в „червената група“ са храните, които по принцип консумират най-много.

Категоричното становище на различни големи здравни организации като Аmerican academy of allergy asthma and immunology, Еuropean academy of allergy and clinical immunology, Australasian society of clinical immunology and allergy и много други е, че IgG тестовете за хранителни алергии и непоносимости не са валидирани, нямат клинично значение (безполезни са) и не трябва да се извършват.

Генетични (ДНК) тестове. Стигнахме и до най-скъпите и уж най-добрите тестове за хранителни непоносимости – генетичните.

Тези тестове все още набират популярност и причината да не са толкова масово разпространени най-вероятно е цената. Компаниите, които ги предлагат, обещават че чрез изследване на ДНК-то ни ще ни кажат не само към кои храни имаме нетолерантост, но и кои усвояваме най-добре и са най-полезни за нас и с кои ще отслабваме най-лесно. Освен това се дават препоръки за подходящ вид и продължителност на тренировъчните натоварвания. „Щом ни тестват ДНК-то, значи няма как да не е вярно, нали?!„…

Първо, дори и да имаш нещо, „закодирано“ в гените ти, то това не означава, че този проблем изобщо някога ще се прояви.

Второ, подобни тестове изследват гени (по скоро вариации на гени), за които се твърди че влияят върху метаболизма и телесното тегло, но научните данни за това доколко тези гени имат отношение са смесени и не го потвърждават категорично.

Трето, промени в определен ген може да се асоциират с метаболизма на мазнините и покачване на теглото при определена раса, но при друга може да нямат никакво отношение.

Четвърто, липсва адекватен контрол върху тези тестове, както и достатъчно подготвени кадри, които да разчитат и интерпретират правилно информацията от тях. Показателно за това твърдение са два абсурдни случая. В първия американски разследващ журналист се тества при 5 различни фирми, предлагащи подобни генетични тестове. И получава 5 различни и противоположни препоръки за хранене и физически натоварвания. По-фрапиращ (и комичен) е друг случай от журналистическо разследване. Журналистите изпращат биологичен материал за анализ от куче до различни фирми за домашни генетични изследвания. Повечето заявяват, че пробата не може да бъде разчетена (тъй като информацията за гените при хора не трябва да се пренася върху други видове), но една от компаниите изпраща подробен анализ на данните и съответните препоръки за спорт и хранене.

Пето, това че дадена вариация на ген води до увеличаване на рисково поведение свързано с покачване на теглото, това изобщо не означава че реален риск за това съществува, тъй като в процеса са намесени и куп други фактори. Какво имам предвид? Според проучване от 2017 [6], при хора с вариация в ген, който кодира хормон FGF21 (hepatokine fibroblast growth factor 21) e отчетен значително по-голям риск да консумират захарни храни. Но на следващата година същите учени провеждат още едно проучване [7], при което стигат до заключението, че макар хората с тази вариация в ген да консумират повече захари, те имат и по-нисък процент телесни мазнини (най-вероятно просто защото използват ефективно тези допълнителни калории).

И шесто (но може би първо по значение) – през 2015 г. е публикуван мета-анализ, обхващащ данните за почти 525 000 души и включващ анализ на 38 генетични вариации, които се ползват от фирмите за генетични тестове [8]. Не е открита специфична и статистически значима връзка между нито една от генетичните вариации и твърденията за храненето и здравето. А заключението е, че поради липсата на доказателства, нутригеномичните тестове не може да бъдат препоръчвани в момента.

Т.е. в момента научният консенсус е, че масово разпространените генетични тестове не са надежден източник на информация за здравословно състояние, поносимост и непоносимост към храни. Възможно е в бъдеще да се развият и да станат по-точни. Но в момента точността им е сравнима с гледане на кафе, с тази разлика че последното е много по-евтино.

ЗАЩО СЛЕДВАНЕТО НА ПРЕПОРЪКИТЕ ОТ ПОДОБНИ ТЕСТОВЕ ПОНЯКОГА ДАВА РЕЗУЛТАТ?

След като тестовете за хранителна непоносимост не предоставят достоверна информация, защо тогава може да открием и не малко положителни отзиви от тях? Например: „Благодарение на теста Х свалих Y килограми/ започнах да се чувствам по-добре/ мина ми мигрената/ оправи ми се стомаха…“ и прочее…

По отношение на свалянето на килограми, доста е вероятно като се забранят един куп храни, човек просто да започне да яде по-малко и несъзнателно да премине в калориен дефицит (което е единственото задължително условие за отслабване). Т.е. отслабва се като се приема по-малко енергия, отколкото се изразходва и това няма нищо общо с изключването на конкретни храни.

Ако човек доскоро се е хранил предимно с „боклуци“, а заради теста изключи много непълноценни храни и ги замени с по-пълноценни, поради това може да се почувства по-добре и да се облекчат/ изчезнат някакви симптоми.

Не изключвам и вероятността теста случайно да уцели храна (храни), към която човек действително има непоносимост. Това не е толкова малко вероятно при IgG тестовете, тъй като млечните продукти и глутен съдържащи храни са както сред най-масово консумираните, така и храни, към които сравнително често хората имат някаква непоносимост.

Възможен е и плацебо ефект. Човекът силно вярва, че хранейки се съобразно резултатите от теста трябва да се почувства по-добре и поради това започва да се чувства по-добре.

Положителните отзиви поради изброените причини продължават да поддържат заблудата за валидността на тестовете за хранителни непоносимости сред необразованите потребители.

РИСКОВЕТЕ НА ТЕСТОВЕТЕ ЗА ХРАНИТЕЛНИ НЕПОНОСИМОСТИ

Някои може да кажат, че какво от това, че тестовете за хранителни непоносимости не са верни. „Нали все пак помагат на някои хора, дали случайно, дали чрез плацебо ефект, а и не са опасни!„. Това не е точно така…

Първо, става въпрос за загуба на пари и време. Ок, някои разполагат с достатъчно за губене и от двете…

Ненужно се ограничават храни, които харесваме.

Често „забранените“ храни са толкова много, че е много трудно (понякога и невъзможно) човек да се храни достатъчно разнообразно и пълноценно с „разрешените“, което може да доведе до хранителни дефицити и произлизащите от тях здравословни проблеми.

Разделянето на храните на „лоши/ забранени“ и „добри/ разрешени“ е сериозна предпоставка за развитието на хранително разстройство. Хората ще се чувстват виновни, ако/ когато се случи да консумират храни от „червения“ списък.

Създава се излишен стрес, че ако/ когато консумираме „забранена“ храна, това може да ни навреди на здравето.

Според мен на колкото хора тестовете за хранителна непоносимост са помогнали индиректно/ случайно да пооправят храненето си, на много повече може да са навредили.

Защо тогава са позволени? Просто защото към момента не подлежат на никаква регулация от отговорен орган.

КАКВО ДА НАПРАВИМ, АКО ИМАМЕ СИМПТОМИ, КОИТО СЧИТАМЕ ЧЕ СА СВЪРЗАНИ С ХРАНАТА?

Ако наистина човек има непоносимост към дадена храна, това може да доведе до проблеми с храносмилателната система, с кожата и дори до някои заболявания. Какво да направим, след като излезе, че няма адекватен тест, с който може да установим това?

Първо, ако имаш някакви симптоми, които предполагаш, че може да са свързани с храната, преразгледай цялостния си начин на хранене и на живот. Храниш ли се относително балансирано и пълноценно? Не може да очакваш в основата на храненето ти постоянно да са бедни на хранителни вещества храни и всичко да е наред. Спиш ли достатъчно? Ако си хронично недоспал, а нямаш енергия и/ или имаш често главоболие, не търси първо причината в евентуална хранителна непоносимост.

Ако се храниш що годе добре и водиш нормален начин на живот, да, възможно е някои симптоми да са свързани с хранителна непоносимост или алергия. В такава ситуация преди всичко е добре да се направи консултацията със специалист – гастроентеролог и/или алерголог според симптомите (стомашно-чревни или други).

А за търсене на евентуална непоносимост към храни, най-адекватният подход се нарича елиминационна диета, която е препоръчително да се случва под контрола на специалист по хранене. Елиминират се от менюто потенциално „заподозрени“ храни, като това може да се случи на база на консултацията със специалист, на база на най-честите причинители на непоносимост, на база на лични наблюдения и/или на база на хранителен дневник, в който се записва какво и кога се яде и кога се проявяват симптоми. Изключването на храни не трябва да е за сметка на пълноценното и балансирано хранене (това е една от причините консултацията със специалист да е важна)!

След изключването на определените храни се изчаква се 2-3 седмици. Ако симптомите не изчезнат/ намалеят, храните се връщат в менюто и се премахват други. Когато се случи подобряване на състоянието, се започва постепенно връщане на храните една по една през период от 1-2 седмици. При връщане на дадена храна и повторно проявяване на симптом, много е вероятно непоносимостта да е към тази храна. Но за да се избегне вероятността за грешка е добре храната да се премахне и върне в менюто още 1-2 пъти и отново да се следи за изчезване и поява на симптомите.

Референции:

[1] Food Intolerances. Nutrients, 2019

[2] Food allergy diagnostics: scientific and unproven procedures. Curr Opin Allergy Clin Immunol, 2005

[3] Unproven techniques in allergy diagnosis. J Investig Allergol Clin Immunol, 2005

[4] Unproven Diagnostic Tests for Food Allergy. Immunol Allergy Clin North Am, 2018

[5] Unproven Diagnostic Tests for Adverse Reactions to Foods. J Allergy Clin Immunol Pract, 2018

[6] FGF21 Is a Sugar-Induced Hormone Associated with Sweet Intake and Preference in Humans. Cell Metab, 2017

[7] A Common Allele in FGF21 Associated with Sugar Intake Is Associated with Body Shape, Lower Total Body-Fat Percentage, and Higher Blood Pressure. Cell Rep, 2018

[8] Meta-Analysis of Genes in Commercially Available Nutrigenomic Tests Denotes Lack of Association with Dietary Intake and Nutrient-Related Pathologies. OMICS: a journal of integrative biology, 2015