RSS: Публикации | Коментари | Email
търси в сайта
Инсулиновата резистентност
КАКВО Е ИНСУЛИНОВА РЕЗИСТЕНТНОСТ?
Инсулиновата резистентност (ИР) често се нарича и пред диабетно състояние, защото обикновено предхожда развитието на диабет тип ІІ (ДТ2) доста преди появата му. Проблемът при инсулиновата резистентност обаче не е свързан с недостига на инсулин, както е при диабета, а напротив. Инсулин има в изобилие или поне докато бета клетките на панкреаса не се изтощят да го произвеждат и не се стигне до ДТ2, за което са необходими няколко години инсулинова резистентност.
При инсулиновата резистентност клетките (основно мускулни и чернодробни) стават по-малко чувствителни към действието на инсулина и той е затруднен да изпълнява основната си функция – да транспотира глюкозата в тези клетки, където тя да бъде използвана за енергия или складирана като гликоген. Представете си инсулина като ключ, който се свързва със специфичен рецептор, намиращ се на повърхността на клетъчната мембрана. Този рецептор играе ролята на ключалка, която инсулинът отключва, за да може „вратата” на мембраната да бъде отворена за глюкозата. А сега си представете, че в един момент ключалката (рецептора) започва все по-трудно да разпознава ключа (инсулина) и „вратата” все по-трудно се отваря – именно това е инсулиновата резистентност.
В резултат на ИР се наблюдава трайно повишение в нивата на кръвната захар, което дава сигнал на панкреса да произвежда още повече инсулин, за да се справи с проблема. Това помага, но само в началото, защото в един момент бета клетките на панкреаса несмогват да произвеждат толкова инсулин. Тогава вече говорим за диабет тип ІІ. Но какво причинява инсулиновата резистентност и как да се предпазим?
.
ПРИЧИНИ И ПРЕДРАЗПОЛАГАЩИ ФАКТОРИ
Несъмнено като причини могат да бъдат посочени различни наследствени фактори, заболявания и генетични дефекти. Но епидемиологичния характер на инсулинова резистентност в световен мащаб не може да бъде обяснен само с тях.
Най-често инсулиновата резистентност не се регистрира като самостоятелен проблем, а в комбинация с други здравословни рискове, обединени в общото наименование метаболитен синдром. Метаболитният синдром освен ИР включва още: затлъстяване, високи нива на „лошия” холестерол (LDL) и триглицеридите в кръвта, ниски нива на „добрия” холестерол (HDL), атеросклероза, артериална хипертония и други сърдечно-съдови проблеми, лептинова резистентност (ще стане дума за това в отделна тема) и разбира се, накрая диабет тип ІІ. Между всичките съществува сложна взаимовръзка – едното води до друго, то до трето и т.н. по подобие на ефекта на доминото. Например, голямата продукция на триглицериди от черния дроб, която най-често се дължи на свръх консумацията на фруктоза и/ или транс мазнини, води до натрупването им в черния дроб и мускулите, което от своя страна довежда до инсулинова резистентност.
Затлъстяването и най-вече натрупването на висцерална мазнина в поясната област е основен предразполагащ фактор за развитието на инсулинова резистентност. Рисковата стойност е над 94 см обиколка на талията при мъже и над 80 см при жени. Трупането на мазнини в тази област се получава при постоянно високи нива на инсулина, провокирани от нерационално хранене. От своя страна при инсулиновата резистентност се натрупват повече мазнини, защото мастните клетки при затлъстяване са по-чувствителни към инсулина от мускулните. Затова голяма част от кръвната глюкоза ще бъде пренасочена там и складирана като мазнини. И порочният кръг е създаден – излишните килограми водят до инсулинова резистентност, която води до още излишни килограми.
Мастната тъкан в коремната област активно освобождава свободни мастни киселини в кръвта, които достигат до мускулите и намаляват чувствителността към инсулина. Освен това телесните мазнини не са просто склад за резервна енергия, а секреторен орган, който произвежда множество хормони. Високите нива на три от тях – тумор некротичен фактор-алфа (TNF-a), лептин и резистин се свързват с развитието на инсулинова резистентност. А колкото повече са натрупани в тялото мастни запаси, толкова по-високо е нивото на тези хормони в кръвта.
Високият инсулин и самостоятелно може да доведе до инсулинова резистентност. Ако се храните често с рафинирани въглехидрати, ще поддържате трайно високи нива на инсулина. В резултат клетките ще намалят броя на клетъчните рецептори, отговарящи на него и…ето ви резистентност.
Свръх продукцията на стресовите хормони – адреналин и кортизол, които действат противоположно на инсулина, също може да бъде предразполагащ фактор, затова казвам че стресът води до напълняване.
.
СИМПТОМИ И НЕГАТИВНИ ПОСЛЕДСТВИЯ
Основното негативно последствие на инсулиновата резистентност е развитието на диабет тип ІІ, който е рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания и други здравословни проблеми. Сами по себе си симтомите на ИР представляват и голяма част от негативните ефекти, които ще изпитате. Ето ги и тях:
1. Висока кръвна захар
2. Високи инсулинови нива
3. Намалена физическа и умствена дееспособност – дължи се на факта, че в клетките не постъпва достатъчно глюкоза.
4. Сънливост и депресия.
5. Натрупване на мазнини основно в поясна област – обиколка на талията над 94 см за мъже и над 80 см за жени.
6. Трудно редуциране на мазнините.
7. Високи триглицериди и LDL в кръвта.
8. Високо кръвно налягане.
9. Атеросклеротични промени в кръвоносните съдове (натрупване на холестеролови плаки).
Понататъчно задълбочаване на инсулиновата резистентност и развитието на диабет тип ІІ може да доведе и до тежки заболявания, като сърдечен инфаркт, мозъчен инсулт, бъбречна недостатъчност и други. Половината от пациентите, при които се установява ДТ2 вече имат органни увреди. А докато диагностицирането на диабет е сравнително лесно, то симптомите на инсулиновата резистентност са трудни за отдиференциране и могат да се сбъркат с друго заболяване. Затова ако имате подобни съмнения, най-добре ги проверете с лабораторни методи, чрез които се изследват нивата на инсулин и нивата и регулацията на кръвната захар.
.
ПРЕВЕНЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ
Големите мастни натрувания са една от основните причини за развитието на инсулиновата резистентност. Колкото повече наднормени килограми трупате, толкова повече вашите клетки няма да отговарят на инсулина. Затова основната мярка срещу инсулиновата резистентност е редукцията и поддържането на телесните мазнини в оптимални граници – под 22% за жените и под 18% за мъжете. Тук вече не става въпрос за визия и добро самочувствие, става въпрос за здравето ви. Когато редуцирате дори част от излишното тегло, чувствителността на клетките ви към инсулина се повишава незабавно.
Инсулиновата резистентност и диабет тип ІІ са обратими състояния, но за да се справите с тях ви е необходим комплексен подход, който включва физически упражнения, подходящ хранителен режим и евентуален прием на хранителни добавки.
Храненето трябва да е толкова калорично, че да не позволява натрупване на излишни килограми или да позволява редукцията на вече натрупаните. Трябва да се избягват всички рафинирани въглехидрати и такива с висок гликемичен индекс. Особено опасни в това отношение са течните калории под формата на безалкохолни напитки, натурални сокове и енергийни напитки. Всички те имат висока концентрация на фруктоза, от която черния дроб произвежда мазнини. Фрешовете не правят изключение, защото те ви доставят същата тази захар. Фибрите трябва да присъстват в почти всяко хранене, за да не позволяват рязки колебания в нивата на кръвната захар и да създават чувство за ситост, но без допълнителни калории.
Наситените и транс мазнините трябва да бъдат ограничени до минимум. Големи количества мононенаситени мазнини (омега 9) също могат да влошат състоянието. Полиненаситените мастни киселини и най-вече омега 3 обаче подобряват инсулиновата чувствителност на клетките.
Физическите упражнения са много важна част в борбата с инсулиновата резистентност. Но не само защото горите калории докато се упражнявате и така отслабвате. Самите упражнения подобряват чувствителността на мускулните клетки към инсулина и усвояването на кръвната глюкоза от тях. Така намалявате кръвната захра и инсулиновите нива и създавате по-благоприятна хормонална среда за редуциране на мазнините. Освен това силовите упражнения ускоряват метаболизма и подобряват мастната обмяна в покой чрез което възпрепядстват образуването на нови мазнини. С последното интензивните силови упражнения се справят много по-добре от кардио тренировките, но ще имате полза да комбинирате и двата вида занимания.
Някои хранителни добавки и дори подправки като канела могат да се използват успешно в комплексното лечение. Има научни изследвания, че ванадият (като ванадил сулфат), хромът (като хром пиколинат) и алфа-липоевата киселина в подходящи дози подобряват чувствителността към инсулина. Затова те ненапразно са наречени и „добавки срещу сладкото”, защото когато глюкозата се усвоява по-добре от клетките, желанието за сладко намалява.
.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Инсулиновата резистентност не е просто състоянието, поради което трупате мазнини около талията и не можете да свалите килограми. То е сериозен здравословен проблем, който води до органни увреди и захарен диабет тип ІІ. За да се предпазите или излекувате от него не е достатъчно просто да проведете някакъв курс на лечение, а трябва изцяло да промените в положителна посока вредните си хранителни навици и заседналия начин на живот.
Харесват ли ви статиите, които четете тук? Абонирайте се напълно безплатно с RSS или по e-mail, за да получавате най-новите публикации за фитнеса, храненето и здравословния начин на живот.
Оставете Вашия коментар (Моля, пишете на кирилица):
Ако желаете коментарът Ви да се асоциира с Ваша снимка, направе го от тук
Коментирай
Добрата форма е във Вашите ръце
Безплатен абонамент
e-mail абонамент
Абонирани читатели
Станете приятел на сайта и се свържете с останалите
Харесайте LubomirIvanov.com във Facebook
Храната като източник на енергия
Вашият пътеводител в храненето!
Категории
Най-нови статии
Последни коментари
Връзки
Етикети
Развивам инсулинова резистентност и тази статия ми беше много полезна! Благодаря! При мен резистентността идва от СПКЯ. Поне според лекарите…
Любо, чета всяка твоя статия с голям интерес. Продължавай все така да ни радваш! Поздрави!
Благодаря ти за статията Любо! Знам точно на кой да я пратя:)
Здравейте и поздрави за поучителната статия.Диабетик-втори тип съм от 2006год.Бях 98кг.По спешност отслабнах 36кг.за 4 месеца и станах 62кг. Разбира се веднага ми падна кръвната захар до нормални граници.И така вече повече от 4 год.съм същите кг.(62 ,както и нормална кр.захар.И трябваше да получа диабета,за да се науча на акъл.Още веднъж благодарности за точната статия.
blagodarq vi mnogo za informaciqta.imam registrirana insulinova rezictentnost i tova mi be6e mnogo polezno da go pro4eta.
Привет, Любо
Състоянието на депресия, предизвикано от развитие на инсулинова резистентност може ли да се излекува само чрез подходяща хранителна стратегия, тренировъчна програма и хранителни добавки?
Лечението на депресия не е в моята компетенция, но доколкото ми е известно има много малко случаи на депресия сред спортуващите т.е. спорта е отлично средство за борба с депресията. Чел съм и за лечение чрез подходяща диета и високи дози ниацин (вит. B3).
Случайно попаднах на статията, търсейки отговор дали мога да нормализирам гликемичния хемоглобин. Бях 96 кг 160 см височина и след като смъкнах 10 кг / за 1 месец/ ми се нормализира кръвната захар, но гликемичният хемоглобин е два пъти над нормата. От статията разбрах, че мога да го нормализирам и него с подходящи храни и двигателен режим. Моля да ми дадете повече информация за това кои са храните с нисък гликемичен индекс, т.е. тези, които най-бързо ще могат да доведет до нормални стойности на гликемичния хемоглобин, какви подправки освен канела и хранителни добъвки да приемам и какъв да бъде дневният ми двигателен режим / работата ми е сварзана с компютър /.
Благодаря предварително!
Красимира, може да погледнете следните статии:
http://lubomirivanov.com/2922
http://lubomirivanov.com/544
Конкретни и индивидуални насоки под формата на програма и режим, може да поръчате чрез формата за контакт.
Имам инсулинова резистентност и от два месеца тренирам- беше ми добре допреди миналата седмица, когато след тренировка започна да ми прилошава- имам всички принаци на хипогликемия- сърцебиене, изтръпване на крайниците, понякога петна пред очите- последния път се наложи да изям една вафла, защото хляба не помогна. Не съм променила режима си на хранене (вкл. лека закуска към 16.00), но въпреки това ми пилошава и не мога да мина без ядене. Нормално ли е това, което ми се случва, или трябва да отида да се изследвам? Въможно ли е да се отделят мазнини в кръвта след тренировка и от това да ми прилошава- да правя по-силна резистентност?
Много са факторите, които може да са довели до хипогликемията и най-вече същността на храненето преди тренировка. Трябва да се преразгледа комплексно начинът на тренировка и цялостния хранителен режим, за да може да се даде точен отговор.
Здравейте,
Преди година и половина ходих на еднокринолог и се оказа, че имам 15.77 uU/ml инсулин при глюкоза 5.17 mmol/l(което е в нормата).
Тогава бях в етап от поредното качване на килограми и нито една диета нито спорт помагаха (158см/67кг, според формулата имам 28,9% мазнини). Само да отбележа, че винаги съм имала 6-7 кг отгоре, но винаги съм спортувала( т.е мога да издържа 2 часа тренировки по ски пистата нагоре-надолу без да имам никаква мускулна треска след това)
През последните 5-6 години спортувам по 2-3 пъти в седмицата йога, тичане сутрин като е хубаво времето или фитнес през зимата и пак няма задовилителни или трайни резултати.
Изписаха ми Метфогама 500 и един ваш колега от Варна ми направи програма. За около 2 месеца свалих 6кг с тренировки и хранене. После продължих още близо 2 месеца, но като закотвя на 60кг няма мърдане. В един момент ти писва и се поотчайваш, продължих да се придържам към тренировките (главно защото ми харесват, особено йогата, която успешно премахва стреса от работа), даже повиших натоварването, а към храненето си позволявах 1-2 дни в седмицата волности и за месец отново върнах килограмите.
Спрях метфогамата преди около 3 месеца, в момента без определена диета, просто като си ям здравословно+ някой изкушения от време на време за около 2 месеца станах отново 61 кг.
Та от дългото предисловие искам да попитам – има ли въобще шанс да смъкна повече и да поддържам нормални килограми при такава обремененост?
Грешка
индексът ми в момента го сметнах на 28,9%
@Лора, за да поддържате нормални килограми, първо трябва да се преборите с инсулиновата резистентност, а за това освен правилен подход е необходимо време и достатъчно постоянство в начинанието.
Здравейте,
От 2-3 месеца ми се появиха лесна уморяемост , задъхване , замайване. Не можех да определя от какво точно се провокирета тези състояния. Междувременно ми се появиха ,буквално за 1-2 седмици кожни образования/малки брадавички/ в областта на шията.
Направих си кръвни изследвания – резултатът е висок холестерол , високи нива на триглецириди , горна граница на кръвна захар на гладно. Кръвно налягане нормално /дори малко ниско/.Вече съм с наднормено тегло – 70 кг при ръст 162, като срещам затруднения с редукцията на теглото. Натрупванията ми са в областта на корема.В семейството има диабетици -майка ми.
След като прочетох Вашите статии ми се струва , че всички тези симпотми /с изключение на кръвното налягане/ говорят за инсулинова резистентност.
Има ли лекарствена профилактика , освен хранителната диета и борбата с килограмите?
Личният ми лекар ми предписа само лекарство за намаляване нивата на холестерола, но не е споменал че има предвид инсулинова резистентност.
Благодаря предварително
Здравейте Ели, всичко което сте написали говори за метаболитен синдром, а инсулиновата резистентност е част от него. Лекарствата само третират симптомите и са временно решение, но не решават проблема. В основата на борбата с метаболитния синдром за спорта и правилното хранене, както и редуцирането на излишните килограми.
Здравейте Любо на дъщеря ми откриха инсулинова резистентност и аз много съм притеснена.Моля за вашия съвет тя е на 19 години.Да приема ли лекарствени средства или само да бъде на диета и спорт.Тя е 72кг. при ръст 163.
Привет!
Моля ,да ми обясните ,какви упражнения да правя ,за да изразходвам енергия ,тъй като трябва да отслабна ,поради факта ,че иммам инсулинова резистентност,но същевременно имам и гонартроза ,което ми пречи да тичам -
Благодаря
Конкретни упражнения и тяхната дозировка мога да препоръчам само ако се запозная детайлно със цялостното Ви физическо състояние и изготвя индивидуална програма. За целта, може да се свържете с мен чрез формата за контакт.
Здравейте, попаднах на тази статия и много ми хареса! Преди малко се абонирах да получавам редовно информация тук! Аз имам метаболитен синдром с инсулинова резистентност. Смятам, че статията е много обширно полезно информационна за хора, страдащи от инсулинова резистентност като мен!
Развивам нарушен глюкозен толеранс, може ли да ми помогнете при положение че имам навършени 60 години?
С уважение, Владо
Да, Владимир, мога да Ви помогна. Свържете се с мен чрез формата за контакт на сайта.
Здравей, Любо. Прочетох няколко от твоите статии и имам няколко въпроса. На 27 години съм, 1.70, 82кг.
Изследванията показаха висок АЛАТ /само АЛАТ, АСАТ в норма 30/, високо ГГТ около 62 и общ билитубин 30, пак малко над нормата. Всичко друго е добре. След втора ехография, същият лекар установи същото – стеатозата не е мръднала особено и си е пак така.
Миналата есен почувствах болка в областта на черния дроб и веднага отидох на лекар, където се установи умерено омасняване на черния дроб – т.нар. стеатоза. Гастроентеорологът ми изписа Легалон, който пиех в продължениет на 4 месеца, диета, която почти спазвах с малки изключения /шоколад/ и доста увеличих движението. По принцип работата ми е относително динамична и бях свикнал навсякъде да се движа с кола, но от тогава се старая 50% от работата да я върша пеш и всеки ден имам около 4км. ходене пеш. Лятото карах колело, което пак мисля, че е добре.
Преди около 3 седмица, цялата история се повтори и аз пак на лекар
От вчера ми изписа Метфогама от 500мг и Урзофалк и двете 3*1 по време на хранене. Личната ми лекарка ме увери, че Метфогамата е много добро лечение и лекарството извлича мазнините от черния дроб и до 6 месеца ще е чист напълно и да не обръщам внимание, че се изписва на диабетици. Другото лекарство е за отделяне на билирубина, превантивно. Аз, обаче, си нямах друга работа и се разрових в интернет да чета за Метфогамата. Прочетох за случаи, в които след спиране не Метфогамата, пациентитеи получават усложнения като ниска кръвна захар и др. В тази връзка ти какво би ме посъветвал за Метфогамата? Да го приемам ли или да търся второ мнение от друг гастроентеоролог? Благодаря предварително и си запзвам правото, ако може, да те питам за хранителен режим и тренировки, за които колкото и да нямам време, ще трябва да вместя, защото съм на 27 и не мисля, че е добре от сега да имам проблеми със здравето.
Златко, нямам правото да коментирам дали да взимаш или не лекарства, предписани ти от лекар, а и не е професионално. Лекарят носи отговорност за предписаното лечение, а участниците във форуми – не. Затова съветът ми е да слушаш лекарите, а ако нещо те съмнява в тяхната компетентност – да потърсиш второ мнение от специалист. А личният ми съвет е да обърнеш повече внимание на правилното хранене и двигателната активност – те и без лекарства дават много добри резултати при подобни проблеми, а и нямат странични ефекти.
Благодаря, Любо! Вчера по търсих второ мнение и лекарят потвърди лечението на колегата си и каза, че наистина ще има ефект. За двигателната активност и правилното хранене съм напълно съгласен и ще го направя, не ми е проблем – упорит съм!
Благодаря много за полезната статия. Случайно попаднах на нея и като се увлякох да чета и другите свързани материали намерих отговори на много въпроси, които не притесняват и на които лекар не ми беше отговарял.
Случайно при едно изключване на причини за определени оплаквания личният ми лекар установи завишена кръвна захар. Прати ме на ендокринолог, който също само след проверка на кръвната захар ми предписа веднага лекарства.
От форумите и от коментарите на патили хора, без да имам медицински познания научих за производството на инсулин и за евентуалната резистентност при увеличено производство. Затова потърсих алтернативно мнение от човек, който разбира от лечение, без да е дипломиран медик. Той ме посъветва да си изследвам нивата на производство на инсулин. Оказа се, че са доста високи.
Във вашите материали също откривам достоверни, компетентни и достъпно обяснени съвети. Моят извод е, че май все повече трябва да се доверяваме на хора, на които медицината е призвание, а не заглавие в дипломата.
След като се отрекох от захарта и белия хляб, сега научавам, че с тази фруктоза, която приемам вместо нея май си навличам повече беди. Зная, че така както променям начина си на хранене трябва да увелича и двигателната активност, но за това ще потърся личен контакт с вас, защото сама нищо няма да направя – твърде мързелива и скарана със спорта съм
Още веднъж благодаря!