Мазнините са част от по-широката група на липидите, към която спадат още свободните мастни киселини, фосфолипидите и стеролите (вкл. холестерол). Общата им характеристика е, че не се разтварят във вода и имат специфична роля в енергийния метаболизъм и структурата на клетките.
Хранителните мазнини са изградени основно от триглицериди – съединения между глицерол и три мастни киселини. В зависимост от вида и структурата на мастните киселини се различават различни типове мазнини, които имат различни физиологични свойства.
Мазнините са най-концентрираният енергиен източник за организма – 1 грам доставя около 9 килокалории, което е повече от два пъти спрямо въглехидратите и белтъчините. Поради високата си енергийна плътност и възможността да се складират ефективно, те служат като основен енергиен резерв под формата на мастна тъкан.
При по-нискоинтензивни и продължителни натоварвания мазнините са важен енергиен субстрат, особено при наличие на достатъчно кислород (аеробен метаболизъм).
Освен енергийна функция, мазнините играят ключова роля като преносители на мастноразтворимите витамини A, D, E и K, както и като източник на незаменими мастни киселини, които организмът не може да синтезира самостоятелно.
Липиди, фосфолипиди и холестерол
Фосфолипидите имат сходна структура с триглицеридите, но съдържат фосфатна група и са основен структурен компонент на клетъчните мембрани. Те не са значим енергиен източник, а имат предимно структурна и функционална роля.
Холестеролът също принадлежи към групата на липидите и изпълнява важни биологични функции. Той участва в изграждането на клетъчните мембрани и е прекурсор на:
- стероидни хормони
- витамин D
- жлъчни киселини
Макар да се съдържа в храната от животински произход, организмът може сам да синтезира необходимото количество холестерол за своите нужди.
Видове мазнини според мастните киселини
Наситени мастни киселини
Наситените мастни киселини съдържат само единични връзки между въглеродните атоми. Те се срещат както в животински, така и в някои растителни мазнини (напр. кокосово масло).
Физиологичният им ефект зависи от общия хранителен контекст, а не от изолираното им присъствие в храненето.
Ненаситени мастни киселини
Ненаситените мастни киселини съдържат една или повече двойни връзки и обикновено преобладават в растителните масла, ядките, семената и рибата.
Те се разделят на:
- мононенаситени
- полиненаситени
Мононенаситени мастни киселини (омега-9)
Основен представител е олеиновата киселина, която се съдържа в зехтина, маслините, авокадото и ядките. Те участват в структурата на клетъчните мембрани и са част от балансираното хранене.
Полиненаситени мастни киселини (омега-3 и омега-6)
Тези мастни киселини са незаменими и трябва да се набавят чрез храната. Те участват в синтеза на ейкозаноиди – сигнални молекули, които регулират възпалителните процеси, имунната функция и множество физиологични реакции.
Най-важните за човешката физиология омега-3 мастни киселини са ALA, EPA и DHA, докато при омега-6 ключово значение има линоловата киселина. От практическа гледна точка по-важен от абсолютния прием е балансът между омега-3 и омега-6 в храненето.
Транс мастни киселини
Транс мазнините могат да се образуват индустриално чрез хидрогениране на растителни масла, което увеличава тяхната трайност. Основният здравословен риск е свързан именно с индустриалните транс мазнини, поради което се препоръчва техният прием да бъде сведен до минимум.
Биологични функции на мазнините
Енергийна функция
Мазнините осигуряват концентрирана енергия и са важен източник на гориво, особено при продължителни натоварвания и в покой.
Резервна функция
Подкожната мастна тъкан служи като основен енергиен резерв на организма.
Структурна функция
Мастните киселини и фосфолипидите участват в изграждането на клетъчните мембрани и поддържането на тяхната функционалност.
Регулаторна функция
Чрез участието си в синтеза на хормони и сигнални молекули, мазнините имат важна роля в регулацията на метаболизма, възпалителните процеси и имунната система.
Защитна функция
Мастната тъкан предпазва вътрешните органи от механични увреждания и участва в терморегулацията.
Усвояване на мазнините
Смилането на мазнините протича основно в тънките черва с участието на жлъчните киселини и ензима липаза. Жлъчните соли емулгират мазнините до по-малки капчици, което увеличава повърхността за действие на ензимите и улеснява разграждането им до мастни киселини и моноглицериди.
След абсорбцията в чревните клетки, по-голямата част от липидите се ресинтезират и транспортират чрез липопротеинови частици (хиломикрони) към тъканите, където се използват за енергия, структурни функции или се складират.
Какви и колко мазнини да консумираме
В практиката често се срещат крайности – или прекалено нисък, или прекалено висок прием на мазнини. И двата подхода могат да бъдат неудачни, ако не са съобразени с общия калориен прием, нивото на активност и индивидуалните нужди.
По-важни от абсолютното избягване на определен тип мазнини са:
- общият енергиен баланс
- качеството на хранителните източници
- балансът между различните мастни киселини
- минимизиране на индустриалните транс мазнини
Включването на разнообразни източници като риба, ядки, семена, зехтин, яйца и млечни продукти може да осигури по-балансиран прием на мастни киселини.
Тъй като мазнините са силно концентриран източник на енергия, с тях е сравнително лесно да се достигне калориен излишък. В дългосрочен план обаче покачването или намаляването на телесното тегло се определя основно от общия калориен баланс, а не от консумацията на мазнини сама по себе си.
Заключение
Мазнините са незаменим компонент на пълноценното хранене и изпълняват множество жизненоважни функции – от енергиен резерв и хормонален синтез до изграждане на клетъчни мембрани и усвояване на мастноразтворими витамини.
Ключът не е в пълното им ограничаване, а в балансирания прием, съобразен с индивидуалните нужди, общия хранителен режим и енергийния баланс.
Последно обновяване на статията: Януари 2026
Значи повече рибка трябва да хапвам за омега 3, защото от 1 ч.л. ленено семе надали си набавям достатъчно спрямо омега 9. Любо понеже сме рибари, но ловим на язовир Искър, какво ще кажеш за омега 3 в сладководната риба?
Петя, лененото семе ти доставя основно ALA, докато чрез рибата си си набавяш EPA и DHA.
Сладководната риба може да бъде добър източник на омега 3, стига да не е пържена или препечена 😉
Благодаря за бързия отговор. Според едно изследване което си направих(нещо подобно на храненето по кръвна група, но се изследва индивидуалната имунна реакция на кръвта към различни храни), доста от морските храни ми се отразяват негативно. Иначе аз рибката я варя или я пека на скарата във фолио или без.Също я консервираме с домати без оцет и други консерванти(има и здравословни методи 🙂 ). Вкусно!!!
Хора не чакайте никулден, за да ядете риба!!!
Интересно ми е какво се случва с омега 3 при пърженето!?
Омега 3 са най-неустойчивите на температура мазнини, така че не само при пържене, но и при печене при по-висока темперетура (над 120 градуса) се разрушават.
здравейте, любомир! благодаря ви за интересната и информативна статия! бих искала да ви попитам нещо допълнително и се надявам да имате възможност да ми отговорите – има ли някаква истина в твърденията, че мастните киселини (имам предвид главно, разбира се, омега 3 и 6), които се приемат под формата на хранителна добавка не могат да бъдат усвоени от организма, ако количеството на мазнините, които се приемат чрез храната, не е достатъчно? 🙂
За мен лично не би трябвало, тъй като по същата логика растителните масла, които използваме също не трябва да се усвояват. Но ще съм благодарен ако споделите, откъде сте намерили тази информация 🙂
чух това твърдение от познати (фенове на ниско-въглехидратното хранене, трябва да се отбележи) и ми се стори, че може би не съвсем коректно.. именно затова попитах! аз самата – без да съм особено запозната – си представях, че приемането на омега 3 и 6 под формата на хранителна добавка е нещо като приемане на ‘полезното’ от състава на мазнините.. 🙂
Бих искал да споделя една статия за поленанситените мазнини и рака:
http://www.second-opinions.co.uk/fats_and_cancer.html
Мисля, че ще е полезна за всеки един от нас ❗
Любо , лененото семе равностойно ли е с лененото масло като качества и полезност ? Първото все пак е натурален продукт
Чрез лененото масло може да набавим много по-лесно в концентриран вид АЛК, едната от трите незаменими омега 3 мастни киселини. Но пък няма да си доставим фибрите на лененото семе, които да подобрят перисталтиката на червата. В случая и двете са полезни и да се чудим кое да изберем е несъществена подробност на фона на много по-важни неща 🙂
Много добра статия!
Дотук разбрах, че когато пека пилешко месо на сух тефлон(обезкостено и без кожа), полиненаситените мазнини се насищат и стават наситени? Ако печем на бавен огън продължително време, ще се запазят тези полезни мазнини.
Относно транс мазнините. Тъй като на стайна температура транс мазнините са в твърдо състояние!!! Та днес изникна следната питанка, поглеждам печеното пилешко аз и какво да видя има мазнинка, но е в твърдо състояние и някакво желенце тъмничко отдолу!
Т.е това транс мазнини ли са? Ако ДА!
Означава ли, че пиленцето го бухат с такива мазнини или аз се хвърлям в разни филми 😯
Благодаря 🙂 и чудесна статия 😉
@pavlina, полиненаситените мазнини в пилешкото месо са твърде малко, за да се притеснявате за окислението им, но при всички положения е по-добре да се готви на по-слаб огън, още повече че така се запазват качествата на белтъчините.
Не само трансмазнините са в твърдо състояние на стайна температура, а и наситените, които се всъщност се съдържат в пилешкото.
Благодаря за изчерпателният отговор! Това за белтъчините не го знаех! Научих нещо ново! Отсега нататък на бавен огън!
Риба обичам много, пекох панагасиус за пръв път, ама то стана пържен :biggrin: не съм виждала такава мазна риба :w00t: . Виж херингата е супер, някак суха е.
По здрави :biggrin:
Извадка от твоята статия :
„Здравословният ефект на ненаситените мастни киселини се постига чрез съотношение 2:1:1 съответно омега 9 : омега 6 : омега 3 мастни киселини. „, „Всичко това се отнася предимно за хора с нормална обмяна на веществата. Отделно от това трябва да се вземе и предвид количеството и вида на приеманите въглехидрати.“
Изводът, който си правя от написаното по-горе е, че приемът на въглехидрати съчетано с мазнини не трябва да преминава дневният прием?
Определението, което си дал „нормална обмяна на веществата“ се разбира да не сме с наднормено тегло и да не качваме лесно кг така ли? :unsure:
Под нормална обмяна имам предвид хора с нормален до умерено бърз метаболизъм, които не качват лесно наднормени килограми, както и такива без метаболитни нарушения.
Извадка от твоя коментар: „Изводът, който си правя от написаното по-горе е, че приемът на въглехидрати съчетано с мазнини не трябва да преминава дневният прием?“ Съжалявам, но не схванах нито извода, нито въпроса, така че ако желаеш може да доуточниш какво имаш предвид.
Това, което искам да попитам е относно мазнините и тяхната им комбинация с въглехидратите. Ти си написал, че ако въглехидратите не се съчетаят правилно с мазнините, ще бъдат превърнати в наситени мастни киселини. Тъй като аз мога да съчетая много мазнини (естествено като използвам съотношението 2:1:1 съответно омега 9,6,3 ) с въглехидрати и естествено да не преминавам калорийният прием на въхлехидрати и мазнини за деня нали правилно разсъждавам? Като споменаваш количество и качество, под това да разбирам ли също, че от най-голямо значение са – гликемичният индекс, калоричността им или нещо друго изпускам(става въпрос за въглехидратите)?
Всичко, което не се съчетае правилно или е в прекомерно количество (дори и белтъчините) има опастност да се отложи като подкожни мазнини. Ако се комбинират много мазнини с много въглехидрати в едно хранене е много вероятно тялото да няма нужда от толкова калории наведнъж и излишното да се складира. Естествено, това може и да не важи за хора с бърз метаболизъм, особено ако целта е качване на ММ.
Качествените храни са натуралните храни – тези най-близко до природата 😉
Г-н Иванов смятате ли за лоши следните комбинации : макарони, ориз и хляб всяко поотделно с маслини (съответно въглехидрати:мазнини) съобразена с дневния прием евентуално. Тъй като желая да комбинирам въглехидратите си с ненаситени мазнини.
Имам предвид коя от следните три комбинации е по-подходяща по отношение на нормален организъм (нормална обмяна на веществата).
Не мога да кажа коя е най-добрата комбинация. Зависи макароните и хляба какви са – пълнозърнести или не, ръжени, пшеничени или други. Какъв е гликемичният им индекс? Ориза какъв е бял, кафяв? И трите в крайна сметка комбинират нишестени въглехидрати с ненаситени мазнини, така че голяма разлика няма.
Много добре написан материал – ясно, точно и разбираемо. Благодаря за изчерпателната информация. Отдавна се опитвам да науча повече за различните видове мазнини и мастни киселини и функцията им в организма, предимно от източници на английски, а тук на едно място прочетох и разбрах всичко. Благодаря отново!
Здравейте!
Любо, чета с интерес всяка една статия и те поздравявам за усилията вложени в подбора и обективността.
Можех на лични да ти напиша рапорта, но прецених че ще има интерес от други. И така …
Положението с набавяне на полезна мазнина в ежедневието никак ама никак не е розово.
При покупка на капсули рибено масло получаваме соево олио и много стари и обработвани рибни мазнини, които нямат нищо останало полезно в тях. Абсолютно задължително влагат консерванти нефигуриращи на етикета и това е разбираемо от хора можещи да мислят. Подобни добавки висят на рафтовете с години.
Седи си човек като мен и си мисли как точно да избяга от ситуацията. Определено покупката на соевото олио с фармацевтичен токоферол и някаква рибна миризма с която да се успокоява хипохондрика.
Сьомгата не решава главоблъсканицата никак. Предлаганата у нас охладена сьомга е от развъдник и е хранена със соеви гранули и царевица. Натрупва в себе си не омега 3 а омега ГМО !
Какво ще правим? – може би ленено семе?
Да за жените е прекрасно, 2 лъжици в кафемелачката и до 5 минути да е изядено. Йоана Будвиг теърди, че ако лененеото масло не бъде взето с кисело мляко или извара не е полезно а вредно.
Добре ама ние мъжете какво ще правим?
Flax seed – 379,380mcg
Soy beans – 103,920mcg
Tofu – 27,150mcg
Soy yogurt – 10,275mcg
Sesame seed 8,008mcg
Очевидно океанската замразена скумрия щ свърши малко работа но ако е замразена преди не повече от 6 месеца.
Лененото го задраскваме с най-дебелия маркер ( мъжете) и се насочваме към конопеното масло.
От цената му припадаме, в търговската мрежа е рафиниран за да издържи извън хладилник въпреки сочния етикет ( екста вържин първа механична платинена преса със сребърни йони )
Стигаме до извод че можем да контролираме процеса купувайки коноп зърно и изтискваме в домашни условия.
Сега едвам издържате как да изтискаме студенопресованото домашно омега олио? Влизаме в google и пишем долните стрингове за да не пускам линкове.
Samson Oil Extractor Attachment -струва 69 лири
Samson 6 in 1 Juicer GB 9001 – около 200 лири
Любо оставям трудната част на теб да анализираш конопеното зърно за естрогени или други спестени от рекламата проблемни неща.
Пропуснал съм да спомена че микрограмите са таблица на фитоестрогените. Поствам пак:
Phytoestrogen food sources Phytoestrogen content (µg/100g)
Flax seed 379380
Soy beans 103920
Tofu 27150.1
Soy yogurt 10275
Sesame seed 8008.1
Flax bread 7540
Multigrain bread 4798.7
Soy milk 2957.2
Hummus 993
Garlic 603.6
Mung bean sprouts 495.1
Dried apricots 444.5
Alfalfa sprouts 441.4
Здравей, Любо!
Искам да те попитам дали приемаш добавка с ω−3 мазнини? Защото ако човек се опитва да си набави нужното количество ω−3 мазнини (около 1 грам на ден, без да има официално установено RDA) само чрез приеманата храна – например чрез консумация на сьомга и/или скумрия, то неизменно с консумацията на тези риби, вече си приел и еквивалентно количество ω−6 мазнини. Това е спрямо данните от таблицата в статията ти. Аз погледнах данните за количеството омега 3 и 6 мазнини, съдържащи се в печена скумрия и сьомга от друг он-лайн източник , където съотношението е в полза на ω−3 спрямо ω−6 мазнините (препратките са по-долу), но с приема на дори една супена лъжица олио седмично (зехтин, слънчогледово или от гроздово семе), количеството приети на ω−3 и ω−6 мазнини е вече изравнено. А по мое мнение е нереалистично растителните мазнини да се ограничат до 1 с.л. на седмица….
Трябва ли тогава да си набавяме EPA и DHA само с рибено масло или да го взимаме в допълнение с консумацията на риба, за да поддържаме съотношение ω−3:ω−6 = 1:1, което ти препоръчваш за оптимален здравословен ефект?
Поздрав за чудесния блог и успех в подготовката за предстоящото състезание!
http://nutritiondata.self.com/facts/finfish-and-shellfish-products/4073/2
http://nutritiondata.self.com/facts/finfish-and-shellfish-products/4259/2
Здравей, Иван,
Съотношението на омега-6 към омега-3 във скумрията и сьомгата е доста в полза на вторите, така че не съм съгласен, че се приемат и еквивалентно количество омега-6. За да се запази баланса от 1:1 до най-много 1:4 в полза на омега-6, което е максимално допустимо за оптимално здраве (при повечето хора е над 1:10) в режимите, които изготвям съветвам да се ползва ленено олио (основно омега-3) или зехтин, който е основно омега-9 и е неутрален към този баланс, както и добавям ленено семе. Така че не е невъзможно да се запази този баланс и без да приемаме омега-3 под формата на хранителна добавка, в което няма нищо лошо разбира се 🙂 Аз лично приемам.
Благодаря!
Здравей, Любо!
За пореден път препрочитам статията, за да си припомня някои неща. Припомних си също и два въпроса, които все още не съм ти задал… 🙂
1. Ленено семе – препоръчваш да се консумира счукано, за да се усвои (казваш, че не се усвоява ако е цяло). Въпросът е усвоява ли се то ако е накиснато за една нощ във вода (според мен по-лесен, удобен и вкусен начин)? След 10 ина часа е леко набъбнало и доста меко. Може да се пасира и да стане на паста (за сравнение не ми се е получавало да пасирам ненакиснато семе :D). Допълнение към въпроса е дали би се усвоило ако е накиснато в кисело мляко за една нощ (в този случай не съм сигурен дали става по-меко)?
2.Защо препоръчваш общото количество мазнини да не надминава 30%? Ако е невъзможно да се отговори на тоя въпрос с няколко изречения, моля те просто да насочиш към по-основни проблеми при хранене с над 30% мазнини или към други статии от сайта ти, които да ми помогнат да си отговоря сам.
Уточнение към въпроса може да е: защо не е удачно (дори в краткосрочен план?) да си набавяме енергия от наситени мазнини за сметка на въглехидрати.
Сещам се, че тук, в блога съм чел, че повече от 30% от мазнини в храненето намаля количеството тестостерон в тялото. Това доказано ли е наистина и зависи ли от други условия като например количеството въглехидрати за деня?
:)))
Здравей,
1. Би трябвало да се усвоява, ако е меко.
2. Статията има общо образователна насоченост и разглежда правилното хранене при едно балансирано по отношение на макронутриентите хранене. Поради тази причина в статията няма как да бъде разгледана и обсъдена теорията на високо мазнинното хранене, тъй като е съвсем друга тема. Например, ако читател Х прочете, че може да се приемат повече мазнини, извади го от контекста и започне да приема повече мазнини към богатото си на въглехидрати хранене (каквото е на повечето хора), това ще бъде катастрофа (въглехидрати, респективно висок инсулин + мазнини, особено наситени, не е добра комбинация). Едно нещо може да бъде удачно или неудачно в зависимост от много други фактори. Или лекарството за един да бъде отрова за друг. Надявам се, че ме разбра 🙂
И все пак, за да ти отговоря на въпроса – и в краткосрочен и в дългосрочен план, набавянето на енергия от наситени мазнини е удачно само при доста ниско въглехидратно хранене (може би трябва да ъпдейтна статията в това отношение, затова благодаря за включването 🙂 ).
По последния въпрос – бях попаднал на изследване (но в момента не го намирам, за да го цитирам), според което дългосрочният прием на мазнини, които се равняват на над 40% от калориите, намалява производството на тестостерон в дългосрочен план. Основната изтъкната причина е, че големи количества от определени мастни киселини подтискат производството му.
Схващам :)) Радвам се, че ми беше даден такъв отговор. Пожелавам на теб и на всички читатели на блога да ви върви по мед ИЛИ масло 😀
В таблицата на USDA за състав на храните намирам следната информация за мазнините в 100гр. ленено семе: общо – 42.16; наситени – 3,66гр (8.68%); мононенаситени – 7,53гр (17,86%); полиненаситени – 28,73гр (68,15%). Тук са съответно: 30%: 10%: 20%: 65%. Вижда се, че разлики в отношението между различните мастни киселини няма.. Предполагам, че Любо е закръглил за по-лесно запомняне. По-важното е дали мазнините са около 30гр/% за 100 гр ленено семе/масло или над 40гр/%… Също така трябва да се оправи сборът на отделните мастни киселини – при закръглянето авторът е изпуснал 5%.
Извинявам се ако изглеждам дребнав! 🙂 Обичам да съм възможно по-точен „на хартия“, тъй като в ежедневието така или иначе идват отклонения, които понякога не са никак малки, а както се казва в статията балансът между омега 3 и омега 6 е ключов и точно там трябва да сме малко по-прецизни (особено при положение, че почти всичките ми омега 3 идват от лен). Чел съм, че отдавна, отдавна омега 3 е имало в по-голямо изобилие, в повече храни, но за съжаление сега не е така, така че трябва да сме дребнави (поне докато не еволюираме :D).
Поздрави! :))))
Естествено, че стойностите са усреднени, както е и написано 🙂 Такава „дребнавост“ лично за мен е малко и излишна, а и съм забелязал, че хора, които се отдават на незначителни подбробности изпускат същината (не визирам никого) 🙂
А мазнините в „Сиренето менте“, което е от палмово масло, хидрогенирани ли са ?
За това трябва да се поиска информация на от производителите. Но тъй като палмовото масло е твърдо при стайна температура, предполагам че няма необходимост от хидрогениране, за да се вложи в продукта (точно това май е идеята да се ползва именно палмово масло).
Любо, моля те хвърли светлина върху следния практически проблем /за удобство ще ползвам пример/: за деня трябва да се изядат 100гр. мазнини (900калории). Ако приемем, че нас/ненас = 3/7, то ненаситените мазнини трябва да са около 70гр. От тях Омега 9:6:3=2:1:1= 35гр:17гр:17гр. Излиза, че при хранене със 100гр. мазнини 10-20гр трябва да са омега 3.
В такъв случай чуденията ми са две: как чрез приема на омега 3 на капсули ще се балансира пропорцията като препоръчваната дневна доза е около 2 грама, при положение, че от храната не постъпват почти никакви омега 3, а са нужни поне 10гр. Другото ми чудене, оставяйки настрана пропорцията омега 3:6, е какво е общото необходимо количество омега 3 за ден /минимум, максимум/
:)))
Първо, оптималното съотношение омега-3:омега-6 е от 1:1 до 1:4, което ни дава повече „свобода“ 🙂
Не знам според кого 2 грама омега-3 е препоръчваната доза (по скоро е дневният минимум), но аз лично препоръчвам по-високи дози омега-3 на клиентите си (до около 5 грама за жени и 7-8 за мъже) в зависимост до колко набавяме омега-3 от храната, какъв е процента телесни мазнини, колко общо мазнини приема от храната. Останалото може да се набави от храната (или изцяло, ако клиента не желае добавки). Препоръчителният минимум е 300 мг ЕРА и около 400 мг DHA (точно 2 грама рибено масло), не съм срещал допустима горна граница.
При стриктна диета съм приемал по 15-20 грама на ден за период от 2 месеца, без да съм забелязал негативни ефекти, но това само го споделям за информация.
Привет!
Благодаря за обширната информация. Моля да ми помогнете да разреша една загадка, която ме мъчи от десетилетия.
Работата е в това, че тялото ми не усвоява добре мазнините – виждат се във водата на тоалетната почти след всяко ходене по голяма нужда. Слаб съм, поне 15 кг. под нормата и съм така от поне 30 години. От дълги години имам всякакви пъпки по лицето и гърба – друг признак, че мазнините не се усвояват. Третия признак, разбира се, е чревния дискомфорт, газове и гниене на храната – сещате се какво става, когато мазнините попаднат там, където не им е мястото – в дебелото черво.
Ходих по всякакви лекари през годините, но никой не можа да ме излекува и накрая започнах да търся причината сам.
Почти вегетарианец съм – от месото ям само риба и то 1-2 пъти е месеца. От ското вземам добавки – омега комплекс и храносмилателни ензими.
Образовах се от интернет и първо реших, че причината може да е глутенова непоносимост (цьолиакия). Изкарах 11 месеца без глутен – осезаема разлика нямаше. После минах на следващата възможна причина – жлъчката. Направих си пълни кръвни изследвания, вкл. чернодробни ензими, захар и холестерол. Всички бяха в нормата с изключение на холестерола, който беше малко над нормата. Започнах изчистване на черния дроб и жлъчката с билки, зехтин и лимон – имаше известно подобрение, но плуващите мазни изпражнения си продължаваха. Тогава реших да слушам тялото си, то да ми подскаже какво е нужно – както го правят животните в природата – без някой да ги учи те знаят коя билка, гъба или плод са подходящ лек за тях.
Един ден минавайки през пазара видях прясна свинска сланина. И изведнъж неистово ми се прияде. А никога не съм ял и през ума ми не е минавало! Но бях решил вече да слушам тялото, а не ума, купих си едно парче сланина и го изядох с малко хляб. Почувствах се добре и реших да направя експеримент – В СЛЕДВАЩИТЕ 3 ДНИ ДА ЯМ САМО ХЛЯБ И СЛАНИНА!
За мое голямо удивление в изпражненията в следващите дни нямаше капка мазнина и те потъваха във водата – нещо, което никога не се е случвало!
Нямам обяснение за този парадокс, защо ненаситените, уж по-леки за усвояване, мазнини се изхвърлят от тялото ми, а „тежките“ наситени се усвояват?!
Може би вие ще ми помогнете за разрешаването на проблема ми.
@Иван
В целия сайт, особено темите за храните, има една „червена нишка“ – организмът е динамична система, която се стреми да запази своето „най-добро“ състояние (това, което ви е по природа). Колкото повече блъскате организма си в някаква неестествена за него посока, толкова повече той се съпротивлява (и като че ли ви прави напук).
Във вашия случай – колкото повече го лишавате от мазнини, толкова повече той се опитва да компенсира създадения от вас недостиг. Лично аз с мазните пъпки и мазната коса се справих точно по този начин – никакви изсушаващи кремове и шампоани, точно обратното – омазняващи. Имах късмет и с добра козметичка – за кремовете ми препоръча такива, при които мазнината се освобождава в по-дълъг период (просто ми каза кои са, вместо да гадая по етикетите). А този проблем ме гонеше в зряла възраст. След именити козметичи, които ме „лекуваха“ с идиотски серо-съдържащи мазила :-), кошмар! Само с тамян и огън не ме „третираха“ :-).
Благодаря! Очаквам да видя какво е мнението и на Любо.
Здравейте!Какво мислите за приемането на арахидонова киселина отделно?
Иване, и аз съм на мнение, че когато лишаваш тялото си от нещо, от което има нужда, то си го „взима“. Иначе по отношение на мазнините в изпражненията – най-логично е да се предположи, че не ги усвояваш т.е. не произвеждаш достатъчно жлъчни сокове.
Иван Стоянов, няма как да знам еднозначен отговор, тъй като това е тема за отделен материал.
Супер статия! Можеш ли да споделиш какъв процент зехтин (или олио) се абсорбира в храната при готвене (например при печене на пилешки гърди с ориз на фурна) и това зависи ли от температурата на печене?
Не съм попадал на такова изследване, за да посоча проценти. Като цяло нишестените въглехидрати поемат доста повече мазнина от всичко друго. И не съветвам ненаситени мазнини да се подлагат на термична обработка.
какво е по-добре да се закуси на другата сутрин след прекаляване с алкохол- по-мазно или обратното ?
Харесва ми статията.Научих много нови неща за мазнините.Благодаря ви.
Любчо, оправи таблицата със съдържанието на омега 3 и 6 в храните. Примерно за скумрията си дал, че има повече омега 6, а истината е 27/1 в полза на омега 3!!! И други храни са грешни.
Любо,
Искам да отбележа някои пропуски относно лененото семе в твоите (и не само) коментари:
1. Вярно е, че лененото семе съдържа предимно алфа-линоленова киселина (ALA), но от нея организмът си синтезира EPA и DHA (иначе хората, които не консумират риба, вероятно биха измирали). Доказано е, че продължителният прием на ALA значително увеличава нивата на EPA и DHA.
2. Освен заради мастните к-ни и фибрите, лененото семе е много ценено и заради слузестите вещества (муцините), дори бих казал, че това е основното му приложение в народната медицина. Не зная защо масово наизуст се пише, че семената трябва да се счукват или мелят, при положение че е най-лесно да се накиснат във вода (всъщност това е традиционното приложение в България), още повече че тогава се отделят слузестите вещества, които са изключително полезни за храносмилателната с-ма (и не само). Най-лесно е вечерта семето да се залее с малко вода (студена или гореща) и на сутринта се изпива водата и се сдъвква вече набъбналото лесно смилаемо семе. Като вземем предвид факта, че лененото масло се съхранява много трудно и се окислява (освен ако не е в капсули, които прекалено го оскъпяват) и в него липсват фибрите и слузестите вещества, определено семето е по-полезно и по-евтино. Само не трябва да се консумират системно големи дози (желателно е до 2 лъжици на ден), защото в обвивката има малки количества токсини.
3. Някой по-нагоре беше показал табличка колко много фитоестрогени съдържа лененото семе и едва ли не, че не е за мъже. Всъщност е точно обратното – лигнаните (фитоестрогените) в лененото семе са със слаб естрогенен ефект, а в същото време заемат естрогенните рецептори и така блокират действието на естрогена, без да намаляват количеството му. Освен това действат и като ароматазни инхибитори (потискат превръщането на андрогени/тестостерон в естроген). Крайният резултат е, че организмът произвежда по-слабо активни и безопасни естрогени (и спада риска от рак на гърдата и на простата). Неслучайно лененото семе се препоръчва и като добавка при гинекомастия.
@Ивчо, благодаря, явно имаше допуснати технически неточности в таблицата, обнових я изцяло 🙂
@Валентин,
1. Какво означава „доказано е, че продължителния прием на ALA увеличава нивата на DHA и ЕPA“? Моля, посочи ми научно изследване, което го доказва. Последното, което аз четох беше, че конверсацията е не повече от 5%. Хората, които не консумират риба, получават малки количества от други животински продукти, вегани може да получават от водорасли (келп, спирулина и др.). Със сигурност няма да измрат, но е вероятно да си докарат проблеми.
2. Ок, съгласен съм, супер е и накиснато.
3. Съгласен съм.
@Иван – ако все още посещаваш този сайт бих искал да разменим някакви координати, защото аз имам абсолютно същия проблем.
Dumbo, пиши ми на admin@beinsa.info
толкова много масла и храни с полезни мазнини, все пак тогава кой продукт е най-полезен да се приема
Няма най-полезен продукт. Имаме нужда и от наситени и от омега-3-6 и 9 мазнини.
имах предвид , примерно кое е най-добре да приемаме ,сусамово олио ли, кокосово масло ли , фъстъчено ли или ленено примерно, където има най-много омега 3 кисилини,
здравейте и поздрави за хубавия сайт, искам да попитам ,вие казвате ,че тези мазнини са полезни и спомагат за изчистването на тези които са натрупани в нашето тяло , но какво става ако приемем прекалено много от тях , те изхвърлят ли се от тялото или се натрупват и пак стават сланинки по корема и бедрата
здравейте, сайта е страхотен мисля,че най-добрия в БГ . може ли да ми кажете, някъде бях срещнал,че набавяте вашите мазнини от кокосово масло, но то има почети само наситени мазнини, от къде тогава си набавяте омега 3 и също може ли да ни кажете какъв е вашия хранителен план или поне какво е вашето разпределение на макронутриентите в проценти в период за маса и период за релеф.благодаря ви предварително
Венци, това е статията, която ще ти отговори: http://lubomirivanov.com/7834/
Стела, всяка излишна енергия се складира.
Генади, мазнини си набавям също от зехтин, авокадо, маслини, ядки, а омега-3 – сьомга и скумрия основно + допълнително рибено масло на дражета. Моят хранителен план е динамичен и предмет на друга тема и не му е тук мястото 🙂
благодаря за вниманието и отговора , хубави празници ти желая 🙂
Здравейте и поздравления за полезната информация, която споделяте. Бих искала да ви попитам препоръчителна ли е ежедневна консумация на овесени ядки и прием на пектин за намаляване на лошия холестерол в кръвта . Възможни ли е при завишени количества на овесените ядки да се разруши добрия холестерол .
Благодаря Ви,
Какво е препоръчително и какво не може да зависи от много фактори. Ако вече не сте го направили, прочетете тези статии:
http://lubomirivanov.com/8651/
http://lubomirivanov.com/8704/
Здравейте г-н Иванов,
С интерес прочетох презентацията Ви и някои от коментарите.
В момента се наблюдават два взаимноизключващи се феномена. Агресивна кампания срещу палмовото масло (по-точно срещу неговата твърда фракция, а не срещу течната – палмовия олеин) – от една страна и също толкова агресивна употреба на палмово масло практически във всички сладкарски продукти, печива (бисквити, вероятно и в хляба, да не говорим за закуските, които ни изкушават от всеки уличен ъгъл), в млечните продукти (често в нарушение ва стандартите и законите) и пр., и пр.Твърди се, че било достатъчно да се обозначи наличието на палмово масло в продукта и това решава проблема – щом не си падаш по палмово масло, за Бога, братко, не купувай! Но на мен ми се случва да ходя из хранителните магазини като разноглед и да се чувствам почти като цар Мидас, който умрял от глад, защото всичко, до което се докоснел се превръщало в злато. Е, в нашия случай – в палмово масло. Много Ви моля, г-н Иванов да ни обясните две неща: 1. Какво точно се случва специално с твърдата фракция на палмовото масло, след като тя попадне в стомаха? (В друг сайт прочетох напр., че при консумация на горещи напитки, супи и пр., палмитиновата мастна киселина попадала в кръвта и, тъй като температурата ѝ на топене е над 50 градуса С, в кръвта тя се втвърдява и предизвиква събития с фатален изход – инфаркти, инсулти или дегенерация на мускулните тъкани. 2. В случай, че палмовата мазнина все пак се разгражда от чревните ензими преди да проникне в кръвта, то защо е тогава пропагандната истерия срещу употребата ѝ? Моля да ме извините, ако некоректно съм използвал някои термини – въпросите 1. и 2. – тъй или иначе си остават.
С най-добри пожелания,
Асен
Палмовото масло е толкова вредно, колкото кокосовото и кравето. Всеки който твърди обратното проповядва псевдо-наука/ прави се на интересен или действа за/ срещу определени търговски интереси. Единственото нередно в случая е, че ако не е отбелязано даден продукт да е произведен с палмово масло, това е подвеждаща информация.
Благодаря Ви много за категоричния отговор.
Здравейте! Благодаря за предоставената полезна информация. Само искам да попитам дали случайно не е допусната грешка в таблицата, защото за рибите и семената от чия омега 6 е повече от омега 3, а съотношението е обратно на стойностите. Кое е вярното- предполагам съотношението, а грешката в стойностите на омега 3 и 6?
Най-вероятно е станала подобна техническа грешка. Ще я коригирам, благодаря за наблюдателността 🙂
Много полезна информация
Здравей! Много дълго време избягвах мазнините в храненето, защото смятах, че те предизвикват напълняването. Не слагах дори олио в салатата.
Скоро попаднах на няколко сайта в интернет, плюс този, които твърдят точно обратното – че храненето без мазнини не е полезно.
Би ли ми казал какво се случва с тялото, когато задълго го лишиш от мазнини, /като не говоря за транс-мазнините, те не дават нищо/ ?
Незаменимите мастни киселини, затова се наричат „незаменими“, защото тялото не може да ги синтезира 🙂 Пълнее се от излишни калории, не от излишни мазнини 🙂
Благодаря ти, за споделеното мнение 🙂
Аз се храня нормално и намирам за глупаво, даже смешно да броиш грамовете в храната :)) Според мен главно е качеството и, и вътрешното ти усещане за ситост.
Поздравявам те за работата ти по блога и за хубавата информация която предоставяш.
Не само тялото, но и психиката е важна, начина по който приемаш нещата, които не ти харесват, или хората, които не ти харесват. Или пък добрите неща, които правиш без да има причина …
Успех !
Привет, Любо!
Какво ти е мнението за тази статия? С кои аргументи си съгласен, с кои, не?
https://examine.com/nutrition/21-of-the-best-arguments-for-and-against-coconut-oil/
Няма да разглеждам аргумент по аргумент, а засега ще го кажа така: човек може да е в добро здраве или да отслабне успешно, както консумирайки, така и не консумирайки кокосово масло. Не е чудо-мудо панаценя. Има някои предимства, като основните са че може да готвим високо температурно с него и е бърз източник на енергия („мазнината-въглехидрат“). Спомага за по-лесна адаптация от по-високо въглехидратно, към по-високо мазнинно хранене. Има малко по-висок термичен ефект спрямо останалите мазнини, но да разчитаме че ще отслабнем повече поради това е абсурдно да се мисли. Може да причини стомашни неразположения при някои хора, особено ако в по-големи количества. Но не е вредно/ нездравословно. И да, скъпичко е 🙂
Не мислите ли, че 200гр. въглехидрати на ден са много. На теория може би сте прав, но със 150гр. протеини и 200гр. въглехидрати на ден мога да преям като нищо.
За един са много за друг – малко. Въпрос на нужди.
Здравей, Любо ! Интересува ме какво е количеството наситени мазнини на ден за един възрастен човек ? Преди да те питам, потърсих в интернет но нещата са доста противоречиви. Даже информацията за 1980г и назад е съвсем различна от сегашната. Реших да те питам, защото се занимаваш и практикуваш, не се доверявам на знания от „учените“.
Вероника, мисля че преди всичко трябва да прочетеш тази статия 🙂 :
http://lubomirivanov.com/9721/
Транс мазнини не ползвам. Тази статия не ми отговаря на въпроса. Само цифри и химия. Пък и на вас явно не ви се занимава. Извинявайте, че ви попитах такъв сложен въпрос.
Хм… интересна психология. Зададат ти въпрос, който няма отговор. Посочиш статия, за която си отделил седмици четене и писане, за да разберат защо няма отговор. Разсърдят ти се, че не си отговорил.
Човек (ако няма медицинска забрана) може да консумира колкото иска наситени мазнини, стига:
1. Да приема твърде много калории и да не дебелее.
2. Да не е за сметка на цялостно балансиран начин на хранене.
3. Да се чувства добре.
Ако спазва горните няма как да прекали с наситените мазнини.
Много ти благодаря, ето това е отговора 🙂 Аз не се страхувам да ям много мазнини. Страхувам се да не ям твърде малко. Бях стигнала в другата крайност да не ям никакви мазнини, защото били „вредни“ и оттам си нанесох беди на организма. Каква глупост …
Статията която ми посочи а и всички останали, всичко е труд.
Здравейте
от чиа надолу до херинга съотношенията омега 6 към омега 3 са въведени наопъки
примерно вместо 1:3 е въведено 3:1
благодаря за труда!
Много полезна статия