Blog

Една от първите публикации в сайта преди повече от 10 години беше за лумбалната дискова херния. Но тъй като диагнозата „дискова херния/ протрузия“ плаши както нетрениращи, така и спортуващи, а първото, което им минава през главата е „Край с нормалния начин на живот/ спорта!„, ще се опитам да намеря отговор на въпроса: Колко страшна е дисковата херния? Инвалидизира ли ни, пречи ли на нормалния начин на живот и означава ли край на тренировките? Нека преди всичко да разберем (припомним) малко повече за проблема….

КАКВО Е ДИСКОВА ХЕРНИЯ?

Между всеки два прешлена на гръбначния стълб има междупрешеленен диск, който създава нужното отстояние между тях, осигурява подвижност и служи като амортисьор.

Междупрешленните дискове имат бъбрековидна форма. Всеки диск се състои от фиброзен пръстен (anulus fibrosus), пихтиесто ядро (nucleus pulposus) и затварящи го двустранно (от горната и от долната страна) хрущялни плочки. Фиброзният пръстен се състои от концентрични кръгове от колагенни влакна, споени с хрущялно вещество. Дебелината на всяка пластинка е около 1мм. Краищата на фиброзният пръстен срастват с ръбовете на два съседни прешлена.

Пихтиестото ядро има овална форма и диаметър 1,5-2,5 см. Разположено е в задната част на диска. То е силно хигроскопично и след поглъщането на вода увеличава значително своя обем. Създава вътрешно напрежение в диска, поради което може да пружинира и амортизира сътресенията.

Под влияние на различни фактори (твъде голямо и/или неправилно натоварване, генетични и други), междупрешленния диск се дехидратира и дегенерира, в следствие на което ядрото може да промени своето местоположение и форма. Изместването му извън нормалното разположение е причината за възникване на дискова херния. Формирането на дисковата херния минава през следните фази:

Дисково раздуване (disc bulge/ bulging). Това е началната степен на миграция на пулпозното ядро и се явява предвестник на дисковите протрузии и хернии. Вътрешната част на anulus fibrosus е разкъсана и част от ядрото е „опряно“ във външната му част, поради което се получава леко издуване. Възможна е болка поради раздразване на синувертебралните нерви.

Дискова протрузия (disc protrusion). Това е влошаване на дисковото раздуване, при което се получава торбовидно издуване на пръстена. Последният не е още разкъсан или е разкъсан частично. Въпреки общоприетото схващане, че дисковата протрузия е за предпочитане пред дисковата херния, на практика една по-масирана протрузия може да даде в пъти по-тежка симптоматика.

Дисков пролапс (същинска дискова херния). Фиброзният пръстен е разкъсан и част от пулпозното ядро е извън пределите на междупрешленния диск.

Свободна дискова херния (дисково секвестиране/ sequestered disc). Части от пулпозното ядро нямат връзка с междупрешленния диск и се придвижват в краниално (нагоре) или каудално (надолу).

Това изместване на ядрото, респективно дисковата протрузия/ херния, може да бъде във всички посоки. Хернирането на диска напред е сравнително рядко срещано и може да доведе до хронична висцерална болка.

Най-чести са латералните (странични) и парамедианни (назад и встрани) дискови хернии. По-редки са медианните (централно назад), като при тях симптоматиката може да е доста по-тежка, тъй като до ниво L2 може да се притисне обвивката на гръбначния мозък, а по-ниско – сплетението от нервни коренчета в края на гръбначния мозък – cauda equina (конска опашка).

КОЛКО ЧЕСТО СРЕЩАНА Е ДИСКОВАТА ХЕРНИЯ?

Какъв процент от хората според вас имат дисково раздуване, херния или протрузия? Разбира се, разлики има съобразно възрастта, рисковите групи и други фактори. Но нека погледнем какво показват проучванията…

При изследване, публикувано през 2015-та година [1], 1211 здрави доброволци (от различни възрасти и с различни професии) се тестват с ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), за да се определи разпространението и разпределението на проблемите с цервикалния гръбнак (шийния дял на гръбначния стълб). Възрастта им е между 20 и 79 години, като има по около 100 мъже и жени за всяка възрастова група. Установява се, че средно 87.6% от изследваните имат значително дисково раздуване! Процента, както се очаква, нараства прогресивно с възрастта, но е около 75% още при 20-годишните! И преди да си помислим, че това е нещо нормално при изследване на хора с оплаквания – става въпрос за асимптоматични доброволци… Т.е. такива, които нямат оплаквания отнесени към подобен проблем. Или с други казано – не ги боли (!?).

Според систематичен преглед, публикуван също през 2015-та [2] и обхващащ 3110 асимптоматични индивида, 29 процента от 20-годишните имат дисково раздуване, а 30 процента – дискова протрузия (процента отново прогресивно нараства с възрастта). Т.е. отново голям процент хора, които нищо не ги боли, имат този проблем (?!).

При друго изследване [3] на 350 млади хора (18-22 години) без оплаквания, които кандидатстват за военновъздушните сили, се оказва че 49% имат поне едно дисково раздуване, 18% имат дискова протрузия, 8% имат дискова херния.

Има и други проучвания, които показват доста висок процент на дискови протрузии и хернии при хора без изразена симптоматика. Ако към тях прибавим и тези, които имат оплаквания, сигурно ще се окаже че почти всеки след 20-30 годишна възраст има дисково херниране в някаква фаза. Т.е. дисковата херния е може би по-скоро един нормален процес на дегенерация на междупрешленните дискове. Много е вероятно да имате дискова херния, но да не знаете (и дори никога да не разберете). Също така е вероятно да знаете, че имате дискова херния и да ви боли, обаче причината за болката да е съвсем друга… Но всичко това едва ли „топли“ хората с дискови хернии, които изпитват сериозен дискомфорт именно от тях. По-важният въпрос е…

ЛЕКУВАТ ЛИ СЕ ДИСКОВИТЕ ХЕРНИИ?

Всъщност, нашите тела са много добри в това да се самолекуват, в това число и при дискови хернии (?!).

Какво казва науката?

Проучване върху 37 пациенти с масивна дискова херния и ишиас показва пълно и трайно възстановяване при 83% от тях в рамките на две години [4]. Друго изследване отчита повече от 50% редукция на хернията при 37 от 42-ма пациенти (88%) в рамките на година [5]. Систематичен преглед и мета-анализ от 11 кохортни проучвания отчита спонтанна резорбция на херниралия диск при средно 67% от пациентите [6]. Т.е. според данните има огромен процент вероятност да забравите за проблема чрез консервативно лечение в рамките на една до две години.

Какво казва личният ми опит?

Стига да се подходи правилно, според мен процентът е и по-голям. Последното означава преди всичко да се овладее болката, а след това най-вече да се укрепи и балансира мускулатурата и да се коригира стойката. След това е вероятността да забравите, че сте имали дискова херния и да тренирате нормално (и разбира се – разумно), е огромна.

Разбира се, 100% успеваемост на консервативното лечение няма. Определен малък процент тежки и масирани хернии налагат операция, за което преди всичко трябва да се консултирате с поне няколко специалиста и да са изчерпани консервативните методи, а да няма подобрение т.е. само като крайна мярка.

Референции:

[1] Abnormal findings on magnetic resonance images of the cervical spines in 1211 asymptomatic subjects. Spine, 2015
[2] Systematic literature review of imaging features of spinal degeneration in asymptomatic populations. American Society of Neuroradiology, 2015
[3] High Prevalence of Spinal Magnetic Resonance Imaging Findings in Asymptomatic Young Adults (18-22 Yrs) Candidate to Air Force Flight. Spine, 2018
[4] Conservatively treated massive prolapsed discs: a 7-year follow-up. Royal College of Surgeons of England, 2010
[5] Natural history of lumbar disc hernia with radicular leg pain: Spontaneous MRI changes of the herniated mass and correlation with clinical outcome. Western Pacific Orthopaedic Association, Asia Pacific Orthopaedic Association, 2001
[6] Incidence of Spontaneous Resorption of Lumbar Disc Herniation: A Meta-Analysis. Association of Pain Management Anesthesiologists, American Society of Interventional Pain Physicians, 2017