(Прочети като статия или изгледай като видео в края)
Знаете ли какво е мускулна дисморфия и каква е връзката й със социалните мрежи?
Мисля, че това е проблем, който засяга една не малка част от трениращите, но за него не се говори достатъчно…
КАКВО Е МУСКУЛНА ДИСМОРФИЯ?
Мускулната дисморфия, наричана още телесна дисморфия или бигорексия е вид психично разтройство, което попада в категорията „обсесивно-компулсивни“. Симптомите може да варират от много леки до изключително тежки.
Основната характеристика на телесната дисморфия са постоянни натрапчиви и обсебващи мисли за предполагаеми физически несъвършенства, които може да се отнасят за една или повече различни части от тялото – нос, уши, кожа и други. Най-често недостатъци не съществуват, незначителни са или почти напълно незабележими за околните.
Когато дисморфофобията се отнася до мускулното развитие и релефа на тялото, говорим за мускулна дисморфия. Индивидът може да е мускулест и релефен спрямо стандартите на повечето хора, но да се възприема като малък, слаб, мазен и прочее.
Проблемът с телесната и в частност мускулната дисморфия се счита за патологичен, защото в повечето случаи пречи на социалния живот и професионалното развитие. Мислите на човека са почти постоянно ангажирани с несъществуващия проблем. Може да се стигне до депресия и панически атаки.
Тъй като страдащите от мускулна дисморфия са обсебени от това да са максимално релефни и мускулести, често при тях се стига до хранителни разтройства и/или прибягват към прием на анаболни стероиди.
НЕГАТИВНОТО ВЛИЯНИЕ НА СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ
Повечето хора, интересуващи се от изграждане на мускули и постигането на атлетична физика, „консумират“ не малко фитнес съдържание от различни социални мрежи – следват определени фитнес „инфлуенсъри“ и гледат различни видеа на тази тематика.
Разбира се, на пръв поглед в това няма нищо лошо – така подсилват мотивацията си, следвайки определени модели за подражание и търсят информация, която да им помогне в тяхното фитнес пътешествие. Проблемът е в по-голямата част от самите „модели за подражание“…
Социалните мрежи са като джунгла, в която най-якият оцелява. Когато става въпрос за фитнес съдържание, обикновено хората с най-много последователи не са най-знаещите и можещите, а тези с перфектната физика и визия. Феновете и лайковете са правопропорционални на дълбочината на релефа.
Без да омаловажавам труда за постигнатото и да казвам, че тези хора нямат достатъчно знания, ще заявя че за всички супер яки и релефни фитнес модели, на които се възхищавате, важи поне едно (в повечето случаи и повечето) от следните:
Първо – имат изключително добра генетика за това и да покачват мускулна маса, и да стават релефни;
Второ – използват периодично или постоянно забранени медикаменти – анаболни стероиди, хормон на растежа, SARMs и подобни, като повечето не си признават за това;
Трето – избират няколко от десетки снимки (представящи ги по най-добрият начин) и/или ги обработват с фотошоп. Освен това снимките са професионално направени, с най-подходящата светлина и ъгъл, а по време на тях инфлуенсърът е с добър тен, обезкосмен, „напомпан“ и тем подобни;
Четвърто – не изглеждат така целогодишно, а само периодично когато са максимално „изчистени“ и/ или на „зоб“. Но тъй като през този период правят достатъчно снимки, които постват напред във времето, създават погрешната представа, че така изглеждат винаги.
Без поне едно от горните, средно-статистическият трениращ в реалния живот не може дори да се доближи до физиката на „моделите му за подражание“. Но той продължава да консумира подобно съдържание, а алгоритъмът, като един добър сервитьор, се грижи за това да му предлага още и още големи порции от същото…
…Докато в един момент е толкова „залят“ от напомпани и релефни мускули, че започва да възприема това за нормално:
„Всеки, който тренира сериозно, трябва да изглежда така, нали?!„
И въпреки че това, което е постигал изобщо не е малко спрямо това какво е реалистично. Дори може да е максималното, на което тялото му е способно натурално, той започва да вижда себе си като слаб и/или малък и/или мазен, тъй като постоянно се сравнява с фитнес моделите от социалните мрежи т.е. развива телесна дисморфия.
Хич не са редки случаите на трениращи, които се опитват да поддържат нездравословно нисък процент телесни мазнини и/ или започват с употребата на анаболни стероиди, само за да се доближат до физика, която благодарение на социалните мрежи считат за нормална.
КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИШ ОТ МУСКУЛНА ДИСМОРФИЯ?
На първо място – трябва да разбереш и осъзнаеш причините фитнес инфлуенсърите да изглеждат така в социалните мрежи. Да, тези, които изброих преди малко.
А също и че в реалният живот, заради филтрите и фотошопа, много от тях дори не приличат на себе си. Искаш да приличаш на фитнес модела Джон, но как да стане, като след цялата „обработка“ на снимките си, дори Джон не прилича на Джон? Джон на практика не съществува.
След това трябва да си наясно какво е реално постижимо натурално и с „нормална“ генетика.
И да знаеш, че ако си човек, който тренира относително редовно и правилно, храни се балансирано и държи телесните си мазнини в нормални здравословни граници, то вече изглеждаш по-добре от над 95% от населението на планетата. А фитнес инфлуенсърите в социалните мрежи са под 0.01% от цялата картинка.
Не трябва да се сравняваш с никой, освен със себе си от предишен период.
Търси ЛИЧНОТО си развитие, а не преследвай постиженията на някой друг!
Започни да гледаш на тренировките и храненето повече като на средства, които ще ти помогнат да се чувстваш добре и да си в добро здраве, отколкото да станеш „нацепен“.
Наслаждавай се на процеса, колкото и бавен да е той – да научаваш повече, ставаш по-силен, по-издръжлив, по-добър.
Разбира се, няма проблем да целиш и по-добра визия, но пак ще повторя – бъди наясно какво е реално постижимо за определен период от време, натурално и с твоята генетика. Но не го превръщай в основна цел и фокус!
Ако наистина смяташ, че въпреки всичко фитнес съдържанието в социалните мрежи ти „бърка в мозъка“, то ограничи използването им.
Освен това започни да търсиш повече „знаещи“ инфлуенсъри (стрелка), отколкото перфектно изглеждащи.
„Консумирай“ заради съдържанието и стойността на информацията, а не заради „уау“ ефекта.
Пак казвам – това, че някой изглежда перфектно, не го прави „знаещ“, но не го прави и „не знаещ“. Оценявай преди всичко по качеството на информацията, а не по външния вид.
Не на последно място – започни да гледаш на себе си повече като на индивид, който има и може да развива други качества, освен мускулите си. В реалният живот, където важни са семейството, социалните контакти, професионалното и личностното развитие, на никой не му пука дали си нацепен или не.
А АКО ВЕЧЕ ИМАМ/ НЯКОЙ БЛИЗЪК ИМА МУСКУЛНА ДИСМОРФИЯ?
Според опита и познанията си, хората, страдащи от мускулна дисморфия, имат различна степен на осъзнаване за проблема. Някои са наясно, че не са малки, мазни и слаби, но продължават да се чувстват така и това ги тормози. Други нямат ни най-малка представа, но близките им го забелязват.
Ще повторя, че като част от дисморфофобията, мускулната дисморфия е вид психично разстройство. Когато имаш здравословен проблем, най-нормалното нещо е да се обърнеш за помощ към лекар. Затова и тук е редно и не е срамно, ако човек не може сам да се справи, да потърси помощ от специалист. При подходящо лечение, всеки вид телесна дисморфия има добра прогноза за пълно възстановяване.
