Меню на страниците
Facebook
Меню на категориите

Публикувана от на 06.07.2022 в Други, Нови | 2 коментара

Критика на видеото на „The Clashers“: „11 ХРАНИ, които МИСЛИМ ЗА ПОЛЕЗНИ, но всъщност са ВРЕДНИ“

Критика на видеото на "The Clashers":  "11 ХРАНИ, които МИСЛИМ ЗА ПОЛЕЗНИ, но всъщност са ВРЕДНИ"

Рядко си позволявам да критикувам някой директно и открито, тъй като не искам да оставям впечатлението, че това е с цел лична конфронтация и/или трупане на дивиденти на чужд гръб. Но когато този някой говори пълни глупости по тема, от която грам не разбира, няма как да остана безучастен, особено и когато има милионна аудитория. А и няма да „нападам“ личността, а само твърденията му.

Предупреждавам, че няма да е кратко, но при толкова много глупости на едно място, няма как…

Въпреки че съм попадал на въпросния канал, не го следя, а към въпросното видео ме насочи клиент, който ме попита какво мисля. Споделям го по-надолу, за да може тези, които не са го гледали, да са наясно за какво иде реч:

Видеото започва с класическото вселяване на страх, което е много отвратителен похват за увеличаване на гледаемостта: „Днес искам да ви разкажа за някои храни, които са рекламирани и мислим за полезни, но реално могат да навредят на здравето и бавно да ни убиват“ – започва Слави от The Clashers. Бавно да ни убиват и „‘СиЧки Ша Омрем“?! Окей, давай да ги видим кои са тези отрови!

 

#1 Протеинови барчета

Според Слави, рафинираната бяла захар, която съдържат протеиновите барчета, е вредна и при продължителна употреба води до редица заболявания и здравословни проблеми. Това изказване е много далеч от истината и няма никакви адекватни научни данни, които да подкрепят думите му.

Първо, рафинираната бяла захар е просто източник на глюкоза и фруктоза т.е. прости въглехидрати. На молекулно ниво абсолютно няма никаква разлика между глюкозата и фруктозата, които ще получим от захарта и тази от плодовете например (да, с плодове е по-трудно да прекалим, а и съдържат фибри и някакви витамини и минерали). А почти всички въглехидрати, които консумираме, метаболизират в тялото ни до глюкоза. Т.е. няма механизъм, по който нормалната консумация на глюкоза и фруктоза да ни навреди по някакъв начин. Подчертавам „нормална“, тъй като на практика всяко вещество може да е вредно над определено количество, включително и водата. Но досега не съм чул някой да е обявил водата за вредна.

Това, което Слави пропуска е, че дозировката прави лекарството или отровата. Ако прекаляваме със захарта, това може да доведе до калориен излишък, да натрупаме излишни килограми, което вече да влоши здравословното ни състояние. Или ако бъде за сметка на други храни, богати на хранителни вещества, да доведе до хранителни дефицити. От друга страна, редица спортисти (включително и аз), консумират захар по време и/или след тренировка, за да подобрят спортното представяне/ възстановяването.

Захарта консумирана в модерация нито вреди, нито сама по себе си води до наднормени килограми. Обвинявана е постоянно за последното, но данните сочат, че въпреки намаляващата консумация на захар през последните години, затлъстяването в световен мащаб продължава да се увеличава. Т.е. в проблема са въвлечени много фактори и може да е по-лесно да посочим един „злодей“ като захарта, но е неправилно и не помага за намиране на решения.

Sugar-1

Другата опорна точка е, че протеиновите барчета съдържат не малко мазнини (което е нормално, особено ако са ядки). Не намирам никаква връзка тук?! Много храни съдържат доста мазнини, но не са обявявани за вредни, а някои дори са сочени като полезни.

 

#2 Диетични газирани напитки

Според Слави:

1) една диетична газирана напитка на ден, увеличава риска от рак на простатата с 40% (достатъчно стряскаща цифра, за да уплаши всеки мъж);

2) рискът от диабет се увеличава с 15%;

3) изкуствените подсладители са чиста химия, те са ненатурални съставки, които може да са по-вредни от захарта;

4) метаболизма се забавя и при двата пола;

5) подсладителите се превръщат в мазнини, които се натрупват по-тялото;

6) ефектът при диетичните напитки върху напълняването е по-лош, отколкото при нормалните (със захар);

Доста „обвинения“, нахвърляни набързо за кратко време, без никаква обосновка или цитиране на изследвания. Когато правиш такива плашещи изказвания е добре да подкрепиш думите си с конкретните проучвания, макар и неадекватни такива. Така поне ще улесниш хората, да не търсят въпросните изследвания, за да ти посочат какви евентуални грешки си допуснал при цитирането на данните… Но добре, ще започна по ред на изказванията:

1. Не съм сигурен, но предполагам данните са извадени от проучване, публикувано през март тази година и озаглавено: Artificial sweeteners and cancer risk: Results from the NutriNet-Santé population-based cohort study [1]. Защо така смятам? Защото преди около 9 месеца, след като публикувах моята статия за подсладителите, където написах, че досега няма научни данни изкуствените подсладители да се асоциират с повишен риск от рак или други заболявания. Въпреки че е възможно и твърдението му да е базирано на някое изследване с плъхове, на които са давани МЕГА дози подсладители… Няма как да знам, затова ще ползвам новото изследване за опорна точка на думите му.  Е, хвърля ли то различна светлина върху познанията ни до този момент?

Проучването е направено върху 102 865 души, които са проследени за период от около 8 години. Да, при хората консумиращи напитки с подсладители е отчетен повишен риск от различни видове рак (включително и на простатата). Но…

Първо, както заглавието ни показва – това е кохортно изследване. Не казвам, че подобен вид изследвания нямат никаква научна стойност. Но те може само да показват корелация между две (или повече) неща, но не и причинно-следствена връзка (correlation is not causation). Много неща може да имат много силна корелация помежду си, но да нямат нищо общо. Дори има проучване, което показва, че ядене на „каквото и да е, когато и да е“ увеличава риска за рак на дебелото черво при жени [2]. А редица много силни корелации могат да бъдат даже смехотворни.

Второ, когато нещо увеличава риска от рак, очакваме да видим някаква правопропорционална зависимост между количеството от това вещество и степента на увеличен риск. За доста от видовете подсладители и рак, такава зависимост не съществува, дори се наблюдава и обратната. Нека поясня… Участниците в проучването са разделени в 3 групи по отношение на консумацията на изкуствени подсладители: 1) „не консумиращи“ (non consumers); 2) „по-ниско употребяващи“ (lower consumers); 3) „по-високо употребяващи“ (higher consumers). Според изследването, за някои видове изкуствени подсладители, рискът намалява при тези, които консумират повече от тях. Какво излиза, ако му се доверяваме то следва не да консумираме диетични напитки умерено (както е редно), а да се наливаме с тях, за да намалим риска?!

Трето, това проучване е в противоречие с редица други, които не намират връзка между изкуствените подсладители и увеличен риск от рак. В крайна сметка, науката е сбор от доказателства, а не заключения направени върху единични изследвания.

Четвърто, дори и да приемем тезата, че изкуствените подсладители увеличават риска от рак. Става въпрос за увеличен не абсолютен, а относителен риск. Т.е. ако рискът да развиете рак е 2%, при увеличаване с 40% няма да стане 42%, а 2.8%. Пак не е за пренебрегване, но говорим АКО изобщо има увеличен риск и АКО той е чак 40%. Защото когато някой взема дадено решение, то трябва да е информирано решение, на база на адекватна информация. Не може ей така да изпраскаш „40% увеличен риск“, което звучи страшно и стряскащо за повечето хора. И тези, които не могат да пият само вода, да сменят диетичните напитки с такива със захар, част от тях да напълнеят поради калориен излишък, което да им създаде здравословни проблеми.

2. Тук вече дори не мога да предположа точно на кое изследване е базирано становището, че изкуствените подсладители увеличават риска от диабет с 15%. Вероятно е да има някои, които да намират такава корелация. Но за да е бъде увеличен този риск, то подсладителите трябва да влияят върху кръвната глюкоза и/ или да водят до трупане на наднормено тегло. По отношение на първото: систематично ревю и мета-анализ от рандомизирани контролирани проучвания заключава, че подсладителите не повишават нивата на глюкозата в кръвта [3]. По отношение на второто: редица добри проучвания сочат, че диетичните напитки всъщност спомагат за отслабването и контрола върху теглото [4, 5, 6].

3. Всичко е химия. Тялото не дели съединенията на „натурални“ и „изкуствени“. Това, че нещо е натурално, не го прави безопасно. Някои от най-силните отрови са натурални съставки. Това, че нещо е изкуствено създадено не го прави опасно. Например, най-набеденият за вреден подсладител – аспартамът, в тялото се разгражда до 3 натурални съставки: 50% фенилаланин, 40% аспарагинова киселина и 10% метанол. Първите две са аминокиселини, а човек получава в пъти повече метанол от плодове и зеленчуци, отколкото може да получи от аспартам.

4. За пръв път чувам, че изкуствените подсладители забавят метаболизма. Няма проучвания, сочещи в тази посока. Не се сещам и за механизъм, по който това би било възможно.

5. Подсладителите не съдържат калории и не могат да се превърнат в мазнини. Не можеш от нищо да създадеш нещо.

6. Мисля че вече отговорихме на това „обвинение“ в точка 2.

 

#3 Спортни напитки

Айде отново темата за захарта… Тъй като Слави се повтаря, ще трябва и аз да се повторя, този път по-накратко…

Не, захарта в нормални количества не е токсична/ отровна. Не, захарта не води до напълняване без да е налице калориен излишък. Не, храненето ви няма да е по-малко здравословно, ако набавяте всичко необходимо за тялото си, а малка част от калориите са от захар.

Да, хора които целят отслабване е добре да ограничат консумацията на захар. Но не всички искат да отслабват, а и дори при отслабващите малки количества в повечето случаи не са проблем. Почти всички спортни напитки са около 4% захар т.е. за 500 мл ще приемете около 20 г или 80 ккал. Ако нещо проваля отслабването, това няма да е една спортна напитка. Още повече името подсказва, че е удачно да я консумираш докато спортуваш. А ако тази напитка с малко захар и електролити подобри спортното ти представяне и ти изразходваш повече от 80 калории спрямо обичайно, това не е ли в ползва на отслабването (риторичен въпрос).

Друга изказана от Слави теза е, че захарта от спортната напитка, консумирана преди тренировка, ще повиши инсулина, което ще попречи на „изгарянето“ на мазнини по време на тренировката. Да, ако спрем дотук – прав е. Обаче следва едно ГОЛЯМО „НО“! Не само захарта и въглехидратите в частност стимулират секрецията на инсулин. Протеините също го правят. Суроватъчният протеин например е от най-инсулиногенните. По логиката на клашъра и протеин не трябва да консумираме преди тренировка.

Повтарял съм го и преди, запомнете: „изгарянето“ на мазнини по време на тренировка и загубата на мазнини са две съвсем различни неща. Може да „горите“ много мазнини по време на тренировка, но да качвате мазнини, ако сте в калориен излишък. Може да не изразходвате никакви телесни мазнини по време на тренировка и да губите мазнини, ако сте в калориен дефицит. Това колко мазнини ще „изгорите“ по време на тренировка не променя общата загуба на мазнини при равни други условия (най-вече калориен и протеинов прием и физическа активност). Ако тялото ви ползва повече въглехидрати по време на тренировка, ще ползва повече мазнини през друга част от денонощието и обратното. Използването на телесни мазнини за енергия не се случва само докато тренираме.

 

#4 Нарязани колбаси

Първо, не може да поставим всички колбаси под общ знаменател – има и по-качествени и по-нискокачествени. Второ, не смятам че човек, който има хранителна култура и се интересува от това с какво се храни, ще счита нарязаните колбаси за полезни.

Та, Слави донякъде е прав, но от друга страна тази храна изобщо няма място в класацията.

 

#5 Сушени плодове

Слави изказва следните аргументи срещу сушените плодове:

1) Третирани са със серен диоксид (който според него е вреден);

2) Посипват се с малки количества рафинирана захар;

3) Много са калорични;

4) Продаваните в магазините имат по-малки витамини, минерали и фибри спрямо домашно направените.

1. Американската FDA определя серния диоксид за безопасен, с изключение при употребата му в меса (източник).

2. Пак ли с тази захар :) .

3. Съгласен съм, че когато нещо е калорично и сме склонни към напълняване, трябва да внимаваме. Но калорично не означава вредно, едното няма общо с другото.

4. Няма референции на какво се базира това изказване. Възможно е и да е така, но ако има разлика, то ще е минимална и без практическо значение. Не разбирам как леко намаленото съдържание на нутриенти прави една храна вредна. А за повече по темата „домашно или от магазина“, прочетете ТУК, за да се запознаете с двете страни на медала.

 

#6 Бадеми и кашу

Слави: „Прекомерната употреба на печен и солен бадем може да доведе до проблеми със здравето и затлъстяване“.

Слави, прекомерната употреба на каквото и да е може да доведе до проблеми със здравето и затлъстяване. А абсолютно всяка храна съдържа някакви минимални количества от вещества, които познаваме като отрови. Не забравяйте, че само дозата прави лекарството или отровата!

Колкото до взаимодействието с лекарства… Грейпфрутът например може да намали усвояването на над 50 лекарства, но никой не го е обявил за вреден. Нормално е когато имаш заболяване, приемаш лекарства и те е грижа за здравето ти, да се консултираш със специалист относно диетата ти. Много храни, считани за полезни, не се препоръчват при различни здравословни проблеми. Това не ги прави вредни за здрави хора.

„Хапвайте си сурово кашу и бадеми, но винаги в умерени количества“ – заключава клашърът. Да така е, тук си „стискаме ръцете“. Но първата част е напълно излишна.

 

#7 Боб

Всички житни, зърнени и бобови култури съдържат някакви количества от т. нар. „антинутриенти“ (арсен, фитинова киселина, трипсин инхибитори и други). Това не ги прави вредни, консумирани в нормални количества, някои след правилно приготвяне.

Не е нужно дори да си специалист по хранене, за да знаеш, че бобът е добре да бъде накиснат за няколко часа и добре сготвен. А това че при някои хора създава стомашни проблеми… Повечето храни могат да създават стомашни проблеми при някои хора. Това не ги прави вредни за хора без проблеми.

 

#8 Гъби

Хитинът в гъбите, с който Слави ни плаши, на практика е полизахарид (вторият най-срещан в природата след целулозата), който е и пребиотик (служи за храна на полезните бактерии в червата). Не се усвоявал от детския организъм?! Ами не се усвоява и от възрастен човек, тъй като нямаме ензимите за целта. Това за нас са фибри. Никъде не намерих научна препоръка да не се дават гъби на малки деца, освен на бебета под 1 г. Но така или иначе храненето при тях е строго специфично и се надявам никоя майка да не търси съвети в ютуб с какво да храни бебето си.

Според клашъра, гъбите са тежка храна. Не е възможно храна с около 20 калории на 100 г да бъде тежка, освен ако не ги сготвите с половин пакетче масло :) .

Опасност било и способността на гъбите да усвояват вещества от природата. Всяка храна го прави. И оризът абсорбира арсен от почвата, но го няма в списъка… Може би ще има част II :D . Така или иначе повечето хора консумират култивирани гъби, а не от силно замърсени и радиационни региони.

 

#9 Картофи с кълнове

Съгласен съм, позеленели картофи или такива с кълнове е по-добре да се избягват… Обаче, извинявам се, кой ги счита за полезна храна?!

 

#10 Кафява захар

И отново захарта… Бяла, кафява… Захарта си е захар. Разликата е, че в кафявата захар има малки количества от някои минерали (справка).

Да повтарям ли отново, че захарта не е вредна в ниски до умерени количества… А и кой изобщо я счита за полезна, дори и да е кафява? Още повече, захарта не е храна в истинския смисъл на думата, а средство за подслаждане. Разумните хора не я кусаме с лъжицата.

 

#11 Канела

Слави: „Канелата не съдържа отрови, а само полезни вещества, с които обаче ако се прекали, може да се навреди на здравето“.

Слави, запознай се с термин от токсикологията, наречен LD50 (смъртоносна доза 50%). Това е количество от дадено вещество, което ако консумирате наведнъж има 50% шанс да умрете. Всяко вещество има LD50 доза, включително и такива, които считаме за полезни.

Има много други храни, които считаме за полезни, с които ако прекалим може да си навредим. С някои дори е сравнително лесно да прекалим. Типичен пример е черният дроб, който съдържа огромни количества витамин А.

Изказването ти тук е лишено от смисъл, защото е все едно да кажеш „всички храни са вредни, ако прекалим“. Как това прави канелата вредна?!

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

И така прЕатели, това може да е прощалната ми статия. През годините съм консумирал толкова много от повечето изброени „вредни“ храни и предполагам не ми остава много…

Ако трябва да сме сериозни – няма такова нещо като полезни и вредни храни. Този „черно-бял“ начин на мислене няма да ви помогне да се храните по-добре и да сте постоянни в това. Има храни по-богати, на хранителни вещества, има и по-бедни. Има по-калорични и по-ниско калорични. Има полезни и вредни количества за всичко. А за да започнете да мислите по-правилно за храната и да се храните по-добре има една дума, нарича се „образование“.

За финал ще кажа, че Светът ще е много по-добро място, ако всеки се занимава само с това, от което разбира. А това, от което си няма и представа – да остави на специалистите.

2 коментара

  1. Хаха, добре се посмях.

    Благодаря за компетентия коментар на Любо както винаги.

  2. Както винаги точен, аргументиран и трудно оборим. Браво Любо!

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

:alien: :angel: :angry: :blink: :blush: :cheerful: :cool: :cwy: :devil: :dizzy: :ermm: :face: :getlost: :biggrin: :happy: :heart: :kissing: :lol: :ninja: :pinch: :pouty: :sad: :shocked: :sick: :sideways: :silly: :sleeping: :smile: :tongue: :unsure: :w00t: :wassat: :whistle: :wink: :wub: