Някои хора са постоянно притеснени по отношение на храните, които консумираме. В тази храна имало „отрови“, в онази – „опасни химикали“. Затова съветват да се консумират само „натурални“ храни от природата, най-добре „био“ или домашно произведени. Вече разгледах празните претенции на „био“ храните, както и другата страна на медала на домашните храни. Сега е ред е на „отровите“ и „сички ша умрем“ 🙂
ОТРОВА ИМА ВЪВ ВСИЧКО И НИЩО НЕ Е БЕЗ ОТРОВА
„Poison is in everything and nothing is without poison“
Paracelsus
Този цитат се приписва на чичкото от „снимката“ към статията. Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм (Philippus Aureolus Teophrastus Bombastus von Hohenheim), по-известен като Парацелз (от латински: Paracelsus), е швейцарски лекар, учен, алхимик, астролог, философ; роден 1493 г (Източник). Дали той го е измислил/ казал не знам, но се съгласявам, че е напълно вярно.
Абсолютно всичко или съдържа някакво количество химично съединение, което е известно като отрова или може да бъде отрова (токсично) над определени количества, без да е причислено като такова.
Съединенията, известни като отрови например са: формалдехид, соланин, арсен, метилживак, амигдалин (цианид) и кукурбитацин Е. На някои им настръхват косите само като ги чуят. Но същите ги консумират всеки ден, без дори да подозират:
НИЩО НЕ Е ОТРОВА ДО ОПРЕДЕЛЕНА ДОЗА
Горната илюстрация е само пример за „натурални“ храни, които съдържат определени количества от споменатите „отрови“. На практика всяка една храна съдържа някакво количество от тези или други известни „отрови“. Но нищо не може да действа като отрова без някакво определено количество т.е. нищо не е отрова до определена доза.
Да, повечето храни съдържат толкова минимални количества „отрови“, че изобщо не трябва да се замисляме колко ги консумираме (стига да не е за сметка на балансираното хранене). Но има и такива с повече, като количествата могат да варират не само от една до друга храна, а и спрямо вида/ сорта. С тях трябва да внимаваме и да следим честотата и големината порциите си. Неслучайно има установени здравни препоръки за това.
Например, посоченото количество метилживак на илюстрацията е за „light“ риба тон (skipjack), която съдържа по-малко количество спрямо вида „Albacore“ (както и спрямо други видове, като риба меч и др.). Американската FDA препоръчва консумация на „Albacore“ до 4 унции (~112 г) седмично, а на skipjack – до 12 унции (~330 г).
Количествата амигдалин (цианид) в сладкия бадем не трябва да ви притесняват, но не така стои въпроса с горчивия бадем или кайсиевите ядки, които съдържат стотици пъти повече и по-добре изобщо да не бъдат консумирани. И не, амигдалина не е витамин В17, не е полезен и не лекува рак (прочетете повече ТУК).
ВСИЧКО Е ОТРОВА НАД ОПРЕДЕЛЕНА ДОЗА
В токсикологията съществува термин, известен със съкращението LD50 (смъртоносна доза 50%). Това е количеството от дадено вещество (обикновено изразено като милиграма на килограм телесна маса), което ако консумирате наведнъж, има 50% шанс да умрете (само феновете на Marvel ще го разберат: LD50 на щракването с пръсти на Танос е 1 🙂 ).
Абсолютно всичко известно на човечеството има своето LD50, дори водата. Да, буквално можете да се убиете с вода, не чрез удавяне, а чрез изпиване на твърде голямо количество наведнъж (заради хипонатриемия). Добре че LD50 на водата е 90 000 мг/ кг или по-друг начин изразено – около 5.5 литра за около 60 кг човек. Никой в нормални условия няма да изпие толкова, освен ако не пожелае да си направи самоубийствен експеримент.
Т.е. не само вещества, известни като отрови са такива над определени количества, а абсолютно всички съединения, включително и тези, които считаме за полезни (вода, витамини, минерали и прочее). Разликата е, че при причислените като отрови количествата, нужни да ни убият/ навредят са много-много по-малки.
За повечето от храните/ напитките е практически (почти) невъзможно да достигнем до LD50 на някое вещество. Но с някои наистина трябва да внимавате, още повече че някои странични ефекти могат да се проявят доста преди „смъртоносната доза“. Типичният пример за храна, която мога да посоча тук е черният дроб. Количествата витамин А, които съдържа, могат да ни интоксикират при по-честа консумация (любопитен факт: черният дроб на бялата мечка е токсичен дори в много малки количества, именно поради мега количествата витамин А, които съдържа). Друга такава храна, за която се сещам е бразилският орех и неговите огромни количества селен (затова се препоръчват не повече от 1-2 броя от тях дневно).
САМО ДОЗАТА ПРАВИ ОТРОВАТА ИЛИ ЛЕКАРСТВОТО
“ The dosage makes it either a poison or a remedy“
Paracelsus
Да се върнем към чичо Парацелз и негова друга вярна сентенция: Дозировката прави отровата или лекарството.
С други думи казано:
- Неща, които считаме за полезни, могат да ни навредят, ако прекаляваме.
- Неща, които считаме за вредни, няма да ни навредят под определено количество. Това важи не само за естествено съдържащите се „отрови“ в храните, а и за добавените от човека в процеса на производство (например т. нар. „Е-та“, от които хората много се плашат и които ще разгледам в друга публикация).
- Неща, които считаме за вредни, дори може да са полезни в минимални количества. Например и арсенът и формалдехидът са важни за всички многоклетъчни организми.
Изводът е никога да не забравяте, че: САМО ДОЗАТА ПРАВИ ЛЕКАРСТВОТО ИЛИ ОТРОВАТА