Blog

(Прочети като статия или изгледай като видео в края)

Колко пъти сте чували, че ако ядете твърде много яйца, масло или пържоли, артериите ви ще се запушат като стара водопроводна тръба? Години наред сме възпитавани да мразим една конкретна молекула – „лошият холестерол“. Буквално го третираме като злодей от филм на Марвел, който е влязъл в кръвта ни с единствената цел да ни докара инфаркт.

Но ако разчитате само на етикета „лош холестерол“ (или LDL), за да оценявате здравето си… най-вероятно не разбирате абсолютно нищо от темата.

Затова от този материал ще научите какво представлява холестеролът, какво означават съкращенията LDL и HDL, и защо истинският ви враг може би не е пържолата в чинията ви, а нещо съвсем различно.

Нека започнем от самото начало. Какво всъщност е холестеролът? Ако слушате масовите медии, ще си помислите, че това е някаква отрова. Но истината е, че холестеролът е една от най-важните молекули за съществуването на човека.

Представете си го като арматурата в бетона на вашите клетки. Той изгражда клетъчните мембрани, като им придава структура и стабилност. Но това не е всичко.

Без холестерол мозъкът ви няма да функционира правилно – около 20% от целия холестерол в тялото се намира в него. И нещо още по-важно за фитнес ентусиастите: холестеролът е базовата суровина, от която тялото ви произвежда хормони.

Точно така! Без холестерол – няма тестостерон, няма естрогени, няма витамин D, няма жлъчни киселини, които да смилат мазнините. Толкова е важен, че ако утре тялото ви магически остане без холестерол, няма да се събудите по-здрави. Въобще няма да се събудите…

И тук идва първият голям парадокс. Хората си мислят: „Ако ям много холестерол чрез храната, то нивата ми в кръвта ще скочат до небето.“

Вашият черен дроб е една огромна, високотехнологична фабрика за холестерол. Около 80% от холестерола в кръвта ви се произвежда именно там, а само 20% идва директно от храната. И тялото ви е умно – то има система за обратна връзка. Ако ядете повече холестерол, черният дроб произвежда по-малко. Ако ядете по-малко, той синтезира повече. Разбира се, при някои хора, наречени хиперреспондери, храната влияе малко повече, но за масовия човек проблемът по-рядко е в самия холестерол, който изяжда.

Проблемът не е в самия холестерол като молекула, а в логистиката, тоест как той се придвижва в кръвта. Тъй като холестеролът е вид мазнина, а кръвта ви е предимно вода, те не се смесват. Все едно да изсипете олио в чаша с вода.
За да транспортира холестерола, тялото го пакетира в специални протеинови „подводници“ или „камиончета“, които наричаме липопротеини. И тук се появяват знаменитите съкращения LDL и HDL.

В разговорния език хората казват „лош холестерол“ и „добър холестерол“, сякаш молекулата е различна. Не е! Товарът е един и същ. Различен е камионът!

LDL (Low-Density Lipoproteins – липопротеини с ниска плътност) са камионите за доставка. Те тръгват от черния дроб и разнасят холестерол и други мазнини до всяка клетка в тялото, която се нуждае от тях. Без тях клетките ви ще умрат от глад за градивни елементи.

HDL (High-Density Lipoproteins – липопротеини с висока плътност) са камионите за боклук. Те обикалят, събират излишния или изоставен холестерол и го връщат обратно в черния дроб за рециклиране.

Затова наричаме HDL „добър“, а LDL – „лош“. Но чакай малко… как може камионът за доставка да е лош? Не е! Проблемът е в трафика.

Когато имате прекалено много на брой LDL камиончета в кръвта, става като на магистрала „Хемус“ в петък вечер преди празници и при два затворени тунела – жестоко задръстване. А когато има прекалено много камиони, вероятността някой от тях да катастрофира и да се блъсне в стената на артерията се увеличава драстично.

И тук стигаме до същността: как се образуват плаките и защо получаваме инфаркт. За да се образува плака, LDL частицата трябва да проникне под обвивката на кръвоносния съд (ендотела) и да се окисли. Но тя рядко го прави просто така. Обикновено стената на съда вече е увредена.

От какво? От високо кръвно налягане, от тютюнопушене, от постоянно висока кръвна захар и най-вече – от хронично възпаление! Представете си го така: LDL е искрата. А възпалението, инсулиновата резистентност и лошият метаболизъм са сухата трева. Може да имате искри, но ако нямате суха трева, няма да стане голям пожар. Затова днес науката разглежда атеросклерозата не просто като „натрупване на мазнина“, а като липидно-възпалително заболяване.

Добре, а къде са наситените мазнини в цялата схема? Вредни ли са пържолите и маслото?

Науката показва, че високата консумация на наситени мазнини наистина повишава нивата на LDL в кръвта при повечето хора. Причината е, че те намаляват активността на рецепторите в черния дроб, които „хващат“ и прибират LDL камионите от пътя.
Обаче дали този по-висок LDL ще ви убие, зависи от контекста. Двама души могат да имат еднакво висок LDL, но техният реален риск за инфаркт да е коренно различен.

Ако вие тренирате, нямате излишна висцерална мазнина, нямате хронично възпаление и сте чувствителни към инсулина… вие нямате „суха трева“. Вашият риск е в пъти по-нисък от този на човек със същия LDL, който пуши, набива по цял ден джънк, само лежи на дивана и има инсулинова резистентност или диабет тип 2.

И стигаме до най-практичната част. Как да четем „шифъра“ на липидния си профил? Ако вашият лекар погледне само Общия холестерол и на база на това ви изпише хапчета… хм, ще се въздържа от коментар.

Общият холестерол е почти безполезен показател изолирано, защото той включва и „добрия“ HDL. Може да имате висок общ холестерол просто защото имате много от чистачите.

Какво да гледаме тогава?

Номер едно: Триглицеридите! Ако те са високи, това почти винаги крещи прекаляване с джънка и „инсулинова резистентност“.

Номер две: Съотношението между Триглицериди и HDL. Разделете стойността на триглицеридите на тази на HDL. Ако числото е ниско, метаболизмът ви работи добре. Ако е високо – имате проблем, дори и LDL да ви е в норма!

И номер три – златният стандарт днес: ApoB (Аполипопротеин Б). Това не е стандартно изследване, но си струва всяка стотинка. Спрямо аналогията с камионите – стандартният тест за LDL мери КОЛКО ТОВАР има в тях. Но изследването на ApoB буквално брои КОЛКО КАМИОНА има на пътя. Ако камионите са малко на брой, рискът е нисък, дори ако са натоварени догоре с холестерол. Така че, ако следите сърдечно-съдовия си риск – поискайте това изследване следващия път!

В крайна сметка: трябва ли да демонизираме наситените мазнини и холестерола? В повечето случаи – не. Проблемът на съвременния човек не е в пържолата. Проблемът е, че яде пържолата с огромна порция пържени картофи и изяжда един 1-2 донъта за десерт, след което сяда на стола за 10 часа.

Здравето не е едно изолирано число на лист хартия. Затова спрете да гледате на тялото си като на машина с една счупена част, а оправете цялата система! Липидният ви профил се диктува от процента телесни мазнини, особено тези около органите (висцерална мазнина), от качеството на съня, от стреса и от тренировките. Движението, силовите тренировки и кардиото имат брутално позитивен ефект.

Научни източници:

1. Ference, B. A., Ginsberg, H. N., Graham, I., et al. (2017). Low-density lipoproteins cause atherosclerotic cardiovascular disease: Evidence from genetic, epidemiologic, and clinical studies. European Heart Journal
2. Sniderman, A. D., Thanassoulis, G., Williams, K., & Furberg, C. D. (2019). Apolipoprotein B particles and cardiovascular disease: A narrative review. JAMA Cardiology
3. Ference, B. A., Kastelein, J. J. P., Ray, K. K., et al. (2019). Association of triglyceride-lowering and LDL-C–lowering variants with risk of coronary heart disease.
4. Sniderman, A. D., Islam, S., McQueen, M. J., et al. (2020). Apolipoprotein B and cardiovascular risk: Emerging consensus and clinical relevance. Journal of the American College of Cardiology
5. Sampson, M., Ling, C., Sun, Q., et al. (2020). A new equation for calculation of LDL cholesterol in patients with high triglycerides. JAMA Cardiology
6. Di Angelantonio, E., Gao, P., Pennells, L., et al. (2016). Lipid-related markers and cardiovascular disease prediction. JAMA
7. Toth, P. P., Philip, S., Hull, M., & Granowitz, C. (2016). Elevated triglycerides and risk of cardiovascular disease: A real-world analysis. Journal of Clinical Lipidology
8. Nordestgaard, B. G. (2016). Triglyceride-rich lipoproteins and atherosclerotic cardiovascular disease. Circulation Research
9. Hooper, L., Martin, N., Abdelhamid, A., et al. (2020). Reduction in saturated fat intake for cardiovascular disease. Cochrane Database of Systematic Reviews
10. Mensink, R. P. (2016). Effects of saturated fatty acids on serum lipids and lipoproteins: A systematic review and regression analysis. WHO / Nutrient Guidelines Evidence Base.
11. Zeraatkar, D., Han, M. A., Guyatt, G. H., et al. (2019). Red and processed meat consumption and risk for cardiometabolic outcomes: A systematic review and meta-analysis. Annals of Internal Medicine
12. Johnson, G. H., & Fritsche, K. (2012; reaffirmed in later reviews). Effect of dietary linoleic acid on markers of inflammation. Journal of the Academy of Nutrition and Dietetics
13. Farvid, M. S., Ding, M., Pan, A., et al. (2014; supported by later pooled analyses). Dietary linoleic acid and risk of coronary heart disease: A systematic review and meta-analysis.
14. Emerging Risk Factors Collaboration (ERFC). (2019). Major lipids, apolipoproteins, and vascular risk: Large-scale prospective analyses. The Lancet.
15. Pencina, M. J., D’Agostino, R. B., Zdrojewski, T., et al. (2015). Apolipoprotein B improves cardiovascular risk prediction compared with LDL-C. European Heart Journal