(Прочети като статия или изгледай като видео в края)
Преди да направиш поредната супер тежка тренировка, в която направо се размазваш в залата и се чувстваш като екшън герой… има нещо много важно, което трябва да разбереш… Усилията не винаги са пропорционални на прогреса, особено ако насочени в преследване на грешните неща.
Можеш да прекараш и няколко часа във фитнеса, да изпълниш десетки работни серии до пълно изтощение и да си тръгнеш с усещането, че си направил нещо изключително продуктивно. Но реалната полза от допълнителната работа да е почти нулева!
Затова днес ще ти обясня защо може да тренираш много УСИЛЕНО, но въпреки това да си губиш времето.
Ще започна с една история, в която героят може да е измислен… а може и да не е… Нека го кръстим Камен Фитнес Гуруто. Камен, защото смята че е здрав като камък, а Фитнес Гуруто, защото е убеден, че е наясно с всички тайни в бодибилдинга и никой не може да спори с него по тази тема.
Та Камен иска по-голям гръб и от на Рони Колман, затова решава, че му трябват не пет, а петнадесет упражнения на тренировка. Влиза в залата с плам в очите, въоръжен с 5 литрова туба с интра уъркаут напитка и тренировъчна програма по-дълга и от Опълченците на Шипка. След три часа безкрайни серии Камен е толкова изморен, че едва намира сили да си отключи колата с дистанционното. На следващия ден мускулната треска в гърба му е толкова жестока, все едно са го пребили с винкели в Перник. Но въпреки това Камен си казва: „Уау, това усещане е страхотно, означава че раста!“.
Но минават седмици и месеци… а гърбът на Камен изглежда почти същият. И причината не е в липсата на здрави тренировки или постоянство, а в това че самата програма прави усилията му неефективни.
Затова ще разгледам проблема с грешното разпределяне на усилията и в частност тренирането с твърде голям тренировъчен обем. Това не означава, че високият обем винаги е лош и че малкото серии са магическо решение. Идеята е да разбереш кога допълнителната работа действително може да помогне и кога започва да носи твърде малко полза спрямо умората, която създава.
Разбира се, преди всичко трябва да изясним какво означава „висок тренировъчен обем“. Точна и общовалидна цифра няма, защото всичко зависи от това колко близо до отказ работиш, какви упражнения ползваш и още куп фактори. Но според мен над около 10-12 работни серии на седмица за всяка отделна мускулна група е сравнително висок обем за повечето трениращи. Като това не е някакъв магически праг, след който изчезва какъвто и да е допълнителен стимул за хипертрофия, а ориентир за количеството работа, при което си струва да се запиташ дали всяка следваща допълнителна серия действително си заслужава или е пропиляно усилие.
Причината е, че всяка следваща серия ще има все по-малка и по-малка допълнителна полза – нарича се намаляваща възвръщаемост. И след определен момент допълнителният тренировъчен обем не ти помага да прогресираш по-добре, а просто прави тренировката по-дълга, по-изморителна и увеличава времето за възстановяване.
Представи си го така: изпълняваш две качествени работни серии за дадено упражнение и решаваш да увеличиш броя им на четири, защото си чул, че повече серии означават повече мускули. Това обаче няма да удвои ефекта, тъй като добавените две серии няма да имат същата стойност – тоест няма да носят същият стимул за хипертрофия, като първите две. Но пък генерираната от тях умора ще бъде същата, а не по-малка. Именно това означава намаляваща възвръщаемост – инвестираш същото време и усилия, а получаваш все по-малко и по-малко стойност за тях.
Следващият момент е свързан с умората, която се натрупва в рамките на самата тренировка. Колкото повече серии изпълняваш за една мускулна група, толкова повече умора натрупваш. А след определен момент основното ти усилие е свързано с това да се справиш с нея, а не за изпълнение на качествени повторения близо до мускулен отказ.
Това може да доведе до липсата на каквито и да е „ефективни повторения“ в рамките на останалите серии. Което на практика означава, че продължаваш да полагаш големи усилия и да трупаш още повече умора, но без да получаваш абсолютно никакъв допълнителен стимул за хипертрофия.
Разбира се подобен сценарий не е задължително да се случи при всеки трениращ, но е напълно реален проблем при много хора. И за да бъде решен не означава, че трябва да се правят малко серии до пълен мускулен отказ на всички упражнения. При някои упражнения е разумно да оставяш 1-2 повторения в резерв, особено когато използваш големи тежести, сложни движения или упражнения, при които отказът може да доведе до загуба на контрол. Целта не е да превръщаш всяка серия в битка за оцеляване, а да постигаш достатъчно висок стимул, без да трупаш ненужна умора, само за да докажеш колко усилено можеш да тренираш.
Друга причина, поради която може да тренираш усилено, но въпреки това да не стимулираш ефективно мускулен растеж, е ако достигането близо до мускулен отказ е лимитирано от възможностите на сърдечно-съдовата система. Това е валидно най-вече при тежки многоставни движения, особено ако са изпълнени с малко повече повторения и кратки почивки между сериите.
Може да усещаш, че влагаш голямо усилие, но на практика да прекратяваш серията не защото целевият мускул не може да произведе нужната сила, а защото дишаш като риба на сухо или общото натоварване те смазва. Затова, ако основната ти цел е мускулен растеж, не позволявай сърдечно-съдовата система да те ограничава. Разбира се, може да подобряваш ефективността й чрез кардио, но за да не си ограничен от нея – не използвай високи повторения и малки почивки на тежки движения.
И като стана въпрос за почивките, не е добра идея да ги държиш твърде кратки, дори на стабилни изолиращи упражнения, независимо че при тях няма да си ограничен от дишането. Дори и да усещаш, че с кратки почивки тренираш по-усилено, на практика е нужно определено време за възстановяването на високопраговите двигателни единици. Но за да не разводнявам темата, ако те интересува колко да почиваш между сериите, може да цъкнеш ето ТУК.
Следващият проблем с влагането на прекалено много усилия с твърде малка или никаква възвръщаемост е свързан с умората, която се натрупва не само в отделните мускули, но и в цялото тяло. Когато постоянно натрупваш умора, която не изчезва напълно до следващата тренировка, или няма да можеш да прогресираш или постепенно ще започнеш да губиш сила, както и ще ти става все по-трудно да влагаш усилия за серии близо до отказ.
Има и един психологически момент, който изобщо не е за пренебрегване – мозъкът ти буквално може да ограничи усилията, които влагаш, само защото си видял че предстои твърде дълга и изтощителна тренировка. Ако знаеш, че ти предстоят много упражнения и серии, е много вероятно да ограничиш съзнателно или несъзнателно интензивността.
Всичко казано дотук не означава, че по-малкият брой серии винаги води до по-ефективна тренировка. Означава единствено, че обемът и интензивността имат обратнопропорционална зависимост и когато промениш едното трябва да следиш как се отразява на другото.
Знаейки това, можеш да експериментираш и да следиш и анализираш кое как се отразява на прогреса ти. Например, ако досега си изпълнявал по три работни серии от всяко упражнение, можеш за определено период да опиташ с 1 или с 2, като се съсредоточиш върху техниката и близостта до отказ. Възможно е да установиш, че така изпълняваш всяка серия с по-добра концентрация и по-високо качество, което да води и до по-бърз прогрес. Но също така е възможно при теб намаляването на обема да няма полза, а точно обратното. Затова трябва да оценяваш резултатите и възстановяването си, вместо да копираш предпочитания стил на трениране на любимия ти фитнес инфлуенсър.
А как да разбереш дали в момента правиш прекалено много серии и дали не влагаш излишни усилия. Ако аз съм ти треньор не бих се ориентирал единствено по това колко време прекарваш в залата, колко силно се напомпваш или колко изтощен си след последната серия, защото нито един от тези показатели сам по себе си не показва дали програмата ти е ефективна.
По-важно е дали и какъв силов прогрес отбелязваш в продължение на няколко седмици спрямо конкретните упражнения и стажа ти, дали успяваш да запазваш добра техника и достатъчна близост до отказ, както и дали се възстановяваш така, че да имаш поредица от качествени тренировки, а не единични добри, последвани от редица посредствени. Ако прогресираш, възстановяваш се добре и нямаш проблеми с изпълнението, няма причина да намаляваш обема само защото някой е казал, че определен брой серии е твърде голям.
В крайна сметка не искам това видео да се възприема като пропаганда на нискообемните тренировки, защото повече работни серии могат да осигурят допълнителен стимул и за някои хора по-високият обем е напълно подходящ. Въпросът е, че трябва да има причина да добавяш всяка следваща серия, а не просто да я включваш, защото тренировката ти изглежда прекалено кратка или защото си решил, че без огромно количество работа няма как да растеш.
Най-разумният подход е първо да се увериш, че използваш подходящи упражнения, че изпълняваш сериите качествено и с достатъчно усилие, че почиваш достатъчно и че се възстановяваш между тренировките. А след това да увеличаваш обема, когато имаш основание да мислиш, че това може да ти помогне.
Защото в крайна сметка целта не е просто да тренираш колкото се може повече, а да извличаш възможно най-много полза от усилията, които влагаш. И понякога най-доброто решение не е да добавиш още една серия, а да направиш така, че сериите, които вече изпълняваш, действително да си заслужават.

