Даниел Рошков (Дани) е роден преди 26 години в град Оряхово. В бодибилдинг форумите Дани е познат като „малката машина“, но след изминалото Републиканско първенство по културизъм може би трябва да смени прилагателното. Там той завоюва титлата, още при своя дебют при мъжете, в една от най-трудните категории – тази до 80 килограма, оставяйки след себе си майстора на спорта, неостаряващия Тошко Тодоров.
За повечето фенове на културизма у нас Дани се появи „от нищото“, но впечатли с една изключително балансирана физика и плътна мускулатура. Този бърз успех обаче не е случаен, зад него стоят изключително себеотдаване, много труд и не на последно място – малка помощ от моя страна.
Всъщност, Дани се свърза с мен преди няколко месеца, с молбата да му помогна при подготовката за първото състезание. Тъй като ми направи впечатление, че е много отдаден на спорта приех на драго сърце, заради това, а и за да проверя доколко ще е успешна една такава он-лайн подготовка на професионално ниво. Единственото условие, което поставих на Дани беше да ме слуша на 100%. Той го направи от първата до последната минута, без да поставя под съмнение методите ми, които на някои се струваха нелогични.
Резултата е налице – Дани сбъдна мечтата си да стане Републикански шампион по културизъм и то още при първия опит. А на мен се пада честта да му взема първото интервю.
Дани, какво те запали по спорта и по-специално бодибилдинга?
Oт както се помня съм спортна натура. Баща ми, лека му пръст, също е бил спортист, а специално по бодибилдинга – не знам винаги съм искал да имам мускули и да изглеждам така.
А от колко време тренираш?
За да бъда точен ще кажа 12-13годишна възраст. От тогава се занимавам, като по принцип нямам големи прекъсвания даже и във казармата правех лицеви опори и набирания. Просто ме сърбят ръцете за щанги ако не тренирам няколко дни 🙂
И при мен е така. Всъщност, как реши да участваш на републиканското и колко време ти отне подготовката?
За Републиканското реших да се пробвам, когато спечелих фототурнира на списание „Мускули и Фитнес” за месец февруари 2009 година. Тогава така да се каже повярвах малко, че е възможно да постигна някаква прилична форма, но знаех,че сам е много трудно и че трябва някой да те наблюдава да ти следи подготовката и да ти дава правилните съвети. Аз намерих този някой в твое лице и съм ти изключително благодарен за помощта и всичко което направи за мен. Както ти самия каза, виждали сме се само няколко пъти, а те чувствам много близък. Пак казвам, без теб нямаше да постигна това нещо и се надявам тандема да продължи, знаеш че аз ще изпълнявам всичко както ми кажеш.
Иначе подготовката ми беше 12 седмици пред-състезателно плътно, като преди това имах и период за качване, но го отчитам като грешка, защото прекалено мазнини качих. От 100 кг началото на май на републиканското влезнах във категория до 80 кг.
Как протече подготовката и кое ти бе най-трудно?
Подготовката протече нормално, даже във началото не ми тежеше. Радвах се, че го правя за тялото си, но с течение на времето колкото се подобряваше формата, толкова по-трудно ставаше. Въпреки това не съм си и помислял да се откажа или че няма да издържа. А накрая гладът беше зверски, щом в зареждащ ден по 1.5 кг ориз ми се струваше малко и пилешко по 700-800 грама, направи си сметката за какъв глад става дума. Лесно няма в този спорт, това всеки го знае, така че не се оплаквам. Щом спортът ни е такъв ще го правим както трябва или въобще да не го правим, аз така мисля.
Стана шампион още при дебюта си при мъжете, побеждавайки майстора на спорта Тошко Тодоров. Какво е усещането?
Да, наистина станах шампион, въпреки че като го казвам това нещо и още ми е странно. Победих и Тошко, това вече не го очаквах. Само уважение и респект към такъв състезател като него. Чувството е страхотно, пожелавам го на всеки спортист да го изпита, независимо от спорта. Просто е уникално чувство за признание за целия ти труд, лишения и мъка през които минаваш.
Коя според теб е най-силната ти и коя и най-слабата мускулна група?
Най-силна си мисля, че това са краката и трицепса. Те просто ми вървят и това е. Мисля, че с краката се наложих над другите състезатели, това ме дръпна с крачка пред тях. А най-слаба – всеки казва гърба, въпреки че преди го мислех за най-силна. Не знам, явно с годините нещо съм бъркал в тренировките, но сега тези 12 пред-състезателни седмици му разказах играта, а и ще продължавам да му я разказвам, защото състезания се печелят със гръб и крака. Другите мускулни групи мисля че се развиват равномерно, но ще наблегнем и на тях, няма да подценявам нито една.
Да, трицепса ти е уникален, не бях виждал нещо подобно от времето на Стойчо Кузманов. Опиши обаче една тренировка за гърба, за да го превърнеш от слаба в силна група?
След задължително загряване от 10 минути и някоя лека серия на скрипеца за загряване започвам със набиране до гърдите, там правя 2-3 серии, като повторенията постоянно варират – от 15 до 6,7,8. Едната тренировка почвам с набиране, а другата направо отивам на гребане със щанга от водоравен наклон. През тези 12 седмици подготовка наблегнах на чувството всяко повторение да се усеща на точното място, така наречената връзка мускули-съзнание, като това ми беше водещо въобще за всички мускулни групи, а не тежестите. След гребането със щанга отивам на гребане с дъмбел с една ръка подпрян на стойката за дъмбелите, казват че двете упражнения са еднакви, но аз ги чувствам на различни места и се натоварвам много добре. Тук правя 3-4 серии по 15 повторения. След това минавам на гребане на долен скрипец като всеки път сменям ръкохватките, за да се получи различно натоварване. Следващото упражнение е суперсерия на горен скрипец със пуловър на горен скрипец – тази комбинация ме напомпва страшно много. Правя 3-4 серии по 15-20 повторения. Накрая ако имам сили правя 2 серии мъртва тяга. Тежестите варират постоянно затова не споменавам с колко правя, а и по горе споменах, че наблягам на връзката съзнание-мускули, но примерно мога да правя гребане със щанга и със 50 и със 100 кг. Преди и със 120 кг съм правил, но не знам дали е имало смисъл.
На кои тренировъчни методи и принципи си привърженик?
Привърженик съм на инстинктивния принцип т.е. тренирам по усет и ти така ми казваш, че трябва постоянно да се вслушвам в гласа на тялото си и да го разбирам от какво има нужда. Иначе ми харесват разтоварващите и суперсериите. Гигантските серии за крака, които каза да включа накрая не ми харесват особено, но пък ефекта всички видяха какъв е.
Челната тройка…
Инстинктивният принцип е нещо чудесно, но трябва много опит, за да го приложиш ефективно.
Да, така е.
Това е малко егоистичен спорт. Какво ти дава и какво ти взима бодибилдингът?
Дава ми увереност в собствените ми сили и независимо какви проблеми имам знам, че ще ги реша по някакъв начин, просто не трябва да прибързвам. Точно както в нашия спорт трябва време и постоянство – Рим не е построен за един ден. Учи ме как да си разпределям времето, всичко е подредено и по план и като всичко върви гладко се чувствам супер. В края на деня си казвам: още един ден като хората. Иначе ми взима много от времето, не ми оставя достатъчно време някой път за семейството ми, а то във случая е най-важно, по-важно и от спорта. Но получавам разбиране от всички, най-вече от съпругата ми ТАНЯ и сега може би е случая да й благодаря за всичко, което е направила и продължава да прави за мен във всяко едно отношение. Да знае, че много я обичам, независимо че някой път съм голяма гад като става въпрос за спорта и че без нейната помощ нямаше да мога да се подготвя тази година. Много пъти, да не кажа всеки ден, аз съм на тренировка, а тя ми приготвя храната за другия ден или ходи сама на пазар, като се има предвид, че е бременна и чакаме първото ни дете. Още един път едно голямо БЛАГОДАРЯ ТИ ТАНЧЕ.
Докъде се простират амбициите ти в състезателния спорт. Тази първа сериозна подготовка демотивира ли те или те абмицира още повече след победата?
Честно да кажа не знам до къде се простират амбициите ми. Но са големи стига да сме здрави. Тази първа сериозна подготовка наистина ме мотивира много и сега съм готов за още битки. Искам догодина да се завърна и да покажа, че победата ми не е случайна. Само здраве да има другото ще си дойде само и с твоя помощ също. Знаеш че ще издържа на всичко и няма да се огъна, за след това не знам, има време и съдбата си знае работата.
Да, ти не се отклони нито за миг от режима. Какво обаче обичаш да похапваш докато не си на диета и кое ти е най-трудно докато я спазваш?
Само последните 3 седмици усетих глад и ми се ядеше от всичко, иначе не ми тежи да спазвам хранителния режим даже се надъхвам. Естествено като повечето нормални хора обичам всичко сготвено и сладко, но вече не мога да пия газирано – една-две глътки и корема ми блокира и се подува. Но и в извън състезателен период избягвам „мръсните” храни, като си позволявам си 1-2 пъти седмично да ям нещо „забранено”. Е, сега след състезанието по-често си позволявам, за да се разтоваря психически, но после пак съм на линия пак. А и сега не е голям проблем да позамажа малко, важното е да не се отпускаме дотолкова, че да заприличаме на хокейни вратари 🙂
Как обичаш да прекарваш малкото свободното време?
Обичам да гледам футбол и то много. Фен съм на ЦСКА и ЛИВЪРПУЛ, просто ги обичам тези клубове не знам защо. Също така правя и малки залагания при букмейкърите, но просто така за спорта, защото файда няма от това – убедил съм се. Обичам да съм до близките си хора те ме зареждат с положителна енергия и ми дават спокойствие и хармония. Жалко само, че със жена ми живеем в Кипър, а другата част от семейството е във България, но такъв е живота. Поне сега ще бъдем вече трима 🙂
Какво ще посъветваш младите, които тепърва започват да се занимават с фитнес. А читателите?
Да вярват в собствените си сили и да не се предават никога. Веднъж прочетох едно интервю със Кевин Леврон, той е загубил родителите си като е бил млад като мен (аз загубих баща ми на 22 години всеки ден ми липсва страшно много): „Лошото време не може да трае вечно, то остава лошо само ако ти се предадеш“. Не се предавай и никога няма да изгубиш – това се превърна в основа за мен. Също така бих ги посъветвал постоянно да си информират за всичко, само информираният човек може да избира.
Браво, Машинке!!!!
Браво!
Знаех, че услугата виртуален трениьор, посредством съвременните технологии, може да бъде нещо много полезно, но никога не съм си и помисля дори, че може да погтвиш състезател който да победи Тошко Тодоров, чрез интернет. Бил съм свидетел на подготовката на един състезател и осъзнавам през какво нещо минават и двамата и немога да си представя какво е ако сте на разстояние. Разбира се това което сте направили вие е изключително надъхващо и стимулиращо и е само поредното доказателство в този спорт, че човешката воля няма граница.
Иване, Дани има голям потенциал, който просто помогнах да развие и го предпазих от грешки. Иначе волята, хъса и труда са изцяло негови, не всеки би издържал на режима, на който го подложих или пък да става в 4 и половина сутрин за кардио. Затова и резултата е впечатляващ.
Сайта на Любо се развива бързо и е интересен, а конкретния случай за подготовка чрез интернет консултации и спечелването на състезанието си е направо уникален случай.
Какъв беше суплементарния план, нямам предвид хард химията, а натуралните добавки
Освен суроватъчен протеин, който спря един месец преди състезанието, витамини и някои минерали накрая и имуностимуланти на билкова основа не сме ползвали други добавки. На мнение съм, че почти всичко може да се набави от храната, добавките са за тези, които не могат да се хранят достатъчно и качествено.
Бях чувал за доста тънкости в предсъстезателната диета, но чак за спиране на суроватъчния протеин месец преди състезанието не. Само, че съм сигурен, че това не е случайно 🙂
Независимо дали става въпрос за подготовка от най-високо ниво или фитнес любител не оставям нищо на случайността 😉 Лошо е обаче, че някои не осъзнават важността на някои тънкости, като това колко вода да се пие, колко сол да се приема, влиянието на различни подправки върху метаболизма и т.н.
Е тия подробности едва ли са толкова важни за един обикновен трениращ, за здраве и що годе прилична визия човек
Иван Шишманов казва:
„Е тия подробности едва ли са толкова важни за един обикновен трениращ, за здраве и що годе прилична визия човек“
Как да не са важни тия подробности, лично аз мисля че дори и да си аматьор точно подробностите правят желания резултат постижим.И това важи не само за фитнеса ами и в живота:).
Е трябва ли човек да полудеее по вманиачаване в това колко милиграма сол е изял днес. Все пак нормалните хора работят, гледат деца имат семейство и немогат да се грижат за тия неща до такава степен. Да не говорим, че една предсъстезателна подоготовка довела до шампионско място, е много много различна от това да спортуваш просто за здраве тонус и що годе нормална форма. Когато се готвиш за състезание, често именно подробностите са разликите между първия и петия, но когато просто спортуваш не са чак толкова важни. Бил съм свидетел на предсъстезателна подготовка, но там се стига до ненормални неща, не прави секс, не яж, не пии дори не си мии зъбите и никой неможе да ме убеди че тези подробности спокойно може да се интегрират в нормалния живот на човека.
Иване, никой не говори за вманиачаване, не е нужно да мериш водата с капкомер, а солта да изчислиш до всеки милиграм натрий, както няма значение дали ще изядеш 70 или 75 грама ориз. Но ще има значение ако ориза е двойно повече, нали 🙂
Ами ти по добре от мен знаеш, че диетата в предсъстезателната подготовка се смята до зрънце ориз. Иначе ако ми говориш за това дали ориза да е 100 или 200 грама, че това изобщо не е подробност , а си е същественна и важна част от диетата!!!Та ние нали говорим за подробностите, подправките за мен са подробности, количеството ориз не.
Иване, солта изобщо не е подробност, количествената й манипулация по време на диета може много да помогне за изчистването на мазнините и запазването на чистата мускулната маса. А някои подправки могат да повлияят както върху усвояването на храните, така и върху метаболизма. Това може й да ти се струват подробности, но не са толкова незначителни за един фитнес любител, който иска резултати, колкото си мислиш.
Теоретично е така, но на практика нормалните хора немогат да следят колко натрии има в пастата за зъби, в минералната вода която са пил на кафето с приятели, или в пържолите им.
Но могат да следят като им кажа днес солта трябва да е минимално количество или трябва да е 3-4 ч.л. Поне практиката ми го доказва. А споменатото от теб за един любител е вече ненужно вманиачаване.
Явно говорим за едно и също нещо по различен начин :).
Здрасти прител.
Знаеь че си машина и то голяма,мнго се радвам че си спечелил това е наи големият ти подарък кам бликите ти хора,които също се гордеят с теб
Пожелавам ти все красиви успехи за напред знам,че ти не си малка машина,а нещо повече ти си -ти си на изгряващия спортист от нащо красиво село.
Любо защо не разкажеш малко по подробно за хранителния и тренировъчен режим на Даниел. Чрез каква методика на хранене и трениране е постигнал такава дълбочина в релефа
Методиката на хранене аз наричам „екстремна въглехидратна ротация„.
Колкото до тренировъчния режим – методите тепърва ще разглеждам тук.
Естествено по-големи подробности ще запазя в тайна 😉
e dani kak si mnogo si stanal zdrav
Едно уникално надъхващо интервю, особено за младите последователи като мен.История която на моменти дори бих могъл да нарека, трогателна е доказателство, за непреклонноста на нашите спортисти. „Лошото време не може да трае вечно, то остава лошо само ако ти се предадеш“
Пожелавам на Даниел успехи във вече ПРОФЕСИОНАЛНАТА му кариера, но най-вече успех, радост, щастие и все такова огромно разбирателство в личния му живот и достатъчно време, за новия член на семейството.
А на нашият учител Любомир Иванов пожелавам, същото и да продължава все така, надявам се като попадна живот и здраве в НСА – София, да имам честта да се възползвам поне от половината насоки, които е получил Даниел, тези важни и „малки“ подробности, не от всеки може да бъдат научени. 🙂