Съществува схващане, че за да изгаряме максимално мазнини, трябва да тренираме в т.нар. „фет-бърнинг зона“ – обикновено описвана като определен процент от максималния пулс, при който организмът използва по-голям дял мазнини като енергиен източник.
На пръв поглед това звучи логично: ако при по-нисък интензитет се използва по-голям процент мазнини за енергия, то би следвало именно тази зона да е най-подходяща за отслабване. Реалността обаче е по-различна…
Какво представлява „фет-бърнинг зоната“?
Т.нар. „зона за горене на мазнини“ обикновено се дефинира като диапазон от около 60–70% от максималната сърдечна честота. В този диапазон относителният дял на мазнините като енергиен източник е по-висок в сравнение с по-интензивните натоварвания.
Това обаче не означава, че това е „магическа зона“ за отслабване. Самото наличие на по-висок процент мазнини като гориво не означава, че този тип тренировка е оптимален избор за редукция на мазнини.
Процент използвани мазнини ≠ реална загуба на мазнини
Една от най-честите грешки е смесването на два различни процеса:
- какъв процент от енергията по време на тренировката идва от мазнини
- колко телесни мазнини се губят в дългосрочен план
При по-нисък интензитет на натоварване организмът действително използва по-висок процент мазнини като гориво. При по-висок интензитет делът на въглехидратите нараства, а процентът на използваните мазнини намалява. Това обаче не означава автоматично, че по-нискоинтензивното кардио води до по-голяма загуба на телесни мазнини.
На практика общият енергоразход е ключовият фактор, а не моментният източник на енергия. По-високоинтензивното натоварване обикновено води до по-голям разход на калории за единица време, дори когато процентът мазнини като гориво е по-нисък.
В крайна сметка организмът „балансира“ използваните енергийни субстрати в рамките на по-дълъг период, а не само по време на самата тренировка. Това означава, че по-голямото окисляване на мазнини по време на нискоинтензивна тренировка не гарантира по-голяма нетна загуба на мазнини за деня или седмицата.
Научните данни показват, че при изравнен енергоразход различните форми на кардио (нискоинтензивно, умерено или интервално) водят до сходни резултати по отношение на редукцията на мазнини.
Това означава, че не съществува универсално „най-добра“ пулсова зона за отслабване. По-важни са:
- общият калориен баланс
- честотата и устойчивостта на тренировките
- възстановяването
- придържането към тренировките в дългосрочен план
Заключение
Тренировките в т.нар. „фет-бърнинг зона“ не са задължително по-ефективни за отслабване в сравнение с други форми на кардио. Затова вместо да се фокусираме върху една „оптимална пулсова зона“, по-рационалният подход е да изберем такъв тип кардио, който можем да изпълняваме регулярно, без прекомерна умора и с добра дългосрочна устойчивост.
