Blog

Изправеният стоеж и ходенето на два крака е присъщо само за човека. Строежът и функцията на гръбначния стълб имат основна роля това да се осъществи. Вследствие на вродени причини или външни фактори гръбначния стълб може се деформира т.е. да се получи се гръбначно изкривяване. Това нарушава правилната стойка, като се създават и предпоставки за други усложнения. Честотата на различните гръбначни изкривявания (особено при деца) е толкова висока, за да се направи изводът, че гръбначният стълб не е готов за модерния начин на живот – обездвижване, дълги часове седеж и т.н.

Всяко гръбначно изкривяване (ако не е вследствие на вродена аномалия, а е придобито) подлежи на корекция в началния етап само чрез подходящи упражнения и промяна на порочни двигателни навици в трудово-битови дейности. Преди обаче да разберете какво вреди на гръбначния ви стълб, как да откриете гръбначно изкривяване и какво може да направите, трябва да преминете кратък курс по анатомия и физиология…

АНАТОМО-ФИЗИОЛОГИЧНИ ДАННИ ЗА ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ

Гръбначният стълб може да се разгледа като една колона от 24 прешлена, кръстна кост (5 сраснали прешлена) и опашна кост (3 до 5 сраснали прешлена). Разделя се на няколко дяла – шиен, торакален, поясен (или лумбален), кръстен (или сакрален) и опашен. Всеки дял дава името на прешлените, които включва и позволява различна подвижност. Най-подвижен е шийния дял, следван от лумбалния и торакалния.

Всеки прешлен има специфична големина и форма в зависимост в кой дял на гръбначния стълб се намира. Големината на прешлените нараства от шийните прешлени надолу (с изключение на опашната кост, която няма опорна функция и е като обърната пирамида).

Всеки прешлен има масивна костна част (тяло), дъга и 3 израстъка – два странични (procesus transversus) и един заден, бодилест (procesus spinosus). Телата на прешлените и дъгите са подредени така, че образуват отвор (гръбначен канал), където се помества гръбначния мозък т.е. гръбначния стълб освен всичко има и роля да предпазва гръбначния мозък. Тялото на всеки прешлен има също и една изрезка (incisura vertebralis). Изрезките на два съседни прешена образуват междупрешленен отвор, през който преминават кръвоносни съдове и нерви.

Всеки два съседни прешлена (наричат гръбначен сегмент) се свързват помежду си чрез междупрешленни стави (artt. intervertebrales), които се образуват от костни израстъци на прешлените и осигуряват движение между тях. Между прешлените се помества хрущялен междупрешленен диск (disc intervertebrales), който е изграден от фиброзен пръстен, ограждащ пихтиесто ядро. Този диск обезпечава подвижното свързване на прешлените и действа като амортисьор при наклони на тялото, ходене, бягане, скачане и различни спортове. Също така раздалечава всеки  2 прешлена един от друг, което дава възможност за преминаване на гръбначномозъчните нерви през междупрешленните отвори. Тук е мястото да вметна, че всяко гръбначно изкривяване води до изместване на ядрото на диска и постоянното му притискане във фиброзния пръстен, което е сериозна предпоставка за дискова херния. Всички междупрешленни дискове образуват и 20-25% от цялата височина на гръбначния стълб. Нормално е при възрастни индивиди височината на тялото сутрин да е с 1-2 см повече, отколкото вечер. Това е поради намаляване на част от водното съдържание на диска, което е защитен механизъм при натоварване.

Телата на прешлените са свързани и чрез две надлъжни връзки. Те укрепват гръбначния стълб и ограничават неговата подвижност. Дъгите на прешлените също се свързват с връзки, изградени от еластични влакна. При навеждане тези връзки се обтягат, а при изправяне активно го подпомагат.

Гръбначния стълб в поглед отстрани има 4 нормални физиологични кривини (извивки). Те се образуват и поддържат под влияние на главния мозък и мускулите. Физиологичните кривини на гръбначния стълб му позволяват да действа като пружинираща колона. Еластичността на извивките допринася за 10 пъти по-голяма устойчивост срещу вертикално натоварване в сравнение с права колона.

Две от физиологичните кривини са формирани първично т.е. по рождение и са в дорзална посока (назад). Това са гръдна и кръстна кифоза. Те са свързани със сгънатата позиция на тялото по време на вътреутробното развитие. Другите две извивки са шийна и поясна лордоза и са в противоположна посока – вентрално (напред). Те трябва да се формират още в ранна детска възраст. Шийната лордоза се появява когато детето започва да повдига главата си, а при изправянето на крака и прохождането се оформя поясната лордоза.

В началото физиологичните кривини са сравнително неустойчиви, а постоянното им формиране и запазване започва от към седем годишна възраст и приключва към 14-15 години. Затова е изключително важна профилактиката на гръбначните изкривявания именно в тази възраст чрез създаване на навици за правилна стойка и телодържание, както и чрез подходящи упражнения (спорт).

ПРЕДПОСТАВКИ И ПРИЧИНИ ЗА ГРЪБНАЧНИТЕ ИЗКРИВЯВАНИЯ

Физиологичните кривини дават S-образен вид на гръбначния стълб при поглед отстрани. Всяка извивка отговаря на определена норма. Увеличаването или намаляването на една или няколко от тях дава различни видове гръбначни изкривявания в предно-задна посока. При поглед отпред или отзад гръбначния стълб не трябва да има никакви кривини. Съществуването дори на малко отклонение в дадена посока (посоки) е гръбначно изкривяване, наречено с общото име сколиоза.

Гръбначен стълб без гръбначни изкривявания трябва да позволява на тялото да заеме правилна стойка. Под стойка се разбира обичайната поза в стоеж, без напрежение в мускулите, с право тяло и глава. Стойката се приема за правилна, когато прекараме една мислена линия през тялото (от черепа до ходилата) и тя премине през: средата на темето, през външния ушен канал, тялото на 6-ти или 7-ми шиен прешлен (ако не се гледа рентгенография – средата на рамото), тялото на 11-ти или 12-ти гръден прешлен , главата на бедрената кост, средата или предната повърхност на колянната става и да стигне до ладиевидната кост на ходилото. Ако линията не минава права през тези точки, то говорим за отклонение от правилната стойка.

Само при правилна стойка имаме оптимално натоварване върху както на гръбначния стълб (стави, дискове, връзки, мускули), така и върху останалите структури на опорно-двигателния апарат. Всяко нарушаване на стойката може да доведе до болки в гърба и/ или други части от тялото.

Почти винаги правилната стойка е нарушена при гръбначно изкривяване, но е възможно да имаме неправилна стойка (все още) без патологични извивки в гръбначния стълб. Ако човек с видимо лошо телодържание се изправи и успее да заеме правилна стойка, то означава че (все още) няма налице гръбначно изкривяване. т.е. неправилната стойка (или седеж) е основна предпоставка за развитие на гръбначно изкривяване. Това важи най-много за детска възраст, но възрастния индивид също не е застрахован от подобни проблеми. Затова трябва да сме наясно с основните причини, които могат да нарушат правилната стойка и ако е възможно да действаме за отстраняването им.

ОСНОВНИ ПРИЧИНИ ЗА ГРЪБНАЧНИ ИЗКРИВЯВАНИЯ

Причините могат да бъдат функционални и структурни, спрямо което делим гръбначните изкривявания на функционални и структурни.

Функционални гръбначни изкривявания и причини за тях.

При функционалните гръбначни изкривявания няма структурни изменения в телата на прешлените. Причините обикновено са нарушена стойка, походка и  телодържание.

Стойката, телодържанието и тяхното поддържане, зависят както от правилната форма на гръбначния стълб, така и от мускулния баланс т.е. равномерното разпределение на силата на всички мускули, които взимат пряко участие в движението на гръбначния стълб. Нормалната поза се обезпечава от достатъчно силни и еластични мускули. При наличие на дефицит в това отношение (слаб или скъсен/ нееластичен мускул)  стойката се нарушава.

Функционалните гръбначни изкривявания могат да бъдат коригирани (някои по-лесно, други не толкова) с упражнения за възстановяване на мускулния баланс (разтягане на скъсени и засилване на слаби мускули) и изграждане на правилни навици за телодържание при стоеж, седеж и различни дейности. Ако не бъдат взети навременни мерки функционалните гръбначни изкривявания могат да останат трайни.

Мускулният баланс и стойката могат да бъдат нарушена поради следните фактори:

• Обездвижване. Едва ли има нужда от коментар какво трябва да направите.
• Често повтаряща се или продължителна принудителна позиция на тялото, свързана с работа (основно седящи и стоящи професии) или учене. Необходимо е приблизително на всеки час принудителна поза да направите около 5 минути активна почивка, през които да извършите няколко упражнения с движение противоположно на принудителното. Например, ако седите или работите наведени, трябва да разгъвате гръбначния стълб в максимална екстензия.
• Неравномерно развита/ силна мускулатура. Не, тук не става въпрос само за състезателите в силовите (които също са заплашени) или други спортове. Обикновено професионалните спортисти знаят как да се предпазят, още повече че тренират цялото тяло и наблягат на слабите си страни, а не на желаните. Най-често трениращите любители си създават мускулен дисбаланс, като дават приоритет на една част на тялото за сметка на друга или условията/ липсата на знания не позволяват да се натоварят правилно. Има много стереотипи (повечето са верни в това отношение). Мъжете наблягат на видимите мускулни групи, като гърдите например. Това издърпва раменете напред и нарушава стойката. Жените наблягат на корема с безброй коремни преси (друг е въпросът колко неефективно е това). Това постоянно сгъване на тялото увеличава кифозата (проблема се задълбочава, ако имате седяща професия. Колкото тренирате дадена мускулна група/ верига, поне толкова трябва да тренирате и антагонистите (повече или по-малко зависи от двигателните ви навици в ежедневието). Ако се занимавате често със спорт, който натоварва повече едната половина на тялото (примери много – тенис, скуош, баскетбол и т.н.) трябва да допълните с натоварване за другата половина на тялото.
• Ранна спортна специализация. В допълнение на горното. Спортове, които претоварват една група мускули за сметка на други са неподходящи за деца (особено внимание също към тези, които натоварват основно единия крайник). Ако при детето не се цели да става професионален спортист в конкретния спорт, по-добре да не се практикува. В противен случай трябва да се включат упражнения, които да балансират останалите мускулни групи.
• Мускулни контрактури. Мускулите могат да се скъсят и да се стигне до контрактура вследствие на травми, обездвижване и други фактори. Скъсените мускули следва да се разтегнат чрез стречинг, а антагонистите им да се засилят.
• Избор на неподходящ стол/ бюро. Ако столът е твърде висок и/ или бюрото твърде ниско принудително ще заемете много наведена позиция.
• Преумора. Преумора на определени мускули също може да наруши стойката. До преумора може да се стигне поради твърде продължително, често и/ или интензивно занимаване със спорт/ труд, без да се обърне внимание на възможностите на тялото за възстановяване.
• Болка. Болка от различен произход също може да доведе до нарушаване на стойката. Например притискане на нервно коренче може да доведе до изкривяване на тялото до безболезнена позиция.
• Вредни навици. Тук се отнасят стоенето с отпуснат един и същи крак, при което гръбначният стълб е изкривен винаги на една страна, носена на раница/ чанта само на едното рамо/ с една ръка, прегърбена походка (вследствие на ниско самочувствие или друго). Един от най-неправилните навици, както за ученици, така и за възрастни е четене/ писане/ работа на компютър с наведена глава, сгънат гръб и сгънати под стола крака. Всичко това увеличава гръдната кифоза, гръбната, седалищна и коремната мускулатура отслабват, задната част на бедрата се скъсява, което при стоеж увеличава поясната лордоза. Вреден навик е и да се чете, като се лежи само на едната страна.
• Неправилно положение на тялото по време на сън. Към неправилните позиции по време на сън се отнасят спане само на една и съща страна, силно сгъване на гръбначния стълб, изкривяване на тялото вследствие на „потъването” му в леглото (например спане на легло с мека пружина), както и много повдигнато положение на главата поради висока възглавница.
• Неподходящ избор на облекло и обувки. На първо място е постоянното ходене на високи токчета, което инклинира таза и увеличава поясната лордоза. Сутиен с много скъсени презрамки може да тегли напред и да увеличи гръдната кифоза.
• Плоскостъпие. Оказва негативно влияние върху походката и телодържанието. Носете подходящи стелки, ако страдате от дюстабан.
• Бързо израстване. Деца, които израстват по-бързо от други често започват да ходят приведени, за да не „стърчат” над съучениците си. Обяснете на детето си да се гордее с това, че е висок/а, а не да се срамува.
• Нарушен двигателен стереотип. Понякога след травма се запазва нарушеният двигателен навик. Например, ако контузите крака си и ходите накуцвайки известно време, може да продължите да го правите и след като вече не ви боли, тъй като сте го възприели като навик. Това нарушава телодържанието и стойката по време на ходене.
• Поднормено или наднормено тегло. Поднорменото тегло е свързано със слаба мускулатура и прави тялото по-уязвимо. Наднорменото тегло е излишен товар, с който гръбначния стълб трябва да се справи.
• Различни заболявания. Някои заболявания, които не са свързани пряко с гръбначния стълб също могат да нарушат стойката.

Всички функционални причини освен до нарушаване на стойката могат да доведат и до така наречените функционални гръбначни изкривявания.

Структурни гръбначни изкривявания и причини за тях.

Гръбначно изкривяване може да се развие и вследствие на вродени или придобити деформации в опорно-двигателния апарат (основно костни деформации). В такъв случай корекция на стойката с консервативни методи е невъзможно и всеки такъв случай трябва да бъде разгледан индивидуално от специалист.

Вродени са тези, с които децата се раждат. Това може да са различни аномалии в самите прешлени – неправилна форма, големина, срастване на последния поясен прешлен с кръстната кост (сакрализация), отделяне на първи кръстен прешлен (лумбализация), не затваряне на дъгите на поясните прешлени (spina bifida) и т.н. Вродената причина може да бъде и извън гръбначния стълб – например по-къс крайник, слабост на съединителната тъкан и други.

Появяването на гръбначно изкривяване, вследствие на вродена деформация не е задължително. Ако се вземат профилактични и лечебни мерки то може да бъде избегнато.

Придобитите гръбначни изкривявания има патологични изменения в гръбначния стълб и окололежащите тъкани, вследствие на различни причини. Това може да са различни заболявания на самия гръбначен стълб, рахит, травми, операции, нарушение в обмяната на веществата в съединителната тъкан и други.

Следва -> Гръбначните изкривявания – Част ІІ: Изкривявания в предно-задна посока. Основна информация.