Кардиолози и лични лекари доста често ни съветват да ограничим консумацията на червено месо, за да запазим здравето си. Червеното месо е обвинено в страшни „престъпления“, като сърдечно-съдови проблеми, диабет тип II и рак. Как така нещо, което хората консумират през цялата си еволюция, изведнъж през 20-ти и 21-ви век се оказва вредно за него и защо? Има ли истина във всичко това или отново медицина и наука си „играят на развален телефон“? Естествено, където има дим има и огън. Нека първо разберем какво е разпалило страстите по отношение на червеното месо и защо?
КАКВО Е ЧЕРВЕНО МЕСО?
Преди всичко трябва да уточним за какво месо говорим, когато използваме думите „червено месо“. Някои от ще кажат: „Що за въпрос? Това е месо, което е червено на цвят и съдържа повече наситени мазнини и холестерол. Най-често свинско и телешко“. Но това ще бъде вярно, но е само част от отговора. Едва ли някой смята, че месото, което ядем днес, е месото, което са яли предците ни или дори месото, което са яли бабите ни преди 50-100 или повече години. Защо?
Първо, фуражът, с който се хранят животните променя качеството и съдържанието на месото. Червено месо от крави, хранени основно с трева и сено, е по-богато на омега-3 мастни киселини, свързата линолеична киселина (CLA). Но начините да се снабдите с такова месо е баба и дядо ви да гледат животни на село или да разчитате на някой малък фермер. Въпреки, че такова месо е по-полезно, това не означава, че останалото е вредно, а просто малко по-бедно на ценни хранителни вещества.
Второ – една наболяла напоследък тема, е съдържа ли месото хормони? По принцип влагането на хормони на растежа е напълно забранено в целия Европейски съюз, за разлика от някои щати в САЩ, Аржентина и Бразилия (затова в САЩ например има разделение между месо от животни, отглеждани без употребата на хормони т. нар. „органично месо“). Дори там, разрешението е само за телетата, но не и за свине (и пилета). Естествено, възможни са нарушения на този закон, но това може да се каже и за останалите видове месо, както и изобщо са почти всички видове храни (ГМО, пестициди, нитрати, тежки метали и т.н.). Погледнем ли нещата от този ъгъл, ще се окаже че нищо не трябва да ядем…Затова сега ще разгледаме дали има нещо в състава на червеното месо, което трябва да ни притеснява по отношение на здравословното ни състояние.
Преди това е нужно да отбележим и другия вид месо, попадащо в групата „червено“ месо – т. нар. преработено месо – колбаси, наденица, бекон и др. (надявам се разбрахте за какъв вид месо става дума). Т.е. червеното месо се дели основно на две групи: непреработено („истинско“) и преработено месо. Запомнете това, защото е важно за изясняването на тезата „Вредно ли е месото?“.
ЗАЩО ЧЕРВЕНОТО МЕСО ДА Е ВРЕДНО ЗА НАС? КАКВО КАЗВА НАУКАТА?
Различни научни изследвания през годините до днес показват взаимната връзка между консумацията на червено месо и споменатите в началото здравословни вреди. Те са добре приети в медицинските среди, където постоянно се търсят различни причини за сърдечно-съдови и метаболитни здравословни проблеми (за които, според мен, основните причини са обездвижване, затлъстяване, злоупотреба с алкохол, трансмазнини и т.н.). Част от тези изследвания правят връзка между приемът на наситени мазнини и сърдечно-съдовите заболявания. Но тъй като вече научихме, че наситените мазнини са доказано безопасни, няма да се спираме на тях, а ще проверим какви други заплахи е открила науката в лицето на червеното месо.
Голяма част от изследванията, които „доказват“ вредата от червеното месо са т. нар. наблюдателни проучвания. В наблюдателните проучвания няма контролни групи и прием на храна/ лекарство Х от едната група срещу приема на храна/ лекарство Y (или плацебо) от другата група. Изследователите само наблюдават субектите за даден период от време, информацията основно се събира чрез въпросници („Хайде сега, спомнете си и напишете колко пъти ядохте червено месо през миналата година?“) и се използват математически данни за събиране на данните.
Опитът с други изследвания показва, че не е правилно да се правят заключения само на базата на наблюдателни проучвания, защото не се отчитат много други фактори. Наблюдателните проучвания показват само някаква взаимна връзка между две неща, но не се доказва, че А е причина за В т.е. взаимна връзка не означава причина. Например, наблюдателно проучване Х ни казва, че група хора Y ядат червено месо и сравнително по-често страда от сърдечно-съдови заболявания. В същото време група хора Y консумират често алкохол, пушат, хранят се нездравословно, имат наднормено тегло и са обездвижени т.е. намесени са много други фактори, които могат да бъдат причината. Консумацията на червено месо трябва да бъде разгледана само в рамките на една здравословна диета и начин на живот, а не заедно с куп вредни за здравето навици. Иначе е все едно например да кажете: Лятото има повече слънце. Лятото има повече престъпност. Слънцето увеличава престъпността. Това е разликата между взаимна връзка (А има някаква връзка с В) и причинно-следствена връзка (А причинява В).
Има сравнително малко наблюдателни проучвания, които „упрекват“ червеното месо в увеличен риск от сърдечно-съдови заболявания, диабет и повишена смъртност (1). Не доказват нищо, но вдигат достатъчно „пушек“ и дават материал за сензации и паника (някои медии ще намерят и най-неоснователната причина за гръмко заглавие).
В голям обзор на 20 наблюдателни проучвания върху общо 1 218 380! души се асоциира повишен риск от сърдечно-съдови заболявания само с консумацията на преработено червено месо, но не и при употребата на непреработено месо (2). Много голямо наблюдателно проучване върху 448 568 души също прави връзка между повишената смъртност и консумацията на преработено червено месо, но не намира такава при консумацията на непреработено червено месо (3).
Данните от почти всички наблюдателните прочувания показват, че преработеното червено месо се асоциира с повишен риск от здравословни проблеми, но не и непреработеното. Т.е. въпреки, че не трябва да приемаме резултатите от наблюдателните проучвания за чиста монета, има доста данни, че преработеното червено месо не е сред най-полезните храни. Но тъй като не трябва да правим заключения само от наблюдателни проучвания, тези изследвания също така не „оневиняват“ непреработеното червено месо. Затова нека да видим както показват другите изследвания.
„Златният стандарт“ за науката са т. нар. рандомизирани (случайни) контролирани изследвания. При тези изследвания хората случайно се разделят на две (или повече групи). Например, група А следва диета Х (напр. с червено месо), докато група В следва диета Y (напр. без червено месо).
Women’s Health Initiative провежда 7.5 годишно изследване с над 46 000 хиляди жени. Едната група следва ниско мазнинна диета (без или почти без червено месо), а другата – стандартен модел западна диета (с повече червено месо). В края на проучването няма разлика в показателите за повишен риск от сърдечно-съдови проблеми или рак при двете групи (4, 5, 6, 7).
Друго рандомизирано контролирано изследване сравнява диетата на Аткинс (богата на червено месо) с още 3 режима на хранене: ниско мазнинна вегетарианска диета (без червено месо), високо въглехидатна ниско мазнинна диета (с малко червено месо) и Зоната (с малко червено месо). След период от една година, групата хранила се по диетата на Аткинс е показала по-големи подобрения във всички важни показатели за здравословен риск (8).
Още няколко изследвания (9, 10, 11) сравняват ниско въглехидратната (с повече червено месо) с ниско мазнинна (с малко червено месо) диета. Резултатите са подобни на горното изследване – предимство за диетите с червено месо по всички здравни показатели.
ЧЕРВЕНОТО МЕСО, L-КАРНИТИНЪТ И СЪРЦЕТО
В началото на 2013-та едно изследване (12), публикувано в „Nature Medicine“ замеси отново червеното месо със сърдечно-съдови проблеми и разбуни духовете. Интересното е, че като причина за здравословния риск този път не бяха посочени наситените мазнини или холестеролът, а L-карнитинът. Иронията е пълна, тъй като именно L-карнитинът е доказано безопасна добавка, подобряваща сърдечното здраве. Отгоре на всичко карнитинът е есенциална съставка – съдържа се естествено в различно храни (но основно тялото го произвежда). Според изследването, консумацията на червено месо (което е богато на L-карнитин) доставя L-карнитин на бактерия, която живее в червата. Бактерията превръща част от L-карнитина в съединение, наречено триметиламин-N-оксид (или съкр. ТМАО). Две изследвания, едното с хора, другото с мишки показват, че ТМАО предизвиква повишава нивата на LDL холестерол в кръвта, което се води показател за сърдечно-съдови проблеми.
Повишеното ниво на LDL само по-себе си не е показател за проблем. Но да приемем теорията, че наистина повишените нива на ТМАО значат увеличен риск от сърдечно-съдови проблеми…
Първо, ако консумацията на червено месо и свързаното с това покачване нивата на ТМАО при хора увеличаваше риска от сърдечно-съдови проблеми, то всички (или поне повечето) изследвания по-горе би трябвало да отчетат този повишен риск.
Според изследване върху 46 храни от 1999-та (13), ТМАО се покачва много повече от редица други храни (вкл. плодове, зеленчуци, хляб, сирене, яйца и др.), отколкото от червено месо. Основната причина не е съдържанието на L-карнитин (то е в пъти по-ниско), а на холин и бетаин, които повишават нивата на триметиламин (ТМА) и оттам на ТМАО. А рекордьор са много от морските продукти, някои от които покачват ТМАО 40-50 пъти повече спрямо телешкото. Те също съдържат по-малко L-карнитин, но TMAО натурално присъства в морската храна. Това обаче не прави тези храни вредни (или поне още не са набедени). Обаче публикацията в „Nature Medicine“ изобщо не споменава всичко това, което повдига въпрос без отговор – защо точно червеното месо е набедено за „черната“ овца?
Изследването показва, че ТМАО се покачва след консумация на червено месо при месоядни, но не и при вегетарианци и вегани, както и че месоядните имат по-високи базови нива на ТМАО. Всеки, който мисли логично, на базата на това ще заключи че вегетарианството е по-добрия избор за здравето на сърдечно-съдовата система. Но първо, редица сравнително нови проучвания не доказват такова предимство и второ – тук само се вижда взаимна, а не причинно-следствена връзка (научете се да правите разликата).
В продължение на изследването – при месоядните се открива големи количества от чревната бактерия, отговорна за конвертирането на L-карнитин в ТМАО. Но такива количества от тази „лоша“ бактерия не са присъщи при една нормална човешка флора на стомаха. Затова следва прием на антибиотици, след който се потиска ТМАО продукцията при консумацията на червено месо т.е. явно балансът на чревната флора има основно значение за производството на ТМАО. Според изследователите това навежда на мисълта, че консумацията на червено месо променя чревната флора към нарушено състояние (дисбактериоза), което предразполага към образуване на ТМАО. Но както споменах по-горе – взаимна връзка не е равно на причинно-следствена връзка. Голяма част от хората, които консумират червено месо, също така имат доста нездравословни навици, които доказано могат да доведат до нарушаване на нормалната чревна флора, като консумация на твърде малко плодове, зеленчуци и фибри и твърде много захар, брашно, пържени храни, газирани напитки и т.н. Има изследвания, според които нарушенията в чревната флора при дисбактериоза увеличават риска от сърдечно-съдови проблеми (14), поради увеличена циркулация на LDL холестерол в кръвта (което прави именно ТМАО).
С други думи, не е можем да кажем дали червеното месо или лошите хранителни навици водят до подобна дисбактериоза. За да се установи, трябва да се направи изследване, което да сравни продукцията на ТМАО при здравословна диета с червено месо със здравословна диета без червено месо. И не само това. Нещо, което не е спазено във въпросното изследване – участниците от двете групи трябва да са от един пол. Защото се оказва, че андрогените при мъжа потискат образуването на ТМАО и тук не е възможно да се сравняват група мъже с група жени (точно такова сравнение обаче е направено в изследването).
Нарушенията в чревната микрофлора също така не са единствената причина за повишаване на нивата на ТМАО. ТМАО се образува и в черния дроб от триметиламина, чрез ензима FMO3. Има много различни фактори, които могат да променят активността на този ензим, като лекарства, заболявания и други. Например витамин В2 е необходим кофактор за производството на FMO3, а при веганите има 3 пъти по-голяма вероятност той да е в дефицит. Което може да е само една от възможните причини те да имат по-ниски базови нива на ТМАО. Или поне показва, че нещата са много по-сложни и комплексни.
Също така трябва да се направи и разлика между краткосрочно и дългосрочно завишените нива на даден маркер за здравословен риск. Постоянно високите нива на пулс, кръвно налягане и кръвна захар например, са показателни за здравословни проблеми. Но не и краткосрочното им покачване вследствие на тренировки и хранене. Същото важи и за ТМАО.
По-малко от 2 седмици след въпросното изследване, е публикувано ревю на 13 контролирани изследвания на клиниката „Майо“ с общо 3629 души, които са приемали L-карнитин (15). Резултатите са: 1) общата смъртност е намаляла с 27%; нарушенията на сърдечния ритъм (най-честата причина за инфаркти) са намалели с 65%; 3) с 40% е намаляла сърдечната болка; 4) намалял е размерът на мъртвата сърдечна тъкан след инфаркт…
Всичко написано дотук не са преки доказателства за „оневиняването“ на червеното месо по „L-карнитин гейт“. Но заедно с всичките други данни за липса на здравословни рискове и здравословните ползи (за които ще стане въпрос след малко), може да кажем, че червеното месо е невинно до безспорното доказване на противното. За по-сериозни „обвинения“ трябва да се направят повече и по-добри проучвания.
ЧЕРВЕНОТО МЕСО И ОГЪНЯТ
Готвенето на месо на висока температура, при която месото се препича (прегаря) може да създаде опасни за здравето съставки (хетероциклични амини – HAs, полициклични ароматни въглеводороди – PAHs, крайни продукти на напредналото гликиране – AGEs), които са потенциално канцерогенни, свързват се с оксидативен стрес и хронични възпаления. Но това не важи само за месото, много други хранителни продукти образуват същите съединения при препичане/ прегаряне.
Естествено, когато месото е добре опечено, вкусът е по-добър. Но в името на здравето, следвайте следните съвети за приготвянето на месото:
1. По-рядко използвайте грил и пържене. Приготвяйте месото основно варено, задушено и печено на фурна.
2. Гответе на по-ниска температура.
3. Ако готвите на по-висока температура – обръщайте често месото, за да не прегори. Може да направите няколко напречни разреза, за да се изпече по-бързо.
4. Ако месото прегори – отстранете прегорялата част.
5. Мариноването (лимон, вино, соев сос, оцет, чесън) предпазва месото от прегаряне.
ХРАНИТЕЛЕН ПРОФИЛ И ЗДРАВНИ ПОЛЗИ
Червеното месо е един от най-хранителните продукти. В 100 грама (сурово тегло) чисто телешко (с около 10% мазнини) се съдържат 20 грама високо качествен протеин, 10 грама мазнини, много вит. В3, В6, В12, цинк, селен, мастни киселини, холестерол, както и доста други витамини и минерали в по-малки количества. Както и около 100 мг L-карнитин и 500 мг креатин.
Червеното месо се усвоява по-бавно и засища за по-дълго време. Това го прави удачно за прием вечер или при режими за отслабване. Просто трябва да съобразите по-високата му калорична стойност спрямо дневния ви калориен прием. В същите 100 грама телешко има около 170 калории.
ИЗВОДИ
Освен, ако не сте вегетарианци или не харесвате вкуса, няма истинска здравословна причина да се откажете от червеното месо. По-скоро има много причини, за да го включите в менюто си. От един път седмично до всеки ден – въпрос на желание и нужди и стига да не е за сметка на достатъчно разнообразен прием на други здравословни храни. Единствено – основно избирайте непреработено месо (при възможност домашно) и не го прегаряйте.
Лично мнение. Любопитен съм дали автора предлага своите анализи и на т.нар. хабилитирани лица. Те обикновено не търпят чуждо мнение, те са последна инстанция и не могат да бъдат критикувани. Не давам съвети, ама бих провокирал някои такива. Да се изкажат и те, не само да пишат учебници и да вземат пари от фирми, да рекламират, неща които понякога са със съмнителна научна стойност.
Pingback: Залата на Юли – Естетика и АтлетизъмСедмицата на Седмицата брой 4-ти | Залата на Юли - Естетика и Атлетизъм
Интересно ми е сушените мезета и в частност суджуците и луканките(ако са наистина такива)могат ли да се причислят към този тип месо,и водят ли се за рафиниран въглехидрат
Причисляват се към преработените меса.
Любо всички червени меса ли съдържат около 500мг креатин на 100гр продукт? И телешкото ли от всички други червени меса съдържа най-много креатин ? Л-карнитина отново ли се съдържа в най-голямо количество в червените меса ?
Любо някои нутрицисионисти казват, че черният дроб съдържал креатин, вярно ли е ? А въобще суб-продуктите съдържат ли креатин (дроб, сърце, далак, воденички) ?
Телешкото дават, че съдържа най-много креатин, а конското най-много L-карнитин. За субпродуктите не съм се интересувал, но е добра идея да се провери 🙂
Моят дядо имаше една приказка „К`вот те е заранило, тава ша те дорани“ – все пак да преведа „Това, което те е захранило, това ще те дохрани“ Той доживя почти осемдесет и пет години – селянин, воювал в три войни, много се движеше – много пъти от Монтана за една нощ пеша е прекосявал Балкана до София, и то още по останките от римските пътища (сега няма и следа от тях) Тая негова приказка не беше негова измислица, а беше нещо като мантра за хората от планинските селища, които са имали предимно животинки продукти на разположение и са яли, разбира се, и немалко плодове. Много пъти съм разсъждавал над това съдържание на тази мантра и смятам, че има здрава логика в нея. Предсавете си един ескимос да го оставите на вегетарианска храна – та той обезателно ще психяса и ще се разболее в крайна сметка. Може и обратното оставете един среден европеец да се храни с тюленова диета и ще получи обезателно висок холестерол, ако не пукне от емболия преди да го изследват. Някои ще оспорват с омега киселини и т.н., но това не промена принципа, който е установен еволюционно в живия свят на нашата планета – Така, че всяко твърдение за тази или онази вредност на една или друга храна е твърде условно и абсолютно недефинирано, не подлежи на такива глобални обобщения. Естествено мантрата не трябва да се разбира като валидна в рамките на живота на отделния индивид, даже и в рамката на живота на родословието му. Но цивилизационните процеси в живота ни са променили много неща в един революционен темп, и основно комуникациите(подвижността на индивида и в двата аспекта намаляване в смисъл обездвижване и засилване на миграционната му подвижност, водеща промяна в избора на хранителните продукти) са фактори, които предполагат сложна репрезентатвност на извадките за изследване, а от там и на общовалидността на изследванията – всичко може да бъде най-много ориентировъчно и това е прекомерно казано!
Привет Любо.
Поздравления за изчерпателната статия. Начина по който развиваш сайта ти е страхотен. Искам да оточним някой неща обаче свързани с тази публикация 🙂
Първо.
Виждам че си наблегнал сериозно на темата за вредата на червеното месо върху сърдечно-съдовата система и в частност вредата от преработените меса. Ако трябва да се търси някаква връзка тогава всичко е изключително ясно и просто и няма нужда от кой знае какви специални обяснения, главния виновник е повече от ясен:
http://www.riokoz-vt.com/MZ_Sol_Broshura_WEB.pdf
Ето и цитат на който не му се чете много:
„Националните проучвания на храненето показват, че в
България консумацията на сол е двойно по-висока от
горната граница за безопасен прием, определена на 5
грама дневно. Тя достига средно до 10–14 грама на ден, а
в някои региони на страната – до 18–20 грама. Това ни на-режда на второ място в света по консумация на сол.“
Второ.
Повечето хора вече много добре знаят че колкото и „забрани и регламенти“ да има от Европейски саюз и тн.,
за качеството на храните, такива просто не се спазват :). Всеки може да прочете стотици публикации по тази тема:
http://www.google.bg/webhp?sourceid=chrome-instant&ion=1&espv=2&ie=UTF-8#q=%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8%20%D0%B8%20%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8%20%D0%B2%20%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%82%D0%BE&
Трето.
Хайде моля ти се да не говорим за този отвратителен човек д-р Р.Аткинс. Вече все повече хора много добре знаят как се правят тези така наречени „научни изследвания и доклади“ :). И нека ако може да оточниш на хората разликата между стандартната американска диета/западната диета и всички други които се определеят като „ниско-мазнинни диети“ тъй като в повечето от случайте разлика няма , но хората това нещо не го знаят. Данните от проучванията към който си направил препракта нямат никаква значителна стойност, тъй като половината от тях са „платени проучвания“ а в другата половина са използвани диети с еднакво количество процент мазнини. Тоест разлика откъм СС заболявания няма, тъй като при всички диети се приема еднакъв процент мазнина която по начало е вредна за организма, като 30-40-45%. За всеки който се интересува от истината за тези „диети“:
http://www.4shared.com/office/hPhVcKjVce/The_Low-Carb_Fraud_-_T_Colin_C.html?&
И последно не казвам че не трябва да се яде червено месо, но е желатено колкото се може по малко. Веднъж на две седмици не е проблем. И е желателно да е възможно най-малко обработено ( за напълно преработеното няма да коментирам, ясно е че не трябва да се консумира ). Трябва да се набляга на здравословния начин на живот, не е толкова сложно, стига да имаш знанията.
П.С. Би ли направил статия за този велик човек д-р Колин Кембъл обобщавайки неговите съвети за здравословен начин на живот, тъй като те се приемат за най-правилни, а и е хубаво хората да ги знаят? 😛
Привет и благодаря!
Солта си е една цяла отделна и подробна тема. Съгласен съм, че прекомерната употреба на натрий е проблем, въпреки че аз не бих казал, че е главния и основен виновник.
Категоризацията на диетите не е нещо строго регламентирано. Да, съгласен съм че в голяма част от случаите между американска/ западна диета и ниско-мазнина големи разлики няма.
Аз пък казвам, че червено месо може (при желание) да се консумира често. Но твоето и моето мнение са пречупени през различни призми от знания, наблюдения и вярвания. Не е нужно да влизаме в дискусия относно това, освен като не посочиш категорични факти, че честата консумация на червено месо е вредна за здравето (говоря за истинска наука – рандомизирани случайни изследвания, а не наблюдателни проучвания).
Любо аз не споделям тези неща с цел да откажа някой от червеното месо. Всеки си има глава на раменете. 🙂 Това което искам да кажа е че всички би трябвало да са наясно че месото от преди 100 години и днешното месо нямат нищо общо и това е факт, a с фактите не се спори. Това може да се каже за всяка една храна 🙂
Друг факт е, че тази изключителна свръх консумация на месо вреди повече на планетата отколкото всяко друго нещо и не е лошо всеки да се замисля преди да се тъпче с месо всеки ден: http://www.youtube.com/watch?v=_zb-9skZbJ8
Кой говори някъде за тъпчене? 🙂
Друг факт който исках да изтъкна е, че не трябва да се вярва на всяко едно „научно откритие“ което се прави 🙂
Абсолютно съм съгласен с това. Затова когато защитавам дадена теза, го правя с доста повече от едно научно изследване
Мисля че би било много по добре да дадеш подробна информация както си направил с тази статия, но не само с публикации които защитават месото но и с други грамотно направени и изключително информативни източници 🙂 Пример: http://hdbox.bg/uclip.php?id=6272&set_accept=1
Много погрешен пример даваш (гледал съм го отдавна). Абсолютна пропаганда е този филм, няма нищо грамотно в него. Когато човек много силно желае да открие дадена истина, той ще намери, независимо дали е истина или не. А по повод China Study, беше направено отдавна на пух и прах от редица независими изследвания, така че аз не бих се доверил на повечето неща във филма.
За солта да кажеш че е съвсем отделна тема е просто смешно, тъй като в днешно време няма месо на пазара което да не е натъпкано с минимум 10-20 грама сол 🙂
Да, солта е отделна тема, първо защото в истинското месо (не говорим за колбаси, сушени меса и т.н.) допълнително добавена сол няма. А и е смешно дневната доза натрий да е еднаква за всички. Спортистите например имат много по-големи нужди от останалите хора
Дано наистина разбираш какво искам да ти кажа, тъй като заставам на 100% зад твърдението ти че обездвижването, затлъстяването, злоупотребата с алкохол и трансмазнини е основен проблем при СС-заболявания, но аз лично не видях истината в тази статия наречена „Истината за червеното месо“.
Ок, ти може да не си я видял, друг може да я е видял, може да има истина, може и да няма 🙂 Все пак това е личен блог и съответно „истините“ в него са пречупени през призмата на автора му. Факт, че заглавието е малко популистко, но не се хващай за думата, идеята на едно заглавие е да привлече внимание, иначе и най-чудесната публикация, може да не бъде прочетена.
И за накрая ако някой наистина иска да разбере истината за месото и за здравословния начин на хранене има само един начин и няма нужда да давам други рандомизирани случайни изследвания, тъй като автора на книгата го е направил в продължение на повече от 20 години 🙂
http://www.helikon.bg/books/90/-%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%83%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_183162.html#book_info
Както казах, в China Study няма много истинска наука и отдавна е отречено, а по-скоро манията на д-р Кембъл да докаже своите теории. Така че по-добре читателите да не търсят своята истина в точно тази книга. (http://chriskresser.com/rest-in-peace-china-study от автор, който много уважавам, ако държиш и не вярваш, разрови се повече, аз имам достатъчно работа в момента, за да се ровя за тези неща; струва ми се, че този филм доста силно ти е повлиял 🙂 )
Какво мислиш за тъпченето на животните с хормони отразява ли се на месото,тъй като при човека тези хормони би трябвало да отиват в черния дроб
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3834504/
„Recent results of risk assessments on hormonal substances … indicate that natural steroid hormones have negligible human health impact when they are used under good veterinary practices, and for synthetic hormone-like substances, ADIs and MRLs are provided for the protection of human health.“
Интересно ми е да чуя какво ти е мнението за месо създадено в лабораторни условия ? От години е на тренд тази тема. Мислиш ли, че вбъдеще такова месо би било почти еднакво от към нутриенти с животинското месо ? Първоначално аз бях напълно против и бях на мнение, че няма начин да създадат месо, което съдържа абсолютно същите хранителни стойности, които имат месата от животински плоизход. Но като се замислим протеинът на прах също се създава в лабораторни условия.