КАКВО Е СТРЕС?
Подложени сме на стрес ежедневно – ядосваме се в работата, зад волана, в къщи. Притесняваме се дали ще имаме достатъчно пари да си платим сметките или дали ще получим повишение.
Всъщност, стресът е нашата естествена реакция към динамично променящата се околна среда, за да се приспособим или справим с различни ситуации. Характеризира се с физиологични и психологични изменения: зачестяване на пулса и дишането, повишена възбудимост на нервната система, напрежение в мускулите, повишена активност на ендокринната система и други. Всички те имат за цел да подготвят нашия организъм за справяне със стресовия фактор т.е. привеждат ни в „бойна готовност”. Това е наше наследство от едни други времена, когато адекватната реакция към стреса е била въпрос на живот и смърт, независимо дали става въпрос за лов на диво животно, бягство или битка с враговете. Под влияние на централната нервна система в кръвта се изливат двата основни стресови хормона – адреналин и кортизол. Това води до мигновено освобождаване на големи количества енергия, за да бъдем по-силни, по-бързи и по-концентрирани с единствена цел – нашето оцеляване. Механизмът е стрес –> реакция –> действие.
В модерния свят обаче, нещата стоят малко по-различно. Стресът, на който сме подложени, в повечето случаи не застрашава нашия живот. Той е предимно психически и не провокира физическите ни действия. Въпреки това, реакцията на нашият организъм не се различава от тази в древни времена, с тази разлика че от оста стрес –> реакция –> действие липсва последният елемент, а именно действието.
КАК СТРЕСЪТ НИ ПРАВИ ДЕБЕЛИ?
При ежедневните стресови ситуации под въздействието на адреналина и кортизола се мобилизират големи количества енергия – гликогенът и триглицеридите от черния дроб и мастните клетки бързо се разграждат до глюкоза и свободни мастни киселини, което рязко покачва концентрацията им в кръвообращението, в очакване на физическия отговор. Но както стана ясно, независимо че реакцията е идентична с тази, която ви подготвя за някакво голямо физическо натоварване, такова няма да последва и излишъкът от енергия в кръвта няма да бъде оползотворен. Вследствие на високите нива на кръвна глюкоза, панкреасът ще секретира големи количества инсулин, който да нормализира нивата на кръвната захар. Но тъй като последните рязко са се повишили, секрецията на инсулин също ще е твърде висока, което от своя страна ще доведе до рязко спадане на нивата на кръвната захар. Това увеличава вашия апетит и ви кара да поглъщате количества храна, от които реално нямате нужда. В повечето случаи това са големи количества сладки и тестени храни, тъй като организма ви „знае”, че това е формата на енергия, която ще се усвои най-бързо, за да повдигне отново нивата на кръвната захар. Но само до следващия подобен спад, вследствие на точно тези храни, което ви вкарва в един порочен омагьосан кръг – сладкото създава глад за още сладко.
Високите нива на стрес водят и до намаляване нивата на серотонина – т.нар. „хормон на щастието“. Един от механизмите тялото да увеличи производството му е като консумирате повече сладко (инсулинът спомага за по-лесното преминаване на аминокиселината триптофан, прекусор на серотонина, през кръвно-мозъчната бариера).
Друг проблем, породен от стреса, са хронично високите нива на хормона кортизол. Нормалните количества на кортизол потискат възпаленията, увеличават кръвотока при травми и ускоряват зарастването на тъканите. Но излишъкът от него, който може да се създаде при ежедневни форми на стрес трупа много негативи.
Първо, хронично завишеният кортизол води до загуба на мускулна тъкан, което забавя метаболизма и увеличава отлагането на подкожна мазнина. Второ, големите количества кортизол не само потискат продукцията на щитовидни хормони, но и ензима, който преработва по-малко активния Т4 в по-силния Т3. Така метаболизмът също „спада“, а топенето на мазнини става почти невъзможно. Трето, хронично повишен кортизол означава по-малко соматотропен хормон, което също увеличава отлагането на мазнините.
КАК ДА СЕ СПРАВИМ СЪС СТРЕСА
Естествено, за всичко изброено по-горе вина има ежедневният продължителен стрес, който често се превръща в хроничен. Кратковременни, епизодични стресови ситуации, освен че е невъзможно да бъдат избегнати, нямат и чак такива негативни въздействия. Но как да разберем дали сме подложени на хроничен стрес? Ето няколко бързи въпроса, които ще ви дадат отговора (отговаряйте с Да и Не).
- Ядосвате ли се често, особено за дребни неща?
- Имате ли нарушения на съня, като трудно заспиване и неспокоен сън?
- Уморени ли сте постоянно?
- Забелязали ли сте промяна в апетита напоследък?
- Страдате ли често от главоболие?
- Разочароват ли ви твърде много дребни неуспехи?
- Изпитвате ли често чувство на тревожност и паника?
- Концентрирате ли се трудно, имате ли проблеми с паметта и взимането на решения?
- Изпитвате ли апатия и нежелание да вършите каквото и да е?
Ако имате повече от 4 положителни отговора, то много вероятно да сте подложени на твърде много стрес. А за да се справим с прекомерния стрес са необходими 2 неща: да ограничим до минимум ненужните стресови фактори и да съдействаме на организма ни да се справи със стреса.
Преди да пристъпим към тях обаче, е важно да разберем че целта ни не трябва да бъде отстраняване на всичкия стрес от живота ни. Не бива да заживяваме в сапунен мехур, защото дозирания стрес води до адаптация на нашия организъм и подобряване на неговата устойчивост към различни външни въздействия. Нашата реалистична цел трябва да бъде ограничаване на ненужния стрес, на който се подлагаме ежедневно. Опитайте се да направите това чрез следните прости правила:
- Ако мислите, че сте се захванали с прекалено много задачи наведнъж, опитайте се да концентрирате само върху важните неща в момента.
- Спете достатъчно през нощта, ако е възможно лягайте и ставайте по едно и също време. И недоспиването и преспиването са еднакво вредни, когато се опитвате да контролирате стреса.
- Замислете се върху наистина важните неща и спрете да се ядосвате за дребни проблеми.
- Опитайте различни техники за медитация и релаксация и ги прилагайте за 15-20 минути дневно. Масажът също е чудесно средство за релаксация.
- Намерете хоби, което да ви разтоварва от ежедневните проблеми или отделяйте повече време за себе си.
- Настройте се и мислете позитивно, силата на съзнанието има огромен потенциал за справяне със стреса.
- Ограничете до минимум цигарите, алкохола, кафето.
- Хранете се здравословно и балансирано, с качествени източници на белтъчини, мазнини и въглехидрати. Не пропускайте хранене.
- Не на последно място – спортувайте. Чрез спорта вие добавяте липсващото звено от оста стрес –> реакция –> действие, като по този начин оползотворявате излишната енергия и балансирате възбудните и задръжните процеси в централната нервна система, което нормализира хормоналните нива.
Когато денят започне с тренировка(фитнес, кардио или бокс например) след това целия ми ден минава плавно, без стрес, за мен по добро лекарстово от спорта няма
На мен също тренировките във фитнеса ми помагат да забравя проблемите. Колкото и изморена да съм била след като свърши тренировката се чувствам заредена с нови сили и съм готова за следващите предизвикателства.
За мен тренировките са естествен наркотик. Ендорфините, които тялото произвежда по време на тренировки са съпоставими по сила с морфина. Най-добре се чуствам по време и часовете след тренировката 🙂
Да чел съм някъде, че към спорт, човек се пристрастява точно както и към цигари, алкохол и наркотици :), естественно това си има научно обяснение. За мен също няма нищо по добро след поредния тежък работен ден в служебен план да вляза във фитнеса пък макар и за не толкова сериозна и тежка тренировка или просто да повъртя педалите на велоергометъра в нас. За съжаление някак си това не е превенция на самия стрес, след тренировка сме се отървали от него но така или иначе сме се сблъскали с него и той си е нанесъл щетите.
С риск да прозвучи неприятно, бих добавила и медитацията
Но от хубав масаж не се отказвам 🙂
Харесвам статиите Ви и бих желала повече млади хора да ги четат,но не всички се интересуват от фитнес и здравословен начин на живот(за съжаление)
Здр. , на мен пък фитнеса ми е досаден и ходя без желане , просто защото трябва.Пълничка съм и уж да отслабвам , но ми се товари психиката и има обратен ефект.Кажете има ли други луди като мен
Ох че полезна статия 🙂 Милена, ако едно нещо не ти харесва, тогава защо го правиш? Ако целта ти е да отслабваш – отговорът ти е въпрос на приоритет. В такъв случай въпроса ти би следвало да е „да бъда ли пълничка и да се чувствам добре или да съм слаба и да ми е кофти“. Въпрос на избор – казало кучето и си облизало… 🙂
Здравей, Любо! Поздравления за поредната изключително поучителна статия! Много е вярно това, че при тренировка се отделя хормона на щастието и така зареждаш деня си с положителна енергия и амбиция за целия ден. Аз,обаче, от 2 седмици тренирам, следвайки твоите съвети, и се чувствам толкова еуфорично след края й, че чак това ми се отразява на съня, и по-точно – заспивам вечер към 1-2 часа и се будя в 6ч. вече наспана. Това нормално ли е? (по принцип съм спортна натура)
Не е нормално, защото ако продължава, в един момент организма ще се изтощи. Отдавам го в момента на еуфорията от тренировките, но ако нарушаването на съня продължи още 1-2 седмици трябва да се вземат мерки за релаксация на нервната система вечер. Пиши ми по и-мейла, ако има нужда 🙂
Страхотна статия – информативна и полезна! Благодаря, Любо:-)
Отскоро и аз съм от клуба на пристрастените към (почти) ежедневни тренировки и смея да твърдя, че благодарение на тях (а и на балансиран режим на хранене) значително по-малко се стресирам и по-добре се справям със стреса, когато го има. Открих, че редовното спортуване – особено, ако си намерил своя тип спорт/тренировки и ги практикуваш с желание, не по задължение, в съчетание с балансирано хранене, е невероятно антистрес оръжие 🙂
Ето един коментар, който най-вероятно ще побуди смях, но ще споделя. Винаги съм бил малко слабичък и попадайки на твоя блог Любо, реших да кача ММ следвайки твоите статии. Режими на хранене, трениране, спане, и за около полувин година покачих доста маса, която смея да кажа по-голяма част е мусколна(плочките на корема си личат). Отдавам го на това, че мусколите ми започнаха от нула.Всичко варвеше по план, високо настроение,винаги надъхан за тренировки, стреса за мен беше чужда дума. И сега след около 6 месеца взех да забелязвам, че главата ми остана някак си малка за вече по-наедрялото тяло. Това взе да ме стресира и 9 вапрос (Изпитвате ли апатия и нежелание да вършите каквото и да е?), отговарям с твърдо да.За тренировки желанието се загуби. Мисля че започва да се превръща в хроничен стрес. Та при мен какво се получи? – спорта ме доведе до стрес. :blink:
Аз съм подложена на хроничен стрес от малка. От тийнейджърка имам проблеми с цикъла. След осем годишно хомеопатично лечение успях да нормализирам малко нещата и да имам дете, но спрях лечението и от пет години нямам цикъл изобщо… На 37 години съм и бих била много щастлива, ако намеря адекватно обяснение на липсата на прогестерон и ендометриум в организма ми… Имам малки яйчници откакто се помня. До преди десетина години – от стрес отслабвах, но изведнъж нещата се обърнаха и сега дебелея от него. Ям и постоянно ми се яде, усещам страшен глад и трудно се засищам, имам проблеми със съня, почти всичко, което правя е с големи усилия, лесно се изнервям и плача и т. н. Навремето ми правеха два пъти в месеца хормонални изследвания и нищо… Омръзнало ми е да чувам от докторите, че изглеждам чудесно и нямам никакви външни аномалии. Преди да започна с хомеопатичното лечение, хормоните, които ми даваха бяха спрели да ми действат… тялото ми не реагираше, а аз ставах все по нервна и подута… Сега поне нямам вълни, но липсата цикъл ме влудява понякога… Имате ли някаква идея, може ли да се направи нещо по въпроса???
Спортът е най-големият „враг“ на стреса и балансира възбудно-задръжните процеси в централната нервна система, оттам и хормоните. Започнете да спортувате, Веселина, ще се чувствате много по-добре.
много изчерпателно и достъпно за разбиране,раджам се ,че попаднах на вашите публикации,
Сега един въпрос от мен, който може да се счете за глупав. Когато съм на почивка и не мисля за абсолютно нищо, винаги се връщам отслабнал – независимо какво ям. Има ли връзка със стреса ?